Определение № 1730 от 07.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1730 гр. Варна, 07.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20263100500735 по описа за 2026 година за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на адв. Г.

/ВАК/ против Определение № 3817 от 10.03.2026 година, постановено по гр.дело № 12068/2022 година, по описа на ВРС, с което е било оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските, като допълнително бъдат присъдени още 10 676.96 евро или 20 882.32 лева, по повод осъщественото особено представителство.

В жалбата се обръща внимание, че разпореждането е неправилно и не отчита наличната законодателна уредба, в частност Наредба № 1 / 2004 година за определяне на минималните адвокатски възнаграждения. Адв. Г. настоява, че положения от нея труд следва да се определи съобразно цитирания по – горе акт, както и че определеното възнаграждение от 766.94 евро или 1 500 лева се явява крайно недостатъчно.

По делото е постъпил отговор от страна на адв. Д., като процесуален представител на Т. К., с които се настоява съдът да отхвърли жалбата, като неоснователна.

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е било образувано по искова претенция за делба на недвижими имоти , - ап.13 на ул. „Света Екатерина“ бл.15 , ет.5; ПИ 1

№ 2617 в град Варна ул7 ма; СОС ул. „Мадара“ № 15, вх.А, ет.1; Две Дворни места в село Дъбравино; Земеделски земи в землището на село Водица , община Попово – включващи Ниви, Пасище, Гори.

С Решение № 361 от 04.02.2024 година съдът е поделил имотите при равни квоти между страните.

Във втората фаза на делбения процес, съделителя Н. се е представлявал отново от особения си представител, в лицето на адв. Г.. Бели са проведени две съдебни заседания, като съдът е постановил Решение № 2238 от 16.06.2025 година, като е обявил за окончателен разделителния протокол и е възложил на страните техните дялове, като е бил теглен и жребии.

С Определение № 3817 от 10.03.2026 година ВРС е осъдил съделителя Н. да заплати в полза на адв. Г. сумата от 1002.13 евро или 1 960 лева, включваща, както следва: сумата от 1 500 лева за особен представител, сумата от 400 лева за вещо лице и сумата от 10 лева държавна такса.

Недоволна от определението, в частта за определяне възнаграждението на особен представител е останала адв . Г., която намира, че възнаграждението следва да се определи в размер на още 10 676.96 евро или 20 882.32 лева.

Виждането на въззивния съд е следното:

Съгласно постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от

Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл.101, § 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. В акта на СЕС е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Прието е, че това води до абсолютна нищожност на Наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в 2 споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС , и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, както и предвидените в посочената наредба минимални размери. Въз основа на тези съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на чл.

101, §. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК поради тяхната нищожност като нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Предвид посоченото действие на решение С-438/22 г., което е задължително на основание чл. 267 от ДФЕС за всички органи и субекти в държавите членки, съдът не може да определи следващото се на основание чл.

38, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв възнаграждение съгласно размерите, определени в посочената Наредба на Висшия адвокатски съвет.

Наличието на празнота в закона относно конкретния размер на възнаграждението, следва да се преодолее като се тълкува нормата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв, с изключение на частта, с която се препраща към наредба на Висшия адвокатски съвет за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения. В разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв. се посочва, че възнаграждението на адвоката е за положения от него 3 труд и по размер следва да е справедливо и обосновано. Предвид степента на положен труд и характера на производството, както и като съобрази вида и броя на исковете, въззивния съд намира, че следва в полза на адв . Г. следва да се присъди възнаграждение в размер на 1533.88 евро или левова равностойност от 3 000 (три хиляди) лева. В конкретния случай съдът намира, че следва да се съобразят няколко обстоятелства: касае се за множество имоти – апартаменти, ниви, пасища, дворни места и други, като втората фаза на делбения процес е била усложнена и от факта, че самите страни са пожелали възлагане на някои от тях; съдебните заседания са били повече от две и са включвали преценка за всеки един имот, в частност. Следователно, като съобрази вида и броя на исковете, и конкретно положения от адв. Г. труд, въззивния съд приема, че горепосоченото възнаграждение следва да бъде увеличено до размера на сумата от 1 533.88 евро и съответно отхвърлено над тази сума, до претендирания размер от 10 676.96 евро или 20 882.32 лева.

С оглед на изложеното, ВОС,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 3817 от 10.03.2026 година, постановено по гр.дело № 12068/2022 година на ВРС, в частта, с което е била отхвърлена молбата на адв. М. Х. Г., личен № ********** за сумата от 766.94 евро, представляваща разликата над сумата от 766.94 евро или 1 500 лева до размера на сумата от 1 533.88 евро или 3000 (три хиляди) лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Ч. К. Н., ЕГН ********** да заплати на адв. М. Х. Г., личен № **********, допълнително сумата от 766.94 евро или 1500 (хиляди и петстотин) лева – възнаграждение за извършено процесуално представителство по гр.дело № 12068/2022 година по описа на ВРС.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3817 от 10.03.2026 година, постановено по гр.дело№ 12 068/2022 година на ВРС, в частта, с която е оставено без уважение искането за присъждане на сумата над 1533.88 евро или 3000 (три хиляди ) лева до размера на сумата от 10 676.96 евро или сумата от 20 882.32 лева.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния Касационен Съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5