Определение № 567 от 17.12.2025, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 567 гр. Смолян, 17.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно частно гражданско дело № 20255400500662 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 9718/24.11.2025 г. от “В. БГ ЕООД, ЕИК: *********, против Определение № 961 от 18.11.2025 г. по гр. д. № 697/2025 г. по описа на PC - Смолян, с което е оставена без уважение молбата на „В. БГ“ ЕООД за изменение на решение № 422 от 29.09.2025 г. на РССмолян в частта за разноските, като неоснователна. Моли се за отмяна на същото определение и изменение на решението в частта, с която „В. БГ“ ЕООД е осъдено да заплати по сметка на Районен съд - Смолян в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 50 лв. за държавна такса. Според жалбоподателя, тази сума представлява разход - дължим от ищцата и следва да се постави в нейна тежест, противно на постановеното с акта на съда. В частната жалба се твърди се, че решаващият съд неправилно е поставил в тежест на „В. БГ“ ЕООД задължението да заплати по сметка на съда сумата от 50 лв. - ДТ за завеждане на иска. Според страната, това не представлява разход по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК, който може и следва да бъде поставян в тежест на загубилата делото страна. Би следвало, само действително сторен и доказан в хода на производството разход, която спечелилата делото страна е сторила, да бъде поставен в тежест на загубилата делото страна. Съдът е разгледал два обективно съединени иска, предвид което дължимата за образуване на производството ДТ е била в размер на 100 лева общо - по 50 лева за всеки иск. Като неоснователно се определя твърдението в мотивите на обжалваното определение, че с оглед изхода на спора, съобразно правилото на чл. 78, ал. 6 ГПК, остатъкът следва да се заплати от ответника. От една страна, ищцовата страна не е била освободена от държавни такси, което прави разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК неприложима, а от друга - дори съдът да не е указал на ищцата доплащане на таксата, доказателството за внесена по сметка 1 на съда държавна такса е задължителен реквизит на исковата молба и ищцата е била задължена сама да изчисли размера на дължимата от нея такса за образуване на исковото производство и да я заплати преди да депозира иска в съда. Не се отрича, че в полза на съда действително се дължи допълнително сумата от 50 лв., представляваща остатък от пълния размер на държавната такса, но тъй като тя не представлява пряко сторен в хода на производството разход от ищцата, „В. БГ“ ЕООД неправилно и необосновано бил осъден да понесе последния, което прави определението неправилно и подлежащо на отмяна. В тази връзка се настоява за допускане изменение на Решение № 442 от 29.09.2025 г. в частта за разноските, като вместо дружеството, да бъде осъдена ищцата да заплати по сметка на Районен съд – Смолян в полза на бюджета на съдебната власт сумата 50 лв. за държавна такса.

На следващо място в жалбата се иска съдът да уважи и искане за намаляване на присъденото в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение, което се определя като прекомерно, имайки предвид ниската правна и фактическа сложност на делото и минималният обем от процесуални действия на адвоката, които били сведени до депозиране на искова молба и едно становище по хода на делото, без лично явяване на страните в открито съдебно заседание. В тази връзка се цитира Решение на СЕС по дело С— 438/2022 г., откъдето се извежда, че за съда не съществува задължение да определя дължимото възнаграждение спрямо посочените в Наредба № 1 от 2004 г. размери, които могат да служат единствено за ориентир, но съобразно фактическата и правна сложност на делото и други обективни критерии, които са установени в съдебната практика по сходни казуси. Последното аргументира и с обстоятелството, че процесуалният представител на ищцата я представлява по общо четири, образувани по описа на Районен съд - Смолян искови производства, които били депозирани в рамките на един ден. При определяне на възнаграждението, освен цената на иска, следвало да се съобрази още фактическата и правна сложност на спора, както и фактът, че исковата молба съдържа бланкетни оплаквания за нищожност, преповтаряни в редица искови молби. Не били налице различни от обичайното за подобни претенции фактически обстоятелства, които е следвало да съобразява представителя и да организира защитата на клиента си спрямо тях.

Материалният интерес по делото не можело да е единствен критерий при определяне възнаграждението на страната, доколкото според цитираното произнасяне на СЕС, съдът не е обвързан с фиксираните в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения като задължителни, а единствено като инструктивни, ориентировъчни. Делото било решено в рамките на четири месеца от неговото образуване, а съдебното дирене се изчерпало с размяната на книжата по чл. 127 ГПК и по чл. 131 ГПК. В производството била депозирана една молба по хода на делото, като нейният текст съдържа възражение за нищожност на правоотношението не само на основание оспорената в исковата молба такса за удължаване на срока, но и за такса експресно разглеждане, която нито е била предмет на договора, още по-малко 2 на производството. Същото сочело, че депозираната по делото молба не е индивидуално изготвена и не е била съобразена с конкретното производство, а е бланкетна. Изказва се съмнение, че същата вероятно се ползва и в други производства. Допълнително, твърди се че предвид цената на иска, многократно по-ниска от размера на възнаграждението, последното е видно непропорционално на обема положен труд, поради което може да се приеме, че представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК.

