Решение № 333 от 29.12.2022, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Момчилград, 29.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20225150100253 по описа за 2022 година

Производството е по предявени искова молба с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във вр.чл.537 ал.2 от ГПК.

В исковата молба на С. М. Х. и М. М. Х., и двамата от с.******* №77, общ. Кирково, предявена чрез пълномощник- адв. БИСЕР М.- АККърджали,против С. Х. Ю. и Г. С. Ю., и двамата от с.с., се твърди, че теищците са братя, и лично и със собствени средства през 1984г. са построили ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 119 кв.м., находяща се в неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизирната територия на с.*******, ЕКАТГЕ 30675, общ.Кирково, обл.Кърджали, с площ 1936 кв.м. От тогава до началото на 2021г. са ползвали целия имот, докато не научили, че ответниците С. Х. Ю. и съпругата му Г. С.

Ю. са се снабдили с нот.акт №83, том I, рег.№524, дело 83 от 28.02.2018г. за собственост върху недвижим имот на основание чл.587,ал.2 от ГПК- по давност, и впоследствие през 2021г. ответниците са прехвърлили процесния имот, чрез покупко-продажба на своя син Г. С. Ю., със нот. акт №107, том IV, рег.№5552, дело 707 от 21.12.2021 г. на нотариус Григор Григоров с рег.

№459.

1

Заявяват, че както двуетажната къща, така и земята, върху която е построена къщата са тяхна собственост, макар и да нямали документ за това, и те двамата братя започналие да строят къщата още през 1980г., като през 1984г. довършили строителството окончателно и се настанили да живеят тампървият със семейство си, а вторият бил тогава ерген. Няколко години покъсно- през 1989г. двамата ответници били принудително изселени в Турция, като при заминаването са оставили ключа от къщата на тъста на първият ищец / бащата на съпругата му/, за да наглежда имота и поддържа същия, който живеел в с.Пресека, общ.Кирково, където тогава живее ли и ответниците, като единият от ответниците- Г. Ю. е била сестра на съпругата на първят ищец, а другия ответник С. Ю.- негов баджанак. Ищците твърдят, че през 1991г. отв. С. Ю. ги помолил да се премести да живее със семейството си в тяхната къщат в с. ******* №77, общ. Кирково, която била обитаема, електрифицирана и водоснабдена, и те позволили това.

Уговорката им била ответниците да живеят временно, до като „си стъпят на краката“ и построят свое собствено жилище, и когато те- ищците се прибират в България да отсядат в тяхната си къща, като изрично тогава и много пъти след това, му казвали и напомняли, че нямат намерение да продават къщата.

Предоставили за временно ползване собствената си къща и дворното място безвъзмездно на ответниците, т.к. били близки с тях. Уговорката им също била, те да поддържат имота, като заплащат и дължимите се данъци, както и другите разходи по ползването, но временно, докато те-ищците се приберат да живеят в родната си къща.

Ищците твърдят, че през тези години след 1991г., и по-често след 2010 започнали периодично, почти всяка година да се прибират в България, като редовно отсядали в собствената си къща, където живеели и ответниците, с които поддържали добри отношение, и никога не с а имали спорове за имота, защото те били напълно наясно, че това е техен- на ищците имот и те са там временно. Поради това, те- ответниците не извършвали и подобрения на къщата, и не обработвали земята. Посочват, че през 2017г. ответниците се 2 обадили и поискали съгласие им за да направят адресна регистрация на тях и децата им на адреса на имот им в с.******* №77, като те-ищците се съгласили и отново им напомнили, че нямат намерение да продават къщата и земята, на което ответниците ги уверили, че скоро ще закупят свой собствен имот, където ще се преместят да живеят. Така, до 2021г., когато ищците случайно разбрали от хора от селото, че ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост по давност, и това ги изненадало и огорчило безкрайно. Тогава аз реших да говоря лично със ответниците и да ги попитам защо така са постъпили. При проведен разговор с първият ответник, последният започнал да ги псува и заплашва.

