Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5725 от 08.09.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 234/2026
Вид
Решение № 5725
Подписан
08.09.2026
Състав
Мариана Георгиева, Йоанна Наскова Станева, Димитър Ковачев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5725 гр. София, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20261100500234 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20145473 от 15.10.2025г., постановено по гр. дело № 21775/2020г. по описа на СРС, 73-ти състав са отхвърлени исковете на Б. Й. К. срещу Софийски университет „Св. Климент Охридски“, както следва: по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД – за обявяване за нищожна на Заповед на ректора на университета № РД- 22-810 от 07.04.2020г., с която е прекратено трудовото правоотношение по трудовия договор с ищеца по чл. 111 КТ, считано от 28.04.2020г. поради липса на предписаната от закона писмена форма; по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца със Заповед на ректора на университета № РД- 22-810 от 07.04.2020г.; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на предишната работа по трудовия договор по чл. 111 КТ с № РД22-112/21.01.2019г., която е изпълнявал преди уволнението му със Заповедта на ректора на университета № РД- 22-810 от 07.04.2020г. - координатор „Трансфер на знания, връзки с бизнеса“; по чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 9828 лева, претендирана като трудови възнаграждения по трудовия договор с № РД-22112/21.01.2019г. за периода октомври 2019г.- май 2020г., ведно със законната за забава лихва от 01.12.2019г. до изплащане на сумата.

Срещу така постановеното решение е постъпила в законоустановения срок въззивна жалба от Б. Й. К., с която се обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника Софийски университет „Свети Климент Охридски“ да заплати сумата от 9828 лева, претендирана като трудови възнаграждения по 1 трудовия договор с № РД-22-112/21.01.2019г. за периода октомври 2019г. - май 2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В жалбата са изложени съображения за немотивираност и неправилност на решението в обжалваната му част. Сочи, че извършеният от съда анализ на длъжностната характеристика и представените по делото месечни отчети за периода октомври 2019г.- май 2020г. ясно показвал, че съставът се бил произнесъл по въпроси, стоящи извън компетентността му и не подлежали на съдебен контрол. Съдът нямало как да прецени и не следвало да се произнася по въпроса дали напр. „Е-кореспонденция с организаторите на конференцията в Белфаст“ способствала за постигането на целите на проект „Изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“. Поддържа, че в мотивите си съдът не засягал темата дали е допустимо работодателят да извършва количествена и качествена преценка на престирания от работника или служителя труд и на тази база да определя възнаграждението му. Не били обсъдени и изложени доводи, че през по-голямата част от процесния период ръководителят на проекта изобщо не давал обратна връзка на ищеца относно причините за неприемането на отчетите и неизплащането на трудовото възнаграждение. Счита, че с бездействието си работодателят бил нарушил принципа на добросъвестност при осъществяването на трудовите права и задължения, регламентиран в чл. 8, ал. 1 КТ. Твърди, че ако работодателят не е бил доволен от качеството на изпълнение на служебните му задължения следвало да му даде указания за подобрение на представянето, както и можел да му наложи дисциплинарно наказание или да прекрати трудовия договор по реда на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Никоя от тези възможности не била използвана като вместо това незаконосъобразно било преустановено изплащането на трудовото възнаграждение. Поддържа, че съдът винаги когато бил сезиран с оплакване за злоупотреба с право бил длъжен да го обсъди. Сочи, че от приетата съдебно-техническа експертиза по категоричен начин се установявало, че за всеки от месеците в процесния период бил изпълнил задължението си да изготви и изпрати отчет. Твърди, че почти не бил получавал обратна връзка от ръководството на проекта за възраженията им срещу работата му /отчетите не били приемани, но без обяснение защо, а проф. И. няколкократно отказвал провеждането на среща за изясняване на ситуацията/. От мотивите на докладите на проф. И. се установявало, че основната причина отчетите да не бъдат приемани била липсата на какъвто и да е било резултат, както и било посочено системно неизпълнение на поставените задачи, свързани както с трансфер на знания, така и с осъществяване на връзки с бизнеса.

Поддържа, че по трудовото правоотношение работникът или служителят дължи престиране на работна сила, а резултат дължал изпълнителят по граждански договор. Ответникът не доказал комуникирането на твърдените пропуски с ищеца. В продължение на осем месеца нарушавал основното си задължение по силата на трудовото законодателство да заплаща трудовото възнаграждение за положен труд. Вместо да установи това нарушение първоинстанционният съд бил формулирал фактически невярното заключение, че ищецът изобщо не бил работил, за да мотивира правния нонсенс, че работодателят можел да плати или да не плати дължимото трудово възнаграждение според това дали бил доволен от резултатите от положения труд. Искането към съда е да отмени решението в частта, с която е 2 отхвърлен предявеният иск по чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД като необосновано и неправилно и вместо него да му присъди неизплатените трудови възнаграждения за периода от октомври 2019г. до май 2020г. в общ размер от 9828 лева, ведно със законната лихва от датата на изпадане в забава до датата на окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна- Софийски университет „Св. Климент Охридски“. В проведеното съдебно заседание на 14.05.2026г. процесуалният представител на въззиваемата страна е оспорил същата като неоснователна. Искането към съда е да отхвърли въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение.

