Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 149 от 13.10.2026, Районен съд - Оряхово

Съд
Районен съд - Оряхово
Дело
Гражданско дело 206/2026
Вид
Решение № 149
Подписан
13.10.2026
Състав
Борислав Методиев Методиев

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 138 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.2, пр.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10 ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 18 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. О., 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – О. в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б.М.М. при участието на секретаря М.И.И. като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20261460100206 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба на Ц. М. И. с ЕГН:********** с адрес: с. С. общ. О., обл. Враца ул. «Х.А.» №54, чрез адв. В. В. от АК-Враца, с адрес: гр. О., общ. О., обл. Враца ул. ”А.Ч.” №13 с която е предявила кумулативно обективно съединени искове, против „К.” ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. С р-н Т. бул. „В.” № 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „Б.”, представлявано от С.Р.Я и И.Ц.К., както следва:

- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните Ц. М. И. с ЕГН:********** и „К.” ЕАД, ЕИК: 175330437 гр. С, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит №3136201 от 26.02.2025г. е нищожен;

- иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде осъден „К.” ЕАД, ЕИК: 175330437 гр. С да заплати на Ц. М. И. с ЕГН:********** от с. С. общ. О., сумата от 164,42 евро /сто шестдесет и четири евро и 42 евроцента/ или 321,57 лева /триста двадесет и едни лева и 57 ст./, представляваща платена без основание сума по нищожен Договор за потребителски кредит №3136201 от 26.02.2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.03.2026г. до окончателното й изплащане; и против „А.Т.” ЕООД, ЕИК: 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. С р-н Т. бул. „В.” № 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „Б.”, представлявано от И.М.Ш., както следва:

- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните Ц. М. И. с ЕГН:********** от с. С. общ. О. и „А.Т.” ЕООД, ЕИК: 203508899 1 гр. С, че сключеният между тях Договор за предоставяне на поръчителство от 26.02.2025г. е нищожен.

Претендират се и направените в настоящия процес разноски.

В исковата молба се твърди, че на 26.02.2025 г. между ищцата Ц. М. И. и „К.” ЕАД е сключен договор за потребителски кредит №3136201 за сумата от 1843,31 лв., със срок за погасяване 18 месеца и общо дължима сума 2584,19 лв. Договорени са годишен лихвен процент 44,86 % и ГПР 55,34 %.

В същия ден между ищцата и „А.Т.” ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство, като дружеството се е задължило да обезпечи кредита пред кредитора. За това ищцата е поела задължение да заплати възнаграждение в размер на 1683,07 лв., разсрочено на вноски.

Освен това е била удържана и застрахователна премия от 243,31 лв.

Твърди се, че договорът за поръчителство е неразривно свързан с договора за кредит и разходите по него следва да бъдат включени в ГПР по кредита. Според изложеното, след включване на възнаграждението по поръчителството, реалният ГПР достига 244 %, с което се нарушава ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Ищцата поддържа, че договорът за кредит е недействителен поради нарушение на изискванията на ЗПК относно посочването на действителния ГПР, а договорът за поръчителство е нищожен като неравноправен и противоречащ на добрите нрави и защитата на потребителите.

Посочва се, че до момента ищцата е заплатила общо 2164,88 лв., включително суми за лихви, такси и възнаграждение по договора за поръчителство.

Сочи се, че при недействителност на договора за кредит потребителят дължи единствено чистата стойност на кредита, без лихви и допълнителни разходи.

Моли се съдът да постанови решение, с което:

- на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД да признае за установено в отношенията между страните Ц. М. И. с ЕГН:********** от с. С. общ. О. и „К.” ЕАД, ЕИК: 175330437 гр. С, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит №3136201 от 26.02.2025г. е нищожен;

- на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, да осъди „К.” ЕАД, ЕИК: 175330437 гр. С да заплати на Ц. М. И. с ЕГН:********** от с. С. общ. О., сумата от 164,42 евро /сто шестдесет и четири евро и 42 евроцента/ или 321,57 лева /триста двадесет и едни лева и 57 ст./, представляваща платена без основание сума по нищожен Договор за потребителски кредит №3136201 от 26.02.2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.03.2026г. до окончателното й изплащане;

- на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, да бъде признато за установено в отношенията между страните Ц. М. И. с ЕГН:********** от с. С. общ. О. и „А.Т.” ЕООД, ЕИК: 203508899 гр. С, че сключеният между тях Договор за предоставяне на поръчителство от 2

26.02.2025г. е нищожен.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът „К.” ЕАД, ЕИК: 175330437 гр. С оспорва предявените искове, като неоснователни.

Ответникът не оспорва сключването на договора за потребителски кредит; усвояването на главницата от ищцата; сключването на договор за поръчителство с А.Т. ЕООД и постъпването на суми по кредита, включително плащания за лихви и други задължения.

Поддържа се, че възнаграждението по договора за поръчителство не представлява разход по кредита по смисъла на ЗПК и правилно не е включено в ГПР.

Твърди се, че: сключването на договор за поръчителство не е било задължително условие за отпускане на кредита; кредитополучателят е имал възможност да кандидатства и за необезпечен кредит; размерът на възнаграждението по договора с „А.Т.” ЕООД не е бил известен на кредитора към момента на сключване на договора за кредит; договорът за поръчителство е самостоятелно правоотношение между ищцата и друго юридическо лице.

Ответникът се позовава на съдебна практика на ВАС, според която условни или незадължителни плащания не следва да се включват в ГПР, когато не са сигурни и не възникват автоматично при сключване на договора.

Излага се, че ищцата доброволно е избрала обезпечен кредит, както и че процедурата по сключване на договора за поръчителство се извършва отделно, в система на „А.Т.” ЕООД, след подписване на договора за кредит.

