Решение № 375 от 08.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. София, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

А. Желязков

Е. К. при участието на секретаря Невена Б. Г. в присъствието на прокурора Е. Анг. С. като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600727 по описа за 2023 година С присъда № 2 от 13.02.2023 г. на СОС-НО, 4 състав, постановена по НОХД № 442/2021 г. по описа на същия съд, подсъдимият К. Д. К., с установена самоличност и с ЕГН **********, е признат за ВИНОВЕН в това, че на 24.07.2016 г. на път ВП 81-6 км. от републиканската пътна мрежа, на разклона за птицеферма „Джиев“, в посока от гр.София за гр.Костинброд, Софийска област, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра” с peг. № ******** е нарушил правилото за движение по пътищата, визирано в разпоредбата на чл.20 ал.2, изр.2-ро от Закона за движението по пътищата - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” и по непредпазливост е причинил смъртта на В. В.

С. с ЕГН **********, поради което и на основание чл.343 ал.1, бук.”в”, във вр. с чл.342 ал.1, пр.3 от НК и във вр. с чл.55 ал.1, т.1 от НК е осъден на 1 година лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така наложеното му наказание 1 година лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда на основание чл.343г във вр. с чл.343 във вр. с чл.37 т.7 от НК подсъдимият К. Д. К. е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 година и 6 месеца считано от влизане на 1 присъдата в сила.

С присъдата на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият К. Д. К. е осъден да заплати по сметка на РУ на МВР гр.Костинброд сумата от 4 302,42 лева, представляващи направени във фазата на досъдебното производство разноски, както и по сметка на Софийски окръжен съд направените във фазата на съдебното производство разноски в размер на 990 лева.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адвокат С. П., упълномощен защитник на подсъдимия К. К., с оплаквания, че е неправилна, незаконосъобразна

- издадена при нарушаване на процесуалните правила и в противоречие на материалния закон - и на събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Твърди се, че не е било събрано нито едно доказателство, подкрепящо обвинението и установяващо, че подсъдимият е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20 ал.2 изр. 2 от ЗДвП. Сочи се, че такова нарушение е описано формално в ОА, без да е конкретно посочено в какво се изразява „непредвидимото препятствие“ и защо след като е възникнало в опасната зона за спиране на управлявания от К. автомобил не са налице визираните в чл. 15 от НК предпоставки.

В постъпилото допълнение към въззивната жалба на адвокат С. П. в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия К. К., също изготвено от адвокат П., се поддържа становище, че присъдата е неправилна и необоснована, като се въвеждат оплаквания за липса на анализ на свидетелските показания, за липса на обстоен анализ на всички автотехнически експертизи и за нарушаване на процесуалните правила.

Твърди се, че част от приетите от СОС за доказани факти и обстоятелства всъщност се градят на предположения. Изтъква се, че поемните лица Б. С. и М. А. всъщност са заявили, че са пътували от София, пристигнали са на мястото на произшествието, където са останали около 10 минути, и че докато полицаите са записвали данните им от личните карти са подписали нещо, след което са продължили пътуването си. Заявява се, че същите не са възприели как и по какъв начин са фиксирани описаните следи и доказателства в протокола за оглед и че не могат да потвърдят тяхната достоверност. Сочи се, че в крайна сметка огледът е продължил 1 час и 10 минути, от 08.50 часа до 10.00 часа , а според поемните лица те са били там 2 около 10.00 часа. Според защитника адвокат П. това дискредитира протокола за оглед. Излагат се доводи, че независимо от факта, че поемните лица са подписали протокола, те изобщо не са възприели физически измерванията, следите и всичко, което се е намирало на мястото на произшествието.

Защитникът счита, че формалността на изготвянето по този начин на протокола за оглед поставя под съмнение професионалните качества на съставилият го разследващ полицай и че опитите да се промени този факт водят след себе си до тотално изопачаване на обективната истина. Твърди, че присъствието на поемните лица и личното им възприятие е необходимо с оглед доказването на определени факти от значение за делото, поради което годността на съответния протокол се определя не от формалното наличие на подпис на протокола, а от действителното участие на поемното лице в съответното действие по разследването. В този смисъл се цитира практика на ВКС - Р-92/17.02.2009 г. на ВКС по н. д.№ 45/2009 г., III н. о. и Р49/05.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 681/2008 г., II н. о.

В допълнението се заявява също, че никъде в разпитите на свидетелите /като до този момент те не са и питани/ не е посочвано нито разположението на автомобилите след произшествието, нито какви следи е имало, нито къде е разположено тялото на пострадалия след удара, а да не говорим за отстояния и други находки. В тази връзка се прави оплакване, че въпреки това СОС приема, че този недостатък на протокола за оглед е преодолян именно със свидетелските показания, но без да посочва конкретно къде и пред кого са дадени тези показания. Претендира се, че последиците от дискредитирането на огледния протокол очевидно се разпростират и върху иззетите с него предмети и изготвените експертизи, по отношение на които се заявява становище, че също следва да бъдат изключени от доказателствата по делото.

За недоказано се сочи и обстоятелството, че автомобилът на К. е ударил с предната си част велосипеда в неговата дясна средна част. В тази връзка се развиват доводи, че вещите лица А. и П. са завили в съдебно заседание на 28.04.2022 г., че следите по предната броня вляво на автомобила на подсъдимия не са описани в протокола за оглед, а били ясно видими чрез компютърна обработка на снимките /но, че така и не са посочили от кои снимки черпят тази информация и дали са приложени към фотоалбума/.