С разпореждане от 14.01.2026г. съдът е указал на ищеца Б. Й. К. в едноседмичен срок от получаване на разпореждането с писмена молба с препис за насрещната страна да посочи дали предявява самостоятелен иск за лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 01.12.2019г. до датата на подаване на исковата молба- 03.06.2020г., в който случай да посочи период и размер на претенцията за мораторна лихва, или претендира законна лихва от датата на подаване на исковата молба- 03.06.2020г., до окончателното изплащане на сумата.

С молба от 22.01.2026г. Б. К. е посочил, че не предявява самостоятелен иск за лихва за забава за периода от 01.12.2019г. до датата на подаване на исковата молба. Претендира законна лихва върху сумата от 9828 лева, представляваща неизплатени трудови възнаграждения, считано от датата на подаване на исковата молба- 03.06.2020г., до окончателното изплащане на сумата.

Решение № 20145473 от 15.10.2025г., постановено по гр. дело № 21775/2020г. по описа на СРС, 73-ти състав в частта, с която са отхвърлени предявените от Б. Й. К. срещу Софийски университет „Свети Климент Охридски“ искове по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД за обявяване за нищожна Заповед на ректора на университета № РД22-810 от 07.04.2020г., с която е прекратено трудовото правоотношение по трудовия договор с ищеца по чл. 111 КТ, считано от 28.04.2020г. поради липса на предписаната от закона писмена форма; по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца със Заповед на ректора на университета № РД-22-810 от 07.04.2020г. и по чл. 344, ал.

1 , т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на предишната работа по трудовия договор по чл. 111 КТ с № РД-22-112/21.01.2019г., която е изпълнявал преди уволнението му със Заповедта на ректора на университета № РД-22-810 от 07.04.2020г.- Координатор „Трансфер на знания, връзки с бизнеса“, като необжалвано е влязло в сила.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо 3 в обжалваната му част. Не са нарушени и императивни материалноправни норми.

По правилността му настоящият съдебен състав намира следното:

Предвид пределите на въззивната жалба предмет на въззивна проверка е решението на СРС единствено в частта, касаеща претенцията по чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 9828 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от м. 10.2019г. до м.

05.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 03.06.2020г., до окончателното изплащане на сумата.

На етапа на въззивното производство не е спорно между страните, че на 21.01.2019г. е бил сключен трудов договор № РД- 22-112 за изпълнение на дейности по проект BG05M2OP001-1.001-0001 за изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“. Видно от приетия препис от трудов договор същият е сключен на основание чл. 111 КТ вр. чл. 53 ЗВО и чл. 55, ал. 1, т. 2 Закона за управление на средствата от ЕСИФ съгласно чл. 10, ал. 2 от ПМС № 189 от 28.07.2016г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от ЕСИФ за програмен период 2014-2020 в съответствие с раздел Първи, точка 3 от Ръководството за изпълнение на административни договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, съфинансирани от ЕФРР по приоритетна ос 1 „Научни изследвания и технологично развитие“ на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 в изпълнение на административен договор за предоставяне на БФП по проект BG05M2OP001-1.001-0001 за изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“, финансиран от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020г.“, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие на основание чл. 31 от Вътрешните правила за работната заплата в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и заповед на ректора № РД-19-20/21.01.2019г. между Б. Й. К. и Софийски университет „Св.

Климент Охридски“. С гореописания договор е възложено на въззивника-ищец да изпълнява функциите на координатор „Трансфер на знания, връзки с бизнеса“, като в рамките на установеното в трудовия договор работно време извън законоустановеното работно време по основния му трудов договор и въз основа на утвърдена длъжностна характеристика извършва дейности и задачи, свързани с изпълнението на проект BG05M2OP001-1.001-0001 за изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“.

В договора са уговорени следните задължения на служителя: да се регистрира в информационната система на проекта, попълва и поддържа свой профил; да предоставя и статистически данни съгласно изискванията на Управляващия орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020г.; извършва дейностите, посочени за заеманата от него позиция, възложени му със Заповед на ректора № РДІ1920/21.01.2019г. за определяне на участниците, изпълняващи дейности по проекта; осъществява и поддържа оперативен контакт със съответните длъжностни лица във висшето училище и екипа за организация и управление на проекта във връзка с реализацията на проектните дейности; до 5-то число на месеца, следващ отчетния да изготвя отчет за извършената от него дейност чрез информационната система на проекта. Отчетът се 4 разпечатва, подписва и предоставя за приемане на работата от ръководителя на проекта.

Съгласно чл. 3 от договора служителят има право на възнаграждение за изпълнение на задълженията по т. 2 в размер на 21 лева на час въз основа на реално отработени, отчетени и приети часове по ставката, определена в съответствие със Стандартните таблици за допустимия размер на почасовото възнаграждение на лицата, наети във връзка с управлението и изпълнението на проекта, определена за 1 астрономически час, съдържаща ефекта на разхода за възнаграждение и за вноски за осигуряване за сметка на осигурителя, но не повече от максималния брой часове, посочени в Заповедта на ректора за определяне на участниците, изпълняващи дейности по проекта- до 3 часа дневно и до 60 часа месечно.