Решение № 105 от 09.03.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Несебър, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско дело № 20252150101205 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „ВиК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „Г. В. В.“ № *, представлявано от Изпълнителния директор Ц. М., подадена чрез процесуалния представител по пълномощие - гл.юк. П. А. против А. М. Ф., гражданин на П., родена на **.**.****г. с Булстат-******** и М. Е. Ф., гражданин на П. с Булстат-*********, двете със заявен пред регистър Булстат адрес на територията на Р.България в гр.Н., п.к.

****, кв.Ч.№ **, к/с К. **, бл.*, ет.*, ап.*.

Предявени са обективно съединени искове по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответниците при условията на разделност, да заплатят на ищеца по равни части стойността на доставена, отведена и пречистена вода до съсобствения им при квоти от по 1/2ид.ч. водоснабден имот в гр.Н., п.к. ****, кв.Ч.№ **, к/с К. **, бл.*, ет.*, ап.* на стойност от общо 222,41лв./113,72евро/, както и равни части от сумата от 81,04лв./41,44евро/-обезщетение за забавено плащане за периода от 26.12.2022г. до 15.10.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.10.2025г.датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на задължението. Претендират се съдебни разноски.

Предявените претенции са основани на следните фактически твърдения:

Твърди се в исковата молба, че ответниците са съсобственици на СОС с идентификатор № ****.*.**.**.*.*, като в това си качество са клиенти на ищцовото 1 дружество и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на апартамент, находящ се в сграда в режим на етажна собственост на посочения по-горе административен адрес, за който е разкрита партида с абонатен № ******.

Навежда се в исковата молба, че в съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ответната страна притежава качеството „потребител“ във възникналото облигационно отношение, като собственик на водоснабдявания обект от момента на придобиването му. Предоставянето на услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично известни и публикувани на интернет страницата на водния оператор.

Отчитането на водомера на абоната за процесния период се осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство. При осъществяване на електронно отчитане инкасаторът сканирал баркод, поставен в близост до самия водомер като при това отчитане водомерът се счита за „видян“ от инкасатора. Съществувала възможност за „самоотчет“, когато клиентът сам предоставял на ВиК оператора данните по водомерните си устройства. Начинът на електронно отчитане на съответния потребител се удостоверява със съответната справка за абонатния номер. Сочи се, че за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно съобразно разпоредбата на чл.23, ал.1, т.3 от ОУ. След всяко отчитане са издавани данъчни фактури, съдържащи съответните реквизити. Твърди се, че за така отчетената и потребена вода е издадена фактура № 0044435174/25.11.2022г. на стойност от 222,41лв.. За посочената сума не е извършено плащане в срок 30 дни от издаването на всяка една от фактурите. Върху тази сума се претендира и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху стойността на издадената фактура от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция в общ размер на 81,04 лв., считано от 26.12.2022г. до 15.10.2025г., както и законната лихва от 16.10.2025г.-датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Доколкото в титула за собственост не е посочено нещо друго, се моли всеки от съсобствениците на водоснабдения имот да бъде осъден да заплати на ищеца по ½ от задължението за потребена вода, от претендираната сума за обезщетение за забавено плащане на главницата, законната лихва върху главницата и разноските по делото.

Претендират се съдебни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответниците особен представител, с който предявените претенции се намират за допустими и основателни. Не са сторени доказателствени искания.

2

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, твърденията на страните и събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представен по делото нотариален акт /вж.л.64-66 по дело/ на 20.10.2021г. ответниците А. Ф. и М. Ф. са придобили чрез покупко-продажба собствеността върху СОС с идентификатор № ****.***.***.*.*** по КККР на гр. Н. с административен адрес в гр.Н., п.к. *****, кв.Ч. № **, к/с К. *, бл.К*, ет.*, ап.*.

От представена справка № 1061673/08.08.2024г. за вписвания, отбелязвания и заличавания в СВ-Несебър се установява, че от придобиването на имота на 21.10.2021г. ответниците не са извършвали разпоредителни сделки с него и към датата на справката са все още негови собственици.

По делото не се спори, че имотът е водоснабден и за него е открита партида в ищцовото дружество.

От справка-извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер и от общия за сградата водомер/л.7 и л.8 по дело/ е видно, че са извършени отчитания с мобилно устройство за периода 07.04.2022г. - 08.11.2022г., като е отразено, че данните са подадени „от клиента“ и показанията са били старо-73, ново-118, поради което е отчетено потребено количестно от 45куб.м. вода и 21.88куб.м.-от разпределение.

