Решение № 116 от 28.04.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. София, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20248002900698 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 3416 от 16.12.2024 г. по т. д. 698/2024 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, е допуснато касационно обжалване на решение № 228 от 27.11.2023 г. по гр. д. № 355/2023 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, в частта, с която е потвърдено решение № 239/22.05.2023 г. по гр. д.

№ 755/2022 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, в частта, с която ответникът „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е осъден да заплати на всеки от ищците К. С. Р. и П. В. Р. разликите над сумите 135 000 лв. до присъдените 180 000 лв., или сумите от по 45 000 лв. - обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния син Виктор П.ов В., настъпила вследствие на пътнотранспортно произшествие на 02.07.2022 г. около 14.45 часа в село Стефан Стамболово, на път III-504, километър 17120 между товарен автомобил „МАН М07“, с рег. № ВТ 8962 КР, управляван от И. К. Т., и мотоциклет „Хонда“, модел „ЦБР 600 Р“, с рег. № ВТ 1601 К, управляван от Виктор П.ов В., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.07.2022 г. до окончателното плащане на задължението, и съответно са присъдени разноски по делото.

Касаторът, „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, поддържа, че въззивното решение в допуснатата до касация част е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон и с оглед неговата 1 необоснованост. Оспорва като необосновани и противни на закона изводите на въззивния съд, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Излага, че поведението на пострадалия мотоциклетист е било неправомерно – движел се е с превишена скорост, поради което излизайки от завой не е могъл да възприеме навреме завиващия наляво товарен автомобил и спре, а вместо това се е ударил с висока скорост в него, от което е настъпила смъртта му. Поддържа, че при доказаното нарушение на правилата за движение от пострадалия мотоциклетист и доказаната връзка между поведението му и настъпилото ПТП въззивният съд е следвало да отчете ¼ принос на същия и с този размер да намали определените обезщетения за двамата ищци – негови родители. Сочи, че съпричиняването се установява от събраните по делото доказателства, които само формално са обсъдени от въззивния съд. По тези доводи моли въззивното решение да бъде отменено в допуснатата до касация част и постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени за разликите над 135 000 лв. до присъдените 180 000 лв., или всеки за сумата 45 000 лв. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответниците по касация, К. С. Р. и П. В. Р., оспорват касационната жалба като неоснователна. Считат, че не е налице поведение на техния близък, което да се намира в причинна връзка с настъпилото ПТП, поради което намират възражението на ответника по спора за съпричиняване на вредите за неоснователно. Излагат, че съобразно събраното по делото заключение по КСАТМЕ критичната ситуация е възникнала, когато водачът на товарния автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното застрахователно дружество, е започнал да извършва завой наляво, като в този момент синът им, независимо от скоростта, с която се е движил при управление на мотоциклет в насрещната посока на движение, не е имал възможност да предотврати удара. Изтъкват, че за него ударът е бил непредотвратим и непредвидим, независимо от скоростта му на движение.

Сочат, че вина за настъпилото ПТП има само водачът на товарния автомобил, който преди да започне да извършва маневрата завой наляво е следвало да се увери, че няма насрещно движещи се МПС, което не е сторил. Оспорват доводите на насрещната страна, че движението на мотоциклетиста с превишена за пътния участък скорост се намира в причинна връзка с настъпилото ПТП, като поддържат, че възможността за избягване на удара се изчислява винаги от момента на възникване на критичната ситуация, както и че предвид доказаните обективни факти, че тежкотоварният автомобил е спрял в платното за насрещно движение, а не е продължил, е нямало как ударът да бъде избегнат и при управление на автомобила с разрешената за пътния участък скорост. По тези доводи молят решението да бъде оставено в сила в допуснатата до касация част. Претендират присъждане на разноски.

Касационно обжалване на въззивното решение в горепосочената част е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: „Относно предпоставките за приложение нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.“.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното:

2

Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че предвид липсата на подадена въззивна жалба първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ са уважени за сумите от по 90 000 лв. за всеки от ищците, поради което същите следва да бъдат счетени за доказани по основание.

По спорния между страните въпрос за справедливия размер на обезщетението за търпените от ищците неимуществени вреди е посочил, че съобразява възрастта на Виктор П.ов В. (27 години към момента на пътнотранспортното произшествие); внезапното и неестествено настъпване на неговата смърт; обстоятелството, че е бил единствено дете на ищците К. С. Р. и П. В. Р.; родствената близост, установените обич и привързаност между тях; възрастта на К. С. Р. и П. В. Р. към датата на инцидента (съответно 47 години и 50 години); цялостното негативно отражение на събитието върху емоционалното състояние на ищците; конкретните данни за тежестта, интензитета, продължителността на претърпените морални страдания; обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на злополуката; преобладаващата съдебна практика при сходни случаи, и приел, че справедливото обезщетение за причинените неимуществени вреди на К. С.

Р. и П. В. Р. вследствие смъртта на техния син Виктор П.ов В. при пътнотранспортно произшествие на 02.07.2022 г. е в размер на по 180 000 лв. за всеки един.

