Определение № 128 от 14.09.2021, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 128 гр. Кърджали , 14.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова

Иванова

Членове:

Васка Д. Халачева

Кирил М. Димов като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно частно гражданско дело № 20215100500143 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото въззивно частно гражданско дело е образувано по депозирана чрез процесуален представител от М.Б.С. частна жалба, с която се иска да бъде отменено Определение № 260549/17.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 540/2020 г. по описа на К. районен съд, с което е оставено без уважение направеното от него пред първоинстанционния съд искане с правно основание чл.248 от ГПК, за изменение на постановеното по делото Решение №260162/10.05.2021 г., в частта му за разноските.

Жалбодателят намира атакуваното определение за неправилно и необосновано. Излага съображения, че първоинстанционният съд не съобразил, че заплатеното адвокатско възнаграждение е равностойно на адвокатския труд, когато съответства на фактическата и правна сложност на исковото производство. Твърди, че разгледаното от решаващия съд дело не се отличава със значителна фактическа и правна сложност, с голям обем на извършените процесуални действия или събран доказателствен материал, които да обосновават размер определен над минималния законов такъв. Изтъква, че цената на защитавания интерес възлиза на около ¼ от представената по делото данъчна оценка или в размер на 55 лв. Моли настоящата инстанция до отмени обжалваното определение, като намали размера на присъдените в полза на ответника разноски от 1 000 лв. на минималния, съгласно чл.7, ал.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер от 600 лв.

В дадения надлежен срок, от ответника по частната жалба Л.И.Б.., е постъпил отговор, в който същата изразява становище за нейната неоснователност. Излага съображения и за това, че размерът на присъденото възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, на броя на извършените процесуални действия и на обема на извършената работа.

По повод и във връзка с подадената частна жалба, Окръжният съд съобрази следното:

К. районен съд е постановил по свое гр.д.№ 540/2020г. Решение №260162/10.05.2021 г., с което е уважил напълно предявения от ищцата Л.Б. против жалбодателя М.С. иск с правно основание чл.108 от ЗС, като е признал за установено правото й на собственост върху спорната част от 1 539 кв.м. от ПИ с идентификатор ******** и е осъдил ответника, жалбодател в настоящото производство, да отстъпи собствеността и предаде владението върху тази част на ищцата, както и е осъдил ответника да заплати на ищцата и направените 1 в производството разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Съдът е мотивирал решението си в частта му за разноските с изхода на делото, с наличието на предпоставки за уважаването му –договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 от ГПК, както и с неоснователността на направеното от ответника възражение да прекомерност с оглед вида на разгледания иск по чл.108 от ЗС. Така постановеното, подлежащо на обжалване решение, е било връчено на ответника С. на 13.05.2021 г., който в срок е депозирал молба с правно основание чл.248 от ГПК. С обжалваното в настоящото въззивно производство Определение № 260549/17.06.2021 г., решаващият съд е оставил без уважение така направеното искане с правно основание чл.248 от ГПК. Определението е връчено на страната на 29.06.2021 г., а стоящата в основата на това въззивно производство жалба е депозирана в законовия двуседмичен срок.

Като анализира изложеното, К. окръжен съд намери депозираната частна жалба с правно основание чл.248, ал.3, предл. последно от ГПК, за допустима. Съобразно разпоредбата на чл.248, ал.1 и ал.3 от ГПК, в срока за обжалване, а ако актът е необжалваем - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските, като по направеното искане съдът в закрито заседание постановява определение. С постановеното в закрито съдебно заседание обжалвано определение, първоинстанционният съд е оставил без уважение направеното от ответника искане с правно основание чл.248 от ГПК, с доводи, че неоснователността му се обуславя от изхода на спора, от наличието на договор за правна защита и съдействие, установяващ факта на заплащане в брой на договорените на ищцовата страна разноски, от наличието на списък по чл.80 от ГПК и от неоснователността на направеното от ответника възражение за прекомерност.

Всъщност, изложените и в самото искане, и в частната жалба съображения, налагат извод, че предмет на настоящия въззивен контрол е не недължимостта на разноските за адвокатското възнаграждение на ищцовата страна, а неговият размер, преценен през призмата на фактическата и правна сложност на спора и обема на извършените процесуални действия, доказателствен материал и цена на защитавания интерес. След анализ и на тези съображения, настоящата инстанция намери депозираната частна жалба за неоснователна. И това е така, защото съгласно относимата в това производство разпоредба на чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при констатираната цена на предявения иск в определения по реда на чл.68, ал.1, т.2 от ГПК размер до 1 000 лв., дължимото се минимално адвокатско възнаграждение възлиза на 300 лв.

В този смисъл обаче съдът следва да съобрази и обстоятелството, че предявеният в производството иск с правно основание чл.108 от ЗС- така познатия още от римското право ревандикационен иск, по своята същност и съдържание определено се характеризира със завишена фактическа и правна сложност, която определено обуславя заплащане на адвокатско възнаграждение над неговия минимум. Всъщност този извод на съда се подкрепя и от обстоятелството, че и самият процесуален представител на ответника- жалбодател, също е намерил делото за такова със завишена фактическа и правна сложност, тъй като същият вече е определил и е получил възнаграждение за неговото водене, съгласно приложения на л.68 списък на разноските, в размер двукратно надвишаващ посочения минимум, а именно от 600 лв., който размер впрочем и настоящата инстанция намира за надлежен в производството. Съдът обаче следва да отчете и наличието по делото на предпоставките за прилагане и на ал.9 на чл.7 от наредбата, и да приложи за проведените пет /три открити и две закрити (това по чл.248 и това по чл.247 от ГПК, доколкото съдебната практика приема, че същите са част от основното производство)/ съдебни заседания, допълнителен размер от още 300 лв. А оценявайки в конкретиката на производство и предприетите и извършени от ищцовата страна надлежни процесуални действия /вкл. и извършеното в процеса изменение на размера на предявения иск/, въззивният съд достигна до извода, че следва окончателният в производството размер на бъде равен на претендирания от ищеца размер от 1 000 лв.

Водим от горното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК,Окръжният съд ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната чрез процесуален представител от М.Б.С. частна жалба с вх.№ 264352/06.07.2021 г. против Определение №260549/17.06.2021г., постановено по гр.д.№540/2020г. по описа на К. районен съд.

Определението е окончателно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3