Определение № 31115 от 22.07.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31115 гр. София, 22.07.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20251110103465 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Н. Д. И., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. „....“ № 1, ет. 2, ап. 3, чрез адв. М. Д. Д. от АК – София, срещу „.....“ АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул.

„......“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от директорите ......, и „......, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. „......“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Управителя ......

И. Предявени искове и правна квалификация:

1. иск за прогласяване на недействителност/нищожност на Договор за паричен заем № 5066067/18.03.2024 г., сключен с „.....“ АД, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Евентуално, за прогласяване нищожността на отделни клаузи от него – клаузата на чл.

4 от договора за заем, предвиждаща предоставяне на обезпечение в 3-дневен срок, и клаузата на чл. 2, т. 8 за годишен процент на разходите.

Искане да бъде признато за установено, че на основание чл. 23 от ЗПК Н. И. дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита (респективно на непогасената част от главницата), но не дължи лихва или други разходи по кредита.

2. Отрицателен установителен иск за прогласяване на недействителност/нищожност на Договор за предоставяне на гаранция № 5066067/18.03.2024 г., сключен с „.....“ ЕООД, на основание чл. 26, ал. 2, пр. „четвърто“ ЗЗД, поради липса на основание.

Евентуално, за прогласяване нищожността на отделни клаузи от него – клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция.

II. Твърдения и възражения на страните:

1

Ищецът твърди, че на 18.03.2024 г. е сключил Договор за паричен заем № 5066067 с „.....“ АД, за сума от 1200,00 лева, при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) от 50,00% и годишен процент на разходите (ГПР) от 61,56%. На същия ден и час, на същото място, е подписан и Договор за предоставяне на гаранция № 5066067/18.03.2024 г. между ищеца и „.....“ ЕООД. Съгласно този договор, ищецът дължи на „.....“ ЕООД възнаграждение в размер на 643,02 лв.. Това възнаграждение е включено в погасителния план към Договора за заем, разсрочено на 21 вноски по 30,62 лв., като общата седмична вноска става 94,00 лв., а общото задължение – 1974,00 лв..

Ищецът твърди, че Договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушения на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК. Тези нарушения се изразяват в това, че клауза 4 от Договора за заем, предвиждаща три алтернативни обезпечения, на практика не предоставя реален избор на потребителя, тъй като изискванията за първите две са неосъществими, което го насочва към сключване на Договора за гаранция с „.....“ ЕООД – свързано лице с кредитора. Също така, твърди се, че възнаграждението по Договора за гаранция не е включено при формирането на ГПР по Договора за заем, което води до драстично разминаване между посочения ГПР (61,56%) и действителния му размер, който според ищеца е над 130% на годишна база, заобикаляйки чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ищецът счита, че невключването на това възнаграждение е нелоялна и заблуждаваща търговска практика.

Твърди се също, че договорът е недействителен, защото не посочва компонентите, формиращи ГПР.

Договорът за гаранция е нищожен според ищеца, тъй като е лишен от правно основание – не се предоставя услуга в полза на потребителя, а обезпечението е единствено в полза на кредитора. Освен това, твърди се, че е сключен в нарушение на добрите нрави и принципите на добросъвестност, справедливост и еквивалентност на насрещните престации, предвид явно нееквивалентното възнаграждение. Ищецът моли съда да не възлага разноски в негова тежест, позовавайки се на решения на Съда на Европейския съюз (СЕС) и принципа на ефективност.

Ответникът „.....“ ЕООД възразява, че искът е процесуално недопустим, тъй като задълженията по процесните договори са прехвърлени изцяло, с всички привилегии и обезпечения, по силата на Договор за цесия на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940, при условията на чл. 99 от ЗЗД. По основателността на исковете, „.....“ ЕООД твърди, че Договорът за предоставяне на гаранция е за предоставяне на услуга по издаване на гаранция, а не акцесорен на договора за паричен заем или договор за поръчителство, поради което разпоредбите на чл. 138 и сл. от ЗЗД и ЗПК са неприложими.

Дружеството е финансова институция, вписана в БНБ, и сключва гаранционни сделки по занятие срещу възнаграждение. Счита, че договорът не е лишен от правно основание и не противоречи на добрите нрави.