В отговор на частната жалба е изказано становище за правилност и законосъобразност на постановеното определение. Изложени са аргументи, че в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗА, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица или роднини, близки или друг юрист. В случай, че в съответното производство, насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата и осъжда другата страна да го заплати.

Съдът определя размера на възнаграждението, който не може да бъде понисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. При оказана безплатна адвокатска помощ, присъденото възнаграждение има за цел да възмезди положения труд от адвоката, а не представлява присъждане на разноски (по своята правна същност обезщетение) на спечелилата делото страна по чл.78 ГПК. Следвало да се отчита, обемът на множеството процесуални действия, свързани с осъществяване на договорената правна помощ и защита, а именно - изготвяне на отговор на искова молба, в която е направено обстойно изложение на обстоятелствата, на които се основават твърденията и с която е предявено възражение за недействителност на процесния договор и са ангажирани доказателства, депозиране на молба преди съдебно заседание, също така депозиране на отговор на молба по чл. 248 ГПК и съответно отговор по частна жалба.

На следващо място, ответната по частната жалба страна, счита че държавната такса от 50 лв. за завеждане на иска представлява разход по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК. Също така, изрично съдът бил изложил в обстоятелствената част на своето решение, че „с оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените разноски …. . Тъй като ищцата е внесла само 50 лв., ответникът дължи заплащане по сметка на съда на останалите 50 лв. “ Предвид изложеното, се иска да бъде оставено без уважение искането за изменение на Определение № 961/18.11.2025 г., постановено по гр.д. № 697/2025 г. по описа на РС-Смолян в частта за разноските.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е частично основателна.

3

Районният съд е разгледал предявени: - иск за прогласяване на договор за кредит, сключен между М. К. и „В. БГ“ ЕООД, ЕИК ********* за нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр. първо от ЗЗД, поради противоречие със закона; при условията на евентуалност е претендирано, ако първият иск бъде отхвърлен, да се признае за установено по отношение на ответника, че клаузата на чл. 13 от Общите условия към договора за кредит, която предвижда заплащане на такса за удължаване на кредита е нищожна; - иск с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. първо ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 113,24 лв., ведно със законна лихва за забава от датата на предявяване на иска в съда до окончателното й изплащане, изплатена от ищцата на ответника по нищожния договор за кредит, и с която ответникът неоснователно се е обогатил. С решението си по съществото на спора, РС – Смолян е прогласил за нищожен договор за кредит № 9680780001/02.09.2024 г., сключен между М. К. и „В. БГ“ ЕООД по предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК от М. К., против „В. БГ“ ЕООД. На основание чл. 55 ал.1 ЗЗД „В. БГ“ ЕООД е осъдено да заплати на М. К. сумата 113,24 лв., представляваща недължимо платени суми по договор за кредит № 9680780001, сключен на 02.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 08.05.2025 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати на М. К. сумата 50 лв. - разноски по делото за държавна такса. Дружеството е осъдено също така, на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, да заплати на адв. Л. Б. сумата от 400 лв. - възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, както и също да заплати по сметка на РС - Смолян в полза на бюджета на съдебната власт сумата 50 лв. за държавна такса.

По реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, по искане на ответната страна е поискано изменение на решението в частта за разноските. С обжалваното определение, РС – Смолян е оставил без уважение това искане.

Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, досежно претенцията за намаляване размера на присъденото възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Правилна е преценката на съда, че на адвоката се дължи възнаграждение за осъществяваното от него процесуално представителство по два иска. По аргумент от чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, приложима във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. В чл. 7, ал.

2 от Наредбата е регламентиран размер на дължимо възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, който в случая е фиксиран на 400 лв. Правилно е преценката на първоинстанционния съд, че обстоятелството, че по делото е проведено 1 открито с.з., ниската фактическа и правната сложност на делото и при съобразяване на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., дължимите разноски за адвокатско възнаграждение следва да се определят в 4 размер на 400 лв. Именно като е съобразил критериите, заложени в цитираното решение на СЕС, РС-Смолян не е допуснал присъденото възнаграждение да надвиши легитимната цел на минималните възнаграждения, като е съобразил вида на делото (предмета на иска), материалния интерес по делото и броя проведени заседания, както впрочем и фактическата му сложност. Настоящата инстанция счита че, именно възнаграждение – определено в размер на 400 лв. е подходящо и пропорционално с оглед на броя на исковете и споменатите критерии. По този въпрос съдът е солидарен с мотивите, залегнали при постановяване на обжалваното определение на РС – Смолян.