Решение № 856 от 02.12.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 856 гр. Горна Оряховица, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-Петрова при участието на секретаря Милена Гр. Д.а като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско дело № 20244120100401 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД.

Ищeцът Р. Д. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.Д.О. ул..., чрез пълномощника си – адв. П.

С. П. от САК, твърди в исковата си молба, че на 23.10.2023г. между ищеца и "КРЕДИ ЙЕС" ООД е сключен договор за паричен заем № 405767, по силата на който е усвоена главница в размер на 500 лв. Сочи, че в договора е посочен ГПР - 49.052 % и месечен лихвен процент от 3.330 %, като липсва информация за годишния лихвен процент. Заявява, че съгласно чл.6 от договора, заемът се обезпечава 2 обезпечения: 1. с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл.10,ал.2,т.1 от Общите условия към договора за заем; 2. - с ценна книга, издадена в полза на заемодателя. Сочи, че според чл.10,ал.2 от Общите условия, обезпечението следва да бъде от гаранти две физически лица, всяко от които да отговаря на определени кумулативно изброени условия, залог върху движима вещ, първа по ред ипотека или предоставяне на безусловна банкова гаранция; предоставянето на второто обезпечение се извършва към момента на сключване на договора за кредит, чрез подписване от страна на заемополучателя на запис на заповед; първото обезпечение е отложено във времето, като съгласно чл.8 заемополучателят следва да предостави така посоченото обезпечение в тридневен срок от сключването на договора, като в случай че не направи това, дължи неустойка в размер на 335.44 лв. Заявява, че съгласно чл.10,ал.1 от Общите условия, в размера на ценната книга, обезпечаваща заема, се включват главница, лихва и неустойка. Твърди, че в резултат на това за усвоен заем в размер на 500 лв. и за срок на ползване от 6 месеца, от кредитополучателя 1 се изисква да заплати 891 лв., включваща главница в размер на 500 лв., лихва в размер на 55.56 лв. и неустойка 335.44 лв.

Посочва, че кредитополучателят е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9,ал.3 от ЗПК и на кредитор по чл.9,ал.4 от ЗПК. Твърди, че така сключеният договор е нищожен на основание чл.22 от ЗПК във вр. чл.26,ал.1 от ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановени императивни правила. Заявява, че процесният договор за кредит е сключен в нарушение на правилата на чл.10,ал.1 от ЗПК, като същият е с размер на шрифта по-малък от 12; в същия липсват волеизявленията на страните и договорът не отговаря и на изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК. Заявява, че това води нищожността на целия договор на основание чл.10,ал.1 във вр. чл.22 от ЗПК.

Счита, че клаузите на чл.8 и чл.6 от договора във вр. чл.10 от Общите условия уреждат скрито възнаграждение за кредитора, което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка, като изискванията, които тези клаузи въвеждат за потребителя, са на практика неосъществими и неизпълними за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер. Сочи, че същевременно кредиторът не включва т.нар. от него "неустойка" към договорната лихва, дължима по кредита (в нарушение на чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК) и към годишния процент на разходите (ГПР) (в нарушение на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК), като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл.19,ал.4 от ЗПК, а заобикалянето на закона представлява самостоятелно основание за нищожност въз основа на чл.21,ал.1 от ЗПК. Счита, че изложеното обуславя и недействителност на процесния договор поради нарушаване на изискванията на чл.11,ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК във вр. чл.19 от ЗПК.

Твърди, че в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР, но липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият с договор размер, кои са допусканията, които са използвани при изчисляването.

Сочи, че в настоящия случай предвидената в чл.8 неустойка е сигурен разход за потребителя и е известен на кредитора към датата на сключване на договор (в т.ч. размерът е предвиден в погасителния план по договора) и като такъв е следвало да бъде включен при изчислението на ГПР. В тази връзка счита, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл.19,ал.1 от ЗПК и незаконосъобразно не е включил сочената неустойка в размера на ГПР. Счита, че ако същата беше включена, действителният размер на ГПР би възлизал на повече от 334 %.

Твърди, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията по договора.

Твърди, че договорът за паричен заем е нищожен и на друго основание, тъй като клаузата за заплащане на договорна лихва накърнява „добрите нрави". Сочи, че според съдебната практика, при формиране на възнаградителната лихва, макар нормативно да не е установен императивен лимит, обективен критерий за добросъвестното й определяне може да бъде 2 размерът на законната лихва, без последният да може да се приеме като максимален размер; противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва. Твърди, че в настоящия случай в договора е предвидена лихва в размер на 3.330 % на месец или 39.96 % годишно, който размер надхвърля повече от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на поведение, установени в обществото. Счита, че процесната клауза за възнаградителна лихва по договора накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което същата се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, счита, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор, като твърди, че недействителността на уговорката относно договорната лихва води до нищожност и на целия договор /per argumentum чл.11,ал.1,т.9 във вр. чл.22 от ЗПК/.

Счита, че клаузите на чл.8, чл.6 от процесния договор и чл.10 от Общите условия нарушават изискванията на чл.143,ал.2,т.5 от ЗЗП и чл.147,ал.1 от ЗЗП. Твърди, че така уредените клаузи противоречат на добрите нрави и добрите търговски практики, като илюстрират директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължават последния, при неизпълнение на негови задължения, да осигури обезпечение, да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка (чл.143,т.5 от ЗЗП). Пояснява, че за главница по договора в размер на 500 лв. от потребителя е предвидена неустойка в размер на 335.44 лв., т.е. съизмерима с размера на договорената главница по договора и надвишаваща около 6 пъти размера на договорната лихва, която би следвало да бъде възнаграждението за кредитора от кредитната сделка.

