Определение № 935 от 03.11.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 935 гр. гр. Добрич, 03.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Анна В. като разгледа докладваното от Анна В. Въззивно частно гражданско дело № 20233200500745 по описа за 2023 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба с вх.№ 7737/02.05.2023г. по регистратурата на Районен съд – Добрич, подадена от М. С. Д. ЕГН ********** от гр. П., Я. С. Д. ЕГН ********** от гр. К. и Г. С. Р. ЕГН ********** от гр. Д., чрез адвокат М. Г., срещу определение № 918 от 20.04.2023г., поправено с определение № 1213/26.05.2023г., по гр. дело № 744/2021г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е изменено постановеното по делото решение № 43/19.01.2023г. в частта на разноските като ищците по главния иск са осъдени да заплатят на ответницата А. И. С.

ЕГН ********** от гр. В., съдебно деловодни разноски в размер на 1 900 лв.

Според изложеното в жалбата, определението е незаконосъобразно. В мотивите на същото било посочено, че съдът уважава подадената молба и присъжда претендираните от ответницата разноски в размер на 1 900 лв., съобразно приложените договори за правна защита и съдействие на л. 148 от делото. В действителност по делото били представени три броя договори за правна защита, но в договор № 237393 бил посочен номер на дело, различен от номера на настоящото съдебно производство. От друга страна в договорите като основание бил посочен само номер на дело, но не и на какво основание от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения се дължат вписаните суми, като така не можело да се установи поради каква причина има постоянно предоговаряне и съответно заплащане на адвокатското възнаграждение по няколко пъти. Освен това в последното проведено съдебно заседание по делото имало направено и възражение за прекомерност по така представените договори, което възражение не било коментирано в обжалваното определение.

В писмен отговор насрещната страна А. И. С. оспорва частната жалба 1 като неоснователна. Намира определението за правилно. Предявените от ищците искове били изцяло отхвърлени. В проведеното на 22.12.2022г. открито заседание ответницата по делото представила списък на направените от нея разноски и приложила към него доказателство за извършването им, като сумите за адвокатски възнаградения били изплатени в брой. В това заседание ищците на взели участие и не направили възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В отговора на жалбата А. С. е заявила искане подадената от нея жалба срещу определение № 918 от 20.04.2023г. да бъде уважена и след отмяната му да й бъдат присъдени в пълнота направените от нея разноски от общо 2 474,50 лева. Касае се за частна жалба с вх.№ 9182/25.05.2023г. (на л. 214 от делото на ДРС), която не е предмет на разглеждане в настоящото производство. Тази частна жалба е подадена в срок срещу определение № 918 от 20.04.2023г., но е върната от районния съд на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК с влязло в сила разпореждане № 4294/10.08.2023г.

Следователно проверката на законосъобразността на оспореното определение е дължима само по повод подадената от М. С. Д., Я. С. Д. и Г. С. Р. частна жалба с вх.№ 7737/02.05.2023г.

Като постави на разглеждане частната жалба, Окръжен съд - Добрич установи следното:

При данни, че обжалваното определение е съобщено на ищците по делото на 24.04.2023г., частната жалба с вх.№ 7737/02.05.2023г. е подадена в двуседмичния срок по чл. 248, ал. 3 вр. чл. 259, ал. 1 от ГПК. Жалбата е подадена от страни по делото, чрез упълномощен адвокат (пълномощни на л.

90 – 92 от гр.д.№ 3053/2017г. по описа на ДРС), с правен интерес от оспорване на неизгодното за тях обжалваемо определение и е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е отчасти основателна поради следните съображения:

С решение № 43/19.01.2023г. спорът, предмет на гр.д.№ 744/2021г. по описа на ДРС, е разрешен, като предявените от М. С. Д., Я. С. Д. и Г. С. Р. против А. И. С. главни и евентуални осъдителни искове са отхвърлени изцяло, а производството по делото е прекратено по предявения от А. И. С. против конституирания като трето лице помагач В. Й. В. обратен иск, като А.

И. С. е осъдена да плати на В. Й. В. разноски в размер на 800 лева адвокатско възнаграждение. В мотивите на решението съдът е посочил, че ответницата А.

С. има право на разноски, каквито е поискала, но няма доказателства да е направила такива, поради което и не й се присъждат.

С въззивна жалба вх.№ 3922/02.03.2023г., по естеството си молба по чл.