Претендира се, че от друга страна вещите лица не са дали обяснение тези следи по предната броня кога са се появили и дали са били налични и преди 3 момента на сблъсъка. Изтъква се също, че д-р А., участваща в КМАТЕ, е заявила, че описаният от автоекспертите механизъм не отговаря на получените травми, т.е. че е налице сблъскване от страна на велосипедиста в преден ляв калник, ляво странично огледало и предно стъкло на лек автомобил „Опел“, а не сблъсък с предна броня на автомобила. Заявява се, че описаният в ОА механизъм всъщност се базира на заключенията на втората тройната АТЕ и е преповторен в КМАТЕ.

Твърди се, че в крайна сметка комплексната експертиза е назначена, за да се отговори дали установените по пострадалия наранявания са съпоставими с механизма, описан от автоекспертите, а не формално да бъде дописано и лекарското заключение в този неверен извод, който не отговаря дори на събраните и описани находки в протокола за оглед.

Заявява се, че съгласно свидетелските показания на очевидците Б.Б. и Ал. Г. в техните възприятия велосипедистът се е ударил в лекия автомобил на К.. Според защитника адвокат П. това отново поставя под съмнение достоверността на механизма, описан от втората тройната АТЕ и възприет от държавното обвинение в ОА.

Развива се и оплакване, че при защита на експертизата в съдебно заседание вещите лица А. и П. не са дали категоричен отговор защо са приели следата, установена на пътното платно, че е оставена от десни гуми. В тази насока се излагат доводи, че този извод на вещите лица не се основава на друго освен на разпита на К. като свидетел, но по този повод се отбелязва, че досъдебното производство е водено срещу него, без да е привлечен като обвиняем и е било крайно неуместно да бъде разпитван като свидетел и тези показания да се ползват от вещите лица като единствени, без да са потвърдени или не от други събрани доказателства. Твърди се, че в тази връзка защитата мотивирано е поискала нова повторна комплексна медикоавтотехническа експертиза с участието на други вещи лица, но такава не е била допусната.

Изразява се и становище, че око окръжният съд приема, че протоколът за оглед е процесуално допустим, то е следвало да допълни и факта, че вещото лице В. И. е присъствал на огледа на местопроизшествието и лично е възприел оставените там следи, извършил е оглед на автомобила „Опел“ и на велосипеда, но не е възприел следи, свързани с произшествието, които да са 4 оставени по предната броня на автомобила. Отбелязва се, че от друга страна, вещите лица А. и П. се видели по снимки такива следи и правят своите заключения. Това защитникът счита за противоречие при изготвянето на заключенията на вещите лица, още повече, че според него са налице и съществени разлики както по отношение на мястото на удара по ширина и дължина на пътното платно, така и по отношение на опасната зона за спиране.

Твърди се обаче, че от друга страна в мотивите си на стр.16 и 17 СОС приема, че заключенията на всички експертизи относно опасната зона са еднопосочни. Заявява се, че това би било вярно, ако експертите бяха приели еднакво или близко едно до друго мястото на удар между автомобила и велосипеда, но че в единичната АТЕ се приема, че мястото на удара по ширина е на 2,5 м. от десния край на пътното платно и на 29 м. по дължина след ориентира /като това разстояние е използвано и при тройната експертиза на М., И. и С./, докато КМАТЕ и тройните експертизи на А., П. и Д. приемат тези разстояния съответно 2,5м-3м и 22м-24 м. Защитникът счита тази разлика за съществена, като отбелязва, че тези цифри участват по-нататък и в направените изчисления за скорост и отстояния между процесните ППС. В тази връзка защитникът заявява становище, че според съдебната практика е „недопустимо при две противоречиви експертизи, без едната да е отхвърлена като некомпетентна и необоснована, да се решава въпроса с отговорността на дееца само въз основа на друга еднаква по вид, формат и числен състав експертиза“ /цитирано е решение № 531 от 21.12.2009 г. по н. д. № 498/2009 г. на трето н.о. на ВКС/.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и от адвокат Н. Д., също упълномощен защитник на подсъдимия К. Д. К., с оплаквания, че е неправилна и незаконосъобразна, постановена при нарушение на материалния и процесуалния закон, при противоречива фактическа обстановка, недоказаност на обвинението и в противоречие със събраните доказателства. В жалбата си адвокат Д. застъпва и позиция, че ако бъде прието, че подсъдимият е виновен, то наложеното му наказание се явява в необосновано завишен размер, който не съответства на обществената опасност на деянието и дееца. Отправя се молба да бъде отменена атакуваната присъда на СОС и вместо нея да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение. В условията на алтернативност се отправя и молба ако въззивният съд не 5 удовлетвори горното искане, то да бъде прието, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение и на основание чл. 335 ал. 2, вр. чл. 334 т. 1 от НПК делото да бъде върнато за ново разглеждане на СОС. Също в условията на алтернативност се отправя и молба, ако въззивният съд не се съгласи с горните оплаквания и направените въз основа на тях искания, то да бъде прието, че наложеното на подсъдимия наказание е в завишен размер, поради което да бъде намалено.

В постъпилото допълнение към въззивната жалба на адвокат Н. Д. в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия К. К., изготвено също от защитника адвокат Д., се формулират оплаквания в насока, че не е направен коректен и обоснован анализ на доказателствата; че не е отделено спорното от безспорното; че не е даден изобщо мотивиран и обоснован отговор на становищата и възраженията на защитата, което се приравнява на липса на мотиви и представлява съществено процесуално нарушение. Твърди се, че по този начин е било нарушено правото на защита на подсъдимия и правото на справедлив процес, както и че този абстрактен подход на окръжния съд е довел и до неправилно приложение на материалното право.