Решение № 12 от 20.01.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Смолян, 20.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

* при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Административно наказателно дело № 20225440200314 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по подадена от „*“ * ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.Смолян, ул.* №*, представлявано от * *-управител, жалба против наказателно постановление №600970-*/21.09.2021 г. издадено от заместник директора на * Пловдив, с което за нарушение на чл.124 ал.5 ЗДДС на осн.чл.182 ал.2 във вр. с чл.182 ал.1 ЗДДС му е наложена имуществена санкция в размер на 250.00 лв.

В жалбата се навеждат доводи за допуснати процесуални нарушения при издаване на НП и неправилно приложение на материалния закон, иска се неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител адв.Св.*, която от негово име поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата заместник директора на * Пловдив, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Зл.*, която моли жалбата да бъде отхвърлена.

РП-Смолян, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище.

1

След като разгледа жалбата и обсъди изложените от страните доводи, въз основа на писмените и гласни доказателства, събрани по делото, от фактическа страна съдът намира за установено следното:

През 2020 г. „*“ *осъществявало търговия с хранителни стоки в сезонен обект- склад в курортен комплекс *. Стоките му били доставяни за продажба в началото и по време на летния сезон от различни търговци с уговорката непродадените количества да се връщат на съответния доставчик в края на летния сезон. За покупко-продажбите в началото и по време на летния сезон се съставяли фактури, по които „*“ * се възползвало от правото си на данъчен кредит. Впоследствие след приключване на летния сезон за връщането на непродадените стоки от склада, „*“ * изготвяло протоколи за изписване на стока, в които подробно се описвал вида на хранителните продукти, количествата и стойността им. В резултат на това контрагентите на жалбоподателя, като доставчици на процесната стока, издавали кредитни известия по фактурите. В тях данъчната основа била намалявана, а съответно и ДДС. Един от контрагентите на дружеството бил ЕТ“*“ ЕИК *.

„*“ * в качеството на регистрирано по ЗДДС лице и получател на фактура № */24.08.2020г., издадена от ЕТ“*“ ЕИК *, въпреки че е ползвало данъчен кредит по фактурата, не е отразило в дневника си за покупки за месец януари 2021 г., издаденото през месец януари 2021 г. кредитно известие по тази фактура. Дружеството не е отразило кредитното известие и в справката-декларация по ЗДДС за съответния данъчен период и която справка се подава от 1-во до 14-то число на месеца, следващ месеца, през който е издадено кредитното известие. Кредитиното известие било отразено в дневника за покупки и в справката декларация за данъчен период месец февруари 2021г, подадена в * Пловдив с вх.№*/14.03.2021 г.

Тези обстоятелства били установени във връзка с проверка на НАП на дружеството жалбоподател, възложена с резолюция №П-160021210332780РП-001/18.02.2021 г.

В хода на проверката управителят на дружеството депозирал писмени обяснения, в които изложил като причина за несвоевременното отразяване на кредитните извести, обстоятелството, че работата на дружеството в обекта склад за хранителни стоки в к.к.* е сезонна; че кредитните известия се изпращат в обекта, когато той е преустановил работа, което води до забавяне 2 на счетоводното им отразяване.

За констатиратото в хода на проверката свидетелката Е. Д. - инспектор по приходите, изготвила протокол №*-0РП-*/18.02.2021 г.

С оглед направените констатации, било прието, че „*“ *, е извършило нарушение на чл.124, ал.5 от ЗДДС. На дружеството на 13.05.2021 г. била връчена покана №970/21.04.2021 г. за явяване на негов представител в 3дн.срок от получаването й при инспектор Е. Д. в * *офис Смолян за съставяне на АУАН.

Срещу дружеството бил съставен АУАН № */18.05.2021 г. от инспектор по приходите Е. Д. - свидетел по делото. Актът бил съставен в присъствието на инспектор С. Х. - свидетел по делото, но в отсъствието на представител на „*“ *.

