Определение № 3352 от 15.07.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3352 гр. Варна, 15.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно частно гражданско дело № 20253100501494 по описа за 2025 година ГПК. за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 Образувано е по въззивна частна жалба от Ч. А. М., ЕГН **********, подадена чрез процесуалния му представител адв. Ш., срещу Определение № 5371/23.04.2025 г., постановено по гр. д. № 817/2025 г. по описа на ВРС, с което е допълнено Определение № 2149/17.02.2025 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, като Ч. А. М. е осъден да заплати на:

М. В. Д., ЕГН **********, сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по гр. д. № 4356/2022 г. по описа на ВРС и сумата от 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по в. гр. д. № 1814/2024 г. по описа на ВОС, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

В. Ч. М., ЕГН **********, сумата от 167 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по гр. д. № 4356/2022 г. по описа на ВРС и сумата от 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по в.гр.д. № 1814/2024 г. по описа на ВОС, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

А. Н. М., ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител М. В. Д., сумата от 167 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по гр. д. № 4356/2022 г. по описа на ВРС и сумата от 781,36 лв., представляваща съдебноделоводни разноски по в. гр. д. № 1814/2024 г. по описа на ВОС, от които 181,36 лв. държавна такса и 600 лв. адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Посочва, че от ответниците е подадена жалба срещу първоинстанционното решение, в която не са поискали неговото обезсилване, каквото ВОС е сторил с решението си, като в този смисъл намира, че липсва уважена жалба, което да е основание за присъждане на разноски. Поддържа, че цялото първоинстанционно решение по гр. д. № 1

4356/2022 г. по описа на ВРС е обезсилено, включително в частта за разноски.

Сочи, че ответникът е следвало да поиска допълване на въззивното решение по реда на чл. 248 ГПК.

От въззиваемата М. В. Д., в законоустановения срок е подаден отговор на въззивната частна жалба, с който я оспорва, като поддържа, че своевременно е поискано присъждането на съдебни разноски, като постановеното от първоинстанционния съд определение е правилно.

От въззиваемите Й. С. Ш. и В. И. П. също в срок е подаден отговор на въззивната частна жалба, с който я оспорват. Молят същата да бъде оставена без уважение, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване от активно легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

ВОС, като взе предвид наведените с въззивната частна жалба доводи, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството по гр. д. № 817/2025 г. по описа на ВРС е образувано след влизане в сила на решение № 1270/22.11.2024 г. по в. гр. д. № 1814/2024 г. на ВОС, с което е обезсилено частично решение № 2498/02.07.2024 г. по гр. д.

№ 4356/2022 г. на ВРС и делото е върнато за ново разглеждане по предявения от Ч. М. срещу М. Д., В. М., А. М., Й. Ш. и В. П. иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относително недействителни спрямо него на поредицата от три прехвърлителни сделки с процесния недвижим имот.

С решение № 2498/02.07.2024 г., постановено по гр. д. № 4356/2022 г. на ВРС, съдът е уважил претенцията на ищеца Ч. М. с правно основание чл. 135 ЗЗД срещу ответниците М. Д., В. М. и А. М., а искът срещу тях по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. 2, 4 и 5 от ЗЗД е отхвърлен. Със съдебния акт са отхвърлени останалите заявени искове от ищеца срещу В. М., А. М. и Й.

Ш. по чл. 135 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. 2, 4 и 5 ЗЗД, както и срещу Й. Ш. и В.

П. по чл. 135 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД. Съобразно изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът е осъден да заплати адвокатски възнаграждения в полза на ответниците, а именно: на М. Д. – сумата от 1 200 лв., на В. М. – 1 333 лв., на А. М. – 1 333 лв., а на Й. Ш. и В. П. – по 1 500 лв. на всеки.

С Решение № 1270/22.11.2024 г. по в. гр. д. № 1814/2024 г. на ВОС първоинстанционното решение е обезсилено в частта досежно всички предявени претенции с правно основание чл. 135 ГПК (независимо, че реално актът е обжалван само по отношение на уважения иск спрямо ответниците М.

Д., В. М. и А. М.). Делото е върнато на ВРС за произнасяне по предявения иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на относително недействителна по отношение на ищеца Ч. М. поредицата от процесните сделки. Решението не е обжалвано пред ВКС и делото е върнато на ВРС.

Впоследствие е образувано гр. д. № 817/2025 г. по описа на ВРС.

Ищецът – Ч. М., е подал чрез своя процесуален представител молба с вх. № 14277/14.02.2025 г. по описа на ВРС, с която е направил отказ по чл. 233 ГПК от предявения иск с правно основание чл. 135 ЗЗД. Първоинстанционният съд е постановил Определение № 2149/17.02.2025 г., с което е прекратил 2 производството по гр. д. № 817/2025 г. по описа на ВРС. Определението е връчено на страните в производството, като срещу него не са постъпили жалби и същото е влязло в сила.

В законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от А. Н. М., действащ чрез своята майка и законен представител – М. В. Д., чрез адв. Т., и В. Ч. М., чрез своя процесуален представител – адв. Р., са подали молба за допълване на горепосоченото Определение № 2149/17.02.2025 г. в частта за разноските с искане за присъждане на всички съдебноделоводни разноски, както и съобразно представяните списъци по чл. 80 ГПК за всяка съдебна инстанция.

Тук следва да бъде отчетено, че предвид изхода на спора и уважаването на претенцията по чл. 135 ЗЗД спрямо ответниците М. и М. не е присъден остатъкът от заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция по гр. д. № 4356/2022 г. по описа на ВРС в размер по 167 лв. за всеки (при претендирани 1500 лв. за всеки от тях).

В срока е подадена и молба от М. В. Д. чрез процесуалния си представител – адв. К.. Към молбата е приложен списък на разноските по чл. 80 ГПК, с който са претендирани 300 лв. – неприсъдена част от заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 1500 лв. за процесуално представителство по гр. д. № 4356/2022 г. по описа на ВРС, която част не е присъдена на М. Д. поради уважаването на предявения срещу нея иск по чл. 135 ЗЗД при първоначалното му разглеждане от ВРС, както и сума в размер на 600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по в. гр. д. № 1814/2024 г. по описа на ВОС.

Извън срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена молба от Й. С. Ш. и В. И.

П. чрез процесуалния им представител – адв. М.. Тя е оставена без разглеждане с Определение № 3450/14.03.2025 г. по описа на ВРС като недопустима, тъй като е подадена извън законоустановения срок. Срещу определението не са постъпили жалби и същото е влязло в сила. В тази връзка искането за присъждане на разноски, направено от Й. С. Ш. и В. И. П. в отговора на въззивната частна жалба, подаден от техния процесуален представител, се явява недопустимо и не е предмет на разглеждане в настоящото производство. Както бе описано по – горе, молбата по чл. 248, ал.

1 ГПК е подадена след изтичането на преклузивния срок, а определението, с което същата е оставена без разглеждане, не е обжалвано от страните.

По молбите, подадени чрез процесуалните представители адв. Т., адв. Р. и адв. К., ВРС е постановил Определение № 5371/23.04.2025 г., описано по – горе, с което е уважил искането им за допълване на Определение № 2149/17.02.2025 г. в частта за разноските.

Установява се, че решението на първоинстанционния съд в частта, с която е присъдил разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК е влязло в законна сила, тъй като не е обжалвано в тази част, а с решението на въззивния съд то е отменено единствено в частта, описана по – горе. Въззивният съд не се е произнесъл по разноските поради това, че той не е решил спора по същество. Респективно въпросът за разноските в производството по иска по чл. 135 ЗЗД е следвало да бъде решен от първоинстанционния съд в производството по гр. д. № 817/2025 г. по описа на ВРС. Поради тези съображения неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че ответниците е следвало да подадат молба по чл. 248 ГПК с искане за изменяне на решението на въззивния съд в частта 3 за разноските.

Производството е прекратено с молбата по чл. 233 ГПК за десезиране чрез отказ от иск. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в който случай се прилага ал. 9. В настоящия случай ищецът е подал молба, с която е направил отказ по чл. 233 ГПК от предявения иск по чл. 135 ЗЗД. Определението, с което съдът е прекратил производството, е постановено в закрито заседание, преди делото да бъде насрочено и разгледано в открито съдебно заседание. С оглед това обстоятелство ответниците в производството не са разполагали с обективна възможност да заявят претенциите си за разноски преди производството да бъде прекратено. Поради тези съображения възражението на жалбоподателя в този смисъл е неоснователно.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК не установява краен срок, до изтичането на който искането за присъждане на разноски следва да бъде отправено до съда, респективно да бъдат представени доказателства за извършването им. Ответникът може да стори това до приключване на устните състезания пред съответната съдебна инстанция, а ако производството по делото е прекратено по искане на ищеца в хипотеза на оттегляне или отказ от иска преди провеждане на първото съдебно заседание по делото (какъвто е настоящият случай) – и след постановяване на определението, с което производството е прекратено. Установява се, че разходите са сторени преди постановяване на определението за прекратяване на производството, поради което законосъобразно първоинстанционният съд е уважил претенцията за разноски.

Предвид изложените по – горе съображения, определението на първоинстанционния съд по чл. 248, ал. 1 ГПК е допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила, а подадената жалба – без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5371/23.04.2025 г., постановено по гр. д. № 817/2025 г. по описа на ВРС, с което е допълнено Определение № 2149/17.02.2025 г., постановено по същото дело, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5