Решение № 4133 от 30.11.2018, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 4133

30.11.2018г.

Гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на първи ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ

ГЕОРГИЕВА - ТОЧЕВСКА при участието на секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5919 по описа на ПРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 74, ал. 4 от Кодекса на труда.

Ищецът К.И.Х., с

ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Т.Ф., е предявил срещу „Айгер инженеринг” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.

„Васил Левски” № 246, представлявано от у. Д. Я. обективно съединени искове да бъдат обявени за недействителни, на осн. чл. 74, ал. 1 от КТ, както следва:

Чл. 5, б. „а” от сключения между страните Договор за повишаване на квалификацията от 17.10.2016г., гласящ, че в случай на предсрочно прекратяване на програмата за обучение по инициатива на служителя, или поради виновно неизпълнение на задълженията по настоящия договор, или в случай, че не покаже добри резултати в хода на обучението, не покрие изискванията на тестовете или не придобие сертификата от обучението, работодателят има право да развали този договор с писмено уведомление с незабавен ефект, като в този случай служителят се задължава да изплати на работодателя неустойка в размер на направените от работодателя реални разходи до момента на прекратяването, включващи, пропорционално на срока на протеклото обучение, част от: 1. стойността на заплатата на служителя, 2. социалните осигуровки за сметка на работодателя за същия период 3. всички други разходи, като противоречащ на чл. 48, ал. 1, т. 3 от КРБ, чл. 8, ал. 4 от КТ, чл. 66, ал. 2 от КТ и чл. 242 от КТ;

Чл. 5, б. „б” от сключения между страните Договор за повишаване на квалификацията от 17.10.2016г., гласящ, че в случай на прекратяване на трудовия договор преди изтичане на срока по чл. 3, ал. d от настоящия договор, о. е длъжен да заплати на работодателя неустойка в размер на 5000 лева, като противоречащ на чл. 48, ал.

1, т. 3 от КРБ, чл. 8, ал. 4 от КТ и чл. 66, ал. 2 от КТ; и Чл. 5, ал. 1 вр. с чл. 2 и чл. 3 от сключеното между страните Споразумение за поверителност от 17.10.2016г., гласящ, че при неизпълнение на което и да е от задълженията си, описани по-горе, служителят дължи на дружеството неустойка в размер на последното му изплатено месечно възнаграждение от дружеството за пълен работен месец, умножено по десет, като противоречащо на чл. 48, ал. 1, т. 3 от КРБ.

Претендира направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжност „***” в отдел „***”, възникнало на осн. трудов договор № ***, с уговорено дневно брутно възнаграждение от 47, 13 лева.

Твърди се, че на 17.10.2016г. между същите страни били сключени, освен трудовия договор, още два писмени договора – договор по чл. 234 от КТ за повишаване на квалификацията, и споразумение за поверителност за уреждане на отношенията след прекр. на ТПО. Твърди се в тези два договора да се съдържат клаузи, които да са недействителни, които клаузи предвиждат редица финансови санкции за ищеца, след прекратяване на трудовото му правоотношение, поради което същият има правен интерес да установи по съдебен ред недействителността на същите.

Твърди ТПО да е било прекратено със Заповед № *** на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, но тъй като санкционните последици за ищеца, визирани в недействителните клаузи, имали за предмет уреждане отношенията между страните именно след прекр. на ТПО, то ищецът имал правен интерес да установи недействителността им по исков ред.

В тази връзка се излагат следните твърдения:

Твърди се чл. 5, б. „а” от Договор за повишаване на квалификацията от 17.10.2016г. да противоречи на чл. 48, ал. 1, т. 3 от КРБ, чл. 8, ал. 4 от КТ, чл. 66, ал. 2 от КТ и чл. 242 от КТ. Същият гласял, че в случай на предсрочно прекратяване на програмата за обучение по инициатива на служителя, или поради виновно неизпълнение на задълженията по настоящия договор, или в случай, че не покаже добри резултати в хода на обучението, не покрие изискванията на тестовете или не придобие сертификата от обучението, работодателят има право да развали този договор с писмено уведомление с незабавен ефект, като в този случай служителят се задължава да изплати на работодателя неустойка в размер на направените от работодателя реални разходи до момента на прекратяването, включващи, пропорционално на срока на протеклото обучение, част от: 1. стойността на заплатата на служителя, 2. социалните осигуровки за сметка на работодателя за същия период 3. всички други разходи.

