Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7902 от 03.05.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 51315/2021
Вид
Решение № 7902
Подписан
03.05.2025
В сила
08.08.2025
Състав
ЯНА МАРИО ФИЛИПОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 7902 гр. София, 03.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20211110151315 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 16.08.2022 г., от А. В. М. против Регионална дирекция на горите – София, в която са изложени твърдения, че ищецът по силата на договори за покупко-продажба на недвижими имоти, обективирани в нот. акт № 179, том II, нот. дело № 330/2012 г. и нот. акт № 73, том II, нот. дело № 233/2012 г. на нотариус П.Г притежава право на собственост върху гори, представляващи имоти с № 814093, 814094 и 000265, находящи се в землището на с. О., Община КК. Ищецът поддържа, че за описаните имоти му били издадени позволителни билети за сеч, както следва: за имот с № 814093 – позволително № 0272826 със срок на сеч от 10.11.2015 г. до 31.12.2015 г., за имот № 814094 позволително за сеч № 014822 със срок на сеч от 17.10.2013 г. до 30.11.2013 г., за имот № 000265 позволително за сеч № 0262516 със срок на сеч от 04.09.2015 г. до 30.11.2015г. В исковата молба са изложени твърдения, че въз основа на издадените позволителни за сеч А. М. добил от имот № 814093 21 куб.м. трупи с дължина 4 м от бял бор, от които 14,93 куб.м. от добития дървен материал били на временен склад; от имот № 814094 добил общо 144 куб.м. дървесина от бял бор и зимен дъб, като от тази дървесина 98 куб. м., както следва: 9 куб.м. дребна строителна дървесина и 75 куб.м. дърва трупи с дължина от 4 м от бял бор, 3 куб.м. средна дървесина, 5 куб. м. дърва от зимен дъб, били на временен склад; от имот № 000265 добил 32,80 куб.м. дървесина от бял и зимен дъб, като от тази дървесина 19 куб.м., както следва: 6 куб.м. едра дървесина, 13 куб.м. средна дървесина с трупи с дължина от 4 м от бял бор, били на временен склад. Ищецът поддържа, че на 21.10.2015 г. служители на ответника без негово знание и съгласие вдигнали от временен 1 склад добитата дървесина и я откарали в ТП на Държавно горско стопанство С. В исковата молба са изложени твърдения, че в резултат на подадена от А. М. жалба до Районна прокуратура – И. във връзка с липсващата от временния склад дървесина ищецът узнал, че ответникът е сезирал компетентните органи за извършено престъпление по чл. 235, ал. 1 НК, за което било образувано ДП № 5002/2016 г. по описа на РУ КК. пр. пр. № 1820/2015 г. на РП-И.. В исковата молба са изложени твърдения, че производството по образуваното досъдебно производство било спряно. Ищецът поддържа, че в началото на 2021 г. депозирал молба до Районна прокуратура – И. за връщане на веществените доказателства, а именно добитата дървесина от собствените му имоти, което искане било уважено с постановление от 04.03.2021 г., съгласно което описаната в прокурорския акт дървесина, както следва: по Констативен протокол серия РОО № 056300/21.10.2015 г. от имот № 814093 – 10 пл.м.куб едра строителна дървесина, 4,93 пл.м.куб ОЗМ и 0,57 пл.м.куб ритловици, по Констативен протокол серия РОО № 103189/21.10.2015 г. от имот № 000265 – 9 пл.м.куб. една строителна дървесина, 1,93 пл.м.куб. средна строителна дървесина, и от имот № 814094 – 17 пл.м.куб средна строителна дървeсина и 3 пл.м.куб дърва за огрев, следвало да бъде върната. В исковата молба са изложени твърдения, че доколкото дървесината била оставена на отговорно пазене в ТП на ДГС С.ищецът отправил до директора на учреждението искане за връщане на вещите, в отговор на което получил писмо с изх. № 11-00-7/23.03.2021 г., съгласно което дървесината била продадена на търг, открит със Заповед № РД 05312/30.09.2019 г. на директора на ответника. Ищецът поддържа, че с продажбата на добита от собствените му гори дървесина, описана в Констативен протокол серия РОО № 056300/21.10.2015 г. и Констативен протокол серия РОО № 103189/21.10.2015 г., ответникът неоснователно се е обогатил с получената от продажбата сума. При така изложените твърдения е направено искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 5238,80 лева, представляваща пазарната цена на продадената от ответника дървесина, описана в Констативен протокол серия РОО № 056300/21.10.2015 г. и Констативен протокол серия РОО № 103189/21.10.2015 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателно погасяване на вземането. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. В депозирания отговор са изложени твърдения, че соченото от ищеца ДП № 5002/2016 г. по описа на РУ КК. пр. пр. № 1820/2015 г. на РП-И., е образувано, за това, че от неустановена дата до 14.10.2015 г. в землището на село О. в имоти № 814093, 814094 и 000265 без редовно писмено позволително неизвестен извършител е отсякъл посочените в сигнал от Регионална Дирекция на горите количества дървета от горски територии – престъпление по чл. 235, ал. 1 НК. В отговора на исковата молба са изложени доводи, че съгласно представените по делото констативни протоколи от извършени теренни проверки, количествата дървесина ( 10,93 пл.м. обла строителна дървесина от бял бор / греди/, 14,93 пл.м обла строителна дървесина от бял бор / греди/ и 0,57 пл.м. ритловици от бял бор ) са иззети и задържани от контролните органи на Регионална Дирекция по горите, тъй като са незаконно добити и съответно подлежат на задържане и продажба като вещи-предмет на нарушения по Закона за горите.