За потребените и отчетени количества е

0044435174/25.11.2022г. на стойност от 222,41лв./л.17по дело/. издадена фактура

№

Ищецът твърди, че за начислените суми по така издадените фактури не е извършено плащане от потребителя в срок 30 дни от издаването на всяка една от фактурите. Съдът констатира, че посочените във фактурите разбивки на цената за доставяне на вода, отвеждане на вода и пречистване на вода съответстват на утвърдените с Решение № Ц-46 от 30.12.2020г. на КЕВР и Решение № БП-Ц-17 от 29.07.2022г. на КЕВР.

Други относими към предмета на делото доказателства не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

По претенцията по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. По-конкретно ищецът следва да установи наличието на валидни облигационни правоотношения между страните с предмет доставката, отвеждането и пречистването на вода до конкретния водоснабден обект, по които е изправна страна, отговорността на ответника за плащане - качеството му на потребител /вкл. собствеността на ответника по отношение на водоснабдения обект/, реално потребното количество вода в обектите за посочения период и размера на задълженията на 3 ответника.

По претенциите по чл.86, ал.1 ЗЗД при които се търси обезщетение за забава при плащането на главниците, в тежест на ищеца е да докаже наличието на изискуеми вземания по отношения на ответника, техния размер и периода на забава.В тежест на ответната страна е да установи изпълнението на задължението за плащане или да установи фактите, въз основа на които е въвел възраженията си, вкл. и правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за вземанията.

На първо место съдът приема за безспорно установено по делото, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник, като те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

С оглед събраните писмени доказателства по делото съдът приема, че правото на собственост се доказва по отношение и на двамата ответници от представения нотариален акт. По делото не се ангажираха доказателства, ответниците да са се разпореждали в рамките на процесния период със съсобствения имот, поради което съдът приема за доказано, че водоснабдения имот е собственост на двамата ответници.

Доколкото в представения по делото нотариален акт липсва изрично отразяване касаещо квотите на ответниците, то следва да се приеме, че участват в собствеността при в равни дялове, съобразно разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗС.

Ответниците имат качеството потребител по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ.

Съгласно изричната императивна уредба - § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ и чл. 8, ал. 7 и ал. 9 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, "потребители" на ВиК услуги са собственикът или ползвателят на съответния водоснабден имот.

Съгласно чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

Ето защо съдът приема, че двамата ответници А. Ф. и М. Ф., като собственици на водоснабдения обект, имат качеството на потребители на ВиК услуги. Също като 4 собственици на имота, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС отговарят за тежестите и участват в ползите от имота съобразно дела си в собствеността.

При така изложеното до тук, съдът приема за безспорно, че ответниците са потребители на ВиК услуги за съсобствен при равни квоти имот – представляващ описания по-горе апартамент, съгласно представения нотариален акт.

От представените писмени доказателства, вкл.фактурата и справки за отчетено потребление се установява, че ответниците са потребили доставената до имота вода в претендираните количества и единична цена, съгласно решенията на КЕВР, доколкото към момента потреблението на вода се осъществява при условията на регулиран пазар.

В конкретния случай отчитането е съобразено с разпоредбата на чл. 23, ал.1, т.

3 от Общи условия, при обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно, разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Общите условия дава възможност за отчитане и в рамките на по-дълги периоди - от една година (в случай на липса на достъп до процесните обекти). Предвид на това, че обектът е собственост на чужд гражданин и е разположен в комплекс за сезонно ползване, е допустимо да не се извършва ежемесечно отчитане, като в конкретния случай такова е извършвано два пъти годишно, съобразно чл.23, ал.1, т.3 от ОУ, като е отчетено действително потребено количество вода за обекта. В случая е без значение кой точно е потребил количествата вода/собственика или негови гости/, за които е отчетено, че са преминали през монтирания в обекта водомер, тъй като собственика или ползвателя дължат заплащане на потребената за съответния обект вода.

По отношение начислените количества потребена вода от разпределение, и като съобрази представената справка от общия за сградата водомер, освен индивидуалния, монтиран в апартамента на ответниците, съдебният състав приема, че в случая е спазен реда за разпределение съгласно чл.39, ал.2 от Наредба №4 по следните съображения:

В Наредба № 4 и ОУ на водния оператор е посочено, че при водопроводни инсталации, присъединени към водопроводно отклонение с общ водомер, и при наличието на индивидуални водомери, като при създадена възможност от оператора се приемат и самоотчети, разпределението на количеството вода се извършва и заплаща, както следва: в срок 24 часа се отчитат количествата вода, преминали през общия водомер и през индивидуалните водомери; разликата между данните, отчетени по общия водомер, и сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери се разпределя пропорционално на отчетените по индивидуалните водомери. определените разлики и тяхната цена се записват на отделен ред и се начисляват в общата сума за всеки потребител.