Решение № 74 от 23.01.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. гр. Хасково, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20255640101843 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ал.1, вр. чл.124 ал.1 ГПК от Ю. Ш. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.****, **** против „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1766, район Младост, ж.к. „Младост 4“, ул.

„Бизнес Парк София” № 1, сграда 15, вх.А, ет.4.

Ищецът твърди, че въз основа на договор за потребителски кредит с номер **** г., възникнали облигационни взаимоотношения между него и дружеството „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД. В качеството му на длъжник към **** г., вземането възлизало на 473,32 - главница и 84,28 договорна лихва за периода **** г. Въз основа на договор за цесия от **** г., вземането било прехвърлено на ответното дружество ,,Еос Матрикс" ЕООД. В резултат на образуване на ч.гр.д. № 1565 от 2019 г. била издадена заповед за изпълнение № **** от **** г., въз основа на която бил издаден и изпълнителен лист в полза на „Еос Матрикс" ЕООД за посочените по-горе суми.

Поддържа се в исковата молба, че тези вземания в размер на 473,32 лева за главница и 84,28 - договорна лихва за периода **** г. по договор за потребителски кредит с номер **** г. не се дължат от ищеца поради погасяването им по давност още към **** г. като мотивите за това били следните:

Вземанията, за които е бил издаден изпълнителен лист можело да се погасяват с 3 или 5 годишна погасителна давност. Това зависело от характера 1 на вземането и дали същото е установено със съдебно решение. Винаги когато вземането се установи със съдебно решение (дори и периодично вземане), то се погасявало с 5 годишна погасителна давност - чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Когато обаче имало издаден изпълнителен лист за вземане по заповедно производство, за което не е воден установителен иск, нямало сила на пресъдено нещо и съответно се запазвал характерът на вземането и не се променял давностния срок, с който се погасява вземането. Тоест от момента, когато задължението станало изискуемо на **** г., до **** г. изтекла 5 (пет) годишната давност, като през този период тя не била спирана и прекъсвана.

Съгласно чл. 116 б. „в" ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т. 10 от TP № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсвала от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ.

В цитираното тълкувателно решение примерно и неизчерпателно били изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, както и действията, с които давността не се прекъсва. Видно било обаче от приложения изпълнителен лист по делото, че давността в случая изтекла на **** г. По казуса можело да се приеме, че давностния срок е 5 годишен – от **** г., до **** г. Следвало да се вземе под внимание обстоятелството, че в ГПК заповедното производство не било приравнено с исковото, то било част от изпълнителния процес. Заповедта за изпълнение не формирала сила на пресъдено нещо, както решенията, тя се ползвала единствено с изпълнителна сила, поради което не можело да по аналогия да се прилага разпоредбата на чл. 117, ал.2 ЗЗД. В този смисъл било Определение № 334 от 24. 04. 2019 г. по гр. д. № 281 /2019 г., III г.о. В контекста на горното били и мотивите на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК. Заповедта за изпълнение и/или заявлението за издаване на заповед за изпълнение не били предвидени в чл.

116 ЗЗД, като действие, водещо до прекъсване на давността. Заявлението не било иск, нито действие по изпълнението, което да формира изпълнителен способ. Заявлението прекъсвало давността, ако е предявен иск по чл.422 ГПК и ако същият бъде уважен, а ако такъв не е предявен, давността не се счита прекъсната. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по силата на закона, изпълнението се считало за прекратено, когато в продължение на две години взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия. Прекратяването на производство, поради т. нар. „перемпция", настъпвало по силата на закона чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В настоящия случай ищецът счита, че от момента на издаване на изпълнителния лист - от **** г. до **** г., имало налични предпоставки по преписката по изпълнителното дело, които обуславяли тезата, че изпълнителното дело е прекратено и по силата на закона - чл.433, ал. 1, т.8 ГПК. Към този момент вече било постановено ТР № 2/20 г. на ОСГТК на ВКС - на 26.06.2015 г., което се прилагало и за висящите производства и с което е било отменено Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС. В този случай била приложима т. 10 от ТР, съгласно която новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително 2 действие. Каквото и да е основанието за прекратяване на производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилвали по право /с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания/, а изпълнителните действия предприети след прекратяването не можело да доведат до прекъсване на давността.

По тези съображения се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата в размер на 473,32 лева - главница и сумата в размер на 84,28 лева - договорна лихва за периода **** г. - **** г., по договор за потребителски кредит с номер **** г., поради погасяването им по давност към **** г.

Ответникът „Еос Матрикс” ЕООД оспорва предявения иск. Счита го за недопустим и неоснователен.

