Решение № 2684 от 13.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2684 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20251110213408 по описа за 2025 година

Производството е по реда чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 7265660, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, на Д. Г. Г., в качеството му на законен представител на собственика на МПСадвокатско дружество ,,***''”, с ЕИК *******, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 лв.

Недоволен от ЕФ е останал Г., който го обжалва в срок пред СРС. Твърди се, че ЕФ бил незаконосъобразен. Навежда твърдения, че не е извършил соченото в електронния фиш нарушение. Релевира и доводи, че електронния фиш му е връчен близо две години и половина след извършване на нарушението. Иска се отмяната на атакувания електронен фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

По делото е постъпила молба от жалбоподателя, в която се посочва, че се поддържа подадената жалба. Изтъква се, че процесния електронен фиш е незаконосъобразен, доколкото същият е постановен в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Счита и че е нарушено правото му на защита, защото електронния фиш му е връчен две години и половона след издаването му.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В депозирано писмено становище се иска потвърждаване на процесния ЕФ, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на СДВР.

1

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 30.03.2023г. в 10.50 часа, Д. Г. Г. е управлявал лек автомобил „,,***''” с рег. № ,,***'' и се движил в с. Долни Богров по бул. “Ботевградско шосе” на разклона за ЦСПП-МВР, с посока на движение от гр. София към с. Горни Богров. В този район при ограничение на скоростта от 50 км/ч, важащо за населено място, автомобилът, посочен по-горе, е засечен да се движи с 86 км/ч, като е приспаднат толеранс от 3% във връзка с допустима грешка при измерване на скорост и същата се зачита като 83 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение АТСС CORDON MD 1197, записваща дата, час, място, скорост и регистрационен номер.

След извършване на проверка за собствеността на автомобила, било установено, че същият е закупен от адвокатското дружеството ,,***''”, с ЕИК *******. Ето защо, по делото е безспорно установено, че адвокатското дружеството ,,***''”, с ЕИК *******, се явява собственик на процесното МПС, както и че жалбоподателят в лицето на Д. Г. Г., с ЕГН:

********** е представител на посоченото адвокатско дружество. Нещо повече самият Г. посочва в жалбата си, че е законен представител на Адвокатско дружество ,,***''”, с ЕИК *******.

След установяване на горните факти, на Д. Г. Г., в качеството му на законен представител на адвокатското дружеството ,,***''”, с ЕИК *******, е издаден електронен фиш Серия К с № 7265660, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, му е наложено наказание „глоба” в размер на 400 лева.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация съвпадат по признаци.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: снимков материал, включително на поставеното в автомобила АТСС, протокол за използване на АТСС, протокол от проверка за изправност на техническо устройство и удостоверение за одобрен тип на процесното техническо средство, справка за собствеността на автомобила, доказателства за обучение на служителя Станимир Атанасов, разпореждане за определяне на местата на контрол на пътното движение, както и от останалите по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е. да 2 провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощия – право и задължение, съдът служебно констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Предвид горепосоченото неоснователно се явява възражението в жалбата, че не е посочена дата на издаване на ЕФ, тъй като в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗдвП не се предвижда като задължително изискване посочването на дата на издаване на електронния фиш.

Следва да се посочи още, че нарушението е санкционирано в рамките на срока по чл. 34 от ЗАНН – до една година от извършването му, т.е. преди изтичането на давностния срок за санкциониране на нарушението по смисъла на чл. 34 от ЗАНН.

От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства се установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалния правила.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че процесния електронен фиш е незаконосъобразен поради обстоятелството, че му е бил връчен приблизително две години и половина след извършване на нарушението. От събраните по делото доказателства се установява, че нарушението е извършено на 30.03.2023г., а най- късно към 09.09.2025г.

