Решение № 807 от 03.03.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 807 гр. София, 03.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. П.А като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20241110204666 по описа за 2024 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. Ц. Б., с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 24-4332-003470/20.02.2024 г., издадено от Даниела Димитрова Дескова Началник сектор към СДВР - ОПП, с което: 1) на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, предл. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на лицето е наложено наказание „Глоба“ в размер на 30,00 /тридесет/ лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП; 2) на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 20,00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 5, ал.

2, т. 1 от ЗДвП и 3) на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са му наложени в условията на кумулативност наказанията „Глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 2 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.

2, б. „В“ от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че наложените със санкционната част на оспореното наказателно постановление административни наказания „глоба“ са заплатени. Признава се извършването на нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и изрично е манифестирана воля, че санкционният акт в тази му част не се обжалва. Жалбоподателят оспорва като незаконосъобразно наказателното постановление относно другите две нарушения, предявени с него, като отрича възприетата от наказващия орган по отношение на тях фактология. Поставя акцент върху депозираните срещу акта за установяване на административно нарушение писмени възражения и приложения към тях физически носител на информация, които не били взети предвид при произнасянето на административнонаказващия орган по същество. В жалбата не се спори по част от изложените в НП факти, касаещи несъобразяването на въведения на процесната улица режим на еднопосочно движение с разположението на пътен знак „В-1“.

Признава се още настъпилото физическо съприкосновение между внезапно изскочилия на пътното платно човек и огледалото за странично виждане на управлявания от въззивника автомобил, от което обаче не били произлезли никакви съмнения относно възникването на контузия у пешеходеца и необходимостта от оказване на лекарска помощ. Излага се на следващо място, че веднага след настъпването на инцидента, придвижващият се с ниска 1 скорост автомобил спрял и водачката му провела разговор с пресичащото улицата лице, което проявило агресивно поведение и започнало да й вика. Така описаните от жалбоподателката обстоятелства не били проверени от наказващия орган, нито пък били обсъдени при последвалото издаване на наказателно постановление. С тези твърдения е обосновано твърдението за отсъствие на извършени нарушения. Същото виждане е аргументирано с изключването на умишлено поведение на жалбоподателката, произтичащо от незнанието й на фактическите обстоятелства, включени в състава на съответното нарушение. Вниманието се насочва върху непровеждането на всестранно и пълно разследване на относимите обстоятелства, водещо до неразкриване на обективната истина по случая. Този подход на органите на реда е отнесен към категорията на съществените процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на административнонаказаното лице. Възразява се още и срещу определените размери на наложените наказания за нарушенията на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „В“ от ЗДвП, в която насока не били изложени мотиви, обосноващи справедливата им диференциация. По горните съображения е формулирана молба цялостна отмяна на наказателното постановление в обжалваните му части и за прекратяване на административнонаказателното производство, а алтернативно на това – за квалифициране на настоящия случай като маловажен и отмяна на НП с предупреждение към нарушителя относно последващи негови прояви от сходно естество.

Производството пред въззивната инстанция е протекло по реда на чл. 63б ал. 1, т. 2, вр. чл. 73б ал. 3 ЗАНН - съкратено съдебното производство. В съпроводителното писмо, с което материалите по административнонаказателната преписка са изпратени в съда, е посочено, че наложената с обжалваното наказателно постановление глоба е платена на 06.03.2024 г. Като доказателство е представена квитанция, видно от която са заплатени глоби по издаденото наказателно постановление в общ размер на 120,00 лева - сбор от заплатените намалени размери на всяко от наложените наказания. При съобразяване на този факт и позовавайки се на разпоредбите на чл. 79б, ал.2, изр. второ от ЗАНН, създаващи ред за процедиране в случаите на обжалване на наказателното постановление от нарушителя и заплащането на наложената с него глоба, съдът в проведено открито съдебно заседание на 18.12.2024 г. е прекратил с определение по реда на чл.63г от ЗАНН производството по разглеждане на жалбата в частта относно наложените със санкционния акт глоби за трите административни нарушения. Определението не е обжалвано и е влязло в сила по отношение на нарушението по чл.6, ал.1 от ЗДвП, за нарушението по чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП и по отношение на глобата, наложена за нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б.“В“ от ЗДвП. С оглед налагането с наказателното постановление и на друго наказание, а именно „Лишаване от право на управление на моторно превозно средство“, конкретно за нарушението по пункт трети - по чл.123, ал.1, т.2, б.“В“ от ЗДвП, съдът на основание чл.79б, ал.3 от ЗАНН е приел, че актът подлежи на обжалване само в тази част и относно кумулативно наложеното наказание по реда на чл. 63б ЗАНН, въвеждащ съкратеното съдебно производство и поконкретно хипотезата на чл.63б, ал.1, т.2 от ЗАНН. С определение от съдебно заседание, проведено на 03.02.2025 г., решаващият орган е обявил, че при постановяване на решението ще приема за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление.

