Акт от 24.02.2020, Окръжен съд - Сливен

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ град

Сливен, 24.02.2020 г.

Окръжен съд

Сливен, Въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти феруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРТИН ДАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА

Мл.с ЮЛИАНА ТОЛЕВА като разгледа докладваното от мл.съдия

Толева въззивно частно наказателно дело № 93 по описа на Окръжен съд Сливен за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 249, ал. 3 НПК и се движи по реда на глава XXII от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от Районна прокуратура Сливен срещу протоколно определение от 28.11.2019г., постановено по наказателно от общ характер дело № 1432 по описа на Районен съд Сливен за 2018г. С атакуваното определение съдът е счел, че са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, които са довели до невъзможност на обвиняемия да научи в извършването на какви деяния е обвинен и по този начин е ограничено правото му на защита, поради което съдът е прекратил съдебното производство по НОХД № 1432 по описа на Районен съд Сливен за 2018г. на основание чл. 248, ал. 5, т. 1 вр с ал. 1, т. 3 вр. с чл. 249, ал. 4, т. 1, пр. 1 НПК и е върнал делото на Районна прокуратура Сливен за отстраняване на констатираните нарушения на процесуалните правила.

В частния протест за изложени оплаквания за неправилност на извода на първостепенния съд, че по отношение на двете деяния с правна квалификация чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за които М.Р. е привлечен като обвиняем, е налице противоречие между диспозитива и обстоятелствената част на обвинителния акт. Представителят на държавното обвинение намира, че по отношение на първото обвинение за извършено спрямо свидетелката Ц.Б. престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК в проведения на досъдебното производство разпит същата е заявила, че не си спомня точни дати на описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт телефонни разговори, в които обвиняемият ѝ е отправил закани с убийство, като допълва, че се установява разговорите да са проведени през месец септември 2017г., в който смисъл е и повдигнатото обвинение.

Относно второто обвинение за извършено деяние с правна квалификация чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал.

1 НК спрямо свидетелката Р.Т., в частния протест се навеждат доводи, че в обвинителния акт детайлно е записан периода, в който е извършено изпълнителното деяние на престъплението - от месец юли 2017г. – до месец юли 2018г., описано е мястото на извършване на деянието, както и конкретно отправените закани към пострадалата. Излага съображения защо не са посочени конкретни дати на извършваните деяния, които са квалифицирани като продължавано престъпление. Намира за неправилен извода на съда, че в диспозитива на обвинителния акт е включен израз на закана спрямо свидетелката Т.

– „Ако не се спреш делата, няма да видиш резултата“ без същият да е описан в обстоятелствената част на обвинителния акт, касаеща инкриминираното деяние.

Наведени са твърдения, че и по третото повдигнато обвинение за извършено престъпление с правна квалификация по чл. 296, ал. 1, предл. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 НК, както в обстоятелствената част, така и в диспозитива на обвинителния акт е описано, както периода – начален и краен момент на извършване на деянието, така и отделните извършени действия от обвиняемия, които обуславят неизпълнение на заповедта за защита от домашно насилие, издадена по отношение на свидетелката Р.Т..

В заключение представителят на държавното обвинение заявява, че обжалваното протоколно определение е незаконосъобразно, тъй като за всяко едно от деянията, за които е повдигнато обвинение на М.Р. да са извършени в условията на продължавано престъпление е посочен ясно и точно периодът на извършване. Моли контролиращия съд да отмени атакувания съдебен акт като неправилен и противоречащ на материалния и процесуалния закон и да постанови производството да се разгледа в открито съдебно заседание.

Препис от частния протест е връчен на подсъдимия и на другите страни по делото, както и на поверениците, като в срока по чл. 342, ал. 2 НПК не е постъпило възражение от подсъдимия.

Окръжен съд Сливен, след като взе предвид изложените в частния протест доводи и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Частният протест е подаден в срока по чл. 249, ал. 3 НПК, от легитимиран правен субект срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и протестиране, поради което същият е процесуално допустим и като такъв следва да се разгледа по същество.

Производството по НОХД № 1432 по описа на Районен съд Сливен за 2018г. е образувано по внесен от Районна прокуратура Сливен обвинителен акт с вх. № 23134 от 07.11.2018г. в деловодството на Районен съд Сливен. С обвинителния акт на лицето М.И.Р., ЕГН: **********, българин, български гражданин, средно образование, неженен, безработен, адрес: град Сливен, *********са повдигнати три обвинения, както следва: затова, че през месец септември 2017г. в град Сливен в условията на продължавано престъпление се заканил на Ц.С.Б. с убийство против нейната личност с думите: „ще те убия“, „ще те унищожа“,

„ще те вкарам два метра под земята“, „ще те излежа“ и против личността на нейна ближна – дъщеря ѝ Р.Г.Т. с думите „ще целуваш Р. студена“, „ще лежи два метра под земята“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх у заплашения за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал. 3 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК. затова, че за времето от месец юли 2017г. до месец юли 2018г. в град Сливен в условията на продължавано престъпление се заканил на Р.Г.Т. с убийство против нейната личност с думите:

„ще те изкормя“, „ще ти извия врата“, „ще те заровя два метра под земята“, „ако не спреш делата, няма да видиш резултата“ като това заканване би могло да възбуди основателен страх у заплашения за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал. 3 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК. затова, че за времето от

20.09.2017г. до 13.01.2018г. в град Сливен в условията на продължавано престъпление не изпълнил заповед за защита от домашно насилие – Заповед № 12 от 20.09.2017г. по гр.д. № 3445/2017г. по описа на Районен съд Сливен по отношение на Р.Г.Т., в частта, забраняваща за срок от девет месеца същият да приближава на разстояние по - малко от 100 метра Р.

