Решение № 236 от 20.07.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. гр. Лом, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Ал. Ангелова при участието на секретаря Росина В. Димитрова като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело № 20251620102974 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр.чл.26,ал.1 ЗЗД.

Образувано по искова молба М. Д. Н., чрез пълномощника си адв. М. С. срещу „Би Енд Джи Кредит“ ООД.

Правно основание чл.124 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит за обявяване за нищожен договор за кредит МАХ ***********, сключен между страните.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва исковете. Счита същите за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне по подробни съображения,изложени в отговора. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правна квалификация – чл. 26, ал. 1 ЗЗД .

За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва да установи, че клаузата за такса бързо разглеждане противоречи на добрите нрави и цели заобикаляне на закона.

В тежест на ответника е да докаже валидно сключен договор за паричен заем и валидна клауза за такса за бързо разглеждане и такса за динамично 1 плащане.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Би Енд Джи Кредит“ООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК . Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.

Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

По иска за недействителност на такса за бързо разглеждане на документи:

В договора е предвидена такса за динамично и бързо разглеждане на документи . Посочената клауза съдът счита за нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото размерът й е необосновано висок и не е еквивалентна на насрещната престация на кредитора. Опциите при сключване на договора за паричен заем са или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане на заявката и получаване на становище няколко часа след подаване на предложението за сключване на договор за заем. Не са представени доказателства от ответника в какъв срок се разглеждат документите при отказ от услугата бързо разглеждане, за да се прецени дали е икономически оправдано потребителят да предпочете да се ползва от посочената клауза. Следва да се посочи, че размерът на тази такса е повече от размера на получения заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Таксата е по-голяма от възнаграждението, което кредитодателят получава за предоставения кредит.

С оглед изложеното съдът намира, че така предвидената клауза противоречи на добрите нрави, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК , поради което е нищожна.

Тъй като противоречието между клаузата за такса за бързо разглеждане и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал.1 във вр.с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази 2 клауза е пречка за възникване на задължение за заплащане на такава такса по процесния договор.

С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло, като бъде прогласена за недействителна клаузата за такса за бързо и динамично разглеждане.

По иска за недействителност на такса за динамично плащане:

В процесния договор е предвидена и такса за динамично плащане в определен размер. Посочената клауза съдът счита за нищожна поради противоречие с добрите нрави,доколкото размерът й е необосновано висок и не е еквивалентна на насрещната престация на кредитора. Още повече въобще не е ясно от договора в какво се състои престацията на кредитора, какво включва тази услуга.

По делото не са представени Общи условия, за да се установи дали в тях е регламентирана тази услуга. Още повече тази такса е разход по кредита и следва да е включена в ГПР. С уговарянето й като допълнителна услуга, с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19,ал.4 ЗПК.С оглед изложеното съдът намира, че и този иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло, като бъде прогласена за недействителна клаузата за такса за динамично плащане по чл. 9, ал. 2 от договора.

По отговорността за разноските: Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на спора право на разноски се пораждат за ищеца. Същият не е освободен от разноски, които ще се присъдят по сметката на ищеца.

По делото е представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на ищеца е предоставена адв. правна помощ и съдействие от адв. С. по силата на договор в размер на 306,78 евро. Ответната страна изразява становище за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да се съобрази с практиката на ЕС и в контекста на последното решение на СЕС който постанови:

„1. Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е 3 подписала никакъв възнаграждение. договор за адвокатски услуги и адвокатско

Т.е. според настоящият съдебен състав съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. С. в размер на 600 лева, респ. 306,78 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М. Д. Н. ЕГН ********** и „Би енд Джи кредит“ ООД, ЕИК 201513004, че сключеният между тях договор за кредит MAX_********* е нищожен на основание чл.

26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие с чл. 22 ЗПК.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр.чл.

23 ЗПК по отношение на „Би ЕНД Джи Кредит“ ООД, че М. Д. Н. ЕГН ********** не дължи на „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004 сумата над 200 лв., респ.102,26 евро, представляваща неплатения остатък от главница по сключения между тях нищожен договор за кредит МАХ ***********, както и лихви, такси и разходи по заема извън чистата стойност на кредита/главница.

ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Незабравка“ № 25, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. Н. сумата от 328,77 евро /триста двадесет и осем евро и 77 цента/ разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред МОС.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 4