Ищците твърдят, че двамата ответници никога не са своели и владеели имота като свой собствен, затова се противопоставяли на правото им на собственост, придобито по давност. Същите никога не са упражнявали фактическа власт за себе си, т.е. да владеят имота лично, нито чрез друго лице, като сочат, че това владение следва да е било и явно, и няма доказателства то да е било оповестявано по някакъв начин спрямо тяхищците или пък към когото и да е друг.

Безспорно било обстоятелството, че те- ищците не само са упражнявали фактическа власт върху имота, но и явно и чрез конкретни действия са демонстрирали намерението си да бъдем негови собственици и в тази връзка, всички жители на с. ******* винаги са ги приемали за собственици на имота именно тях- ищците, но не и ответниците, които са обитавали същия и извършили ремонти и подобрения, но едва след като са се снабдили със нотариален акт. Заявяват, че няколкократно са споделяли с ответниците и жителите на селото в т.ч. и кмета на селото, че нямат намерение да продават имота си, и че ответниците го ползват временно, каквато им е била уговорката с тях. Затова и до ден днешен на двамата ищци са били с постоянен адрес в с.******* №77, което се установявало от личните им карти.

В исковата молба са развити допълнителни съображения в тази насока, в т.ч.и позоваване на съдебна практика.

Твърдят, че към датата на признаването им за собственици по давност на целия имот- 28.02.2018год. спрямо тях ответниците не са били налице предпоставките на чл.79 от ЗС и тези двама ответници не са били собственици на процесния имот на основание изтекла придобивна давност.

3

Предвид и на това обстоятелството- че ответниците не са собственици на имота, то не следвало да се зачита нотариалния акт за собственост, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, както и нотариалния акт за покупкопродажба. И това е било така защото след като не са собственици на процесния имот, и не са могли да прехвърлят собствеността на сина си Г. С.

Х.. Предвид това, следвало да се приеме, че е оборена доказателствената сила на нотариалния акт, в който е обективирана покупко- продажбата между двамата ответници и сина им, тъй като е било установено, че синът им закупил имота от несобственици и не можел да се легитимира като собственик на процесния имот.

Посочват, че като законна последица от уважаването на иска за собственост на ищците спрямо недвижимия имот, предмет на настоящия спор следвало, на основание чл.537 ал.2 от ГПК да бъде отменен издадения в полза на ответниците Н.а. № 83, том I, per. № 524, дело № 83 от 2018г. на нот.Гр.Григоров. Ищците посочват, че двата нотариални акта са издадени в нарушение на закона. Считат, че в тяхна полза е изтекла съответната придобна давност, и затова те-ищците следвало да бъдат признати за собственици на описаните по-горе имоти- процесните, всеки един от тях на 1/2 ид.част от имотите.

С оглед на гореизложеното искат съдът да постанови решение, с което Да се признае за установено по отношение на С. Х. Ю. с ЕГН- **********, и Г. С. Ю. с ЕГН- **********, и двамата с пост. адрес в с. ******* №77, общ.Кирково, че те ищците- С. Мюмюн Х., с ЕГН- **********, , и М. М. Х., с ЕГН- **********, и двамата с пост. адрес с.******* №77, общ.Кирково, са собственици на по 1/2 ид.ч., всеки един от тях, на основание изтекла придобивна давност на недвижими имоти, намиращи се в с.******* №77, общ.Кирково, обл.Кърджали, а именно: Неурегулиран поземлен имот находящ се в урбанизирната територия на с. *******, ЕКАТГЕ 30675, общ.Кирково, обл.Кърджали, с площ 1936 кв.м., ведно с построените в него: 1 .ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 119 кв.м., при граници па имота: север-път, юг-НУПИ на С.Я.М. и К.Т.М., изтокпътека, запад-НУПИ на С.Я.М.;

Искат да се ОТМЕНИ на основание чл.537 ал.2 от ГПК Н.а. за собственост върху недвижим имот на основание чл.587 ал.2 от ГПК № 83,том I, per. № 524, дело № 83 от 2018г. по описа на нот.Гр.Григоров. Претендират и сторените по делото разноски.

