Определение № 525 от 07.10.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 525 гр. Варна, 30.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Яна Панева

Стоян К. Попов като разгледа докладваното от Стоян К. Попов Въззивно частно наказателно дело № 20243100601321 по описа за 2024 година

Производство по чл. 243, ал. 7 и сл. от НПК.

С определение № 1088 / 06.08.2024 г., постановено по ЧНД № 1535 / 2024 г. на ВРС е потвърдено постановление от 28.03.2024 г. на ВРП, с което на основание 243, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 413 / 2021 г. по описа на ОД на МВР гр. Варна, образувано и водено срещу виновно лице за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. В постановлението се изтъква, че не са събрани безспорни и категорични доказателства в подкрепа на инкриминирана престъпна деятелност.

В оспорваното Определение на ВРС е застъпено идентично становище, като първоинстанционния съд е приел, че разследването е проведено в пълен обем, но страда от доказателствен дефицит, довел дори до прибързано решение от страна държавното обвинение да конституира П. като обвиняем.

Срещу така цитираното Определение на ВРС е подаден частна жалба от представител на ощетеното лице, с който се иска отмяна на постановеното определение и прокурорския акт, респ. връщане на ДП за доразследване.

Въззивният съд след като се запозна с материалите по делото намира, че установената от прокурора, а и от проверявания съд фактология по делото е коректна и с нея въззивният съд следва да се съгласи изцяло, респ. преповтарянето и в настоящото определение е безпредметно.

Жалбата е подаден в срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледан по същество неоснователна поради следното:

Наказателното производство е образувано срещу виновното лице за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. На 22.02.2022 г. на П. П. е предявено обвинение по споменатия по-горе текст на НК.

Въззивният съд в рамките на проверката приема, че съответни на 1 установената фактическа обстановка са изводите на ВРС. Те са задълбочени, верни и издържани и като такива въззивния съд не може да не се съгласи с тях. По делото няма безспорни доказателства, че в посочения период е извършено престъпление по чл. 209 от НК и то от обв. П.. С оглед събраните доказателства или по-точно липсата им, няма как да бъде обоснован категоричен извод за наличието на всички елементи на състава на престъплението от обективна и субективна страна.

Наведените в жалбата срещу постановлението на ВРП аргументи от Г., касаят виждането му за развилите се събития, но те не се установяват от доказателствата по делото. Няма каквито и да е доказателства, че П . по някакъв начин е въвел в заблуждение Г., в рамките на търговските им отношения, нито как неправомерно го е мотивирал да се разпореди със свое имущество.

Въззивния съд категорично застава и зад становището на ВРС, че деятелността, подробно обсъждана в прокурорския и съдебен акт има изцяло гражданско-правен аспект, доколкото източник са гражданскоправни сделки.

Очевидно се касае за права и задължения между две страни и твърдения за неизпълнение на договор. Но въз основа на него Г. има право да заяви претенциите си пред съд за реализиране на вземането си /както впрочем многократно го е правил/, а очевидно тези субективни права не са упражнени от него за тези вземания. В случая сме изправени пред гражданскоправен спор, който следва да се реши по съответния гражданско правен ред, а не да използва наказателната репресия за цели различни от тези посочени в чл. 1, ал.

2, вр. с ал. 1 от НК.

Поради горните аргументи и с оглед събраните доказателства или поточно липсата им, няма как да бъде обоснован категоричен извод, че е извършено престъпление.

Очевидно е и друго, че държавното обвинение не може да предяви и поддържа в последствие обвинение на база наличния доказателствен материал, а способите за събиране и проверка на доказателства са изчерпани в конкретния случай, доколкото органите на разследването са извършили всички възможни следствени действия.

От изложеното е видно, че по делото не са събрани доказателства, даващи възможност за изграждане на извод относно факта, че има извършено престъпление и е изчерпан потенциала на разследването за разкриване на обективната истина по случая, то следва и извод за наличие на основания за прекратяване на наказателното производство. Това се потвърждава и от значителния период на разследване - от 04.2021 г. до сега, който не е дал възможност за събиране на конкретни доказателства необходими за реализиране на наказателна отговорност по чл. 209 от НК срещу конкретно лице.

Горното е довело до вътрешното убеждение на прокурора за несъстоятелност на бъдещо обвинение, водещо и до невъзможност за повдигане на такова, чрез съответния процесуален способ – обвинителен акт.

2

Именно това убеждение не може да бъде ревизирано от съд или по точно, не може съдът указва на прокурора, че наличните доказателства са достатъчни за внасяне на обвинителен акт. Няма как съдът, в рамките на тази проверка да направи анализ на процесуалните действия и доказателствата, респ. да задължи прокурора да ги ползва като доказателство за определени факти. На този процесуален етап от наказателното производство, това е в пряка колизия с основните правомощия на държавното обвинение, произтичащи както от процесуалния закон, така и от Конституцията на Р България.

С оглед гореизложеното въззивният съд счита, че определението на ВРС, с което е потвърдено постановление на ВРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 413 / 2021 г. по описа на ОД на МВР гр.

Варна е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1088 / 06.08.2024 г., постановено по ЧНД № 1535 / 2024 г. на ВРС, с което е потвърдено постановление от 28.03.2024 г. на ВРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 413 / 2021 г. по описа на ОД на МВР гр. Варна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3