Акт № 4313 от 28.10.2013, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 55

Номер

55

Година

8.8.2014 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

07.11

Година

2014

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Елза Йовкова дело номер

20134100100648 по описа за

2013 година за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.134 и сл. от ГПК.

От съдържанието на исковата молба и заявеното в първото по делото съдебно заседание от процесуалния представител по пълномощие на ищцовата страна съдът констатира твърдените факти и обстоятелства, от които ищцовата страна счита, че е възникнало и съществува претендираното право,които факти и обстоятелства съдът счита, че са предмет на доказване в настоящото производство. А те са: На 07.03.2011 година ищецът е катастрофирал, в следствие на което е получил сериозни увреждания на здравето. На посочената дата, в района на „П.”, ул.”М.” №17, при необозначено и несигнализирано препятствие на пътното платно, е констатирано ПТП с протокол с посочен № в исковата молба. Органите на КАТ са установили, че ПТП е в следствие от необозначени препятствия на пътя „дупки, шахти”. Ремонта и поддръжката на този пътен участък е задължение на О. В. Т.. ПТП е предизвикано от пропадане на предната дясна гума на автомобила в необозначен разрушен участък, пълен с вода, на пътното платно. Следствие на което е спукана предна дясна гума, скъсана кормилна рейка и ищецът е загубил управление на автомобила, ударил си е главата в предното стъкло, ударил се е във волана и го е деформирал. След описаните удари е загубил съзнание, не си спомня кога и как е открит на мястото на шофьора и е откаран в болница, едва когато е дошъл в съзнание. Като водач на автомобила при описаното ПТП са му нанесени нематериални щети, сериозни увреждания на здравето. На 08.03.2011 година, когато е приет за указване на първа медицинска помощ е установено, че няма сериозни увреждания. В 18 часа на същия ден почувствал страхотни болки в областта на главата, челото и носа. В исковата молба подробно са описани по дни и периоди настъпилите увреждания на здравето на ищеца, които съдът също счита, че са предмет на доказване в настоящото производство. Изложено е твърдението, че от месец март 2011 година и до днес, до датата на подаване на исковата молба, ищецът не може да изпълнява нормално задълженията си на работното място, не работи, а се занимава само с лечението си, което нарушава сериозно доходите му и личния му живот.

Въз основа на така твърдените факти и обстоятелства, които са предмет на доказване в настоящото производство, е направено искане да бъде осъдена О. В. Т. да заплати на ищеца обезщетение в размер на 30 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, в следствие претърпяно ПТП, както и обезщетение за забава, от момента на увреждането до завеждането на иска в размер на 6 701.67 лв. и законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на обезщетението.

Съдът като взе предвид съдържанието на отговора на исковата молба и заявеното от процесуалния представител на ответника в първото по делото съдебно заседание, констатира, че ответникът се брани с правоизключващи факти и възражения, както и факти и възражения, изключващи твърдения размер на претендираното обезщетение, чиято правна квалификация са също разпоредбите на чл. 49 ЗЗД и чл. 51, ал. 1 от ЗЗД. Направени са и правоизключващи възражения с правна квалификация чл. 50 от ЗЗД. Направено е и възражение относно допустимостта на исковите претенции, по което съдът се е произнесъл с определението си по реда на чл. 140 от ГПК, но само в мотивите, пропуснал е да постанови диспозитив, поради което ще се произнесе в днешното съдебно заседание с диспозитив по отношение на направеното възражение с отговора на исковата молба за процесуалната недопустимост на исковите претенции.

Правоизключващите възражения и факти и тези, които изключват твърдения и претендиран размер на обезщетението, са следните: Внимателният преглед на изложените обстоятелства позволява да се констатира липса на достоверност, респективно на условия, от чието кумулативно проявление би могло да се прояви ангажиране на деликтна безвиновна отговорност. Няма свидетели на инцидента, независимо от това, актосъставителят е въвел подробни описания по отношение на настъпване и механизма на ПТП. Възниква въпросът как и от кого е възприета, отразената в протокола информация, имайки предвид и твърдяната загуба на съзнание от страна на ищеца. Протоколът е съставен 2 часа след евентуалното настъпване на ПТП. Общинската администрация на О. В. Т. не е била уведомена за настъпилото ПТП. В протокола липсва посочване относно използваната от водача скорост на движение при управление на лекия автомобил. Изложеното обосновава извод, че опорочава направените констатации в съставения протокол и същият не може да се ползва като достоверно доказателство за твърдените в исковата молба обстоятелства. Следва да се има предвид и факта, че при първоначално извършения преглед, ищецът няма сериозни увреждания, съответно, не е приет за лечение и извършване на неотложни медицински интервенции. Представените амбулаторни листи следват по време настъпилото ПТП, поради което същите не удостоверяват наличие на причинно следствена връзка между евентуален пътен инцидент и настъпилите неимуществени вреди. В амбулаторните листи са отразени факти, които стоят извън обективната възможност на лекаря да установи тяхната достоверност и същите не са и предмет на медицинско изследване. Липсва документ, удостоверяващ указване на спешна помощ след транспортиране на ищеца от органите на КАТ. В представения документ, наименуван „Етапна епикриза” е направена поправка, което се отразява върху истинността му. Претендираните неимуществени вреди остават недоказани, както по отношение на вид, продължителност и интензивност, така и като финансов елемент. Територията, на която е настъпило твърдяното ПТП, представлява част от републиканската пътна мрежа. ГП І-4 е републикански път и като такъв е собственост на Държавата, а описания в исковата молба участък се управлява и стопанисва от Национална агенция „Пътна инфраструктура” – Областно пътно управление – В. Т.. Общините отговарят само за точно определени части от републиканските пътища в границите на урбанизираните територии - тротоари, подземни съоръжения, велосипедни алеи, паркинги, пешеходни подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платната за движение, поради което не е налице основание за ангажиране отговорността на О. В. Т., поради това, че липсва неизпълнение на нормативно или договорно задължение от нейна страна. Процесният случай не попада и в хипотеза на безвиновна /обективна/ отговорност, тъй като О. В. Т. не е собственик и не стопанисва посочената част от републиканската пътна мрежа. Трета възможност за дерогиране на безвиновна отговорност при виновни действия/бездействия на трети лица, следва да бъде съобразена. Съгласно Закона за пътищата, е реализирана процедурата по възлагане на обществена поръчка и сключване на договор във връзка с текущ ремонт, направата на маркировка, направа и поддръжка на вертикална сигнализация, предпазни парапети и други, като е сключен договор между О. В. Т.-възложител и „П. – 2.” О., представлявано от Р. И., и към датата на твърдяното ПТП е в сила договорното правоотношение, съгласно което ремонта и поддръжката на уличните и тротоарните настилки е възложена на посочената фирма, поради което всички претенции, произтичащи от неточното или некачествено изпълнение, следва да бъдат обвързани с поведението на дружеството изпълнител.

