Определение № 400 от 19.05.2021, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 400 гр. Перник , 18.05.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РЕНИ П. КОВАЧКА

Членове:

ТАТЯНА И. ТОДОРОВА

МАРИЕТА С. ДИНЕВАПАЛАЗОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА И. ТОДОРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20211700500227 по описа за 2021 година

Производството по делото е по чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ПАУЪР ТИЙМ ГАЗ“ ЕООД, представлявано от А. Д. К. и Д. П. И. чрез адв. С.А. - САК против определение № 260625 от 14.10.2020 г. по гр.д. № 8363 по описа за 2019 г. на ПРС, с което е върната исковата молба на „ПАУЪР ТИЙМ ГАЗ“ ЕООД и производството по гр.д. № 08363/2019 г. на ПРС е прекратено.

Частният жалбоподателят намира определението за неправилно и незаконосъобразно, като поддържа, че предявеният иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД е допустим, а по отношение на евентуалния бил отстранил констатираните от съда нередовности в исковата молба.

По изложените в частната жалба доводи и аргументи моли въззивната инстанция да отмени оспореното определение.

В производството няма конституирана ответна страна.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г. по тълкувателно дело № 6/2017 г.на ОСГТК на ВКС, приема следното:

Частната жалба, като подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК е депозирана от процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

1

Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск от „ПАУЪР ТИЙМ ГАЗ“ ЕООД против „Стомана Индъстри“ АД с искане да бъде осъден ответникът да осигури достъп и възможност за използване на железопътните линии и съоръжения от жп мрежата на „Стомана Индъстри“ АД.

С разпореждане от 25-06-2020 г. районният съд е констатирал, че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност и е оставил същата без движение, като е указал на ищеца в случай, че иска преустановяване на поведение на ответника, което смущава правото му на собственост, да конкретизира кое е това негово действие, а в случай, че основава претенцията си на сключения между страните договор от *** г. и иска реално изпълнение на договорно задължение, да посочи срок на действие на договора, както и да посочи, кое изискуемо задължение не е изпълнил ответника, както и обстоятелствата, при които е настъпила изискуемостта.

На 23.07.2020 г. ищецът е подал молба, в която е заявил, че претенцията му е с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за реално изпълнение на договорно задължение по сключен между страните договор от *** г., което се изразявало в непредоставяне на достъп до жп линиите и съоръжения на ответника, а в условията на евентуалност – за осъждане на ответника да осигури достъп на основание чл.109, ал.1 от ЗС.

Районният съд е приел, че ищецът не е изпълнил дадените му указания, поради което с разпореждане от 06.08.2020 г. отново е дал указания на ищцовата страна да изложи обстоятелствата, при които е настъпила изискуемостта на задължението на ответника за осигуряване на достъп за преминаване на товар на ищеца, както и посочи конкретно на коя дата, какъв по вид и количество товар е отказал ответникът да премине по железопътните линии, изпълнил ли задълженията си по глава III, раздел III от договора за уведомяване и деклариране за вида на товара, каква е била дължимата цена за преминаването на този товар по железопътните линии, в съответствие с което да формулира и петитума си, а по отношение на евентуалния иск е указал на ищеца да посочи кое действие или бездействие на ответника спрямо имота на ищеца смущава правото му на собственост и за какво иска да бъде осъден ответникът - да извърши нещо или до преустанови определено действие.

С молба от 11.09.2020 г. ищецът е посочил, че ответникът е отказал преминаването на 4 броя вагони, превозващи пропан - бутан на *** г. и *** г. за което била дължима такса престой на основание чл.19, ал.3 от договора, като е посочил, че искането му към съда е да бъде осъден ответника да осигури достъп и възможност за използване на ж.п. линиите и съоръженията от мрежата на „Стомана Индъстри“ АД съгласно договора, а в условията на евентуалност на основание чл.109 от ЗС.

Макар и депозирана в срок молбата от ищеца, районният съд е приел, че исковата молба отново не отговаря на изискванията за редовност, поради което с разпореждане от 14.09.2020 г. е дал указания на страната да уточни дали иска ответникът да бъде осъден да осигури преминаването на посочените 4 броя вагони, в който случай да посочи цената на иска, или искането му е ответникът да осигури достъп за преминаване на товарите на ищеца занапред, в който случай да обоснове твърдението за неизпълнение на изискуемо задължение на ответника.

С молба от 09.10.2020 г. „ПАУР ТИЙМ ГАЗ“ ЕООД е заявил, че искът му не е за осъждане на ответника да осигури преминаване на 4 броя вагони по заявка № *** г., а за осигуряване на достъп за преминаване на товарите занапред и да му предостави възможност за ползване на жп линиите и съоръженията от мрежата на „Стомана 2

Индъстри“ АД.

При горните обстоятелства районният съд е приел, че предявеният иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД е недопустим, тъй като е предявен за защита на бъдещи права, а по отношение на евентуалният иск е приел, че ищецът не е отстранил противоречията в обстоятелствената част на иска и петитума на същия, поради което с определение от 14.10.2020 г. по гр.д. № 08363/2019 г. на ПРС е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

При въззивния контрол за правилност на обжалваното определение, настоящият състав съобрази следното:

С оглед изложените факти и обстоятелства в депозираната пред ПРС искова молба от „ПАУЪР ТИЙМ ГАЗ“ ЕООД, настоящият съдебен състав намира, че правилно районният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

В действителност нормата на чл.124, ал.2 от ГПК допуска предявяване на иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението, което е обусловено само от изтичането на определен период от време. Настоящият случай не е такъв, тъй като с предявеният иск ищецът е поискал от съда да осъди ответникът да му осигури достъп и възможност за ползване на жп линиите и съоръженията му съгласно сключения по между им договор за в бъдеще време. От приложения към исковата молба договор е видно, че в него страните са уговорили това да бъде осъществено при редица обстоятелства, като вида на товара, изправността на вагоните, уведомяване и др. С оглед на това изпълнението на това задължение следва да бъде съобразено при всяка конкретна заявка за преминаване по жп линиите, което преминаване съгласно договора следва да бъде съгласувано с ответника и разрешението за преминаването през жп линиите е обусловено от преценката и на ответника. В тази връзка е недопустимо да се иска от съда да бъде осъден ответника да осигури достъп предварително. Доколкото ищецът не е поискал от съда да прецени дали ответникът не е изпълнил свое договорно задължение по процесния договор, респ. негово неточно изпълнение, то и правилно първоинстанционният съд е посочил, че тази преценка не може да бъде предоставена и на съдебния изпълнител, който привежда в изпълнение евентуално осъдително решение. При горното, правилно районният съд е приел, че този иск е недопустим.

Досежно искът по чл.109 от ЗС, настоящият съдебен състав намира, че правилно районният съд е констатирал неотстранено противоречие и неяснота в предявения иск, поради изложените в исковата молба обстоятелства, а именно твърденията, че ищецът има право на преминаване през имота на ответника на основание облигационно отношение между страните, както и отправеното до съда искане да бъде осъден ответника да осигури достъп на ищеца, на основание правото на собственост на ищеца, което е обусловило неотстраняване на констатираните от съда нередовности в предявения иск, респ. връщането на исковата молба и прекратяване на производството по делото.

С оглед изложеното изводът на районният съд, че предявеният иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД е недопустим, а по отношение на искът по чл.109 от ЗС, ищецът не е отстранил констатирани от съда нередовности в предявения иск е правилен, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горе изложеното, Пернишкият окръжен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.10.2020 г., постановено по гр.д. № 08363 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник.

Определението подлежи обжалване пред ВКС, с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4