(датата на депозиране на жалбата) електронният фиш е бил надлежно връчен на жалбоподателя. Само по себе си изтичането на посочения период между извършването на нарушението и връчването на електронния фиш не съставлява съществено процесуално нарушение и не обуславя неговата незаконосъобразност, доколкото действащата нормативна уредба не предвижда преклузивен срок за връчването на електронния фиш, чието неспазване да води до неговата отмяна. От значение за законосъобразността на административнонаказателното производство е спазването на установените в закона давностни срокове за реализиране на админинистративнонакзателната отговорност, а не моментът, в който актът е връчен на нарушителя. В конкретния случай не се установява към момента на връчването да е била изтекла предвидената в закона давност, поради което съдът намира, че единствено обстоятелството, че електронният фиш е връчен след попродължителен период от време, не обосновава извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и не представлява основание за неговата отмяна.

Фишът е законосъобразен и от материалноправна страна. От доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че на 30.03.2023г. в 10.50 часа, Д. Г. Г. е управлявал лек автомобил „,,***''” с рег. № ,,***'' и се движил в с. Долни Богров по бул. “Ботевградско шосе” на разклона за ЦСПП-МВР, с посока на движение от гр. София към с. Горни Богров.

В този район при ограничение на скоростта от 50 км/ч, важащо за населено място, автомобилът, посочен по-горе, е засечен да се движи с 86 км/ч, като е приспаднат толеранс 3 от 3% във връзка с допустима грешка при измерване на скорост и същата се зачита като 83 км/ч. .

Не отговаря на истината твърдението, че е налице противоречие между фактическите твърдения и правното основание за издаването на обжалвания електронен фиш и посочените в електронния фиш законови разпоредби, нарушени според наказващия орган. Съдът намира, че от съдържанието на ЕФ се установява, че е извършено нарушение на скоростта при управлението на МПС при ограничение на скоростта от 50 км/ч, важащо за населено място, като след приспаднат толеранс от 3 % се зачита, че автомобилът се е движел с превишена скорост от 83 км/ч., при което е налице превишаване на скоростта с 33 км/ч.

Съобразно размерът на превишената скорост от 33 км/ч правилно е посочена и правната квалификация на извършеното нарушение - чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Същото важи и по отношение на това кой е извършителя на нарушението, който е категорично посочен в ЕФ - Д. Г. Г. в качеството му на законен представител на собственика на МПС- “адвокатско дружество ,,***''”, с ЕИК *******.

Съгласно нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.

На следващо място, съдът намира, че са налице доказателства за това, че процесното АТСС е било от одобрен тип и е било в технически изправно състояние към момента на използването му, като за това по делото са налице изрични писмени доказателства. По отношение на протокола за използване на АТСС, съдът намира, че той отговаря на всички изисквания на закона за съдържание. Освен това, по делото е налице снимков материал от начина на поставяне на АТСС, който напълно отговаря на законовите изисквания за това.

Освен това, по делото са налице доказателства, че служителят, който е използвал техническото средство, е обучен да работи с него, поради което няма съмнения в техническата компетентност на лицето, работило с АТСС в процесния ден.

Жалбоподателят, след като му е бил съставен процесния фиш, не се е възползвал от възможността, предвидена в закона, да посочи друго лице, което е управлявало въпросния автомобил в посочените дата и час, поради което правилно АНО е наказал именно него за осъщественото нарушение, тъй като е установено, че дружеството, което той представлява като управител, е собственик на автомобила.

Нарушението е извършено на 30.03.2023г. С изменението на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г.) е предвидено при констатиране на нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. т. е. законодателят е изменил към датата на извършване на нарушението, чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, 4 вкл. и граматически, в частта му, предвиждаща условието "отсъствието на контролен орган и нарушител", като е променил заложеното в разпоредбата условие – в смисъл издаването на електронен фиш да става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, а не установяването и заснемането да бъде в отсъствие на контролен орган. С отпадането на изискването нарушението да се установява в отсъствие на контролен орган, то и постановеното в тази насока ТР № 1/2014 г. на ВАС е загубило своето правно действие.

Единственото изискване, за да се издаде ЕФ, е нарушението да е установено и заснето с АТСС. Ето защо, съдът намира, че правилата за установяване на нарушението са спазени и проведеното административнонаказателно производство не страда от пороци.

Съдът счита, че в този случай законния представител на дружеството собственик на автомобила носи обективна отговорност, поради което не се налага обсъждането на субективната страна на деянието.