Решение № 1516 от 31.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1516 гр. Пловдив, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330114594 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от В. С. У. против „Кредирект“ ЕООД, с която се предявява иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 21, ал.1 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 13, ал.5 от договор за потребителски кредит № ****/**** г., сключен между страните, е недействителна поради заобикаляне на разпоредбата на чл.

19, ал. 4 ЗПК, а при условията на евентуалност – поради противоречие с добрите нрави.

В исковата молба се излагат съображения, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ****/**** г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на сумата в размер на 1000 лева при фиксиран лихвен процент от 46,00 % и ГПР от 56,44%. Посочва се, че в чл. 6, ал.1 от договора било уговорено задължение на ищеца в срок от два дни от сключване на договора да предостави банкова гаранция за цялата сума по кредита или поръчителство на едно или две физически лица, които следвало да отговарят на множество изисквания. При неизпълнение на посоченото задължение, на основание чл. 13, ал.5 от договора, ищецът дължал на ответника неустойка в размер на 401,37 лева. От правна страна се излагат съображения, че посочената клауза е нищожна, доколкото по съществото си неустойката представлява скрито възнаграждение, което следвало да бъде включено в ГПР като разход по кредита. Доколкото това не било така, се достигало да заобикаляне на забраната на чл. 19, ал.4 ЗПК. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че клаузата за неустойка не е недействителна на това основание, се възразява, че същата противоречи на добрите нрави, доколкото излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и 1 санкционна функции. Поради изложеното се предявява исковата претенция.

Претендират се разноски в производството.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Кредирект“ ЕООД, с който се претендира съдът да насочи страните към информационна среща за медиация, доколкото това е изрично предвидено в разпоредбата на чл. 20, ал.5 от договора. Посочва се, че предявеният иск се явява неоснователен, доколкото договорът за потребителски кредит и всички негови клаузи са действителни. В същия били посочени правилно величините на ГПР, като ищцата имала възможност и да се откаже от договора в срок от 14 дни от неговото сключване. Навеждат се доводи, че неустойката не следвало да се включва в ГПР, доколкото възниквала като вземане след сключване на договора. Същата била уговорена и в съответствие с добрите нрави. Поради изложеното се претендира предявеният иск да бъде отхвърлен като в полза на ответника е присъдят разноски в производството.

В срока по чл. 211, ал.1 ГПК е предявен насрещен иск от „Кредирект“ ЕООД срещу В. С. У. за осъждане на последната да заплати сумата в размер на 1000 лева (равняваща се на 511,29 евро), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ****/**** г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба в съда – 13.11.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

В насрещната искова молба се излагат съображения, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ****/**** г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на сумата в размер на 1000 лева. Доколкото ищцата не заплатила задължението по процесния договор, се претендира заплащане на главницата по същия. Поради изложеното се предявява исковата претенция и се претендира в полза на ответника да се присъдят разноски.

В указания срок е постъпил отговор на насрещната искова молба от ищеца В. С. У., с който се излагат съображения, че процесният договор е недействителен, поради което потребителят следва да върне единствено чистата стойност по него.

С Определение № 957/23.01.2026 г., постановено по делото, е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство предявеният насрещен иск от „Кредирект“ ЕООД срещу В. С. У., с който се претендира ищецът да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 1000 лева (равняваща се на 511,29 евро), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ****/**** г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба в съда – 13.11.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за обезпечен потребителски кредит № ****/**** г., сключен между страните, по силата на който ищецът е предоставил на ответника сумата в размер на 1000,00 лева при фиксиран лихвен процент от 46 % и ГПР в размер на 56,44 %. В чл. 6 от договора 2 страните са се споразумели кредит да бъде обезпечен с едно или две физически лица – поръчители, които следвало да отговарят на множеството, описани в договора, условия. При неизпълнение на посоченото задължение ищецът дължал на ответникът неустойка в размер на 401,37 лева на основание чл. 13, ал.5 от договора.

С Определение от 23.01.2026 г., постановено по делото, съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че неустойката не е включена в ГПР.

По правните аспекти на спора:

По главния иск:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между „Кредирект“ ЕООД като заемодател и В. У. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1000 лв. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съобразно нормата на чл. 19, ал. 4 ГПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Ал. 5- та на чл. 19 ЗПК (ДВ, бр.

35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) разписва, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Съгласно чл. 13, ал.5 от договора, при непредоставяне от страна на потребителя в срок обезпечение в полза на кредитора, към дължимите суми се начислява и неустойка в размер на 401,37 лева. Разпоредбата на чл. 5 от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: едно или две физически лица- поръчители ( които следва да отговарят на горепосочените кумулативно поставени изисквания, при които ответникът предоставя кредитно финансиране ). Прочитът на съдържанието на клаузите на чл. 6 и чл. 13, ал.5 от договора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество „неустойката“ представлява скрито възнаграждение за кредитора.

Изискванията, които клаузата на чл. 6 от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено в светлината на обстоятелството, че той търси бързо кредитно финансиране. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури физически лица- поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях ( така, както са отразени във фактическата част от настоящото изложение ). Тоест, поставяйки 3 изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” при формиране на ГПР по договора, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тези изводи на съда са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор, в погасителния план към договора изначално добавя вземането за „неустойка при липса на обезпечение” към всяка анюитетна вноска. В тази връзка, явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение. Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите. Впрочем, невключването на вземането за неустойка към разходите по договора следва да се окачестви като нелоялна и по –специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО ( директивата адресира нелоялните търговски практики ), тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай в договора е посочено, че ГПР е 56,44 %, но от съдържанието му не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече - както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които става изискуема разписаната в чл. 13, ал.5 от Договора „неустойка”, то тя е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. Впрочем, предвид процента ГПР, то е очевидно, че ако „неустойката” бъде включена в ГПР, размерът му ще нарасне над императивно предвидения в чл. 19, ал.4 ЗПК. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се 4 възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредите), то той не би сключил договора.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.