Решение № 180 от 20.05.2024, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. София, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Т.а Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Г. Въззивно гражданско дело № 20231800500569 по описа за 2023 година

С Решение № 24 от 28.01.2022 г., постановено по гр. д. № 768/2020 г. на Самоковския районен съд, е допусната делба между В. Б. К., Й. Н. К., П. Л. С. и Л. Л. Д., н а двадесет и три поземлени земеделски имота (17 ниви и 6 ливади) в землището на с. П., при квоти ½ ид.ч. за В. Б. К., 1/6 ид.ч. за Й. Н.

К., 1/6 ид.ч. за П. Л. С. 1/6 ид.ч. за Л. Л. Д..

С Решение № 93 от 09.06.2023 г., постановено по същото дело , съдът е извършил делбата по реда на чл. 353 от ГПК, като е разпределил делбените имоти между съделителите и е присъдил парични суми за уравняване на дяловете им.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба от В. Б. К. срещу Решение № 93 от 09.06.2023 г., постановено по гр. д. № 768/2020 г. на Самоковския районен съд.

Жалбоподателят твърди, че в откритото съдебно заседание на 06.06.2020г. ответниците поискали от съда да разпредели в техен дял имота в м. „С.“ с площ 4,4 дка, и имоти в м. „Д. б.“ и в м. „Ш. л.“, тъй като ги били ползвали и ги ползват понастоящем, което жалбоподателят оспорва. Заявява, че няма претенции за имота в м. „Д. б.“. Изразява желание да се разпределят нивите и ливадите по 1/2 на В. и 1/2 на Л., като счита, че така ще се разпределят правилно. Сочи, че съдът му бил допуснал двама свидетели, но той намерил своя молба от 01.04.2019г., която, според него, доказва, че ответниците не са ползвали имотите в м. „Ш. л.“ и „С.“, а те се опитали да подведат съда с неверни данни. Оспорва заключението на в.л. Д.. Подчертава, че договорите за обработване на земеделската земя назад в годините са били подписани от председателя на кооперация „Л.“, като във всеки договор имотите са разпределени по 1/2 на В. и на Л., като след смъртта на последния не е бил 1 подписван договор с Й.. Черпи аргументи от представената молба с вх. № 83/01.04.2019г., като счита, че съдът я е тълкувал неправилно.

Сочи, че съдът му е разпределил в дял шест конкретни имота, които според него не се обработват и не са продаваеми. Представя писмени доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор от въззиваемите Й.

Н. К. и П. Л. С., чрез адв. О., която оспорва жалбата и споделя изводите на районния съд относно релевантните факти, способа за извършване на делбата, както и критериите за разпределението на имотите по реда на чл. 353 от ГПК.

Подчертава, че ответниците са изразили изрично несъгласие за извършване на делбата по колена. Позовава се на Тълкувателно решение № 2 от 11.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2021 г., ОСГК. Изтъква, че водещ принцип в делбата е получаване на реален дял от всеки съделител, а различието по вид, стойност и предназначение на делбените имоти не е пречка пред извършването на делбата чрез тяхното разпределение. Солидаризира се с мотивите към обжалваното решение и счита същото за правилно и обосновано. Оспорва изложените във въззивната жалба доводи. Сочи, че ищецът е отдавал съсобствените имоти под наем, като самия той е определял кои от тях да бъдат предоставяни на кооперацията. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. Г., който поддържа жалбата, оспорва отговора и моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от част от въззиваемите. Представя писмени бележки, в които изтъква, че страните по делото не са изразили съгласие с избрания от съда вариант за разпределяне на делбените имоти. Счита, че в такъв случай е следвало да бъде теглен жребий, но въпреки това районният съд е извършил делбата по реда на чл. 353 от ГПК без да вземе предвид исканията на В. К.. Изразява недоволство, че в негов дял са поставени имоти на голяма надморска височина, което се отразявало на тяхната стойност и използваемост. Моли съда да отмени обжалваното решение.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемите М. Д. и Б. Д. (в качеството си на наследници на починалата в хода на производството Л. Д.), както и П. С., не се явяват. Представляват се от адв. О., която оспорва жалбата и поддържа отговора. С оглед настъпилата в хода на процеса смърт на Л. Д. и Й. К., изразява становище за начина на разпределение на имотите.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение в частта му, с която районният съд е разпределил имоти в дял на ищеца и в дял на П. С., респ. да възложи в общ дял на М. Д. и Б. Д. разпределените с обжалваното решение имоти на Л. Д., както и да възложи в общ дял на П. С. и Б. Д. разпределените с обжалваното решение имоти на Й. К.. Препраща към доводите, изложени в отговора на въззивната жалба. Претендира разноски. Представя списък по чл.

80 от ГПК.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред Самоковския районен съд доказателства, е вярно и изчерпателно описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

Във въззивното производство не са събирани доказателства, а доказателствените искания на жалбоподателя са оставени без уважение.

2

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав споделя напълно съдържащите се в обжалваното решение мотиви и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

В допълнение, както и в отговор на наведените в жалбата доводи, съдът излага следните съображения.

1. По доводите за разпределяне на делбените имоти по колена и/или чрез теглене на жребий.

Независимо че жалбоподателят не е използвал този специфичен правнотехнически термин, претенцията му за разпределяне на имотите в квоти по ½ за него и ½ за общо всички останали съделители като наследници на Л. К. по същество представлява именно искане за извършване на делбата по колена.