Ответникът „.....“ АД също възразява по допустимостта на иска, твърдейки, че задълженията на ищеца по процесния договор са погасени от „.....“ ЕООД и впоследствие са 2 прехвърлени чрез цесия на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. По основателността, „.....“ АД твърди, че Договорът за паричен заем е действителен и клаузите му са в съответствие със ЗПК. Оспорва твърденията за неверен ГПР, като посочва, че възнаграждението по Договора за гаранция не е част от общия разход по кредита за потребителя съгласно § 1, т. 1 ДР ЗПК и не следва да се включва в него. Твърди, че е извършена оценка на кредитоспособността на ищеца.

Съдът, след преценка на редовността на исковата молба, намира същата за редовна. Прецени и възраженията на ответниците за процесуална легитимация и правен интерес. Приема, че към настоящия етап ответниците са легитимирани страни по делото, тъй като въпросът за цесията и нейното уведомяване е спорен и следва да бъде доказан в хода на производството.

Правният интерес на ищеца е налице, доколкото се цели установяване на действителност или нищожност на сключени договори и клаузи, които пряко засягат неговото правно положение.

III. Безспорни и спорни обстоятелства:

Безспорни обстоятелства:

На 18.03.2024 г. е сключен Договор за паричен заем № 5066067 между Н. Д. И. и „.....“ АД.

На същата дата е сключен Договор за предоставяне на гаранция № 5066067 между Н.

Д. И. и „.....“ ЕООД.

Договорът за заем предвижда заемна сума в размер на 1200,00 лева, ГЛП от 50,00%, ГПР от 61,56%, и обща дължима сума от 1330,98 лв..

Договорът за гаранция предвижда възнаграждение от 643,02 лв., платимо на 21 вноски по 30,62 лв..

В погасителния план общата погасителна вноска става 94,00 лева, а общото задължение – 1974,00 лева.

Спорни обстоятелства:

Пасивна процесуална легитимация на ответниците след твърдяната цесия.

Действителност/нищожност на Договора за паричен заем и отделни негови клаузи (чл.

4 и чл. 2, т. 8).

Действителен размер на ГПР по Договора за паричен заем и дали възнаграждението по Договора за гаранция следва да бъде включено в него.

Нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК (максимален ГПР) и дали това води до нищожност на договора.

Действителност/нищожност на Договора за предоставяне на гаранция и отделни негови клаузи (чл. 3, ал. 1).

Наличие на правно основание за Договора за предоставяне на гаранция.

3

Противоречие на Договора за предоставяне на гаранция с добрите нрави и принципите на добросъвестност, справедливост и еквивалентност на насрещните престации.

Характер на Договора за предоставяне на гаранция (акцесорен или самостоятелен).

Наличие на нелоялни/заблуждаващи търговски практики.

Извършване на оценка на кредитоспособността на ищеца от „.....“ АД.

IV. Разпределение на доказателствената тежест:

В тежест на ищеца е да докаже:

Че клаузите на Договора за паричен заем и на Договора за предоставяне на гаранция са нищожни или недействителни на посочените от него правни основания.

Че възнаграждението по Договора за предоставяне на гаранция следва да бъде включено при изчисляване на ГПР по Договора за паричен заем.

Че действително приложеният ГПР надхвърля максимално допустимия размер по чл.

19, ал. 4 ЗПК.

Че е налице нелоялна/заблуждаваща търговска практика.

Че Договорът за предоставяне на гаранция е лишен от правно основание и/или противоречи на добрите нрави.

Общия размер на получената сума и извършените плащания.

В тежест на ответниците е да докажат:

Договорът за паричен заем и Договорът за предоставяне на гаранция са валидни и не страдат от твърдените пороци.

Че ГПР по Договора за паричен заем е изчислен коректно съгласно ЗПК и че възнаграждението по Договора за гаранция не следва да бъде включено в него.

Че е извършена надлежна оценка на кредитоспособността на ищеца.

Че клаузите в договорите са индивидуално уговорени и/или са изразени на ясен и разбираем език, както и че не са неравноправни.

Че не са налице обстоятелствата по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), ако ищецът претендира безплатна правна помощ.