Счита, че същите не са формулирани по ясен и недвусмислен начин съгласно чл.147,ал.1 от ЗЗП, като в това число и клаузите не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора по смисъла на чл. 143,ал.2,т.19 от ЗЗП. Счита, че е налице нелоялна и заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.68г,ал.4 от ЗЗП във вр. чл.68д,ал.1 от ЗЗП, която подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.19,ал.4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Твърди, че клаузите на чл.8, чл.6 от процесния договор и чл. 10 от Общите условия целят заобикаляне и на чл.33,ал.1 от ЗПК, като с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.

Твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен и на основание чл.11,ал.1,т.20 от ЗПК, съгласно която в договора за потребителски кредит следва да се съдържа приложимия лихвен процент на ден при отказ от кредит, какъвто лихвен процент не се съдържа в договора.

Счита, че в процесния случай се явява неприложима хипотезата на чл.26,ал.4 от ЗЗД по 3 отношение на нищожността на частта от договора, в която се уговарят годишния процент на разходите и годишния лихвен процент, тъй като същите са незаместими по право от повелителните правила на закона, като сделката не би била сключена при годишен процент от разходите, надвишаващ изискването на чл.19,ал.4 от ЗПК.

С оглед на всичко изложено счита, че процесният договор е недействителен на основание чл.10,ал.1 от ЗПК, чл.11,ал.1,т.9, т.10, т.11 и т.20 ЗПК вр. чл.22 от ЗПК, както и чл.146,ал.1 от ЗЗП, а съгласно чл.22 от ЗПК, когато не е спазено изискването за съдържането в договора на дори на един от посочените елементи, целият договор за потребителски кредит е недействителен.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде прогласена нищожността на договор за паричен заем № 405767 от 23.10.2023г., като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. Моли съда да осъди ответника да заплати направените разноски в настоящото производство и адвокатско възнаграждение, като присъдените суми да бъдат преведени по следната специална банкова сметка: "Обединена Българска Банка" АД, IBAN: ..., титуляр: адв. П. С. П. - клиентска сметка на основание чл.39 от ЗА.

В съдебно заседание, ищецът Р. Д. П., редовно призован, не се явява, не се представлява.

Депозира писмено становище чрез пълномощника си – адв. П. П. от САК, с която прави искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие. Поддържа исковата молба изцяло и оспорва писмения отговор. Моли съда да уважи предявения иск и да му присъди направените съдебни разноски, както и адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.

Ответникът „КРЕДИ ЙЕС” ООД с ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр.Х. ул..., представлявано от управителя В.М.И., депозира отговор на исковата молба чрез пълномощник – адв. С. М. от АК-Хасково. Счита депозирания иск за изцяло неоснователен.

Посочва, че ищецът е кредитополучател, който е сключил с дружеството „КРЕДИ ЙЕС" ООД договор за паричен заем № 405767 на 23.10.2023г., при общи условия и предоставена съответна информация в стандартния европейски формуляр. Твърди, че договорената сума от 500.00 лв. е получена от кредитополучателя, за което той е подписал РКО от 23.10.2023г., като от страните е уговорено връщането й на 27 седмични погасителни вноски от по 20.58 лв. Сочи, че едновременно с това е посочен и размерът на погасителната вноска от по 33 лв. месечно, в който размер е включена и дължимата неустойка, при липса на представено обезпечение, видно от приложения към договора погасителен план. Посочва също, че страните са постигнали съгласие за фиксиран месечен лихвен процент от 3.340 % и годишен процент на разходите от 49.052 %; уговорено е и предоставяне от страна на кредитополучателя обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора, изразяващо се в осигуряване на поръчител, ипотека или особен залог или банкова гаранция или ценна книга, като при неизпълнение се дължи неустойка в размер на 335.44 лв. /чл.8 вр. чл.6 от договора вр. чл.10,ал.2,т.1 от ОУ/.

Счита, че това превишението на ГПР не представлява основание за недействителност на 4 целия договор с оглед разпоредбата на чл.19,ал.5 от ЗПК, според който клаузите, които увеличават ГПР над нормата по ал.4, се явяват нищожни без тази нищожност да се отразява на валидността на останалата част от договора. Твърди, че в конкретния случай условието по чл.11,ал.1,т.10 ЗПК за посочване на ГПР по договора за заем е спазено, а дължимите суми за лихва и неустойка за неосигуряване на обезпечение са ясно посочени в погасителния план и са включени в размера на месечната погасителна вноска, която заемателят следва да заплаща на своя съконтрахент за уговорения 17-месечен срок. Посочва, че така правото на потребителя да бъде отнапред осведомен за плащанията по кредита не е нарушено, така, че защитата му срещу коментираните по-горе незаконосъобразни клаузи следва да се осъществи чрез съобразяване на тяхната нищожност, а не чрез обявяване недействителността на целия договор за кредит заради един реквизит, чието некоректно отразяване се компенсира от наличието на достатъчно информация за плащанията, които длъжникът следва да предприеме. Счита, че ако се приеме, че неправилното посочване на ГПР в договора за кредит представлява основание за неговата недействителност, биха останали без приложение разпоредбите на чл.19,ал.5 и ал.6 от ЗПК, които регламентират нищожността на клаузите, с които се надвишава максималния ГПР, и последиците от тази нищожност, която не се отразява върху валидността на самия договор и той продължава да се прилага без тях. Позовава се на решение на СЕС по дело № С-453/10.

Разпечатката съдържа 25 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4090a53a-2b09-4727-8bdc-13f4d1b7dd95