Решение № 719 от 13.12.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 719 гр. Благоевград, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20211210102543 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена искова молба от Т. С. Ш., ЕГН **********, гр.Б.........., със съдебен адрес за връчване на съобщения и книжа по делото -гр.Б.......- кантората на адвокат Г. Ю. против „Д......, ЕИК -.......седалище и адрес на управление - гр.С..........район И.... бул.“Х... представлявано и управлявано от изпълнителен директор Г.....

В хода на производството ответното дружество е с изп. директор И........

С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че ищецът не дължи по отношение на ответника следните суми: сумата от 651, 54 лв., представляваща неизплатена сума по Договор за издаване и използване на кредитна карта „e.......“ от 07.07.2003г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК27.09.2013г до окончателното й изплащане, и която лихва към датата на депозиране на исковата молба-13.10.2021г. е 500, 00 лв. / петстотин / лева; сумата от 177, 93 лв, дължима мораторна лихва за периода от 31.01.2011г. до 26.09.2013г. вкл., сумата от 100, 00 лв. адвокатски хонорар в заповедното производство, сумата от 25, 00 лв.- заплатена държавна такса, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр. дело № 2318/2013г, по което са били издадени заповед по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист на 26.06.2014г. и въз основа на който е образувано изп. дело № 382/2019г по описа на ЧСИ с peг. № 795 на КЧСИ и с район на действие ОС Б........, сума в размер на 648, 00 лв. - сторени разноски в заповедно производство, за която сума е бил изпълнителния лист по гр. дело № 2709/2013г. и въз основа на който изп. лист е образувано изп. дело № 382/2019г. по описа на ЧСИ с рег.№ 795 на КЧСИ и с район на действие ОС Б...

Претендират се сторените по делото разноски.

Твърди се от ищеца, че въз основа на заявление по чл. 410 ГПК на ответното дружество е било образувано ч.гр. дело № 2318/2013г, по което са били издадени заповед по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист на 26.06.2014г. и изп. лист по ч.гр. дело № 2318/2013г - за разноски в полза на ответното дружество, сторени в заповедното производство.

Сочи се, че Изпълнителния лист от 26.06.2014г по ч.гр. дело № 2318/2013 е бил издаден за 1 следните суми: 651.54 лв. - представляваща неизплатена сума по Договор за издаване и използване на кредитна карта „euroline“ от 07.07.2003г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- 27.09.2013г до окончателното й изплащане, 177.93лв.- дължима мораторна лихва за периода от 31.01.2011г. до 26.09.2013г,вкл., 100 лв.- адвокатски хонорар в заповедното производство, 25, 00 лв.- заплатена държавна такса, Изпълнителния лист от 27.04.2014 г., издаден по ч.гр. дело № 2709/2013г по молба на същият кредитор, е издаден за сума в размер на 648, 00 лв. -сторени разноски в заповедно производство.

Сочи се, че ответникът по настоящата искова молба е молителят в заповедното производство и взискател по изп. дело, т.е. налице е пълна идентичност между молител в заповедното производство, взискател в изп. дело.

Поддържа се, че за събиране на посочените суми е образувано изп. дело № 382/2019г по описа на ЧСИ с peг. № 795 на КЧСИ и с район на действие ОС Благоевград.

Поддържа се, че въз основа на така издадените изпълнителни основания - два изпълнителни листа, и с молба с вх.№ 04659/18.02.2015г в кантората на ЧСИ Т.......... с рег.

№ 791 на КЧСИ и с район на действие ОС С........., е било образувано едно изп. дело № 187/2015г., за събиране на вземанията и по двата изпълнителни листа. По така образуваното изпълнително дело, висящо в кантората на ЧСИ с peг. №791 не са били извършвани никакви принудителни действия насочени към събиране на вземанията, за които са били издадени двата изпълнителни листа.

Поддържа се още, че с Разпореждане от 05.11.2019г на основание чл. 434 и чл.424 ГПК в кантората на ЧСИ В.Т..... с рег.№ 795 на КЧСИ и с район на действие ОС Б........е прието изпратено й от ЧСИ с рег.№ 791 на КЧСИ изп. дело 187/2015г и е образувано изп. дело № 382/2019г. по описа на този съдебен изпълнител.

Сочи се от ищеца, че след справка в кантората на ЧСИ с рег.№ 795 установил, че към 05.11.2019г. задължението, което се сочи да има по изп. дело е 2 603.32 лв, към 27.11.2019г2 966.49 лв, към 10.04.2020г- 2992.96лв, към 09.11.202г- 2880.05 лв.

Твърди се от ищеца, че от датата на образуване на изп. дело спрямо него не са предприемани и извършвани никакви принудителни действия за събиране на вземането, още повече, че всички претендирали вземания са погасени по давност, предвид и на което е отпаднало основанието за събирането им.

Твърди, че към настоящия етап вземането, предмет образуваното и висящо изпълнително дело - изп. дело №382/2019г по описа на ЧСИ с рег. № 795 с район на действие ОС Благоевград е погасено по давност. По отношение на всяко едно от вземанията по двата издадени изпълнителни листа е настъпила е съответната перемция, съгласно чл-. 433, ал.1, т.8 ГПК, но независимо от това обстоятелство, съдебният изпълнител не е обявил настъпването й, и не е прекратил производство по делото.

Поддържа се, че процесните вземания, установени по своето основание с влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение касаят кредитна карта от 07.07.2003г г., вземанията по която се погасяват с петгодишна погасителна давност, уредена в нормата на чл. 110 ЗЗД.