Доводът за теглене на жребий е наведен несвоевременно за първи път в писмените бележки на жалбоподателя. Въпреки това, той следва да бъде обсъден, тъй като съдът трябва да избере законосъобразен способ за извършване на делбата, независимо от изложените от страните становища и претенции по този въпрос.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая няма основания и предпоставки за извършване на делбата нито чрез теглене на жребий, нито чрез разпределяне на делбените имоти по колена, поради следните съображения:

Основен принцип при делбата е получаване на реален дял, който е максимално близък по стойност до дела от наследството, припадащ се на съответния съделител. Този принцип произтича непосредствено от разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от ЗН и се застъпва последователно в съдебната практика (напр. Решение № 1060 от 16.02.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 355/2017 г. и др. – виж. по- долу).

Съсобствеността в делбеното производство може да бъде прекратена чрез теглене на жребий, чрез разпределяне на имотите по реда на чл. 353 от ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 и 2 от ГПК или чрез изнасяне на публична продан.

Основен критерий за избор на някой от горните способи е съотношението между броя на реалните дялове и броя на съделителите, във връзка със съотношението между стойностите на реалните дялове и стойностите на квотите на съделителите. Освен това, от значение е и възможността за обособяване на повече реални дялове от един или повече от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите за начина на нейното извършване (напр. за възлагане на жилищен имот или за разпределение на имотите по колена).

При това, съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в т.

5, буква „б” от Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС, „невъзможност за теглене на жребий по смисъла на чл. 292 ГПК е налице тогава, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни.”

В случая е налице именно такава хипотеза, тъй като до делба са допуснати 23 различни по площ и стойност имота, а от влязлото в сила съдебно решение в първата фаза на делбата се установява, че квотите в 3 съсобствеността на четиримата съсобственици, между които тя е допусната, са различни. Наистина, жалбоподателят претендира да се извърши делба по колена, в който случай квотите на двете колена биха били равни. Следва да се има предвид, обаче, че, според съдебната практика, тегленето на жребий е винаги невъзможно, когато не съществува възможност, всеки отделен съделител да получи реален дял. Това означава, че е недопустимо, по този ред група съделители (вкл. такива от едно коляно) да получат общ дял, тъй като законът не установява процедурни правила за начина, по който се тегли жребий от група лица. На последно място, наличието на повече имоти, отколкото колена, поставя въпрос и за критерия и възможните начини за групиране на имотите в дялове, които да бъдат разпределени между колената по жребий. С оглед гореизложеното, в случая извършването на делбата чрез теглене на жребий е изключено.

Същевременно, налице са предпоставките за разпределяне на имотите по реда на чл. 353 от ГПК, доколкото в делбената маса има достатъчно имоти, от които всеки съделител да получи дял в натура, а същевременно квотите на съделителите са различни. В такъв случай няма основание за изнасяне на имотите на публична продан, дори те да са различни по вид и стойност (арг. от Решение № 60 от 26.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 534/2009 г., I г. о., ГК, Решение № 634 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1378/2009 г., I г. о., ГК).

При това следва да се има предвид, че разпределянето на имотите има приоритет пред другите способи за извършване на делбата. В този смисъл е съдебната практика (Решение № 285 от 9.05.2001 г. на ВКС по гр. д. № 760/2000 г., I г. о.), съгласно която „ когато са налице условията на закона, разпределението на имотите, допуснати до делба, има приоритет пред другите способи за извършването й“. Поради това съдът намира, че първоинстанционния съд правилно е извършил делбата чрез разпределяне на имотите по реда на чл. 353 от ГПК.

Следващият спорен въпрос в случая е, дали разпределянето да се извърши по колена от общия наследодател, както претендира жалбоподателят.

Според настоящия съдебен състав, няма основание за разпределяне на имотите по колена, поради следните съображения:

Ако, при така определените съделители и квоти, делбените имоти бяха по- малко на брой от съделителите, но съответстваха на броя на колената, би било оправдано извършването на делбата по колена. Така, с известно отстъпление от принципа на чл. 69, ал. 2 от ЗН, всъщност би се постигнало реалното му спазване: наистина, не всеки отделен съделител би получил реален дял, но такъв би бил получен от наследниците във всяко коляно, а това е за предпочитане пред алтернативата, имотите да се изнесат на публична продан, което би компрометирало идеята за получаване на дял в натура. В случая, обаче, не са налице предпоставки, които да налагат извършване на делбата по колена, тъй като в делбената маса има достатъчно имоти, от които всеки отделен съделител, посочен в решението по допускане на делбата, да получи реален дял.

В открито съдебно заседание пред районния съд на 06.06.2022г. ответниците са изразили изрично нежелание да получат имоти в общ дял, а вместо това са настоявали за разпределянето им „… така както е 4 по съдебното решение съобразно квотата им“ (л. 105 от първоинстанционното дело).

Налице е съдебна практика (Решение № 138 от 14.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 609/2011 г., I г. о., ГК; Решение № 60 от 26.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 534/2009 г., I г. о., ГК; Решение № 634 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1378/2009 г., I г. о., ГК; Решение № 171 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4171/2008 г., I г. о., ГК; Решение № 493 от 18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3861/2008 г., III г. о., ГК), съгласно която „ когато броя на имотите съответства на броя на наследниците, групирани по колена и съсобствеността е възникнала само от наследяване, делбата следва да се извърши по колена, за да получи всяко коляно дял в натура, а неравенството на дяловете се уравни парично“. Тя, обаче, не налага задължително извършване на делба именно по колена и в настоящия казус, поради следните съображения: