Решение № 205 от 25.07.2025, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Дупница, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пейчева при участието на секретаря Ива Д. Г.ева като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно наказателно дело № 20251510200074 по описа за 2025 година

Г. В. Н., с ЕГН **********, от гр. С...........,ул. Б.Р. № ......., район „............“, е обжалвал Наказателно постановление № 24-2310-000881 г., издадено на 18.11.2024 г. от Началник група в ОДМВР Кюстендил, Група КПДГПА гр. Кюстендил, с което му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150.00 (стои петдесет) лв. на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП, за установено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Прави оплакване за незаконосъобразност, на атакуваното наказателно постановление, като моли да бъде отменено. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна е взела становище по жалбата, като счита че НП е законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Не претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 25.10.2024 г. около 15.30 часа актосъставителят Л. С., на длъжност мл. автоконтрольор при РУП гр. Дупница и свидетелят при съставянето на акта и установяване на административно нарушение- А. Д., са констатирали, че жалбоподателят извършил следното нарушение: на ПП-1 Е -79, на км. 320+600, в посока гр. Кулата е управлявал лек автомобил марка и модел „............”, с ДК № ............, като извършил маневра “изпреварване” при наличието непрекъсната разделителна линия (пътна маркировка М-1) и ПЗ В24, непосредствено преди кръстовището образувано от ПП1 Е-79 и ПВ Дупница Север на АМ Струма, с което създава реална опасност за настъпването на ПТП, с което виновно е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

АУАН е предявен и връчен на нарушителя в деня на съставянето му, като 1 жалбоподателят не е отразил че има възражение.

Писмено възражение в предвидения от закона- чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, срок не е постъпило пред въззиваемата страна.

Въз основа на издадения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, като АНО е приел същите фактическа обстановка и правна квалификация.

Приложена е и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, от която е видно, че началниците на РУ към ОД на МВР са оправомощени да издават НП, като въпросът за материалната компетентност не се оспорва и от жалбоподателя. Актосъставителят също е оправомощен да съставя АУАН за констатирани нарушения по ЗДвП, по реда на ЗАНН.

В хода на съдебно следствие са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д. и свидетел, доведен от жалбоподателя, който е пътувал с него въпросния ден, негова съпруга- К. А.. Свидетелят на установяване на нарушението, на съставяне и предявяване на акта е дал подробно обяснение относно установяване на нарушението, а именно къде е бил позициониран патрулния автомобил, като твърди, че видимостта на автомобилите идващи от гр. София, в посока гр. Кулата е много добра и мястото на нарушението се е намирало непосредствено преди кръстовището образувано от ПП 1 Е-79 и ПВ Дупница Север на АМ Струма, на което е забранено изпреварването с пътен знак и с пътна маркировка. Свидетелят не си спомня дали движението е било е интензивно, но мястото предполага, при нарушаване на правилата за движение на пътищата, за създаване на опасност от настъпване на ПТП.Св. Д. поддържа констатациите отразени в акта, като твърди, че нарушението е установено визуално, тъй като за този вид нарушение не се ползва видеокамера. Свидетелят доведен от жалбоподателя –св. К. А. твърди, че съпругът й не е извършил описаното нарушение и на желанието му да му бъде предоставено да види установеното нарушение на видеорегистратор, както му било обяснено от полицаите, че така е било установено нарушението, му отказали тъй като нямали такава практика, каквато има във Великобритания, откъдето е тя.

Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства:

С оглед на така установеното, съдът счита че жалбата е основателна, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено. Съображенията за това са следните:

Съдът счита, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, с които е нарушено правото на защита на жалбоподателя и същият не е могъл да го реализира в пълен обем. Правната квалификация на деянието и описание на деянието са еднакви както в АУАН, така и в НП, но е нарушена императивната разпоредба на чл. чл. 42, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като е налице непълно описание на 2 нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В този смисъл настоящият съдебен състав, счита че е налице непълно, неточно и неясно описание на нарушението, а оттам и приложение на санкционната норма.

Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5-то от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за всеки който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.

Видно от съставения АУАН фактическата обстановка не е описана ясно, а именно описано е, че водачът управлявал лек автомобил и предприел маневра изпреварване при наличие на видима пътна маркировка М-1 и ПЗ В 24, с което създал предпоставка за ПТП.

Нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП изисква от участниците в движението, включително водачите на МПС, да съобразяват своето движение с посочените сигнали знаци, както с пътната маркировка, така и с пътните знаци, както е в случая. Словесно в АУАН е описано, че отговорността на водача се ангажира за това, че същият предприел изпреварване, при наличие на пътна маркировка и ПЗ В 24, но не е описано с какво е създал реална опасност за настъпване на ПТП.

Действително всеки правоспособен водач е длъжен да знае, че при наличие на единична непрекъсната линия не следва да я пресича, както и при поставен забранителен знак за изпреварване, не следва да извършва такова. От тези забрани - да се пресича единичната непрекъсната линия на пътната маркировка, както и участък, в който е забранено изпреварването на други ППС, следва и невъзможността да се предприеме правилно изпреварване в този участък. Последната маневра предполага по дефиниция напускане на собственото платно за движение, при което би се стигнало до пресичане на единичната непрекъсната линия. Маневрата изпреварване включва напускане на пътната лента, в която се движи водачът, като навлиза в съседната пътна лента изцяло или частично, преминава покрай движещото се в същата посока пътно превозно средство и се връща в напуснатата лента. В тази връзка не се създава неяснота относно нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като АУАН съдържа правна квалификация и подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността и за параметрите му, но при описание на нарушението, доколкото нормата е бланкетна, е посочено в повече от изискването на нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, а именно че с поведението си водачът създавал предпоставки за ПТП, което в хода на процеса не беше доказано от АНО, като доказателствената тежест в административнонаказателното производство лежи на АНО.

Съгласно правилото на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка М1 представлява единична непрекъсната линия. Именно тя се използва за въвеждане на забрана за пътните превозни средства да я застъпват и пресичат – чл. 11 от Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с 3 пътна маркировка. Оттук, като е пресякъл с управлявания от него автомобил, жалбоподателят не се съобразил със забраната на маркировката, която е представлявала единична непрекъсната линия – тип М1, а освен това е имало и поставен пътен знак В 24, въвеждащ забрана за изпреварване на други автомобили и мотоциклети с кош. Същите норми имат за цел да бъдат предотвратени възможностите за настъпване на ПТП и последиците от евентуални произшествия и да се съхрани живота и здравето на всички участници в движението. Неизпълнението на въведеното за водача задължение може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – за поставянето в риск живота и здравето на самия него, другите участници в движение, както и настъпване на рискова пътна ситуация, но за съдът и жалбоподателя е невъзможно да установи и приеме волята на административнонаказаващия орган по отношение на това създадена ли е била или не опасност за движението и защо АНО е приел, че извършеното от жалбоподателя нарушение е създало реална опасност за настъпване на ПТП, като липсва описание на нарушението в тази част, поради което съдът намира, че постановлението страда от съществен процесуален порок, който води до неговата отмяна. Това е така, защото законодателят е предвидил административнонаказателна отговорност за подобно нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП в санкционната норма на чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП, където изрично се сочи същото нарушение за неправилно изпреварване и несъобразяване със сигнализиращите пътни знаци, но без да се създава опасност за движението, за което на водача може да се наложи административно наказание глоба в размер на 30 лв. Изрично в съдебно заседание свидетелят на установявяне на нарушението, съставяне и предявяване на АУАН – св. А. Д. заяви, че не може да си спомни дали е имало интензивния трафик, имало ли е други МПС в лентата за движение, по която се едвижел жалбоподателят и насрещната лента, така че с предприетата от водача маневра да е била създадена предпоставка за ПТП. В случая така описаното нарушение не е пълно от една страна, а от друга страна не е доказано, че е извършено по безспорен начин съгласно наложената санкционна норма. Ето защо след като един от елементите на санкционната норма не се установява, то следва че наказателното постановление е незаконосъобразно и същото следва да се отмени.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗАНН, Дупнишкият районен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-2310-000881 г., издадено на 18.11.2024 г. от Началник група в ОДМВР Кюстендил, Група КПДГПА гр. Кюстендил, с което на Г. В. Н., с ЕГН **********, от гр. С...........,ул. Б.Р. № ......., район „............“, с което му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150.00 (стои петдесет) лв. на основание чл.

179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП, за установено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Кюстендилски административен 4 съд, в 14-ет дневен срок, считано от деня на получаване на съобщението, че решението е изготвено на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

5