Съдът като взе предвид становищата на страните и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание: обуславящата – чл.49 от ЗЗД, във вр. с чл.45 от ЗЗД, във вр. с чл.51, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.52 от ЗЗД; и обусловената – чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД. Или съдът е сезиран с искане за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на противоправни действия на лице, на което ответникът е възложил работа, като действията са извършени при осъществяване на възложената работа.

От фактическа страна.

Чрез съдържанието на приетия като писмено доказателство „Протокол за ПТП”, приложен на л.7 от делото, и чрез свидетелските показания на свидетеля М., служител в „Пътна полиция” към ОД на МВР-В.Т., съдът приема за установено от фактическа страна следно:

Процесното ПТП е настъпило на 07.03.2011 година на улица ”М.”, на около 5 м. преди кръстовището, като посоката на движение на лекия автомобил, управляван от ищеца, била от кръговото движение, покрай „П.”, надолу към бензиностанция „ОМВ”, на около 5 м. преди кръстовището. На мястото на ПТП било тъмно, нямало наблизо улично осветление. Свидетелят и неговият колега си светелÞ с фенери и с фаровете на патрулката, като отбивали движението. Пред дупките, които видели на ПТП, нямало никакви поставени знаци, нищо нямало поставено, нито отпред на кръстовището, което обикаляли за да напишат каква е обстановката, нито там на място. Дупките се виждали като тъмно петно. Били абсолютно празни. Сух бил пътя, не бил мокър.

Чрез съдържанието на приетото по делото, като писмено доказателство, Решение №945 от 01.12.204 година, приложено на л.90 от делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Път Е-772, който минава през: Корина - Български извор - Микре - о.п. Севлиево - В. Т. - о.п. Омуртаг - о.п. Търговище - о.п. Разград - о.п. Шумен, и на който в град В. Т. се намира улица ”М.”, е път първи клас от утвърдения от МС списък на републиканските пътища.

Съдът счита, че не следва да обсъжда другите събрани по делото доказателства по съображения, които ще изложи в правните си изводи.

От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства, изложени по-горе, съдът прави следните правни изводи:

Обуславящата искова претенция е неоснователна и недоказана. Съображенията за този извод са следните:

За да бъде прието от съда, че е възникнала отговорността на ответника за причинено непозволено увреждане на ищеца, по делото трябва да са установени всички кумулативно изискуеми се елементи от визирания в Закона сложен фактически състав, а именно:

-възлагане от страна на ответника на работа на физическо лице, причинило с противоправно поведение /действие или бездействие/ при изпълнение или неизпълнение на възложената му работа вреда на ищеца;

- причинна връзка между противоправното поведение и вредата и вина.

В настоящия казус не е доказан /установен/ първият от кумулативно изискуемите се елементи от визирания в Закона сложен фактически състав за ангажиране отговорността на ответника за причинено непозволено увреждане на ищеца -възлагане от страна на ответника на работа на физическо лице, причинило с противоправно поведение /действие или бездействие/ при изпълнение или неизпълнение на възложената му работа вреда на ищеца.

Отговорността по чл.49 от ЗЗД на юридическите лица е гаранционно-обезпечителна, безвиновна отговорност.

Тя възниква когато лицата, на които юридическото лице е възложило работа, по силата на трудов договор или на друго правно или фактическо основание, не изпълняват задълженията си или чрез други действия или бездействия при изпълнение на възложената работа или във връзка с нея причинят вреди. За да възникне отговорността трябва действията или бездейстÔията да са противоправни. „Противоправността” е налице, когато посочените лица не изпълняват задължения, вменени с правни норми, или извършвай действия, които са забранени с правни норми.

В настоящия казус е възникнала такава отговорност, но не и за О.-В Т.. За този извод съдът е мотивиран от следното:

С разпоредбата на чл.3, ал.1 от Закон за пътищата са регламентирани видовете пътищата. Те са републикански и местни.

Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2 от Закон за пътищата републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа. Отделни републикански пътища са включени в трансевропейската пътна мрежа, а съгласно разпоредбата на чл.3, ал.3 от Закон за пътищата местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците.