Определение № 3670 от 22.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3670 гр. София, 22.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Веселка Марева

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Касационно гражданско дело № 20238002102644 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Т. С., упражняващ дейност като едноличен търговец с фирма ЕТ Сотир Сотиров, против решение № 53 от 24.03.2023 г. по гр. дело № 20/2023 г. на Пловдивски апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 367 от 22.11.2022 г. по гр. дело № 172/2022 г. на Хасковски окръжен съд, с което е отхвърлен предявен от едноличния търговец против Община Хасково иск по чл. 108 ЗС за признаване на собствеността му върху преместваем обект „Павилион Снек бар“ с площ от около 150 кв.м в парк „Овчарски“, находящ се в УПИ I „За парк“ в кв. 548 по регулационния план на гр. Хасково, и осъждане на общината да предаде владението върху обекта.

Касаторът С. Т. С., упражняващ дейност като едноличен търговец с фирма ЕТ Сотир Сотиров, поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост на изводите на въззивния съд и съществени нарушения на процесуалните правила. Тези касационни основания са изведени в жалбата с доводи за обсъждане от въззивния съд на ненаведено от ответника възражение и неправилната му преценка на събраните доказателства с извод за разрушаване на процесния обект при неговото демонтиране и за статута му на недвижимост с характер на подобрение като обект, монтиран в парк, представляващ публична общинска собственост. Иска отмяна на решението и присъждане на разноски.

По искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване навежда в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК очевидна неправилност на решението съгласно чл.

280, ал. 2 ГПК, поради явна необоснованост на фактическите изводи на въззивния съд за възможността от демонтиране на обекта и неговия статут, и наличие на специалните 1 предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, с поставяне на следните правни въпроси:

Първа група правни въпроси относно преценката за устройствения статут на обекта и вида му като движима вещ или недвижим имот: 1. Юридическият статут на един обект като недвижим имот или движима вещ от какво се определя - от строителните книжа, въз основа на които е изграден (монтиран, построен), или от фактическото му състояние; 2. Към кой момент трябва да се преценява дали обектът е движима вещ или недвижим имот - към момента на издаването на строителните книжа или в един значително по-късен момент, например, към момента на предявяване на иска за собственост; 3. Променя ли се статута на временния преместваем строеж, когато за него е издадено разрешение за строеж през 2002 г., а не разрешение за поставяне; 4. Когато се преценява дали един обект е временен и преместваем, кои са приложимите норми - тези, които са действали към момента на разрешаването му, или тези, въведени значително по-късно и действащи към момента на предявяване на иска; 5. При демонтирането на преместваем обект, за да се приеме, че е такъв, необходимо ли е запазването му в пълната му цялост или може да се демонтира с несъществени повреди, да се монтира основната конструкция на друго място и да се ползва със същото или подобно предназначение; 6. Трайното прикрепване на частични вътрешни преградни неносещи стени на павилион към поземлен имот - общинска собственост, може ли да придаде на същия траен градоустройствен статут, който от временен обект с определен срок да се счита за недвижим имот и да промени статута си от преместваем в недвижим имот след, като при демонтажа му същите следва да се съборят, но основната конструкция може да бъде демонтирана, монтирана на друго място и да се ползва по предназначение; 7. Незаконно построен обект, в нарушение на даденото разрешение, подлежащ на премахване от извършителя на строежа, поради невъзможността да бъде узаконен или признат за търпим строеж, предвид липсата на градоустройствен статут, може ли да бъде годен обект на собственост на общината, придобит по чл. 92 ЗС, и 8. Обект, разрешен временно като преместваем с определен срок, след който същият следва да бъде премахнат от построилото го лице, може ли да трансформира статута си и да стане собственост на собственика на земята. Поддържа разрешението на първите два въпроса да е дадено от въззивния съд в противоречие с решение № 192 от 16.12.2019 г. по гр. дело № 686/2019 г. на ВКС, I г. о., и

Втора група правни въпроси относно обсъждането на наведените от страните доводи и възражения по съществуването или не на спорното право за собственост: 1. При предявен иск за собственост по чл. 108 ЗС, когато ответникът в отговора си и в хода на процеса е заявил право на собственост на договорно основание (клауза от договор за наем), но без да е изложил твърдения за спор за собственост на недвижим имот, съдът може ли да приеме, че се касае до недвижим имот и право на собственост по силата на чл. 92 ЗС и да отхвърли иска; 2. Може ли съдът да излиза извън рамките на направените възражения в отговора на исковата молба и от облигационноправни да ги квалифицира като вещноправни, без да има такива твърдения, и 3. При заявено твърдение, че се касае до трайно прикрепена вещ към терена, съдът може ли да прави извод, че се касае до недвижим имот.

2

Ответникът по касация Община Хасково е подал в законоустановения срок по чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор на касационната жалба, в който се излагат правни съображения за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационните основания, изложени в жалбата.

Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ г. о., като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, поддържани в изложението, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник с редовно учредена по производството представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивното решението е постановено по производство, образувано по предявен от С. Т. С., упражняващ дейност като едноличен търговец с фирма ЕТ Сотир Сотиров, против Община Хасково иск за собственост по чл. 108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху преместваем обект „Павилион Снек бар“ с площ от около 150 кв.м в парк „Овчарски“, находящ се в УПИ I „За парк“ в кв. 548 по регулационния план на гр. Хасково.

