Определение № 467 от 17.03.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 467 гр. Варна, 17.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева като разгледа докладваното от Стояна Илиева Частно наказателно дело № 20263110200868 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 244, ал. 5 от НПК и е образувано по жалба на М. Н. П. с ЕГН ********** от гр.Варна, чрез адв.А. Д., АК Варна срещу Постановление на прокурор в Районна прокуратура – Варна от 16.01.2026 г. по ДП № 600/2025 г. по описа на 03 РУ ОД МВР Варна, пр. преписка № 6678/2025 г. по описа на РП Варна, с което на основание чл.

244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 и чл. 50 от НПК е спряно наказателното производство по досъдебно производство № 600/2025 г. по описа на 03 РУ ОД МВР Варна.

В жалбата се изразява несъгласие с постановлението на прокуратурата. Твърди се, че щетите възлизат на сумата от **** лева за подмяна на повредената дограма и стъклопакетите, както и на сумата от *** лева за подмяна на увредените щори, които са били монтирани на стъклопакетите или общо *** лева, като се сочи, че по делото е била назначена и изготвена съдебно-оценителна експертиза, която е дала заключение само за стойността на стъклопакет на ПВЦ дограма с размери 2,5 м. х 1,5 м. в размер на 4**** лева без да се включи стойността на цялата повредена дограма и щорите зад стъклопакетите.Оспорва се и дадената от прокуратурата квалификация на деянието по чл.216 ал.4 вр. ал.1 от НК.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и доводите, изложени в жалбата и в прокурорския акт, намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно чл.244 ал.5 от НПК постановлението, с което се спира НП може да се обжалва от обвиняемия, пострадалия или неговите наследници пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа. Съдът се произнася еднолично в закрито заседание не по-късно от седем дни от постъпване на делото в съда с определение, което е окончателно. В случая производството е спряно на основание чл. 244, ал. 3, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6, доколкото РП Варна е счела, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена е в законоустановения седмодневен срок, изхожда от легитимирано лице, имащо качеството на пострадало, по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК от престъплението, за което е било образувано наказателното производство 1 по чл.216 ал.1 от НК.

От фактическа страна:

Досъдебно производство № 600/2025 г. по описа на 03 РУ - ОД МВР Варна е образувано на 25.06.2025 г. с постановление на прокурор при РП-Варна за това, че на 02.05.2025 г. в гр.

Варна, противозаконно са унищожени чужди движими вещи – стъклопакет на ПВЦ дограма, собственост на М. Н. П. - престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.

В хода на разследването е било установено, че св.М. Н. П. живеела сама в гр. Варна, ж.к.

„******** В съседния вход №3 живеел св. И.В.С.. Отношенията между двамата били силно влошени, поради което често възниквали конфликти помежду им на личностна основа, като в тази връзка назад във времето св. П. била депозирала жалби срещу св. С. до органите на полицията.

На 02.05.2025 г., около полунощ св. П. се намирала в дома си на горепосочения адрес, когато при нея дошъл неин познат - св. Т.Д.Г.. По същото това време на беседка, разположена пред жилищния блок, в който живеела се намирали свидетелите И.В.С. и Е.С.М. /също живущ в блока на св. П./, като двамата употребявали алкохол и били в нетрезво състояние.

Около 00:15 ч. на 02.05.2025 г. св. Г. излязъл от апартамента на св. П. и се насочил към автомобила си. В този момент, под влияние на алкохола, св. С. взел от беседката една празна стъклена бутилка и я хвърлил по посока на апартамента на св. П., като по този начин счупил стъклопакета на ПВЦ дограма с размери 2,5м. х 1,5м. на хола на жилището й. След това свидетелите С. и М. се прибрали по домовете си.

За нанесената щета по стъклопакета св. П. подала сигнал на тел.112, като на място пристигнал екип на 03 РУП Варна – свидетелите Х.Н. и К.П.. П. им обяснила ситуацията, посочила им кой е извършител на деянието в следствие на което полицейските служители отишли до дома на С., но никой не им отворил.

От показанията на св. Т. Г. се установява, че когато отивал към автомобила си, след като се разделил с П. видял мъж с бяла коса, който преди това седял на пейка пред входа на блока, в който живеела П. да държи бутилка и да се насочва към прозореца на жилището на последната, след което чул силен трясък. При извършеното разпознаване св.Г. категорично е разпознал св. И. С. като лицето, което се е насочило с бутилката в ръка към апартамента на св. П..