Константната съдебна практика приема, че при договора за заем е налице неделимо плащане. В случай че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части - аргумент за противното основание от чл.66 ЗЗД.

Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. (В този смисъл Решение № 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II т. о., ТК; Решение №28 от 05.04.2012г. по гр.д.№523 от 2011г.,Ш г.о.

).Относно лихвите е приложима кратката тригодишна погасителна давност.

2

Твърди, че вземането, предмет на изп. дело е погасено по давност в рамките на образувания срещу него изпълнителен процес, предвид и на което следва да се съобразят задължителните указания, дадени с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което се приема, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ, а аз твърдя, че последното действие по издадения изп. лист е извършено на 23.01.2015г, когато е удържана в резултат на запор сума в размер на 35 лв.

Поддържа, че след приемането на изп. дело от ЧСИ с рег.№ ....а насрочвани описи на движими вещи в дома му на 20.01.2020г и 20.01.2021г, които не са се състояли предвид нередовното връчване на книжата и насрочването им.

Има наложен запор на лек автомобил Д......какъвто автомобил не съществува, но и дори да се приеме, че такъв съществува, то след наложения запор не са предприети каквито и да било действия за принудителни събиране на процесното вземане.

С разпореждане № 227/02.02.2022 г., след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, съдията докладчик е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.

2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответното дружество е връчено на 14.02.2022г. В срока по чл.

131 от ГПК по делото на 23.02.2022г. е постъпил писмен отговор от ответника. Със същия се оспорва предявения иск, като се иска отхвърлянето му. Претендират се сторените по делото разноски.

Сочи се от ответника, че твърденията на ищеца, че вземанията на ответното дружество са погасени по давност, респ. че е настъпила перемпция съгласно чл.433, ал. 1, т. 8 от ГПК, са напълно неоснователни.

Твърди, че с влязло в законна сила на 21.06.2014 г. съдебно решение № 3821/26.05.2014 г., постановено по гр.д. № 2709/2013 г. на PC - гр. Б.......... е признато за установено, че Т. С.

Ш., ЕГН ********** дължи на “Д...... сумите, заявени по реда на заповедното производство и предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение № 7198/27.09.2013 г., издадена по ч.гр.д. № 2318/2013г. на PC — гр. Б....... Поддържа, че от този момент за признатите със съдебното решения вземания е започнала да тече нова 5 годишна погасителна давност /чл.117, ал.2 от ЗЗД/.

Въз основа на посоченото съдебно решение и влязлата в сила Заповед за изпълнение на парично задължение № 7198/27.09.2013 г., издадена по ч.гр.д. № 2318/2013 г. на PC - гр.

Б........ се е снабдило с изпълнителен лист от 26.06.2014 г., издаден по частно гражданско дело № 20131210102318 на Районен съд — гр. Б......и изпълнителен лист от 24.07.2014 г., издаден по гражданско дело № 20131210102709 на Районен съд - гр. Б.п.......о силата на които длъжникът Т. С. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Б........... е осъден да заплати на кредитора “Д.........

АДСИЦ следните суми:

651.54 лв. /шестстотин петдесет и един лева и петдесет и четири ст./ - главница ведно със законната лихва за периода от 27.09.2013 г. до окончателното изплащане на вземането;

177.93 лв. /сто седемдесет и седем лева и деветдесет и три ст./ - мораторна лихва върху главницата, считано от 31.01.2011г. до 26.09.2013г. вкл.;

125.00 лв. - направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 20131210102318 на Районен съд - гр. Благоевград, ГО, I състав, от които 25.00 лв. държавна такса и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения;

645.00 лв. - направените разноски в исковото производство по гр.д. № 3

20131210102709 на Районен съд - гр. Благоевград, ГО, I състав, а не в заповедното производство, както твърди ищецът.

Твърди се от ответника, че за събиране на горепосочените суми, на 18.02.2015 г., на основание чл. 427, ал.1, т.2 от ГПК, (обн. в ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 1.03.2008 г.), “Д........ депозирало при ЧСИ Т........с район на действие - СГС, pen № 791 молба за образуване на изпълнително производство срещу Т. С. Ш., в резултат на което е образувано изпълнително дело /ИД/ № 20157910400187 и на 06.04.2015 г. на длъжника Ш. е връчена покана за доброволно изпълнение на задълженията.

Твърди се, че в молбата от 18.02.2015 г. за образуване на изпълнителното дело, от страна на взискателя “ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ е направено изрично искане да бъде наложен запор на ТРУДОВОТО възнаграждение/пенсия и/или други вземания на длъжника Ш.. установени ПРИ извършването на възложеното имуществено проучване. В съответствие с това, в хода на образуваното производство по ИД № 20157910400187, са предприети следните изпълнителни действия:

-На 30.03.2015 г. е наложен запор върху банковата сметка на Т. С. Ш. в „Р.......но поради липса на авоар, не е последвало изпълнение съгласно запора.

- На 31.03.2015 г. е наложен запор върху авоарите по банковата сметка на Т. С. Ш. в „ТБ.......в резултат на който на 14.07.2015 г. по сметката на ЧСИ В...... е преведена сума в размер на 76.86 лв. /седемдесет и шест лева и осемдесет и шест/, от която на 18.09.2015 г., след извършено разпределение, на взискателя е преведена сума в размер на 47.51 лв.

На 31.03.2015 г. е наложен запор върху банковата сметка на Т. С. Ш. в „Б........ но поради липса на авоар, не е последвало изпълнение съгласно запора.