В последното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от адв. М. Д., която поддържа жалбата и изложените в нея възражения. Във връзка с нарушението, свързано с напускане на местопроизшествие на ПТП, намира, че доверителката й не е съзнавала настъпилото произшествие с опасен резултат. От разказите на разпитаните свидетели се налагала различна от описаната в НП фактическа обстановка.

Свидетелят Х. не бил направил оплакване, че е блъснат или застъпен от автомобила на водача-нарушител, нито че се нуждае от помощ. Изтъква наличието на противоречия в свидетелските показания. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление, 2 както и за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе становище по фактите и приложимия по делото закон. От нея е постъпило писмено възражение срещу подадената жалба, в което са изложени съображения за правилността и законосъобразността на издадения правораздавателен акт. Отправена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е релевирано възражение за прекомерност на поисканите от въззивника разноски.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения, и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Предвид процедурата, по която е протекло съдебно производство и при приложение на чл.63б, ал.4, изр. второ от ЗАНН, съдът приема за установена следната фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на наказателното постановление:

На 09.02.2024 г., около 13:00 часа, в гр. София, по ул. „Козяк”, с посока на движение от ул. „Орел“ към ул. „Банат“, жалбоподателят В. Ц. Б. управлявала лек автомобил „ХХ“, с рег. № ХХХ, собственост на „ХХХ“ ЕООД. Тя била правоспособен водач на МПС, притежаващ свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) с № ХХХ.

Когато достигнала до кръстовището с ул. „Д. Дечев“, Б. навлязла и преминала през него, отклонявайки движението си по тази улица, въпреки поставения срещу нея пътен знак „В-1“, с който била въведена забрана за влизане на пътни превозни средства в съответната посока. Тъй като адресът на местожителството й бил съвсем наблизо – на ул. „Д. Дечев“ № 4, жалбоподателката решила да предприеме така описаната маневра по навлизане в забранен за преминаване на пътни превозни средства пътен участък, каквато практика била утвърдена и от други нейни съседи, живущи в района. От лявата й страна, в срещуположната посока на нейното движение, били разположени множество дистрибуторски микробуси, които зареждали със стока находящия се в близост хранителен магазин „Дар“. Предвид големите габарити на лекотоварните автомобили, видимостта на водача била ограничена, което намалявало в количествен аспект и способностите й да съблюдава пътя пред себе си за евентуалната поява на пешеходци или други движими обекти. Въпреки тези обстоятелства Б. продължила своето движение в нарушение на установените пътни правила.

На същите дата и място и по същото време свидетелят О. Х., който работел за „Д“ ООД, бил паркирал на ул. „Д. Дечев“ поверения му служебен автомобил, с който извършвал доставки на хранителни продукти в различни търговски обекти. След като приключил с обслужването на намиращия се наблизо магазин „Дар“, той предприел пресичане на ул. „Д.

Дечев“, като слязъл от тротоарната площ. Уверил се, че няма преминаващи по улицата превозни средства в посока на движение, в която било единствено допустимо да се появят такива и тръгнал по пътното платно. В този момент ненадейно се оказал в опасна близост до движещия се в нарушение на установения режим лек автомобил „ХХ“, с рег. № ХХХ, управляван от жалбоподателката В. Б.. Спрямо посоката на превозното средство пешеходецът се придвижвал отляво надясно. При това положение предната лява гума на преминаващото с ниска скорост превозното средство застъпила десния крак на свидетеля Х., с което той бил изведен от състоянието си на равновесие. За да не падне, той се хванал за огледалото за странично виждане на автомобила. Тази изпъкналост на превозното средство 3 обаче осъществила вредоносно травмиращо взаимодействие с гръдния кош на пешеходеца, причиняващо му болки и предизвикващо гневната му реакция спрямо действията на водачката.

Възприемайки словесните претенции на пострадалото лице, жалбоподателката Б. слязла от автомобила си, за да приведе разместилото се огледало в обичайната му позиция.

В този момент била достигната от свидетеля Х., който въпреки причинените му болки и страдания от травмиращия ефект на настъпилото ПТП и временните нарушения в присъщите на десния му крак функции, успял да се доближи до нея, за да изрази възмущението си от случилото се. Последвалата размяна на неприлични реплики на висок тон между двете лица привлякла вниманието на преминаващите наблизо хора. Пострадалият направил забележка на водачката за неправомерното й навлизане в забранената улица, както и за проявеното от нея невнимание, резултирало в настъпването на вредоносния за него сблъсък с автомобила й. Тя от своя страна отрекла да го е удряла, предупредила го да бъде по-внимателен при пресичането на уличното платно и му припомнила задължението му сам да полага усилия за съхраняването на живота си. След това Б. се качила отново в автомобила си и необезпокоявано се придвижила напред по улицата. След изминаването на незначително разстояние тя спряла, паркирала автомобила си на отреденото й за целта място и се прибрала в жилището си.