Решение № 222 от 23.08.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Бургас, 23.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Кр. Г.а

Членове:

МАРТИН Р. БАЕВ

Мила Г. Димова при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова в присъствието на прокурора Валентина Анд. Чакърова като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Частно наказателно дело № 20242100201155 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решение за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС). Образувано е по повод постъпило в Окръжен съд Бургас Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, с което е представено за признаване и изпълнение Решение № 23.5031170.2 от 25.07.2023 г., влязло в сила на 16.08.2023 г., постановено от несъдебен орган в издаващата държава:

Polizeiprasidium Rheinpfaiz, адрес: Maximilianstraβe № 6, 67346 Speyer Per., Р. Г., с което на *** гражданин С. Г. К. с ЕГН: ********** /******/, роден на **** г. с адрес: гр. Б., кв. П., ул. „С. Т.“ № *, е наложена финансова санкция в размер на 200.00 евро и разноски в производството в размер на 28.50 евро, или всичко – 228,50 евро, на основание чл. 41, ал. 1, в съвкупност с Приложение 2, чл. 49 от немския Правилник за движението по пътищата (StVO), чл. 24 от немския Закон за движението по пътищата (StVG) и 11.3.6 от Федералния каталог за финансови санкции (BKat) на Р. Г..

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас изразява становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за финансова санкция, постановено от несъдебния орган на Р. Г., по отношение на *** гражданин С. К..

Засегнатото лице С. К. се явява лично в съдебното заседание, като заявява, че ще се опита да плати санкцията.

Съдът, след поотделната и съвкупна преценка на доказателствата по делото и 1 съобразно становищата на страните, намира следното:

Съгласно служебно изисканата справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., засегнатото лице С. Г. К. с ЕГН: ********** живее в гр. Б., кв. П., ул. „С. Т.“ № *, т.е. той е с местоживеене на територията на Р. Б. по смисъла на чл. 30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС.

От данните, съдържащи се в удостоверението, се установява, че на 25.07.2023 г. спрямо К. е постановено Решение № 23.5031170.2 на несъдебен орган в издаващата държава – Polizeiprasidium Rheinpfaiz, Р. Г., с което му е наложена финансова санкция – осъждане за заплащане на парична сума в размер на 200.00 евро и разноски в производството в размер на 28.50 евро, или всичко – 228,50 евро.

Санкцията е за деяние, осъществено на територията на издаващата държава - Р. Г., съставляващо административно нарушение с правна квалификация по чл. 41, ал. 1, в съвкупност с Приложение 2, чл. 49 от немския Правилник за движението по пътищата (StVO), чл. 24 от немския Закон за движението по пътищата (StVG) и 11.3.6 от Федералния каталог за финансови санкции (BKat) на Р. Г..

От фактическа страна правонарушението се свежда до това, че на 05.06.2023 г. в 23:00 ч. в Mehren, магистрала „A1“ на километър 80,23, кръстовище на магистрала Vulkaneifel, посока Saarbrücken, К., в качеството си на шофьор на моторно превозно средство с регистрационен номер А5558НМ, превишил допустимата максимална скорост за движение извън населено място от 100 км/ч с 37 км/ч. (при приспаднат толеранс в полза на водача).

Производството по налагане на парична санкция е било писмено и съгласно изричното отбелязване в Удостоверението, лицето е било уведомено лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за срока на обжалване, съгласно законодателството на издаващата държава.

Решението е постановено от несъдебен орган в решаващата държава въз основа на наказуемо деяние (правонарушение - административно нарушение) по нейния национален закон. Решението не е било обжалвано и е влязло в сила на 16.08.2023 г.

За съдебния орган на изпълняващата държава не съществуват легитимни причини да се съмнява във верността на отразеното в удостоверението от чуждия несъдебен орган, доколкото взаимното доверие между компетентните органи на държавите членки на ЕС е в основата на сътрудничеството по наказателни дела и в частност на прилагането на практика на принципа за взаимно признаване на финансови санкции между държавите. Въз основа на редовното удостоверяване на обстоятелството за писмено проведено производство и уведомяването за него, и възможността и сроковете за атакуването му според съответния национален закон, следва да се приеме, че на санкционирания надлежно е била предоставена възможност за атакуване на решението, упражняването на които права е зависело изцяло от неговата воля. В този смисъл и след като в удостоверението е изрично посочено, че решението е влязло в сила, тоест лицето не е обжалвало решението в предвидения срок, гаранциите, свързани с правото му на защита са били спазени, респективно не е налице основание за отказ от признаване и изпълнение.

