Определение № 27 от 12.01.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27 гр. Варна, 11.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Деян Ив. Денев

Петър Митев като разгледа докладваното от Деян Ив. Денев Въззивно частно наказателно дело № 20233100601575 по описа за 2023 година

С определение № 1579/03. 11 .2023г. по ЧНД № 4166/2023г. по описа на ВРС, XXXVII състав e потвърдил Постановление от 07.08.2023 г. на прокурор при Варненска районна прокуратура за прекратяване на наказателното производство по ДП № 143 / 2022 г. по описа на ОСлО –ОП Варна, образувано за това че „ пред 1-ви състав на ВРС И. Д. И. е бил набеден престъпление, че извършил престъпление чл. 195 ал. 1 т. 4 във вр. д чл. 194 ал. 1 от НК, като се знаело че е невинен“ и водено за престъпление по чл. 286 ал. 1 от НК.

За да потвърди постановлението, съдебният състав се е солидаризирал с прокурорското становище, че деянието на обвиненият в това престъпление Н.Д И. е несъставомерно по цитирания законов текст.

Недоволен от съдебното решение, жалбоподателят използвал възможността за въззивното му обжалване.

Твърди се, че атакуваният акт е неправилен, тъй като съдът е надскочил контролните си правомощия за проверка на обосноваността и законосъобразността на прокурорското постановление, като е развил допълнителна теза в подкрепа на направените с него грешни правни изводи.

Освен това, с потвърждаването на незаконосъобразното постановление, първоинстанционният съдебен състав сам е допуснал нарушение на закона.

Ето защо се настоява за отмяна на постановлението за прекратяване и на потвърдилото го съдебно определение.

За да се отговори на доводите изложени в жалбата, на първо място следва да се вметне за пореден път следното становище на този съдебен състав :

Правомощията на първоинстанционният съд в производството по 1 чл. 243 от НПК се свеждат до проверка на обосноваността и законосъобразността на прокурорските изводи, изложени в постановлението за прекратяване на делото. В рамките на компетентността си съдът не е оправомощен, нито задължен да заменя тези изводи със свои собствени, извлечени от анализ на материалите по делото. Тоест, съдът не бива да отговоря на въпроса, следва ли да се прекрати досъдебното производство и на какво основание, а на този, правилно ли прокурора го е прекратил.

Въззивната инстанция пък проверява правилността на първоинстанционните изводи.

За да прекрати производството прокурорът е приел от фактическа страна следното :

Обвиняемият Н И. и св. И. И. били братя с влошени отношения помежду си. Имали съсобствена къща с двор в с . К. През 2020 г. обвиняемият изградил инсталация за пресяване на пясък. През юни месец, минавайки през мястото установил, че инсталацията липсвала и се жалвал за извършената кражба. В резултат на проверка по жалбата му се изяснило, че инсталацията била демонтирана и продадена от брат му, св. И.. Прокурорът отказал образуване на наказателно производство, аргументирайки се с разпоредбата на чл. 218в от НК т. 2, според която наказателното производство за такива престъпления се възбужда то тъжба на пострадалия, ако той е в подобни на описаните родствени отношения с виновния.

Това мотивирало обвиняемия да се тъжи пред районен съд Варна, за това че брат му И. И., използвайки МПС е извършил кражба на собствената му вещ .

По тъжбата било образувано съдебно производство, приключило с оправдаването на И. И..

След влизането на съдебния акт в сила, той сезирал прокуратурата за извършено спрямо него набедяване и било поставено началото на процесното досъдебно производство.

За да го прекрати, прокурорът е интерпретирал в постановлението си фрагменти от правната теория относно небедяването като престъпление по НК и е отсякъл, че конкретния случай не е такъв, поради което и отсъстват основания за предаването на обвиняемия на съд.

Тъй като, както вече беше посочено, предмет на проверка е съдебният, а не прокурорският акт, подробен анализ на постановлението не следва да се прави.

Не може да не се спомене обаче, че направеният извод, че не се установява обвиняемият да е „ уличил умишлено И. И., съзнавайки, че престъплението изобщо не е извършено“ е преждевременен, а и съвсем произволен. Произволен той е, тъй като не е направен никакъв собствен правен анализ на конкретната фактическа обстановка, а преждевременен е, тъй като в триста и петдесет листното дело се съдържат само няколко протокола от процесуални следствени действия, изчерпващи се в разпит на свидетеля И. и на обвиняемия, след привличането му в това качество.

Необоснован остава фактическия извод, че вещта е била собственост на 2 обвиняемия, защото е неясно въз основа на какви доказателства е бил направен, с оглед обратното съдебно становище по делото от частен характер.

Отсъствието в прокурорския акт на дължим и аргументиран отговор по въпрос, свързан със собствеността на вещта прави постановлението незаконосъобразно на отделно основание.

Правните мотиви на прокурора съдът толерантно е нарекъл „ твърде пестеливи“, но според настоящия състав те са шаблонни до степен липса.