Изложеното от ищеца, че в разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК ясно било посочено, а и трайната и непротиворечива съдебна практика приемала, че искът по чл. 439, ал. 1 ГПК /аналогичен на чл. 255, изр. 2 ГПК (отм.)/ може да бъде основан само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Следователно, предпоставки за предявяване на този иск били изпълнителна сила на решението, респ. на заповедта за изпълнение и промени, които са изменили или погасили материалното право, установено със съдебния акт в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Посочените предпоставки касаели допустимостта, а не основателността на иска. В случая, в исковата молба били въведени възражения относно вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение, като и твърдения, че предвидената в закона погасителна давност относно процесните вземания е била изтекла към датата на образуване на ч.гр.д.№ 1565/2019 г. по описа на РС - Хасково. Това обстоятелство нямало как да бъдат "нови факти" по смисъла на чл. 439, ал. 2 ГПК, следователно искът бил недопустим. Според константната практика на ВКС, обективирана в определение № 501/16.09.2015г. по ч.гр.д.№ 4150/2015 г.

III г.о., решение № 6/21.01.2016 г. по дело № 1562/2015г. I т.о., на новонастъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение факти длъжникът можело да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК, като новите факти следва да са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение по правилото на чл.416 от ГПК. Неподаването на възражение по чл.414 от ГПК имало за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение и към датата на изтичане на срока за подаване на възражение срещу заповедта били преклудирани възраженията на длъжника по отношение на изтекла до този момент погасителна давност. Предвидената в чл.439 от ГПК защита на длъжника след влизане в сила на заповедта за изпълнение се явявала недопустима, когато се основава на факти и твърдения, които длъжникът е могъл и е следвало да заяви преди влизането й в сила.

3

Преклудирали се както възраженията на длъжника по отношение на фактите, съществували до стабилизирането на заповедта за изпълнение, така и правото на длъжника да ги въведе в нов исков процес, което право било преклудирано, съгласно т.17 от ТР № 4/2004 г. на ОСГТК на ВКС.

По съществото на спора е изложено в отговора, че исковата молба съдържа неправилни твърдения, неточности и много пропуски. В настоящия случай приложение следвало да намери общият петгодишен давностен срок.

Давността по отношение на вземането била прекъсвана. Въз основа на издадените изпълнителни листи била подадена молба за образуване на изпълнително дело, образувано под № 2337/2019 г. по описа на ЧСИ Н. М. К.

(****). Още с образуване на изп.дело били искани и са били извършени изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, както и погасителната давност за вземането. Давността при изпълнителния процес се прекъсвала многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсвал давността, защото съдебният изпълнител бил длъжен да го приложи. Въз основа на издадения изпълнителен лист са били образувани изпълнителни дела, налагани били запори, извършвани били описи и са били искани поредица от принудителни изпълнителни действия. Ответникът оспорва твърденията за настъпили перемпции. Искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си било достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ или дали предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на взискателя. В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следвало да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ.

Съдът следвало да съобрази и давностните срокове със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците.

Предвид горното, изпълняемото право (ликвидно и изискуемо притезание) и правото на принудително изпълнение (правомощието да се изисква от органа на принудителното изпълнение да предприеме действията, включени в съответния изпълнителен способ) не са били погасени.

По тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като изложените твърдения в него били неправилни, необосновани и недоказани. При условията на евентуалност е направено е възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на претендираните от ищцовата страна разноски.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, съобразно чл.235 ал.2, вр. чл.12 4

ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и от представените от ищеца писмени доказателства, вкл. и от приложеното в цялост ч.гр.д. № 1565 по описа за 2019 г. на Районен съд – Хасково се установява, че на **** г. (пощенско клеймо от **** г.) в РС-Хасково е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от „Еос Матрикс” ЕООД срещу Ю. Ш. Б., по което е образувано ч.гр.д. № 1565 по описа за 2019 г. на Районен съд – Хасково. На **** г. в полза на заявителя „Еос Матрикс” ЕООД, е издадена заповед № ****/**** г. по ч.гр.д. № 1565 по описа за 2019 г. на Районен съд – Хасково, по силата на която е разпоредено длъжникът Ю. Ш.

Б. да заплати сумите от 473,32 лв. – главница и 84,28 лв. – договорна лихва за периода от **** г. до **** г., дължими по договор за потребителски кредит с номер **** г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД /с предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл“ АД/ и длъжника, което вземане по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от **** г. е прехвърлено на заявителя, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - **** г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото в размер на 25 лева за държавна такса. В заявлението и в заповедта за изпълнение е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит с номер **** г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД /с предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл“ АД/ и длъжника, което вземане по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от **** г. е прехвърлено на заявителя. Заповед № ****/**** г. по ч.гр.д. № 1565 по описа за 2019 г. на Районен съд – Хасково е редовно връчена на длъжника Ю.