4

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител- адв.Б.М., поддържат исковата молба така, както е предявена по изложените в писмената защита съображения.

Ответниците делото, чрез процесуалният си представител- адв.В. Б. от АК- София, в представеният писмен отговор оспорват така предявената искова молба, като считат същата за несонователна. Посочват, че живеят в процесният имот и къщата от 1991г., като къщата я направили годна за живеене и уговорката с ищците е била, че къщата е тяхна на ответниците.

Заявяват, че къщата им е била дадена от първият ищец през 1991г. при неговото заминаване в тяхна собственост, и те е трябвало да я довършат.

Ключовете били оставени в тъста на първият ищец и на първият ответник, т.е. са били близки роднини, като самата къща е била на груб строеж на вторият етаж, а първият е бил с разбити врати и прозорци, а самата къща е била с компрометиран покрив, без ток и вода. Ответниците направили основен ремонт на първият етаж, за стане обитаем, и основен ремонт на покрива, както и довършителни рабонти по вторият етаж, възстановили ел.снабдяването и изградили ВИК инстанция, поставили дограми, изградили гараж в дворното място и масивна селскостопанска сграда. Заявяват, че за първи път през 2002г. първият ищец е посетил България, за да се снабди с документи за самоличност и останал много доволен от направеното в имота от ответниците и ги похвалил, като заявил, че имота е техен. Първият ищец и първият ответник дори били работили заедно в Нидерландия и живеели в една квартира, като именно там първият ответник е дал на първият ищец 4 000 лева, за да може последният построи своя къща в Турция, и които пари били цената на къщата. При изграждането на къщата в Турция били работили само двамата- ищеца С. и ответника С., и в този период били в близки отношения, за разлика от другият ищец М., който не е посещавал къщата в с.******* или пък в Бурса- Турция. От 2010г до 2020г. първият ищец и първият ответник са работили в Германия и Нидерландия, и затова винаги е бил наясно, че ответниците ще се снабдят с нот.акт за собственост на имота и затова е бил и специално уведомен. През 2022г. са посетили имота, в който се намирал вторият ответник, и поискали те –ответниците да напуснат имота, което за тях е било изненада. Посочват, че те са придобили имота на основание давностно владение, продължило над 30 години, като установили фактическа власт над имота през 1991г. с намерение да го владеят за себе си, и това е било явно, спокойно и несмущавано от никого, като в този период са 5 полагали непрекъснати грижи за имота, заплащили са всички ремонти и режийни разноски по имота. Оспорват твърденията, че ищците за упражявава от тях фактическа власт над имота, както и че вторият ищец е участвал в къщата. Намират, че искът е неосноватален и като такъв е следва да се отхвърли.

В съдебно заседание се представляват от адв.Вл.Б., който в представена писмена защита поддържа становището, че исковата молба е неоснователна и подлежаща на отхвърляне. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното;

Със нотариален акт № 83/ 28.02.2018г., том 1, рег. № 524, н. д. № 83 от 2018г. на нотариус Гр.Григоров със район на действие- РС- Момчилград, ответниците- С. Х. Ю. и Г. МЕХМЕД Ю., на основание чл.587 ал.2 от ГПКпри извършена обстоятелствена проверка, са били признати за собственици по давностно владение на следния недвижим имот- а именно Неурегулиран поземлен имот находящ се в урбанизирната територия на с. *******, ЕКАТГЕ 30675, общ.Кирково, обл.Кърджали, с площ 1936 кв.м., ведно с построените в него: 1 .ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 119 кв.м.; 2. МАСИВЕН ГАРАЖ с площ от 27 кв.м., и МАСИВНА селскостопанска сграда от 19 кв.м при граници па имота: северпът, юг-НУПИ на С.Я.М. и К.Т.М., изток-пътека, запад-НУПИ на С.Я.М.;