Деянието, за което на К. е наложена финансова санкция, съгласно описаните в Удостоверението обективни и субективни параметри, според законодателството на издаващата държава съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС (нарушение на правилата за движение по пътищата), за което не се изисква двойна наказуемост като условие за признаване и изпълнение на решението.

В изпълняващата държава Р. Б. не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние, и липсват данни за такова решение, изпълнено в държава, различна от издаващата и изпълняващата държава по разглежданото удостоверение.

Не е налице никое от основанията по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС, при които може да се 2 откаже признаване и изпълнение на решението. Видно от констатираното време на извършване на деянието и влизането в сила на решението, както и вида на наложеното наказание - глоба, се налага извод, че предвидената по българското законодателство три годишна абсолютна давност за изпълнение на административно наказание глоба по чл. 82, ал. 3, вр. ал. 1, б. „а“ от ЗАНН не е изтекла. Същевременно, за да може да бъде приложено основанието за отказ по чл. 35, т. 3 от ЗПИИРКОРНФС, освен констатация за изтекла давност по българското законодателство, следва да е налице кумулативното условие решението да се отнася за деяние подсъдно на български съд, а процесното деяние не е подсъдно на българския съд, тъй като не се засягат интереси на българската държава по смисъла на чл. 4 от ЗАНН. Българският гражданин няма имунитет или привилегии, определящи като недопустимо изпълнението на решението. Деянието е извършено на територията на чуждата държава, респективно не е налице някоя от хипотезите на чл. 35, т. 5 от закона, а санкцията, която се претендира да бъде приета не е по-малка от 70 евро.

Засегнатото лице е физическо лице, което е пълнолетно, според българското законодателство, и което носи наказателна и административно наказателна отговорност.

Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че са налице всички изискуеми предпоставки за признаване на решението и за незабавното му изпращане на изпълнителния орган - Националната агенция за приходите (НАП).

С оглед разпоредбата на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС, съдът определи равностойността на дължимата парична сума - 228.50 евро в български левове по курса на Българска народна банка за деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава, която в случая възлиза на 446,91 лева /четиристотин четиридесет и шест лева и деветдесет и една стотинки/.

По делото няма представени доказателства за пълно или частично изпълнение, извършено във връзка с решението за налагане на финансова санкция, чието признаване и изпълнение се иска, поради което съдът не следва да извършва приспадане по реда на чл. 33, вр. с чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС

Така мотивиран, на основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7, т.1 и ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение № 23.5031170.2 от 25.07.2023 г., влязло в сила на 16.08.2023 г., постановено от несъдебен орган в издаващата държава: Polizeiprasidium Rheinpfaiz, адрес:

Maximilianstraβe № 6, 67346 Speyer Per., Р. Г., с което на *** гражданин С. Г. К. с ЕГН:

********** /******/, роден на **** г. с адрес: гр. Б., кв. П., ул. „С. Т.“ № *, е наложена финансова санкция в размер на 200.00 евро и разноски в производството в размер на 28.50 евро, или всичко – 228,50 евро, с равностойност в български левове по курса на БНБ към деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава - 446,91 лева /четиристотин четиридесет и шест лева и деветдесет и една стотинки/ на основание чл. 41, ал. 1, в съвкупност с Приложение 2, чл. 49 от немския Правилник за движението по пътищата (StVO), чл. 24 от немския Закон за движението по пътищата (StVG) и 11.3.6 от Федералния каталог за финансови санкции (BKat) на Р. Г..

УКАЗВА на основание чл. 38, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, след влизане в сила на решението да се уведоми издаващия орган в Р. Г..

УКАЗВА заверен препис от настоящото решение, след влизането му в сила да се изпрати на Министерство на правосъдието на Р. Б..

УКАЗВА на основание чл. 36, вр. чл. 22 от ЗПИИАКОРНФС, след влизането му в сила, препис от настоящото решение да се изпрати на Национална агенция за приходите за 3 изпълнение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Бургас в 7-дневен срок от узнаването за постановяването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4