Решение № 402 от 29.03.2019, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 402

Гр.Пловдив, 29.03.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански състав в открито заседание на 30.01.2019 г. в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев

Иван Анастасов

При участието на секретаря В.Василева като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д.№2643/2018 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Е.Н.Н., ЕГН ********** *** чрез адв.Л.К. против решение №354/02.08.2018 г. по гр.д.№2520/2017 г. на АРС,1 гр.с., в частта, с което е признато за установено по отношение на нея по иска, предявен от М.Б.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, Е.Б.К., ЕГН ********** с адрес: *** и Н.Б.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, че към датата на одобряване на кадастралната карта на гр. ****, Б. Н.Г., ЕГН ********** ***, починал на 03,05,2018г., е бил собственик на 8,88 кв.м., съставляващи реална част от поземлен имот №*** по КККР на гр. ****, неправилно заснета като част от съседен ПИ с идентификатор ***, която част се намира в югоизточната част на имот ***, като южната му имотна граница неправилно е изчертана като вместо права линия е с чупка и навлизане в имота на ищеца на север, с последваща чупка на изток до ул. „****“, и която площ е означена с цифри 1, 2 и 3 на скица №6 към заключението на вещото лице В.

Г. и е осъдена да заплати разноските на ищците по делото. Излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението и се иска неговата отмяна и постановяне на друго такова, с което искът да се отхвърли.

Претендира разноски.

По-конкретно във въззивната жалба са изложени оплаквания, че Н. се легитимира като собственик с НА от 2004 г. и се позовава на давностно владение върху спорната част, считано от 2004 г. до подаване на ИМ; регулацията по плана от 1973 г., който според ищците променял границата като начупена линия спрямо плана от 1959 г. - не е приложена; последващите планове от 1992 г. и 2004 г. възстановявали положението по плана от 1959 г.; не се събрали данни за квадратурата на имата на ищците, дали квадратурата на спорната част се включва в имота на ищците по всеки от плановете, а пък площта на имота на жалбоподателката бил идентичен по всички планове; неправилно съдът е приел, че не се спори, че праводателят на ищците Б. Н.Г. е придобил собствеността върху п.ХVIII-1250 в кв.94 по плана на гр.**** от 185 кв.м. с ур. регулационнни сметки при граници от две страни улици и наследници на Б. Д., ведно с построената в него ЖС –счита, че ищецът се легитимира като собственик на 1/5 ид.ч. от нива от 1,3дка, като не е доказана идентичността й със спорния имот. Жалбоподателката счита, че от свидетелските показания се установявало, че границата между имотите е права линия и е следвала стълбището на ищеца, а когато е станала начупена - е било за сметка на имота на ответника. Неправилно съдът не е кредитирал показанията на св.А. и П., които кореспондирали със заключението на в.л., според които границата е била права линия и ако е оформена чупка, която присъединява част от имота на ответницата към този на ищците, то това място е било различно от спорното; съдът не е обсъдил и възражението й за давност.

Въззиваемите М.Б.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, Е.Б.К., ЕГН ********** с адрес: *** и Н.Б.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адв.А. молят жалбата да се остави без уважение.