Твърди се чл. 5, б. „б” от Договор за повишаване на квалификацията от 17.10.2016г. да противоречи на чл. 48, ал. 1, т. 3 от КРБ, чл. 8, ал. 4 от КТ и чл. 66, ал. 2 от КТ. Същият гласял, че в случай на прекратяване на трудовия договор преди изтичане на срока по чл. 3, ал. d от настоящия договор, обучаемият е длъжен да заплати на работодателя неустойка в размер на 5000 лева.

Във връзка с недействителността на тези две клаузи се твърди периодът на обучение да е уговорен с неясно време – „около една година”, модулите за обучение по програмата не били с точен срок на продължителност, работодателят имал право да ги променя по всяко време, а всеки курс се състоял от теория и/или практически обучения, след които следвало да се премине квалификационен тест, покриването на който означавало успешното преминаване на курса. Твърди се ищецът да е преминал обучението, но да не му е предоставен такъв тест или резултати от същия и за него било абсолютно неясно дали е преминал успешно курса изобщо и дали е приключило обучението му. Същевременно клаузите предвиждали задължение да се платят на работодателя всички получени до момента от ищеца доходи от трудовото му правоотношение, внесените осигуровки и отделно от това разходи за обучението, формирани по неопределен начин. Също така се предвиждала и неустойка, в размер на 5000 лева, като по този начин, ищецът следвало да дължи на работодателя сума от порядъка на 17 000 лева, при средна брутна заплата от 990 лева за периода 17.10.2016г. – 11.04.2018г.

Твърди се макар и формално чл. 234, ал. 2 и ал. 3, т. 2 КТ да допускат уговаряне на финансови условия и отговорност при незавършване на обучението, то на практика с тази клауза работодателят в нарушение на принципа за възмездност на положения по ТПО труд, в нарушение на чл. 242 и чл. 271, ал.

1 от КТ се опитвал да принуди служителя да върне всички получени от него трудови възнаграждения, под формата на репариране на причинени вреди. Отделно от това, тази клауза не била свързана с виновно поведение на работника или служителя, като привеждайки я в действие, без вина на служителя, работодателят би получил недължима облага – вече изплатеното на работника възнаграждение, което било в нарушение на принципа, залегнал в чл. 8, ал. 1 от КТ за добросъвестно упражняване на правата по ТПО. Крайният резултат от въвеждане на тази клауза, в съпътстващия трудовия договор акт, се изразявал в отказ от правото на работника да получи трудовото си възнаграждение, който отказ съгл. чл. 8, ал. 4 от КТ е недействителен.

Клаузата в чл. 5, буква б за въвеждане на неустойка, дължима поради прекратяване на трудовия договор по каквато и да било причина, за период от 38 месеца след сключване на договора, дори не била обвързана с виновно поведение на служителя – нито по трудовия договор, нито по договора за повишаване на квалификацията. Същата била в прекомерен размер от 5000 лева, и се дължала дори в случаите, в които работникът се разболее или почине, което да доведе до прекр. на ТПО по чл. 325, ал. 1, т. 9 и 10 от КТ, или трудовото му правоотношение се прекрати по инициатива на работодателя на основание, за което работникът/служителят не носи вина – чл. 328 КТ, дори и при прекратяването му по вина на работодателя по чл. 327, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ. Според клаузата на чл. 5, б. б. и в тези случаи работникът, респ. неговите наследници, дължали сочената неустойка. Тази клауза директно противоречала на чл.48, ал. 1, т. 3 от Конституцията на РБ, тъй като по недопустим начин ограничавала правото на труд, избор на професия и място на работа.

