Определение № 2392 от 24.06.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2392 гр. София, 24.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. В. К. като разгледа докладваното от П. В. К. Частно наказателно дело № 20241110208513 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.213, ал.5 от НПК.

Образувано е по жалба на Р. И. Г., ЕГН ********** срещу постановление на прокурор при СРП от 09.11.2023 г. по пр. пр. № 35626/2023 г. по описа на СРП, потвърдено с постановление на прокурор при СГП от 02.04.2024 г. по пр. пр. № 7280/2024 г. по описа на СГП, с което е отказано образуване на досъдебно производство.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на прокурорския акт на СРП, като се иска неговата отмяна и връщане на преписката за продължаването й и установяване на обективната истина.

Съдът, като се запозна с наличните по делото материали, обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя, намери следното:

Жалбата е допустима. Същата е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт - потвърдено от горестоящ прокурор постановление за отказ да се образува досъдебно производство и е подадена от процесуално легитимирано лице - лицето, подало жалба до прокуратурата. Жалбата е била депозирана в законоустановения 7-дневен срок за обжалване.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Прокурорска преписка № 35626/2023 г. е била образувана по повод постъпила в СРП жалба от Р. И. Г. срещу лицето Калоян Йорданов Йорданов, 1 в която се излагат твърдения за отправени закани и заплахи спрямо нея от страна на Йорданов. Сочи се, че в края на месец октомври 2022 г. в кв.

„Казичене“ Г. се запознала с лицето Калоян Йорданов. Двамата започнали да се срещат периодично и си комуникирали чрез приложението „Вайбър“, като всички срещи и разговори между тях в периода от месец октомври 2022 г. до месец април 2023 г. били кратки, като се провеждали в колата или дома на Йорданов. В началото на месец април 2023 г. отношенията между Йорданов и Г. се задълбочили, като срещите между тях винаги започвали с добър тон, но завършвали с агресия и крясъци от страна на Йорданов почти всеки път. От началото на месец април 2023 г. до 26.06.2023 г. комуникацията и общуването между Г. и Йорданов била ежедневна и ежечасна. През този период Йорданов искал да знае във всяка една минута къде и с кого се намира Г., като така упражнявал непрекъснат психически тормоз над нея. Чрез приложението на Айфон „Find Му“ следял локацията й по всяко време, като бил изисквал от Г. да му изпраща снимки от всяко място, на което се задържала повече от 10 минути. Също така се случвало да й звъни директно за видео обаждане, за да провери къде и с кого е тя. Йорданов бил настроен агресивно, подхождал с недоверие и болна ревност във всяка една ситуация, като поведението му било обсебващо. Звънял й на всеки 10-15 минути, когато не си била в жилището, а ако не вдигнела, започвал да звъни и на двата й телефона, а след това ставал скандал защо не се обаждала. По този начин се държал с Г. като с негова собственост, като я обиждал с думите „курва, боклук, нещастница, нищожество, мръсница“, а също така я бил заплашвал, че ще я убие и пребие.

Йорданов я заплашвал, че ще разкрие за техните отношения пред семейството и близките й, както и че ще я компрометира на работното й място. Също така не веднъж заснемал без нейно знание и съгласие клипове и снимки на интимните им отношения, с които след това я бил заплашвал, че ще ги покаже и публикува. Жалбоподателката твърди, че с Йорданов се виждали всеки ден от април до края на месец юни 2023 г., като ежедневно тя прекарвала в жилището му по минимум 2-3 часа. Пазарувала, готвела, грижела се за дома му - била му нещо като съпруга. Освен вербалната агресия, по данни на Г. Йорданов многократно упражнявал и физическо насилие спрямо нея. Първия път било в дома му на 06.05.2023 г., когато я бил удрял с юмруци и я ритал на леглото и по земята. Нанасял й многократни удари по главата и тялото, отправял й обидни думи, заплахи за живота и здравето й.

2

Подобна ситуация имали седмица или две по-късно отново в жилището на Йорданов. Тогава ударите, които й нанасял били с възглавница. Почти всяка тяхна среща завършвала със скандал, заплахи, обиди и побой. На следващия ден Йорданов се държал все едно нищо не било станало, като обикновено обвинявал Г. за случилото се.