248 от ГПК, уточнена с молба с вх.№ 6943/19.04.2023г., А. С. е поискала изменение на решението в частта за разноските. Посочила е, че при съобразяване представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците следва да й заплатят същите, съгласно представените разходо-оправдателни документи в размер на 2 474,50 лева, 2 както и, че не следва тя да бъде осъдена да заплати разноски на третото лицепомагач.

Ищците по делото М. С. Д., Я. С. Д. и Г. С. Р. не са дали отговор на молбата.

Ответникът по обратния иск, чрез пълномощника си, е намерил молбата за неоснователна.

С определение № 918 от 20.04.2023г. съдът е приел за основателна молбата по чл. 248 от ГПК по отношение претендирани от ответницата разноски в размер на 1 900 лева по представени договори за правна защита с отразени като платени суми и е изменил решението си, като е осъдил М. С. Д., Я. С. Д. и Г. С. Р. да платят на А. И. С. тази сума. В другата й част молбата е счетена за неоснователна и е оставена без уважение, в какъвто смисъл съдът е поправил очевидната си фактическа грешка с влязло в сила определение № 1213/26.05.2023г.

Както по-горе се посочи, подадената от ответницата по делото А. С. частна жалба с вх.№ 9182/25.05.2023г. срещу определение № 918 от 20.04.2023г. с искане за присъждане на допълнителна сума за разноски над 1 900 лева до направените общо 2 474,50 лева, е върната от районния съд на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК с влязло в сила разпореждане № 4294/10.08.2023г. Дължимостта на твърдяните от страната, но неприсъдени разноски над 1 900 лева не са предмет на настоящото производство.

Ищците М. С. Д., Я. С. Д. и Г. С. Р. обжалват с частна жалба с вх.№ 7737/02.05.2023г. определение № 918 от 20.04.2023г. в частта на изменението на решението по делото в частта на разноските и присъждането в полза на ответницата и в тяхна тежест на адвокатско възнаграждение в размер на 1 900 лева.

А. С. е упълномощила адвокат И. К. с писмено пълномощно, приложено на л. 295 от гр.д.№ 2178/2012г. по описа на ДРС. Решението по това дело е обезсилено с решение № 169/22.06.2016г. по в.гр.д.№ 62/2016г. на ДОС в една част и делото е върнато за разглеждане на първоинстанционния ДРС.

Решението по образуваното гр.д. № 3053/2017г. е прогласено за нищожно с решение № 260041/25.02.2021г. по в.гр.д.№ 905/2020г. на ДОС и делото е върнато за разглеждане от друг състав на ДРС. За това е образувано гр.д.№ 744/2021г. по описа на ДРС.

Доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение в присъдения на страната размер се намират на л. 149 до л. 151 от гр.д.№ 744/2021г. по описа на ДРС като приложения към представения от А. С. списък на разноските.

Това са два договора за правна защита и съдействие, сключени между ответницата и адвокат И. В. К. на 21.06.2021г. (серия Б № 302119) и на 26.09.2022г. (серия В № 124328), с посочен предмет процесуално представителство по гр.д.№ 744/2021г. по описа на ДРС и уговорено възнаграждение в размер на 300 лева, за което е отбелязано, че е платено в 3 брой; един договор за правна защита и съдействие от 2.12.2021г. (серия Б № 237393) с вписан предмет процесуално представителство по в.гр.д.№ 905/2020г. по описа на ДОС и уговорено възнаграждение в размер на 1 300 лева, което също е отбелязано да е платено в брой. Последният договор с № 237393 се намира в оригинал на л. 51 от в.гр.д.№ 905/2020г. на ДОС. Тъй като сумите са дължими в брой и удостоверяването за плащането им се съдържа в самите договори, последните съставляват разписка за получаването им (така т. 1 от ТР № 6/6.11.2013г. по тълк.дело№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС). Не съществува пречка страните по договора за правна защита да уговарят размера на дължимото възнаграждение нееднократно, в съответствие с развитието и евентуално усложняването на делото, а сочената от жалбоподателите неяснота относно предмета им не е налице, защото и в трите договора ясно е посочен номерът на делото, по което е осъществено процесуалното представителство. С така представените доказателства страната е доказала да е платила на упълномощения от нея адвокат К. възнаграждение от 600 лева по гр.д.№ 744/2021г. и от 1 300 лева по в.гр.д.№ 905/2020г. по описа на ДОС.

