Решение № 171 от 01.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. София , 01.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20201000502876 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 1659 от 02.03.2020г., постановено по гр.дело № 12005/2018г. на Софийския градски съд, ГО, 1 състав, Застрахователно дружество „Бул Инс” АД е осъдено, на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, да плати на И. Г. Т. и на А. И. Т. по 150 000 лева на всеки от тях, като обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Т. И. Т.-съответно съпруга на първия ищец и майка на втората ищца, загинала при ПТП, настъпило на 17.01.2018г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на л.а. Мицубиши Каризма с рег.№ *******, ведно със законната лихва, считано от 13.02.2018г. до окончателното плащане, като исковете са отхвърлени за разликата до пълния предявен размер по 200 000 лева на всеки от ищците; отхвърлено е и искането за присъждане на законна лихва върху обезщетенията за периода от 17.01.2018г. до 13.02.2018г.; на основание чл. 78, ал.1 ГПК ЗД „Бул Инс” АД е осъдено да плати на И. Г. Т. и на А. И. Т. по 225 лева на всеки –разноски по делото; на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв, застрахователното дружество е осъдено да плати на адв. С. Ч. адвокатско възнаграждение в размер 9954 лева, а на основание чл. 78, ал.6 ГПК да плати по сметка на СГС държавна такса в размер 12 000 лева. С решението на СГС, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, И.Т. и А.Т. са осъдени да платят на ЗД „Бул Инс” АД разноски по делото в размер 1 305 лева.

Въззивна жалба е подадена от ЗД „Бул Инс” АД, чрез пълномощника адв. Я. Д., срещу решението на СГС в частта, с която дружеството е осъдено да плати на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД на И.Т. и на А.Т. обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Т. И. Т., загинала при ПТП, за разликата над 100 000 лева до 150 000 лева на всеки от ищците. Жалбоподателят сочи, че при определяне размера на обезщетенията съдът е нарушил правилото на чл. 52 ЗЗД, като е присъдил 1 силно завишени по размер обезщетения, които излизат от функциите и характера на репариране на реално причинените вреди и биха довели до неоснователно обогатяване на ищците. Смята, че съдът е нарушил и нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД, приемайки за неоснователно, своевременно направеното възражение за съпричиняване. Сочи, че по делото е категорично установено, че загиналата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат, като е пътувала без предпазен колан, поради което приносът й следва да бъде определен на 90 %. Предвид изложеното, жалбоподателят иска да бъде отменено решението в обжалваните части и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени за разликата над 100 000 лева до 150 000 лева. Претендира разноски за въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от И. Г. Т. и А. И. Т., чрез пълномощника адв.

Е.П., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.

В предвидения в процесуалния закон срок от И. Г. Т. и А. И. Т., чрез пълномощника адв. Е.П., е постъпила насрещна въззивна жалба срещу решението на СГС, в частта, с която са отхвърлени предявените искове. Жалбоподателите сочат, че съдът е присъдил занижени по размер обезщетения, като не е съобразил в пълна степен установеното по делото тежко психическо състояние на ищците след неочакваната им загуба, както и интензитета на търпените от тях неимуществени вреди. Искането е да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което на всеки от ищците бъдат присъдени по още 50 000 лева на всеки като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Т. Т., загинала при ПТП. Претендират и разноски.

Решението на СГС, в частта, с която ЗД„Бул Инс” АД е осъдено, на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, да плати на И. Г. Т. и на А. И. Т. по 100 000 лева на всеки от тях, като обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Т. И. Т., загинала при ПТП на 17.01.2018г., причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на л.а. Мицубиши Каризма с рег.№ *******, ведно със законната лихва, считано от 13.02.2018г. до окончателното плащане, като необжалвано от страните, е влязло в сила.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими-подадени са в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от И. Г. Т. и А. И. Т., с която против ЗД „Бул Инс” АД са предявени искове по чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в размер по 200 000 лева на всеки от ищците, причинени от смъртта на Т. И. Т., загинала при ПТП.

В исковата молба се твърди, че на 17.01.2018г. на ПП I-8, около 7,50 часа, е настъпило ПТП с участието на л.а. Мицубиши Каризма с рег. № *******, управляван от П. И. Б. и л.а. Форд Фиеста с рег. № *******, управляван от Т. И. Т., при което е причинена смъртта на Т.. Сочи се, че вина за настъпването на инцидента има водачът на л.а. Мицубиши, която поради движение с несъобразена скорост, изгубила контрол 2 върху МПС, същото навлязло в лентата за насрещно движение и се ударило в автомобила, управляван от Т. Т..

Ищците твърдят, че са съпруг и дъщеря на починалата и от смъртта й търпят неимуществени вреди. Сочат, че Т. била жизнен и енергичен човек, в отлично здраве; че приживе полагала много грижи за семейството си, което било сплотено и живеело в сговор, обич, разбирателство и взаимна грижа. Твърдят, че много тежко приели загубата, изпаднали в депресивно състояние, отчаяние, печал и потиснатост, били съкрушени, затворили се в себе си и не желаели да общуват с никого, страдали от загубата на любимия човек и спътник в живота; продължавали и до сега ежедневно да ходят на гроба.

В исковата молба се твърди, че към 17.01.2018г. за л.а. Мицубиши е имало валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно дружество, поради което на 13.02.2018г. ищците сезирали същото с искане за заплащане на застрахователни обезщетения. Сочи се, че до момента ответникът не е определил, нито заплатил претендираните суми. Предвид изложеното ищците искат да бъде осъден ответникът ЗД „Бул Инс” АД да им плати обезщетения за неимуществени вреди в посочените размери. Претендират и разноски.