На Е. М. и И.В.С. са съставени протоколи за полицейско предупреждение с основание чл.65 от ЗМВР.

По делото била назначена и изготвена съдебно-оценителна експертиза, от заключението на която е видно, че към датата на деянието, стойността на стъклопакет на ПВЦ дограма с размери 2,5м. х 1,5м. възлиза на 4**** лева.

С постановление от 16.01.2026 г. прокурор при РП Варна е спрял делото на основание чл.

244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК, като е направил анализ на събраните доказателства и доказателствени средства, изложил е съображения кои и как следва да бъдат 2 кредитирани. Представителят на РП Варна е приел, че св. И.В.С. е извършил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 216, ал. 4 вр. ал. 1 от НК - за това, че на 02.05.2025 г. в гр. Варна, унищожил противозаконно чужда движима вещ - стъклопакет на ПВЦ дограма с размери 2,5м. х 1,5м., на стойност 4**** лева, собственост на М. Н. П., като случаят е маловажен.

От правна страна:

Производството по чл.244 ал.5 от НПК има за предмет проверка на обосноваността и законосъобразността на Постановлението на прокурора за спиране на наказателното производство.

Състава на съда намира обжалваното постановление на РП Варна за законосъобразно и обосновано. Разследването в случая е водено всестранно, пълно и обективно, като е събран необходимият доказателствен материал за разкриване на обективната истина,същият е обсъден подробно и задълбочено в неговата цялост и взаимовръзка. Според съдебната практика (решение № 34/08.04.2015 по дело № 1914/2014 на ВКС, НК, III н. о., Тълкувателно решение № 23/81 г. на ОСНК и др.), въпросът когато случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 от НК. Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното.

В конкретния случай установеният размер на причинените на пострадалата имуществени вреди ( дори да се приеме, че са в размер на **** лв.) е под две минимални работни заплати за страната към датата на извършване на деянието ( към месец май 2025 г. минималната работна заплата е 1077 лв. бруто, в сила от 1 януари 2025 г. с Постановление № 359 на Министерския съвет от 23 октомври 2024 г.). На следващо място при преценката си за маловажност на случая представителят на прокуратурата е обсъдил и личността на извършителя С., като е съобразил, че същият е реабилитиран,приел е, че деянието извършено от последния е с еднократен и изолиран характер,че не са събрани други доказателства за продължителност или системност на противоправно поведение от негова страна; че деянието е било извършено от С. без използване на специални средства; без предварителна подготовка; без особена дързост или циничност, както и без хулигански мотиви.Приел е, че не са събрани други доказателства, характеризиращи личността му като такава с трайни противообществени нагласи и/или проява на системна и противоправно поведение.

При тези факти според състава на съда законосъобразно и обосновано РП Варна е преценила, че случаят се явява "маловажен" (съобразно и дефиницията в чл. 93, т. 9 от НК), поради което правилната правна квалификация на деянието е по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, което на основание чл. 218в, т. 1 от НК се преследва по тъжба на пострадалия.

В този смисъл постановлението на РП Варна от 16.01.2026 г. за спиране на наказателното производство се явява правилно и съобразено със задължението на прокуратурата по 3 смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 6, вр. чл. 81, ал. 3 от НПК да уведоми пострадалата за правото й да инициира дело от частен характер пред РС Варна.

При тези съображения съставът на съда счита, че жалбата е неоснователна, а атакуваното Постановление за спиране на наказателното производство следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано, поради което и на осн. чл.244 ал.5 от НПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М. Н. П. с ЕГН ********** от гр.Варна, чрез адв.А.

Д., АК Варна срещу Постановление на прокурор в Районна прокуратура – Варна от 16.01.2026 г. по ДП № 600/2025 г. по описа на 03 РУ ОД МВР Варна, пр. преписка № 6678/2025 г. по описа на РП Варна, с което на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т.

6 и чл. 50 от НПК е спряно наказателното производство по досъдебно производство № 600/2025 г. по описа на 03 РУ ОД МВР Варна.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на РП Варна за предприемане на съответните действия съгл.чл.245 от НПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Препис от определението да се изпрати на пострадалата М. Н. П. с ЕГН ********** от гр.Варна, чрез адв.А. Д., АК Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4