Претендира разноски. Подробни съображения са развити в отговора на въззивната жалба: считат, че по иска с пр.осн.чл.54,ал.2 ЗКИР се установява принадлежността на правото на собственост на пропроцесното място към минал момент – към 08.07.2004 г. и тъй като въззивницата купува имота на 10.09.2004 г., т.е. след одобряването на КК и КР на гр.****, считат, че въпроса за упражняването на давностно владение след 8.07.2004 г е правно ирелевантен. По отношение на легитимацията на ищците за процесните 8.88 кв.м. считат, че към 1925 г., когато е закупен имота /като нива от 1,3 дка/, не е имало кад.основа и рег.план – първият е от 1959 г.; от скица №5 на в.л. се установява, че част от тази нива е включена в имот пл.№3824 от п.№ХVI,кв.281/със сини линии/, а част от имота се предавала към южностоящия парцел №IХ-3817,3818,кв.281, който е отреден в съсобственост за 2 имота - пл.№3817/ кол. в жълто/-на праводателите на въззивницата и №3818. От заключението на в.л. било видно, че двата имота граничат в права линия и съвсем малка част от техния имот се придавала към цит.южен парцел по силата на дворищната регурация, но регулацията не била приложена, т.к. не била проведена специалната процедура по ЗПИНМ/отм./ и по ЗТСУ/отм./- по оценка и заплащане на предаваемото място и снабдяване н НА; границата ,обаче, между двата имота не била променяна и останала в права линия, по която се владеели имотите. В следващия рег.план от 1973 г. към имота на въззиваемите се предава част от имота на праводателите на въззивницата, обозначена от в.л. на скица №4 по цифри1,2,4 и5 с 94 кв.м., собствеността на които е преминала на въззиваемите по силата на дворищно-регулацинния план, който има отчуждително действие съгл.чл.110, ал.1 ЗТСУ/отм., но и те не са били платени , поради което не се претендирали от възиваемите. Следващият рег. План от 1985 г.- скица №3 от закл. на в.л.отново тези 94 кв.м. са били придаваеми към имот 3824, но пак не са били изкупени от въззиваемите, които са владеели имота си по имотните му граници, в т.ч. и спорното място, доказателство за което е прокарването на канализация за обратни води и водопроводи за питейна вода преди повече от 30г. без някой да им е пречил или противопоставял, които са се използвали и към 2004 г., и сега. Във ВЖ се твърди, че планът от 1992 г. кореспондира с този от 1951 г., но това не било така, т.к. първия одобрен план е от 1959 г. Не отговаряло на истината и твърдението във ВЖ, че „когато границата се е преместила на север, то това е станало за сметка на имота на праводателите на въззивницата“, т.к. при съпоставянето на плановете е видно, че през чупката се навлиза в имота на въззиваемите, а не в имота на въззивницата. Неоснователно е твърдението в ВЖ, че в.л. не дало отговор относно площта на двата засегнати имота и местоположението на между имотната граница спрямо настоящата такава, видно от констативната част на заключението и комбинирата скица към него.

Въззиваемите считат, че по делото за делба от 1992 г. са станали собственици на точно опредеделен парцел, включващ и спорното място от 8,88 кв.м., независимо, че в рег.план от 1992 г. южната имотна граница между двата имота вече не е в права линия, а е изчертана с чупката, която навлизала в техния имот, тъй като в този план била налице грешка в имотната граница, тъй като спорнта част от имота им не е придобита по законен способ от собственика на съседния имот /напрамер приложена предходна регулация с издаване на НА, придобиване по давност нкъм 1992 г. или транслативна сделка/; в т.7 от заключението на в.л. е видно, че със заповед №А-19/28.01.1992 г. е одобрен рег.план на ****, който е действуващ и към настоящия момент, а със заповед №А-880/2004 г. е одобрено изменение на рег.план, с което по червените кръстчета в скица 2 се привеждат границите на УПИ ХХVI-1252 /на праводателите на въззивницата/ да минат по имотни граници по сините щрихи в скица №2, от което се установявало, че имотната граница между двата имота не е в права линия като част от техния имот е включен в обема на съседния имот без правно основание, както и че парцелната граница след изменението на плана от 2004 г. вече минава по имотната граница между двата имота, а спорната част е показана като част от парцела на въззивницата.

Въззиваемият Н.М.Н.–не взема становище.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с направените оплаквания и доводи на страните, намира за установено следното:

Предявеният иск е с пр.осн.чл.53 ал.2 от ЗКИР в редакцията му след изм. в ДВ,бр.49/13.06.2014 г.

Решението на РС в частта, с което е отхвърлен иска по отношение на Н.М.Н. – не е обжалвано и е влязло в сила.

Ищецът твърди, че по наследство от Я. Г. е придобил правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. ****. Южната му граница е заснета не като права линия (както е във всички предходни кадастрални и регулационни планове), а навлизала на север към неговия имот, извива на изток, като минава по масивно дворно стълбище и излиза на ул.„****“. Така изчертаната чупка на същата оформя част от имота с площ от 8,88 кв.м., намираща се в южната му част, която неправилно е заснета в като част от съседния поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ответниците Те отказали да подпишат съставения акт за непълноти и грешки и да отстранят съществуващата грешка по административен ред. Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на тях, че към момента на одобряване на кадастралната карта на гр. ****, той е бил собственик на тази част от дворно място с площ от 8,88 кв.м., неправилно заснето като част от поземлен имот с идентификатор ***.

От приетите по делото доказателства се установява следното:

Ищците са наследници на починалия в хода на процеса Б. Н.Г., който се легитимира като собственик на процесния имот на основание наследство от янко димотров Г. и делба – с нотариален акт №524/1925г. праводателят му Я.

Д.Г. е закупил нива от 1,3 дка в м.“****“, Станимашко землище при съседи – С. С., А.Я., А. и път. С НА№30/1957г. Я. Д.Г. продава част имота с площ от 416 кв.м. на бр.Н. и Б. Я. Г., а с договор за доброволна делба от 07,09,1992г. е видно, Б. Н.Г. е получил в дял и е придобил правото на собственост върху парцел ХVІІІ-1250 в кв. 94 по плана на гр. ****, състоящ се от 185 кв.м. с уредени регулационни сметки при граници от две страни улици и наследници на Д. Б., ведно с построената в него жилищна сграда.

С нотариален акт

№107/10.09.2004г. ответниците Н.М.Н. и Е.Н.Н. са закупили съседния имот – УПИ ХХVІ-1252г. в кв. 94 по плана на гр. **** с площ от 297 кв.м. при граници Д. С., Б. Я. Г. ***, ведно с жилищната сграда, построена в него и подобрения, а техните праводатели се лигитимират като собственици с нотариален акт №2225/1965г., доброволна делба, обективирана в протокол от

18,07,1986г. по гр.д.№433/1986 г. на АРС, нотариален акт №361/1990г., № 764/1990г. От съдебно решение

№21/04,02,2013г. по гр.д.№2365/ 2012г. на Районен съд Асеновград е видно, че бракът на ответниците е прекратен и е одобрено споразумението им, съгласно което този поземлен имот е поставен в дял на съпругата Е.Н.Н..

Или към настоящия момент н-ци на Б. Н.Г. се явяват собственици на имот №***, а Е.Н.Н. -на съседния имот №***.

От приетото по делото заключение на в.л.В. Г. от 18.06.2018 г., неоспорено, в комбинираната скица №6, се установява, че при проследяване на статута на процесната граница между ПИ с идентификатори №***,

№*** и №*** по плановете от 1992 г. и 1973 г., в КРП от 1973 г. е заснета имотна граница, различна от имотната граница в следващите планове от 1992 г. и от 2004 г. – вещото лице е установило грешка в действащата кадастрална карта, която следва да бъде поправена така, както е посочено в скицата-проект към преписката за изменение на ККРР /приложена по делото, от която е видно, че спорната площ е 8,88 кв.м./ и в скица №7 от заключението на в.л., с което се иска възстановяване на границата между имоти пл.№1384 и пл.№1317 по новите точки №1 и №2 в скица№7 с посочените координати –като се приеме, че е налице заснемане без основание на процесните 8,88кв.м. към имота на въззивницта вместо към имота на ищеца.

За да стигне до този извод вещото лице е проследило статута на двата съседни имота и е установило, че процесният имот на ищците с ид.№ №*** съставлява част от закупената през 1925 г. нива от 1,3 дка. В тази връзка съдът намира за неоснователен довода на въззивницата, че не била доказана идентичността на закупената нива със спорния имот; Вещото лице е установило, че южната граница на този имот-пл.№3824 със съседния имот- пл.№3817, в първия КРП от 1959 г. е заснета в права линия, означена с цифри 1,2,3 в скица №5 към заключението; в следващият КРП от 1973 г. границата между двата съседни имота е заснето отново по същата права линия, означена с цифри 1,2,3 от скица №4 към заключението на в.л. Вещото лице е констатирало, че по плана от 1959 г. в западната част към имота на ищците се предавала по регулация част от общинско място, но регулацията не била приложена, а по плана от 1973 г. към имота на ищците се предавала по регулация част от имота на ответника с площ от 94 кв.м., която регулацията също не била приложена. Тъй като ищците не претендират собсвеността върху придаваемите части към техния имот от съдените имоти, без значение занастоящия казус е дали регулацията за тези придаваеми места е приложена.