Решение № 53 от 02.03.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. ****, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ****, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Р. Петрова при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Административно наказателно дело № 20251420201032 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. И. Д. от с.****,обл.****, срещу Наказателно постановление № 25-0967-001136 от 19.09.2025г, издадено от Началник група в ОДМВР ****, Сектор ПП , с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175 ал.3, предл.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лв./102,26 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР му се отнемат общо 10 точки.

В жалбата не се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно , не се отрича описаната фактическа обстановка,но се моли да бъда наложено единствено наказание „глоба“.

Иска се изменение на обжалваното НП в горния смисъл. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, и не взема изрично становище по жалбата. В съпроводителното писмо до РС ****, с което е представена административната преписка, ответникът моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Прави искане при евентуално уважаване на жалбата за присъждане на адвокатско възнаграждение под предвидения в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения минимум. Не 1 претендира разноски.

Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена е в преклузивния срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от обжалване и против акт от категорията на обжалваемите - НП.

Разгледана по същество депозираната жалба се явява неоснователна.

След като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4168420/15.07.2025г. от Л.А. - мл.автоконтрольор в ОД на МВР ****, с-р Пътна полиция против жалбоподателя,затова,че като водач на лек автомобил, на 15.07.2025г., около 09.27 часа, в град **** бул.“ ****“,на кръстовището с ул.“****“ , с посока на движение към ул.“****, управлява лек автомобил м.****“ **, с регистрационен номер **** ,собственост на ** от с.****, обл.****, като към датата на проверката поставените регистрационни табели за временно движение са с изтекъл срок на валидност ,или управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.Отразено е,че проверката е заснета с боди камера видеорегистратор на служебен автомобил.

Констатирано е в акта, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП, която норма предвижда:“ По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя,подписан е от него, връчен му е лично ,като в графа „възражения“ е посочено,че липсват такива.

Съставеният акт и преписката са били изпратени на ВрРП за търсене евентуална наказателна отговорност от жалбоподателя за извършено престъпление по чл.345 ал.2 вр.ал.1 НК.С постановление от 17.09.2025г.по ПП № 4880/2025г.по описа на ВрРП е отказано образуване на ДП на основание чл.213 ал.1 и чл.24 ал.1 т.1 предл.2 НПК,и преписката – върната отново на АНО.

След връщането било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление с описана идентична фактическа обстановка, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на 2 основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лв. /102,26 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Последната разпоредба гласи:“ Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 лв.до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред,или е регистрирано, но е без табели с регистрационния номер“. В НП е възпроизведена констатацията от АУАН,както се изложи, че процесният л.а. се е движел без да е регистриран по надлежния ред, тъй като срокът на действие/валидност/ на временните регистрационни табели е бил изтекъл.

Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства. По делото са приети и съответно приложени следните относими писмени доказателства: НП №25-0967-001136 от 19.09.2025г, АУАН серия GA № 4168420/15.07.2025г., постановление за отказ за образуване на ДП от 17.09.2025г.и самото ДП, справка за нарушителводач, заверено копие от заповед №8121з-1632/ 02.12.2021 г.Писмените доказателства не се оспорват от страните, същите са еднопосочни и кореспондиращи си, поради което съдът ги кредитира изцяло.

В хода на делото са събрани и гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите Л.А.-актосъставител и П.А. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта. Двамата свидетели са категорични, че на посочените дата, час и място в акта и НП са констатирали отразеното в акта нарушение. Спомнят си,че жалбоподателят обяснил,че е наясно,че срокът на временните регистрационни табели е бил изтекъл. Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, които споделят свои непосредствени впечатления. Същите са незаинтересован от изхода на делото.

Показанията им са последователни и безпротиворечиви, взаимно се допълват и се подкрепят и от останалите доказателства по делото- писмени, вкл. и от изложеното от самия жалбоподател – в жалбата.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното: Жалбата е депозирана от легитимирана страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок, и срещу акт от категорията на обжалваемите /НП/, поради което се явява процесуално допустима.

Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент от чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът 3 изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон в обжалвания санкционен акт. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

При издаването на НП не са допуснати процесуални нарушения.И в АУАН и в НП нарушението е описано достатъчно конкретно,ясно и подробно.Не е налице разминаване в нито един детайл,което да е евентуална предпоставка за извод,че евентуално се касае за разични нарушения,а и не се и навеждат подобни доводи. Материалният закон правилно е приложен.

От възприетото по делото от фактическа страна еднозначно и безпротиворечиво се установява, че като водач на лек автомобил, на 15.07.2025г., около 09.27 часа, в град **** бул.“ ****“,на кръстовището с ул.“****“, жалбоподателят управлява лек автомобил м.****“

**,с регистрационен номер **** , като към датата на проверката поставените регистрационни табели за временно движение са с изтекъл срок на валидност, или управлява МПС,което не е регистрирано по надлежния ред.

С това жалбоподателят е извършил нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.Осъществил е обективния състав на посочената норма. Нарушението е и субективно съставомерно, тъй като жалбоподателят е знаел, че има задължението да управлява МПС само след надлежната му регистрация, но същият се е съгласил с общественоопасните последици от действията си и е целял настъпването им.. Правилно е посочено и в акта и в НП в какво се изразява нарушението. Правилно е определена и посочена и санкционната норма – чл.175 ал.3 предл.1 ЗДвП, която санкционира водач, който е управлявал нерегистрирано по съответния ред МПС.

Т.е.установява се от доказателствата по делото, че жалбоподателят е осъществила от обективна и субективната страна вмененото му нарушение, за които му е наложена администаративна санкция.

Съдът констатира,отчитайки доказателствата по делото приема, че санкциите, които са в предвидения минимум са съразмерни и адекватни на действително извършеното. Съдът приема, че разглежданият случай не е с пониска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид и не попада в хипотезата на чл.28 ЗАНН, даваща основание да се приеме маловажност на случая, неподлежащ на санкциониране по смисъла на чл.175 ал.3 пр.1 ЗДвП.

4

При изложените доводи съдът намира жалбата за неоснователна, а НП за правилно и законосъобразно, което е основание за неговото потвърждение.

При този изход на делото на ответника се дължат сторените от него разноски разноски, но такива не се претендират.

Водим от горното, на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДВА Наказателно постановление № 25-0967-001136 от 19.09.2025г, издадено от Началник група в ОДМВР ****, Сектор ПП , с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175 ал.3, предл.1 от ЗДвП, на жалбоподателя А. И. Д. от с.****, обл.**** е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лв./102,26 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР му се отнемат общо 10 точки.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. **** в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – ****: _______________________ 5