С решение № 260041/25.02.2021г. по в.гр.д.№ 905/2020г. по описа на ДОС, с което е прогласено за нищожно решение № 564/06.07.2020г. по гр.д.№ 3053/2017г. по описа на ДРС и делото е върнато на този съд за ново разглеждане от друг състав, отговорността за разноските на страните не е разпределена от въззивния съд, защото това следва да бъде извършено при новото разглеждане на делото и постановяване на решение по съществото на спора. Спорът е разрешен с решението по гр.д.№ 744/2021г. по описа на ДРС и затова, съобразно резултата, а именно отхвърляне на исковете, ответницата има право да получи не само направените от нея разноски при новото разглеждане на делото от първата инстанция, но и тези, сторени във въззивното производство. Следователно адвокатското възнаграждение от 1 300 лева, платено от ответницата като страна по в.гр.д.№ 905/2020г. по описа на ДОС е изцяло дължимо от ищците по гр.д.№ 744/2021г. по описа на ДРС, следствие отхвърляне на предявените от тях искове.

Предмет на разглеждане по гр.д.№ 745/2023г. са три главни и евентуални облигационни иска, както и предявен обратен осъдителен иск от А. И. С. срещу привлечения от нея помагач В. Й. В.. Договореното процесуално представителство по делото, доколкото друго не следва от съдържанието на договорите за правна защита и съдействие, обхваща всички предявени срещу и от А. С. искове. Обратният иск е предявен от нея на дата 15.11.2021г. - след плащането на адвокатското възнаграждение по договор серия Б № 302119, поради което то следва да бъде отнесено като защита на ответницата по предявените срещу нея искове. Вторият договор серия В № 124328 е от 26.09.2022г. (след предявяване на обратния иск) и поради това следва да приеме, че договореното и платено възнаграждение по него обхваща и защитата по предявения от ответницата обратен иск в равна степен със защитата срещу предявените нея три искови претенции, или ¼, а по 4 размер – 75 лева. Следователно отговорността на ищците за разноски пред ответницата е ограничена до размера от 225 лева по договор серия В № 124328 от 26.09.2022г. (общо за 300 лева).

Така ответницата, която при отхвърляне на исковете срещу нея има право на разноски по чл. 78, ал. 3 от ГПК, е доказала да е направила по делото такива за защита по предявените срещу нея искове от един адвокат в размер общо1 825 лева и само тази сума й се следва.

В практиката на ВКС (определение № 36 от 26.01.2015г. по ч. гр. д. № 5936/2014г. на І г. о.; определение № 157 от 30.05.2017г. по ч. гр. д. № 5875/2016г. на ІІІ г. о; определение № 31 от 10.02.2021г. по гр. д. № 3301/2019г. на ІІ г. о.) се приема, че възражението по член 78, ал. 5 от ГПК следва да се заяви в срока по чл. 80 от ГПК, в който се правят всички искания за разноски - приключване на последното заседание в съответната инстанция.

Срокът не се прилага, само когато страната поради развитие на производството не е могла да вземе участие в него – не се провежда открито заседание или не е осъществена надлежно размяна на книжа. Но когато страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност да се запознае с искането на насрещната страна за разноски и доказателствата във връзка с него преди производството да бъде прекратено, то тя не може да заявява възражение за прекомерност в срока и по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК. Не се установява ищците по делото М. С. Д., Я. С. Д. и Г. С. Р. да са направили до приключване на разглеждането на делото възражение за прекомерност на изплатеното от ответницата адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Те, като са били редовно призовани, не са взели участие в последното съдебно заседание лично или чрез представител, нито писмено преди това са възразили за несъответно на сложността на делото адвокатско възнаграждение, платено от ответницата. Такова възражение, направено за първи път в частната жалба, е несвоевременно и не подлежи на обсъждане. В откритото заседание на 19.12.2022г. оспорване размера на възнаграждението е направено от пълномощника на третото лице помагач на ответницата В. Й. В. по повод предявения срещу него от А. С. обратен иск. Но той е помагач на ответницата и извършените от него действия не ползват страната, на която не е привлечен да помага. Следователно районният съд не е имал основание да преценява дали платеното от ответницата адвокатско възнаграждение е съответно на фактическата и правната сложност на делото при разрешаване отговорността за разноски към нея на ищците, както и това възражение не подлежи на обсъждане в настоящото производство.