За да гарантира получаването на горните облаги под формата на неустойка и връщане на трудово възнаграждение, както и други разходи, работодателят изискал от работника подписът му да бъде нотариално заверен, с цел ползване разпоредбата на чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу работника, и вписал клауза, че има право да се снабди с такава по този ред. Изрично отказал на служителя възможността да извърши консултация с а., преди подписване на споразумението и нотариалната заверка на подписа му. Също така при прекратяване на ТПО с ищеца се опитал да го задължи да подпише запис на заповед за сумите и неустойките, които работодателят има право да получи на основание тези нищожни клаузи, а след отказ на ищеца го поканил да плати сочените суми по сметка на дружеството с предупреждението, че следва завеждане на съдебна претенция срещу него за същите. Ето защо се твърди за ищеца да е налице интерес от установяване нищожността на тези клаузи.

Твърди се чл. 5, ал. 1 вр. с чл. 2 и чл. 3 от

Споразумение за поверителност от 17.10.2016г. да противоречи на чл. 48, ал. 1, т. 3 от КРБ, като тази разпоредба гласяла, че при неизпълнение на което и да е от задълженията си, описани по-горе, служителят дължи на дружеството неустойка в размер на последното му изплатено месечно възнаграждение от дружеството за пълен работен месец, умножено по десет. С тази неустойка се санкционирало неизпълнение на неточно и неясно формулирани задължения, свързани със забрана за конкурентна дейност след прекратяване на трудовия договор, изобщо, каквато дейност представлявало всяка работа, самостоятелно, по трудово или гражданско правоотношение, която може да се категоризира като конкурентна на работодателя, като бил описан изключително широк кръг от дейности. В чл. 3 се вменявало задължение да не мотивира служители на работодателя да прекратят ТПО с дружеството, както и да не ги привлича за други работодатели, директно или индиректно. за неизпълнение на тези задължения се вменявала неустойка от 10 брутни заплати, около 10 000 лева. тази клауза противоречала на чл. 48, ал. 1, т. 3 от КРБ, тъй като по недопустим начин ограничавала свободното право на труд, избор на професия и място на работа.

Твърди се по тези въпроси да е налице трайна съдебна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, съгласно която санкционни клаузи, които поставят трудовоправна връзка в зависимост от допълнителни уговорки с гражданскоправен характер, чийто предмет е евентуално прекратяване на трудовото правоотношение, са недействителни, като се цитират решения на ВКС.

Ето защо се моли да бъде постановено решение, с което да бъдат обявени за недействителни, на осн. чл. 74, ал. 1 от КТ, както следва:

Чл. 5, б. „а” от сключения между страните Договор за повишаване на квалификацията от 17.10.2016г., гласящ, че в случай на предсрочно прекратяване на програмата за обучение по инициатива на служителя, или поради виновно неизпълнение на задълженията по настоящия договор, или в случай, че не покаже добри резултати в хода на обучението, не покрие изискванията на тестовете или не придобие сертификата от обучението, работодателят има право да развали този договор с писмено уведомление с незабавен ефект, като в този случай служителят се задължава да изплати на работодателя неустойка в размер на направените от работодателя реални разходи до момента на прекратяването, включващи, пропорционално на срока на протеклото обучение, част от: 1. стойността на заплатата на служителя, 2. социалните осигуровки за сметка на работодателя за същия период 3. всички други разходи, като противоречащ на чл. 48, ал. 1, т. 3 от КРБ, чл. 8, ал. 4 от КТ, чл. 66, ал. 2 от КТ и чл. 242 от КТ;

Чл. 5, б. „б” от сключения между страните Договор за повишаване на квалификацията от 17.10.2016г., гласящ, че в случай на прекратяване на трудовия договор преди изтичане на срока по чл. 3, ал. d от настоящия договор, обучаемият е длъжен да заплати на работодателя неустойка в размер на 5000 лева, като противоречащ на чл. 48, ал. 1, т. 3 от КРБ, чл. 8, ал. 4 от КТ и чл. 66, ал. 2 от КТ; и Чл. 5, ал. 1 вр. с чл. 2 и чл. 3 от сключеното между страните Споразумение за поверителност от 17.10.2016г., гласящ, че при неизпълнение на което и да е от задълженията си, описани по-горе, служителят дължи на дружеството неустойка в размер на последното му изплатено месечно възнаграждение от дружеството за пълен работен месец, умножено по десет, като противоречащо на чл. 48, ал. 1, т. 3 от КРБ.

Разпечатката съдържа 35 от 120 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/40859b90-d771-4c4e-8282-d98df713a587