Последният случай, когато Калоян Йорданов бил пребил Р. Г. и я заплашил, че ще я убие, било на 27 срещу 28 юни 2023 г., за който случай била подадена и жалбата до СРП. За този случай Г. посочва, че на 27 срещу 28 юни 2023 г. през нощта около 02:00 часа била излязла с колата от дома си в кв. „Казичене“ и отишла до денонощния магазин на ул. „Дюла“. Застанала пред магазина и започнала да разговаря с неин съсед мъж за около 2-3 минути. Междувременно Йорданов я бил проследил чрез приложението, като бил разбрал, че е излязла от дома си без да му каже или да му се обади. Домът на Йорданов се намирал в непосредствена близост до магазина, където се намирала Г.. Йорданов отишъл с колата си и след като я видял, че разговаря с мъж се приближил и я попитал кой е този мъж и защо не му се е обадила.

Заставил Г. да отиде с колата си към двора на къщата му, за да я разпита поподробно. Тя първо отказала, но Йорданов с вербални заплахи я бил принудил. Г. паркирала автомобила си в двора на Йорданов и той затворил вратите на гаража си, след което я блъснал на земята до багажника на колата и започнал да я души, удря и натиска, като крещял: „Ще те убия, ще те съсипя, сега ще видиш боклук нещастен! Кой е този с когото говориш?“. Г. се опитала да се измъкне и да стане от земята, като отвърнала на ударите на Калоян Йорданов, но същият я бил вкарал вътре в коридора на къщата си, където продължил да я бие, обижда и заплашва с думите: „Ще те убия!“. След това Йорданов взел телефона на Г., като й казал, че всичко приключвало за нея и щял да се обади на мъжа, с когото живеела на семейни начала и от когото имала дете, като щял да разкрие отношенията им. Йорданов действително позвънил на лицето Радослав Динчов и го извикал да отиде на адреса му. Там Динчов видял жалбоподателката Г. цялата в синини и стресирана от постоянните заплахи на Йорданов за живота й, както и от разкритието на тяхната връзка. Тогава Радослав Динчов се обадил на своя приятел Йордан Тодоров, който да отиде да му погне да успокоят Г. и Йорданов, както и да прибере автомобила на Г.. Лицето Йордан Тодоров също отишъл на адреса на Йорданов, където заварил Г. да лежи на земята, била изпаднала в шок и 3 постоянно повтаряла на Йорданов: „Хайде сега да ме биеш, когато те са тука!“. Докато я качвали в колата Г. казала, че я боляло цялото тяло и не можела да диша. На следващия ден Г. отишла в дома на Йордан Тодоров и разказала за случилото се, била цялата в синини и подута от нанесения побой.

Казала, че това продължавало от няколко месеца, Йорданов постоянно я заплашвал, тормозел и преследвал. Бил направил снимки и клипове по време на техен полов акт, като заплашвал да ги пусне в интернет, ако тя не изпълнявала неговите желания. Заплашвал също така да пребие и детето й, което било на 6 години, ако Г. не му се подчинява.

В хода на възложената проверка са били снети писмени сведения от лицата Р. Г., Калоян Йорданов, Радослав Динчов и Йордан Тодоров. Бил е приложен и видеоматериал от процесната вечер, като е представено и съдебномедицинско удостоверение от страна на жалбоподателката. С постановление на прокурор при СРП от 09.11.2023 г. е било отказано образуване на ДП, тъй като данните били на принципа „дума срещу дума“, като липсвали данни за извършено престъпление от общ характер.

Прокурорът от СРП на няколко места е посочил, че нямало категорична, безспорна и несъмнена доказаност на описаните в жалбата факти, а събраните доказателства не можело да подкрепят по нужния несъмнен и категоричен начин образуване на ДП, респ. обвинение. Събраните доказателства и установената фактическа обстановка не давали основание да се направи единствено възможен, непораждащ съмнение и категоричен извод, че Йорданов е извършил инкриминирано деяние. Постановлението на прокурора при СРП е било потвърдено с постановление на прокурор при СГП от 02.04.2024 г. по пр. пр. № 7280/2024 г. по описа на СГП.