По въведеното от ответника възражение за намаляване на обезщетенията предвид съпричиняване на вредоносния резултат от починалия Виктор П.ов В. въззивният съд е подчертал, че при извършено граматическо и логическо тълкуване на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД се налага изводът, че за да има принос на пострадалия към щетата е необходимо не само извършване от последния на действия, които нарушават предписаните от Закона за движението по пътищата и Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата правила за поведение, но и неспазването на съответните разпоредби да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. Изтъкнал е, че принос по смисъла на чл.

51, ал. 2 ЗЗД съществува, когато с поведението си увреденият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди, в който случай виновно действащото лице следва да отговаря само за вредите, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и за последиците от постъпките на увредения. Допълнил е, че с отчитането на съпричиняването се цели да се определи обема на отговорността на виновния причинител на вредите.

Като относими към възражението въззивният съд е обсъдил събраните гласни доказателства при разпита на свидетеля И. К. Т., управлявал товарен автомобил „МАН М07“, с рег. № ВТ 8962 КР, при настъпване на пътнотранспортното произшествие, съобразно които: камионът бил натоварен с четири тона зърно; след навлизане в село Стефан Стамболово, на първата пресечка вляво, спрял, погледнал в огледалата за странично виждане и предприел маневра завой вляво; не е възприел визуално или 3 слухово мотоциклета преди настъпване на удара; в момента, в който предприел завой, усетил удара и спрял автомобила на място.

Въззивният съд е основал решаващите си изводи на събраното по делото заключение по КСАТМЕ, което е приел за обосновано. Посочил е, че от заключението се установява, че произшествието е настъпило на 02.07.2022 г. около 15.00 часа на кръстовище в северния край на село Стефан Стамболово между третокласен път III504 (село Самоводене - село Алеково) при километър 17+120 и напречна улица без име, ориентирана в посока изтокзапад; в източната лента, в посока село Алеково, на север, се движил мотоциклет марка „Хонда“, модел „CRB 600 RR“, с рег. № ВТ 1601 К, управляван от Виктор П.ов В., а в противоположна посока в западната лента, в посока село Самоводене, на юг, се е движил товарен автомобил марка „Ман“, модел „М07“, с рег. № ВТ 8962 КР, управляван от И. К. Т.; северно от кръстовището участъкът от третокласен път III-504 е прав, а южно от кръстовището - крива на плавен десен завой в посока центъра на селото с радиус над 215 метра; в района на реализиране на инцидента максимално разрешената скорост е 50 км/ч, като мотоциклетът се е движил с около 73 км/ч, а товарният автомобил - с 34 км/ч; видимостта между двамата водачи се е открила, когато товарният автомобил се е намирал на 26 метра от мястото на удара, а мотоциклетът - на 58,2 метра; разстоянието между водачите е около 85 метра; при настъпване на сблъсъка товарният автомобил е навлязъл частично с предните си колела в източната лента, предназначена за насрещно движение, предната му част е насочена в посока югоизток под ъгъл 26 градуса спрямо оста на платното за движение; преди възникване на произшествието мотоциклетът е разположен в средната част на източната лента за движение на път III-504; при удара предната част на мотоциклета е насочена в посока север, успоредно на оста на платното за движение. Въззивният съд е кредитирал извършените изчисления от експерта инж. Марин Роглев и приел за обоснован извода му, че водачът на товарния автомобил е предприел маневрата завиване наляво, без да преустанови движението си, а не от състояние на покой, както сочи в своите показания. Счел е, че водачът на товарния автомобил не е забелязал движещия се в лентата за насрещно движение мотоциклет или при условие, че го е възприел, не се е съобразил с неговите местоположение и скорост на движение; при достигане на около девет метра от мястото на удара е предприел маневра завиване наляво към улицата на изток; траекториите на превозните средства се пресичат и настъпва удар между тях - първоначално влизат в контакт предната броня в лявата част на товарния автомобил, достигайки до лявата степенка на кабината на автомобила, и предната лява част на мотоциклета в областта на предния ляв амортисьор на последния; вследствие на сблъсъка водачът на мотоциклета изхвърча напред и вляво на около 7,8 метра от мястото на удара, пада в тревната площ северозападно от кръстовището.

Въззивният съд е посочил, че критичната ситуация е настъпила при промяната на посоката на движение на товарния автомобил за предприемане на маневрата завиване наляво и насочване към лентата за насрещно движение, в който момент приблизително неговият водач е възприел опасността.

4

Изтъкнал е, че в приетото заключение по КСАТМЕ се сочи, че причини за реализиране на пътнотранспортното произшествие са: от една страна грешната преценка от страна на водача на товарния автомобил на скоростта на насрещно движения се мотоциклет; неспазване на задължението от негова страна да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства и предприемане на маневра завиване наляво, при която отнема предимството на движения се направо мотоциклет, а от друга страна - движението на водача на мотоциклета със скорост над максимално разрешената за населеното място 50 км/ч. Посочил е, че предвид заключението на експерта в хипотеза, при която мотоциклетът се е движил с максимално разрешената скорост от 50 км/ч, при откриване на видимостта между двамата водачи и разположението на моторните превозни средства е било същото, произшествието е нямало да се реализира, като по време на откриване на видимостта водачът на товарния автомобил е имал техническа възможност да предотврати инцидента чрез спиране при своевременно възприемане на мотоциклета.