Г.Т. и малолетната И.М. Р., както и жилището, находящо се в град Сливен, ********** и ЦГД „Детски рай“ 2, находяща се в град Сливен, кв.

„Дружба“ – престъпление по чл. 296, ал.1, пред. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

В разпоредително заседание, проведено по делото на 28.11.2019г., при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал.

1 НПК, съдът е счел, че липсва точно и ясно описание на деянията по всяко едно от трите повдигнати обвинения, които да обуславят квалифицирането им като продължавано престъпление. За първото обвинение съдът намира, че освен описаното в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическо действие, че през месец септември 2017г. подсъдимият в няколко телефонни разговора със свидетелката Ц.Б. ѝ е отправил закана с убийство, както и такава спрямо дъщеря ѝ свидетелката Р.Т., няма описани други деяния, които да обуславят приложението на чл. 26, ал. 1 НК.

По второто обвинение контролираният съд е на мнение, че е налице противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива му, тъй като изразът „Ако не спреш делата, няма да видиш резултата“ бил включен само в диспозитива, като вместо в обстоятелствената част, касаеща това обвинение, изречението е посочено в обстоятелствената част, касаеща обвинението за престъпление по чл. 296, ал.1, пред. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 НК. На следващо място съдът намира, че освен деянието от месец юли 2017г. в обвинителния акт няма описано друго деяние нито като фактология, нито като дата и място на извършване.

За третото обвинение съдът е констатирал, че липсва конкретика по отношение на началото на икриминирания период и точните деяния, обуславящи квалификацията на деянието като продължавано престъпление.

Поради горните мотиви съдът е счел, че са налице съществени и отстраними процесуални нарушения, които са довели до невъзможност на обвиняемия да научи за какво точно и за кои деяния е обвинен и как следва да организира защитата си, прекратил е съдебното производство и е върнал делото на Районна прокуратура Сливен за отстраняване на посочените нарушения.

По наведените в частния протест оплаквания за неправилност на определението на Районен съд Сливен, настоящият състав на Окръжен съд Сливен намира следното:

В обвинителния акт следва да се очертаят рамките на обвинението и да се изложат всички обстоятелства, обуславящи съставомерността на деянието/деянията, както от обективна, така и от субективна страна. Като в случаи, като процесния, при повдигнато обвинение за деяния, извършени в условията на чл. 26, ал. 1 НК отделните деяния следва да бъдат индивидуализирани по време, място и начин на извършване. Тази индивидуализация е задължителна и необходима, за да може обвиняемият да разбере в извършването на какво точно престъпление се обвинява и да организира защитата си по всяко едно от деянията, квалифицирани като продължавано престъпление. В обратния случай, ако не е посочено в какво се състои всяко едно от деянията, които от обективна и субективна страна осъществяват продължавано престъпление - чрез какви действия (бездействие) е извършено, къде и кога, съществува неяснота по фактите, по които подсъдимият следва да осъществява защитата си в съдебната фаза на производството и в крайна сметка съществува риска той да бъде съден по неясно обвинение.

Този съдебен състав намира, че в процесния случай по двете обвинения с правна квалификация чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК не е налице индивидуализация на отделните две или повече деяния, които са квалифицирани като продължавано престъпление, защото не е посочено времето, мястото на извършване, както и в какво се състоят отправените заплахи с убийство – какви действия - вербални или невербални е извършил обвиняемият.

По обвинението за извършено по отношение на Ц.Б. престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК в рамките на инкриминирания период месец септември 2017г. не е конкретизирано колко деяния са извършени, кога са извършени и какви точно фактически действия – в случая, предвид спецификата на инкриминираното деяние, какви вербални действия е извършил обвиняемият при всяко едно от деянията. В обстоятелствената част се посочва от обвиняемия да са отправени закани с убийство спрямо свидетелката Ц.Б. и дъщеря ѝ Р.Т. в няколко телефонни разговора. Като не е посочен точния брой на телефонните разговори, датите, на които са проведени, както и коя от цитираните фрази в кой от телефонните разговори е изказана. Следва да се отбележи също, че в диспозитива на обвинителния акт е посочен единствено периода – месец септември 2017г., като дори не е конкретизирано по какъв начин са отправени цитираните заплахи. Този състав не счита за основателен доводът, изложен в частния протест, че датите на телефонните разговори не са конкретизирани и няма такава възможност, защото свидетелката Б. не си спомня същите. Преценка на органите, които водят досъдебното производство и които осъществяват действия по ръководство и контрол на същото, е какви доказателства да събират за установяването на елементите от състава на инкриминираното деяние, а прерогатив на прокурора е дали и за какво точно престъпление да внесе обвинителен акт. В този смисъл аргументът, изложен от държавното обвинение, не променя обстоятелството, че по първото обвинение липсва индивидуализация на отделните деяния по време и по съдържание.

По второто повдигнато обвинение единственото деяние, което е индивидуализирано е това от месец юли 2017г. Макар и да не е посочена конкретна дата, а само месеца на извършване, е описано ясно и точно в каква фактическа обстановка и какви точно заплахи е отправил обвиняемият към свидетелката Р.Т.. Съдът констатира, че на още три места в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че в периода месец юли 2017г. - месец юли 2018г. обвиняемият продължавал да звъни по телефона на свидетелката Т. и да ѝ отправя заплахи с убийство. В това описание, обаче, липсва всякаква конкретика кога са се осъществили визираните телефонни разговори, следва да се посочи най - малко през кой месец в този едногодишен период, няма и описано съдържание на заплахите, които се твърди обвиняемият да е отправял към свидетелката Т..

Разпечатката съдържа 38 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/40964c00-a3c4-4921-8b91-0fe7caa89b10