Ответникът поддържа още, че дори да се приеме недействителност на клаузата за възнаграждение по договора за поръчителство, това не води до нищожност на договора за кредит, а единствено до евентуална недействителност на клаузата за възнаграждение.

С оглед на изложеното „К.” ЕАД моли съда да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни.

Претендират се разноски, като се прави възражение, че ищцата е материално затруднено лице, като се оспорва дължимостта на претендираното от процесуалния му представител адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „А.Т.” ЕООД е подал отговор, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.

Ответникът не оспорва: сключването на договора за потребителски кредит между ищцата и „К.” ЕАД; сключването на договора за предоставяне на поръчителство между ищцата и „А.Т.” ЕООД;

3 че дружеството е поело задължение да гарантира изпълнението на кредита като поръчител.

Поддържа се, че възнаграждението по договора за поръчителство представлява възнаграждение за реално предоставена услуга по гарантиране на чуждо задължение и е съобразено с поетия риск.

Посочва се, че възнаграждението се дължи само за периода, през който поръчителството е действащо, като при предсрочно погасяване на кредита не се дължи възнаграждение за бъдещ период.

Ответникът подробно описва механизма по кандидатстване и сключване на договорите, като твърди, че: кредитополучателят сам избира дали кредитът да бъде обезпечен; възможно е сключване и на необезпечен кредит; договорът за поръчителство се сключва след подписване на договора за кредит; договорът за поръчителство се подписва в самостоятелна електронна среда на „А.Т.” ЕООД.

Поддържа се, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включвано в ГПР, тъй като: не е задължително условие за получаване на кредита; размерът му не е известен на кредитора към момента на сключване на договора за кредит; представлява възнаграждение по отделно правоотношение между ищцата и друго дружество.

Ответникът моли съда: да отхвърли иска за прогласяване нищожност на договора за предоставяне на поръчителство; да присъди направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Претендират се разноски, като се прави възражение, че ищцата е материално затруднено лице, като се оспорва дължимостта на претендираното от процесуалния му представител адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените искова молба и отговор на същата.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представен по делото Договор за потребителски кредит №3136201 от 26.02.2025г. и Приложение №1 към него, сключен между „К.” ЕАД, ЕИК:175330437 гр. С – „кредитор“ и ищцата Ц. М. И. от с. С. в качеството на „кредитополучател“, последната е получила сумата в размер на 1843,31 лв. /хиляда осемстотин четиридесет и три лева и 31 ст./, от които 1600 4 лв. /хиляда и шестстотин лева / - главница и 243,31 лева /двеста четиридесет и три лева и 31 ст./-застрахователна премия, като е поела задължение да я върне на 18 /осемнадесет/ месечни погасителни вноски, в периода от 20.03.2025г. до 20.08.2026г.. От договора се установява, че същият е сключен при лихвен процент в размер на 44,86 % и ГПР 55,34 %, като дължимата лихва за целия период е в размер на 740,88 лв. /седемстотин и четиридесет лева и 88 ст./ или общо дължимата сума по кредита е в размерна 2584,19 лв. /две хиляди петстотин осемдесет и четири лева и 19 ст./.

От представен по делото Договор за предоставяне на поръчителство от 26.02.2025г., сключен между „А.Т.” ЕООД с ЕИК:203508899 гр. С – „поръчител” и Ц. М. И. – „потребител” се установява, че последната е възложила на „А.Т.” ЕООД да сключи договор за поръчителство в полза на „К.” ЕАД, ЕИК:175330437 гр. С по сключения от И. Договор за потребителски кредит №3136201 от 26.02.2025г., по силата на който ще отговаря пред кредитора за всички задължения на потребителя /кредитополучателя/, включително главница и застрахователната премия в общ размер на 1843,31 лева, в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари.

В Приложение №1 към договор за предоставяне на поръчителство от 26.02.2025г. е отбелязано, че потребителят дължи на поръчителя възнаграждение в размер на 1683,07 лв. /хиляда шестстотин осемдесет и три лева и 07 ст./, месечно, в периода на действие на договора за потребителски кредит от 20.03.2025г. до 20.08.2026г..

По делото са представени, освен Договор за потребителски кредит №3136201 от 26.02.2025г. и Приложение №1; Договор за предоставяне на поръчителство от 26.02.2025г.; Приложение №1 към договор за предоставяне на поръчителство и Общи условия за предоставяне на кредити.

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза.

От заключението на експертизата, което съдът приема изцяло като обективно, пълно и професионално изготвено след извършена проверка на материалите по делото и след проверки в „К.” ЕАД, ЕИК:175330437 гр. С и „А.Т.” ЕООД с ЕИК:203508899 гр. С, се установи, че ищцата Ц. М. И. е платила на ответника „К.” ЕАД, ЕИК:175330437 гр. С следните суми: главница – 320,03 евро; договорна лихва – 242,79 евро; възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство – 495,85 евро; лихва за забава по договор за кредит - 2,80 евро; разходи по събиране – 43,46 евро. Вещото лице е изчислило, че размерът на ГПР по Договор за потребителски кредит №3136201 от 26.02.2025г., определен след включване на дължимите главница и възнаградителна лихва е в размер на 55,34 ℅, докато реалният ГПР по договора, определен след включване на начислените суми за главница, лихва и възнаграждение за поръчителство е 277,90 ℅, като надвишава пет пъти размера на законната лихва за просрочени кредити. При извършването на необходимите изчисления е установено, че размерът на сумата за 5 поръчителство /гаранция/, не е включена в посочения в Договор за потребителски кредит №3136201 от 26.02.2025г. – ГПР.