В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗД „Бул Инс” АД оспорва исковете по основание и размер. Оспорва твърденията, че застрахованият при него водач е осъществил деликт, при който е пострадала наследодателката на ищците. Сочи, че претендиираните суми са силно завишени по размер. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Т. Т., като твърди, че същата е пътувала без поставен колан, управлявала е автомобила след употреба на алкохол, с превишена и несъобразена скорост, без включени светлини и не се движила възможно най-вдясно в своята пътна лента.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че на 17.01.2018г., около 7,50 часа на ПП I-8, км 299+572, след стрелбище „Дияна” по посока гр. Харманли в землището на гр.Хасково е настъпило ПТП между л.а. Мицубиши Каризма с рег. № *******, управляван от П. И.

Б. и л.а. Форд Фиеста с рег. № *******, управляван от Т. И. Т., като в резултат на инцидента са починали и двамата водачи.

Установява се, че образуваното във връзка с ПТП от 17.01.2018г. ДП № 79/2018г. по описа на РУ на МВР-гр.Хасково, е прекратено с постановление от 09.01.2019г. на Окръжна прокуратура-Хасково.

Обстоятелствата, при които е настъпило ПТП също не са спорни пред тази съдебна инстанция. От представените писмени доказателства-констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него и от заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. Ж. Е., САС намира за установен следния механизъм на ПТП: 17.01.2018г. около 7,50 часа по първокласен път I-8 в землището на гр.Хасково по посока на гр. Харманли, в условията на намалена видимост - гъста мъгла, с около 97,56 км/ч се движи л.а. Мицубиши Каризма, управляван от П. Б.. В същото време в обратната посока със скорост около 61,56 км/ч се движи л.а.Форд Фиеста, управляван от Т. Т.. При км 299+572 л.а.Мицубиши навлиза в насрещната лента за движение и се удря челно в л.а. Форд Фиеста. Вещото лице инж.

3

Е. е обяснило, че ударът е настъпил изцяло в лентата на движение на л.а. Форд Фиеста, бил е челен, ексцентричен и е довел до силно увреждане и на двата автомобила.

Посочило е, че ударът не би настъпил, ако водачът на л.а.Мицубиши е следвал прилежащата лента за движение, независимо от скоростта на движение. Установено е също, че л.а. Форд Фиеста е фабрично оборудван с предпазни колани на всички места.

Експертът е обяснил, че функцията на предпазния колан е да фиксира тялото на шофьора и пътниците към облегалките на седалките, да ограничи движението им напред при рязко спиране и да предотврати контакт с детайлите от вътрешността на купето. Посочил е, че предпазния колан е най-ефективен при сумарна скорост към момента на удара до 60 км/ч, като при удар с по-висока скорост настъпват т.нар. коланни травми, при които действието на колана има обратно действие-чупене на ключица, ребра, разкъсване на коремни органи.

От приетата в първоинстанционното производство СМЕ, изготвена от вещото лице д-р М. Г.-специалист съдебна медицина, се установява, че причина за смъртта на Т. Т. е политравма, изразяваща се в черепно-мозъчна травма; гръдна травма с двустранно счупени ребра, счупване на гръдна кост, колпас на двата бели дроба, счупване на 8 и 9 гръдни прешлени с прекъсване на гръбначния мозък; коремна травма и травма на долните крайници. Д-р Г. е посочила, че е налице пряка причинна връзка между политравмата и механизма на ПТП. Направила е извод, че по време на инцидента Т. Т. е била без поставен обезопасителен колан, тъй като в СМЕ на трупа е установена т.нар. „воланна травма”. Обяснила е, че воланната травма е довела до бързо развитие на травматичен и кръвозагубен шок, което е довело до неизбежния летален изход. Вещото лице е обяснило, че Т. е получила множество други тежки, несъвместими с живота увреждания. Посочило е, че с оглед челния удар между двата автомобила и голямата сумарна кинетична енергия, както и с оглед обстоятелството, че л.а. Форд Фиеста е с по-малка маса, не може да се очаква, че ако Т. е била с предпазен колан би получила по-малки и несмъртоносни травми.

От заключението съдебно-психиатричната експертиза, изготвено от вещото лице д-р М. К. - психиатър, се установява, че преди инцидента от 17.01.2018г. за ищците липсват данни за диагностицирано депресивно или психотично разстройство.

Посочено е, че преживяната от ищците психотравма - смъртта на тяхната съпруга, съответно майка, е довела до остра стресова реакция (остра кризисна реакция), след което, като отговор на психотравмиращото събитие, е възникнала невротичнодепресивна симптоматика с различно изразена интензивност. Уточнено е, че при ищцата А.Т. депресивната симптоматика се изразява в смесена тревожно-депресивна реакция с протрахиран характер в границите на адаптационно разстройство, а при И.Т. депресивната симптоматика е била с голяма интензивност в първите три-четири месеца и е в параметрите на протрахирана депресивна реакция в границите на адаптационно разстройство. Д-р К. е посочила, че към момента при ищците е налице неотреагирано психотравмено преживяване, като невротичната симптоматика не е напълно компенсирана, но е с по-малка интензивност, както и че са налице и данни за промяна в личностовите характеристики и начина им на живот. Психиатърът е пояснила, че адаптационното разстройство е заболяване, което възниква в периода на адаптация към значими жизнени събития, житейски кризи и стресогенни преживявания, че има функционален характер и различна продължителност, но завършва предимно с оздравяване, като периодът за това е индивидуален.