Представителят на страната поддържа, че от извършените проверки не е надлежно установено иззетата дървесина да е добита именно от имотите собственост на ищеца, поради което е възможно установената на терен незаконно добита дървесина да е добита от други 2 имоти. В депозирания отговор са изложени доводи, че посочената от ищеца парична равностойност на дървесината не съответства на количествата реално иззети и задържани вещи-предмет на нарушения при извършена проверка по Закона за горите, както и на получената въз основа на проведената тръжна процедура цена, а именно за 15,50 пл.м.

390,60 лева и за 10,93 пл.м. 275,44 лева. Направено е възражение за изтекла погасителна давност. По изложените доводи е направено искане предявеният осъдителен иск да бъде отхвърлен като неоснователен, а сторените от ответника съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от представените ведно с исковата молба на договори за покупко-продажба на недвижими имоти, обективирани в нот. акт № 179, том II, нот. дело № 330/2012 г. и нот. акт № 73, том II, нот. дело № 233/2012 г. на нотариус П.Г се установява, че ищецът притежава право на собственост върху гори, представляващи имоти с № 814093, 814094 и 000265, находящи се в землището на с. О., Община КК.

Като писмено доказателство по делото е приет доклад от инж. К.Т / главен горски инспектор при РДГ София/ до директора на ответника, в който е посочено, че на 13.10.2015 г. служители на дирекцията извършили проверка по инвентаризацията на горски култури в имотите собственост на ищеца, като за изясняване на случая на 14.10.2015 г. била извършена допълнителна проверка. Съгласно представени по делото Констативен протокол Серия РОО № 081638/13.10.2015 г. и Констативен протокол Серия РОО № 081639/14.10.2015 г. във връзка извършената проверка от служители на ответника били съставени Констативен протокол серия РОО № 056300/21.10.2015 г. и Констативен протокол серия РОО № 103189/21.10.2015 г. за изземване на описаната в документите дървесина, находяща се в имотите на ищеца. По делото не е спорно, че дървеният материал е предаден за съхранение в ДГС С.

С писмо от 15.12.2015 г. директорът на Р.Д.Г уведомил Районна прокуратура – И. за извършената проверка, като с постановление от 24.02.2016 г. е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител, за това че от неустановена дата до 14.10.2015 г. в землището на село О., в имот № 814093, 814094 и 000265, без редовно писмено позволително, сякъл следните видове и количества дървета от горския фонд, както следва: в имот № 814093 – бял бор / 29 куб.м. стояща маса/; в имот № 000265 – бял бор и зимен дъб / 13 куб.м. стояща маса/; в имот № 814094 – бял бор, зимен дъб и цер / 14 куб.м. стояща маса/ - престъпление по чл. 235, ал. 1 НК. С постановление от 20.10.2016 г. образуваното ДП № 5002/2016 г., пр. пр. № 1820/2015 г. на РП – И., било спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК. По молба на ищеца с постановление от 04.03.2021г. е разпоредено веществените доказателства по Констативен протокол серия РОО № 056300/21.10.2015 г. – 14,93 пл.м обла строителна дървесина от бял бор и 0,57 пл.м ритловци от бял бор и по Констативен протокол серия РОО № 103189/21.10.2015г. – 10,93 пл.м обла строителна дървесина от бял бор, както и 3 куб.м. дърва за огрев от зимен дъб и цер и 17 куб.м. средна строителна дървесина от бял 3 бор, да бъдат върнати на А. В. М..

Като писмено доказателство по делото е приета Заповед № РД 05-312/30.09.2019г. на директора на Р.Д.Г, с която е открита процедура – търг с явно наддаване на продажба на движими вещи, предмет и средство за извършване на нарушение, задържани с актове за установяване на административни нарушения и/или отнети в полза на държавата по влезли в сила наказателни постановления, или иззети с констативни протоколи за извършени административни нарушения. Представен е Договор № РД10-31/06.11.2019 г. за покупкопродажба на движими вещи, с купувач спечелил на повторен четвърти търг с явно наддаване, проведен на 31.10.2019 г., съгласно посочената по-горе заповед, сключен между Р.Д.Г в качеството на продавач и (ФИРМА) в качеството на купувач, по силата на който ответникът прехвърлил в полза на третото неучастващо по делото лице правото на собственост върху описани в съглашението движими вещи, сред които и дървесина иззета с процесните констативни протоколи / партида № 9 за задържани движими вещи предмет на нарушение по КП/АУАН без влязло в сила наказателно постановление – по КП № 56300 15,50 куб.м. и по КП № 103189 10,93 куб.м./.

От заключението по приетата по делото съдебно-оценителна експертиза, която съдът цени като обективно и компетентно дадена, се установява, че пазарната цена на иззетата и продадена след проведен търг с Констативен протокол серия РОО № 056300/21.10.2015 г. дървесина към датата на сключване на договора за покупко-продажба възлиза на 390,60 лева, а по Констативен протокол серия РОО № 103189/21.10.2015г. към датата на сключване на договора за покупко-продажба възлиза на 275,43 лева.

При така установеното от фактическа страна по спора се налагат следните правни изводи:

Съгласно разяснянията дадени с Решение № 398 от 06.08.2014 г. по гр.д. № 1933/2013 г. ВКС, IV ГО, правото на иск по чл. 59, ал.1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона. Съгласно разясненията дадени с Решение № 409/15.11.2013 г. по гр. д. № 3424/2013 г. на ВКС, IV ГО, продажбата на изцяло или отчасти чужда вещ не е нищожна сделка, но не може да бъде противопоставена на действителния собственик (съсобственик), като в случай, че последният е изгубил възможността да защити правото си на собственост продавачът по сделката се обогатява неоснователно за сметка на действителния собственик с получаване на съответната на вещното право на последния част от продажната цена. В тези случаи действителният собственик може да претендира от продавача изравняване на неоснователното обогатяване за чужда сметка по правилата на чл.59 ЗЗД.

С оглед горното при съобразяване на поддържаните от ищеца твърдения, че ответникът се е обогатил неоснователно за негова сметка с получена от продажба на собствената на А. В. М. дървесина, съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.