Съдът намира, че изводите на прокурора от СРП за липса на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер са неправилни, необосновани, а от там и незаконосъобразни. Събраните по делото данни не съответстват на правните изводи на прокурора, който е приел, че : „данните били на принципа „дума срещу дума“, като липсвали данни за извършено престъпление от общ характер. Нямало категорична, безспорна и несъмнена доказаност на описаните в жалбата факти, а събраните доказателства не можело да подкрепят по нужния несъмнен и категоричен начин образуване на ДП, респ. обвинение. Събраните доказателства и установената фактическа обстановка не давали основание да се направи единствено възможен, 4 непораждащ съмнение и категоричен извод, че Йорданов е извършил инкриминирано деяние“.

Съгласно чл.207, ал.1 от НПК: „досъдебно производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление“, а в случая са налице и двете предпоставки. Законният повод е подадената от Р. Г. жалба до СРП, а в сведенията на лицата Р. Г., Радослав Динчов и Йордан Тодоров, както и в представеното съдебномедицинско удостоверение на Г. се съдържат достатъчно данни за извършено престъпление. Жалбоподателката Г. подробно е описала ситуацията, като изрично е заявила как на 27 срещу 28 юни 2023 г. през нощта в дома на Йорданов той я блъснал на земята до багажника на колата и започнал да я души, удря и натиска, като крещял: „Ще те убия, ще те съсипя, сега ще видиш боклук нещастен! Кой е този с когото говориш?“. Г. се опитала да се измъкне и да стане от земята, като отвърнала на ударите на Калоян Йорданов, но същият я вкарал вътре в коридора на къщата си, където продължил да я бие, обижда и заплашва с думите: „Ще те убия!“. Макар Йорданов да отрича тези твърдения, то не се касае за „дума срещу дума“, тъй като твърденията на Г. намират опора в сведенията на лицата Радослав Динчов и Йордан Тодоров.

Динчов е видял жалбоподателката Г. цялата в синини и стресирана от постоянните заплахи на Йорданов за живота й, както и от разкритието на тяхната връзка. Йордан Тодоров заварил Г. да лежи на земята, изпаднала в шок и постоянно повтаряла на Йорданов: „Хайде сега да ме биеш, когато те са тука“. Докато я качвали в колата Г. казала, че я боляло цялото тяло и не можела да диша. На следващия ден отишла в дома на Йордан Тодоров и разказала за случилото се, била цялата в синини и подута от нанесения побой.

Казала, че това продължавало от няколко месеца, Йорданов постоянно я заплашвал, тормозел и преследвал. Бил направил снимки и клипове по време на техен полов акт, като щял да ги пусне в интернет, ако тя не изпълнявала неговите желания. Заплашвал също така да пребие и детето й, което било на 6 години, ако Г. не му се подчинява. Думите на трите лица намират подкрепа и в приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение на Г., от което е видно, че при извършен на 28.06.2023 г. преглед на жалбоподателката са установени хематоми, кръвонасядания, охлузвания, които се дължали на множество удари и притискания, което изцяло подкрепя версията на Г., думите на Тодоров и Динчов. Не само това, но начина на отправяне на 5 заканите за убийство - съпроводени с побой и обиди, говори, че обективно тези закани биха могли да възбудят основателен страх у пострадалото лице, каквото е изискването на закона, а не задължително да са възбудили такъв. За тази възможност говорят и предходните обиди, тормоз и побоища, за които споделя Г., че се е чувствала застрашена, уплашена и тормозена от поведението на Йорданов, тоест не става въпрос за нещо инцидентно, мимолетно и случайно. Предвид на това версията на Йорданов остава напълно изолирана и неподкрепена, което не може да се каже за сведенията на Г., които се подкрепят от тези на Тодоров и Динчов, както и от медицинските документи. Относно представения видеозапис, то става ясно, че на същия се виждал финалът на случката при пристигането на Тодоров и Динчов, а самият побой и заканите се твърди да са се случили на по-ранен етап, за което обаче Йорданов не представя видеоматериали от момента преди идването на Тодоров и Динчов. В тази връзка и след като жалбата е насочена именно срещу Йорданов, то логично е същият да дава противни на Г. сведения и да представя видеоматериал от края на инцидента, когато тя е ядосана от разкритието на връзката им. Въпросът е обаче, защо не представя видеоматериал от по-ранен момент, още от идването на Г. в къщата му и в гаража, като пак трябва да се отбележи, че сведенията на Йорданов не намират подкрепа в останалите данни, за разлика от сведенията на Г..