Относно правото на пострадалия да обжалва прокурорския акт съдът е дал аргументиран отговор, с който въззивният съд се съгласява и намира повтарянето им за излишно. Цитираното от прокурора съдебно решение в обратната насока не е обвързващо, а е и със съмнителна правилност.

Съдът обаче не е опровергал тезата, че за прокурора е „безспорно“ Варненски районен съд да не е след органите , които били „ оправомощени да възбуждат наказателно преследване“ в отличие от разследващите органи, а в конкретния случай и прокурора.

Въззивната инстанция се съгласява единствено, че „безспорно“ това не е вярно. За „ наказателно преследване“ разпоредбата на чл. 286 от НК не говори. За съставомерността на деянието е от значение набедяването пред надлежен орган на властта с убеденост в невинността на набедения, а квалифициращо престъплението обстоятелство е факта за привличането на набедения към наказателна отговорност. Това привличане към наказателна отговорност не се отъждествява само с привличането на набедения в качеството на обвиняем, а пък целта на цялото наказателно преследване е да се получи окончателен отговор за виновността или невинността на дееца.

Освен ангажиращото тълкуване на понятието „ надлежен орган на власт“, дадено от Върховната съдебна инстанция, въззивния състав сочи още един аргумент в подкрепа правилността на становището си . В чл. 290 от НК, санкциониращ лъжесвидетелстването, е посочено че свидетел, който пред съд или друг надлежен орган съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва. И тъй като и двата съдебни състава са в раздел „ Престъпления против правосъдието“ е безспорно, че освен съда съществуват и други надлежни органи на властта, пред които може да се осъществи набедяване.

Впрочем, прокурорът е изпаднал в противоречие сам със себе си , образувайки производството, за това че пред състав на съда св. И. е бил набеден, а в последствие твърдейки, че такова деяние е обективно несъставомерно, тъй като съда не може да преследва.

В делата, образувани по тъжба на пострадалия, процесуалното качество на подсъдимия възниква с разпореждането на съдията-докладчик, даващо ход на тъжбата – в конкретния случай с разпореждането от 15 01 2021 г.- / л. 19 т. 2 от ДП/. И тъй като той има задължение да предаде на съд обвинения в престъпление, преследващо се по тъжба на пострадалия, то тогава той е не само „ оправомощен“, а и овластен да даде ход и разгледа наказателното производство, като присъди следва ли този подсъдим да понесе наказателна отговорност.

3

Първоинстанционният съдебен състав е аргументирал тезата си за отсъствие на престъпно поведение у обв. Н. И. с множество съдебни решения, но не е обвързал безспорната им правилност с процесната казуистика.

Това налага и настоящата инстанция да направи теоретично отклонение, за да мотивира несъгласието си с първоинстанционните изводи.

Съставомерността на деянието „набедяване“ предполага изявление на дееца с описаното в състава съдържание, убеденост в противното и насоченост към съответния орган на властта.

Изявлението, при твърдяно престъпление от частен характер може да бъде направено с тъжба, както е подходено и в конкретния случай.

Както в последствие е било доказано с влезлия в сила съдебен акт, на св.И. е било преписано престъпление. Начина на преследване на това престъпление –дали по общия ред или по частен път, е без значение за съставомерността на деянието. От събраните до момента доказателства по досъдебното производство съществува обоснованост на предположението, че обвиняемия, твърдейки че брат му е извършил квалифицирана кражба е знаел чия е собствеността на веща и от кого се владее и че приписва престъпление на лице, което е невинно. Дори и да съществува спор между двамата в тази насока, каквато са доказателствата и по ДП и по предхождащото го НЧХД, то обвиняемият е направил категоричното си изявление, че е налице кражба и автор е именно неговия брат.

Ако прокурорът е приел, че обвинението срещу Н. И. не е доказано, е следвало да прекрати производството на друго процесуално основание.

Защо не може да се приеме, че деянието не е престъпно, този състав вече посочи. А становището, че не е направено възможното за изясняване на всички обстоятелства за изясняване на обективната истина е пречка за служебното изменение на прекратителното основание.

Като намира, че събраните в хода на разследване доказателства не са максималния резултат от всестранно и пълно разследване, което да доведе до единствения възможен извод, че наказателното производство следва да се прекрати, настоящият състав счита, че това води до прибързаност, а от там и до незаконосъобразност на прокурорското становище. Едва след проверката и обсъждането на всички релевантни факти може да се приеме, че вътрешното убеждение е изградено в съответствие с процесуалните изисквания.

Горното предполага отмяна на първоинстанционният съдебен акт и на проверяваното постановление.

С оглед на изложеното и на основание чл. 243 ал. 8 от НПК настоящият съдебен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1579/03. 11 .2023г. по ЧНД № 4166/2023г. по 4 описа на ВРС, XXXVII състав и Постановление от 07.08.2023 г. на прокурор при Варненска районна прокуратура за прекратяване на наказателното производство по ДП № 143 / 2022 г. по описа на ОСлО –ОП Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5