За обосноваване на искането е изложил твърдения за монтиран от него в парк „Овчарски“ преместваем Павилион снек бар въз основа на издадено разрешение за строеж № 153 от 07.05.2002 г. и изпълнение на строежа в съответствие с виза за проучване и проектиране от 23.04.2002 г. и одобрен на 07.05.2002 г. проект, за който бил издаден и удостоверение № 51 от 16.06.2003 г. за ползването му по предназначение на заведение за обществено ползване Снек бар, което той осъществявал до 2007 г., когато въз основа на сключен с Община Хасково договор за наем на общински недвижим имот „Парадайс“ ЕООД е ползвало имота под наем срещу задължение за поддръжка и извършването на инвестиции за неговото облагородяване, като дружество по споразумение с него стопанисвало и собствения му павилион, в който вложило значителни инвестиции. Навел е твърдения за връчено на 10.09.2021 г. на управителя на дружеството писмено уведомление, с което кметът на общината едностранно без предизвестие и на основание чл. 15, ал. 3 ЗОС и чл. 14, т. 5.4 от договора прекратил действието му, считано от връчването на уведомлението, а на 12.10.2021 г. му връчили заповед за изземване от дружеството на целия имот, заедно с всички трайно прикрепени обекти към земята, за което се съставил протокол от 01.11.2021 г. и павилионът бил запечатан, с което бил лишен от възможността да ползва собствения си обект.

Ответникът Община Хасково в законоустановения срок е оспорил иска, възразявайки че между страните е имало сключен договор за наем от 12.08.2002 г., въз основа на който за срока му на действие била предоставена площ от 35 кв.м от озеленена площ на парк „Овчарски“ за монтиране на временен павилион, а след прекратяване на договора наемателят бил длъжен да предаде имота във вида, в който му бил предоставен, като направените подобрения в озеленената площ оставали притежание на общината. След проведен търг, който бил спечелен от свързано с едноличния търговец дружество „Парадайс“ ЕООД, вместо павилионът да бъде премахнат и изграден наново от новия 3 наемател, същият продължил да се ползва от „Парадайс“ ЕООД, с което Общината била сключила договор за наем, прекратен едностранно с уведомление от наемодателя, и за който обект било установено, че на предоставеното за ползване място от парка не се намирал монтиран временен павилион, а изградена масивна постройка, надхвърляща по размер разрешената за поставяне квадратура в имота, представляващ публична общинска собственост, поради което и едноличният търговец нямал претендираните собственически права върху нея. Тази постройка се следвала на общината и съгласно сключените договори за наем.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд след преценка на събраните доказателствени средства е приел, че за процесния павилион снек бар в парк „Овчарски“ в гр. Хасково, за който били издадени на едноличния търговец скица-виза за проектиране от 23.04.2002 г., работен проект с обяснителна записка от м. април 2002 г. за павилион от 120 кв.м, разрешение за строеж № 153 от 07.05.2002 г. за монтиране на павилион на територията на парк „Овчарски“ в кв. 548 на гр. Хасково при условието на сключен с Община Хасково договор, протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво № 30 от 08.05.2002 г. и удостоверение за ползване на строеж по предназначение № 51 от 16.06.2003 г. за снек бар „Парадайс“ в парк „Овчарски“, между страните – едноличният търговец с фирма ЕТ „Сотир Сотиров“ и Община Хасково, се сключил договор за наем от 12.08.2002 г. за предоставяне ползване на общински имот в съществуваща озеленена площ на парк „Овчарски“ за монтаж на временен павилион и условия за поддържането й, със срок на действие от три години, който бил продължаван с анекси от 23.03.2005 г., 24.08.2005 г., 10.01.2006 г. и 11.07.2006 г. до сключване на концесионен договор. След проведен търг за отдаване под наем на общински терен за поставяне на временен павилион в парк „Овчарски“ и обявяването за спечелило търга дружество „Парадайс“ ЕООД, чийто едноличен собственик и представител бил С. С., общината сключила с дружеството договор за наем от 21.06.2007 г., по който се ползвал вече монтираният в парка от едноличния търговец павилион. С изтичане на уговорения 5-годишен период на действие на договора общината сключила с дружеството нов договор за наем от 22.06.2012 г. със срок на действие от 10 години. Този договор поради неплащане на наемната цена бил прекратен от общината с връчено на представителя на дружеството на 10.09.2021 г. уведомление, а въз основа на заповед № 1787 от 11.10.2021 г. на кмета на Община Хасково било наредено изземване на предоставения за ползване недвижим имот, което се осъществило с протокол от 01.11.2021 г. и след извършен оглед се изготвило становище от 19.11.2021 г. на арх. П. Т., че павилионът представлявал трайно прикрепен към земята обект.

Обсъдил е и приетото от първоинстанционния съд заключение на съдебно-техническата експертиза относно състоянието на обекта, от което се установявало, че намиращият се в УПИ I - „За парк“ в кв. 548 по регулационния план на гр. Хасково павилион бил със застроена площ от 150 кв.м, като конструкцията му била дървена сглобяема с монтирани вертикални дървени колони върху изравнителна бетонова площадка посредством метални планки и болтове, която е демонтируема. Външните стени били изградени върху бетоновата площадка от тухлена зидария без основи под тях, а вътрешното пространство било 4 преградено с неносещи тухлени стени, посредством които били обособени зала за клиенти, складове, кухня и санитарен възел, като външните и вътрешните преградни зидове били трайно прикрепени към площадката и при премахването им би се нарушила тяхната цялост.

Разпечатката съдържа 25 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/408fa028-b238-4773-85ae-39b54b3c6cb1