АУАН бил съставен срещу „*" * за това, че като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на получател на 1 бр. кредитно известие по чл.115, ал.1 от ЗДДС, издадено от ЕТ“*“ ЕИК * не го е отразило в дневника си за покупки с отрицателен/минусов/ знак и в резултата по справкадекларация, подадени в * Пловдив, офис Смолян, с вх. № */11.02.2021г. за данъчен период м.01.2021г.; като това довело до определяне на декларирания ДДС за внасяне от дружеството за данъчен период м. 01.2021г. в по-малък размер. Кредитно известие № */21.01.2021г. с данъчна основа в размер на 174,68 лв. и ДДС в размер на -34,94 лв.. издадено от „*"ЕТ с ЕИК *, към фактура № */24.08.2020г., по която е ползван право на данъчен кредит през м.08.2020г. Дружеството „*" * не е отразило така издаденото кредитно известие в дневника си за покупки и в сбравката-декларация по ЗДДС за данъчен период м. 01.2021г., подадени в *, офис Смолян, с вх. № */11.02.2021г. Това е довело до определяне на данък за внасяне в по-малък размер с 34,94 лв,/размера на ДДС по не отразеното кредитно известие/ за данъчен период м.01.2021г. В акта било посочено, че ако кредитното известие бе включено в данъчен период месец януари 2021, както повелява разпоредбата на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, данъчният резултат би се променил по следния начин - ДДС за внасяне в размер на 2 560,40 лв., вместо декларирания ДДС за внасяне в размер на 2 525,46 лв. Изложено било, че кредитното известие е отразено със закъснение в дневника за покупки и в справка декларация за данъчен период м.02.2021 г., подадени в * Пловдив, 3 офис Смолян, с вх. № */14.03.2021г. В АУАН било посочено, че нарушението е извършено на 16.02.2021г. – датата, на която е изтекъл срокът за подаване на отчетните регистри и справка-декларация за данъчен период м. 01.2021г.; че е извършено в гр. Смолян, като с него е нарушена разпоредбата на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС и е осъществен състава на чл. 182, ал. 2 от ЗДДС.

Актът бил връчен на управителя на дружеството на 07.07.2021г. в к.к.* чрез * *.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на „*“ * за нарушение по чл.124 ал.5 ЗДДС на осн.чл. 182 ал.2 вр. с чл.182 ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 250 лв.

По делото е представена разпечатка от електронна поща (л.60 от делото) на „*“*, от която е видно, че * * изпраща кредитно известие на жалбоподателя на 10.03.2021 г. Съдът счита, че доколкото номерът на кредитното известие не е цитиран в писмото, не може да се приеме, че то е описаното в НП.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства показанията на свидетелките С. Х. и Е. Д. и от приложените по делото писмени доказателства- кредитно известие, фактура, протокол за изписване на стока, дневник покупки за месец януари, справка-декларация за ДДС за данъчен период месец януари 2021 г., хронологичен регистър на „*“ *, писмени обяснения от управилтеля на „*“ * и др.

Като свидетел по делото беше разпитана гл.счетоводителка на „*“ Е* М. С., която сочи, че обичайно кредитните известия, издадени по повод върната на доставчика стока, се изпращат в края на сезона, когато обектът на фирмата в * не работи. Затова когато приключва счетоводно годината при липсата на документ уведомява контрагентите на дружеството отново да изпратят липсващите в счетоводството кредитни известия на електронната поща на фирмата или на нейната лична. Твърди, че процесното кредитно известие е получила през месец март 2021 г. на електронна поща, като го е осчетоводила със задна дата. Предвид това, че в хоронологичния регистър на дружеството за месец февруари 2021 г. кредитно известие № */21.01.2021г. е отразено на 01.02.2021 г., сочи, че го е отразила със задна дата, въпреки че го 4 е получила през месец март, тъй като системата й позволява.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл.124 ал.4 ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1.

Регистрираното лице е длъжно да отрази информацията от регистъра по чл.

123, ал. 6 в дневника за покупки за данъчния период, през който тази информация или промените в нея са отразени в този регистър, като съдържанието на информацията и начинът на нейното отразяване се определят с правилника за прилагане на закона.

Според чл.124 ал.5 ЗДДС независимо от ал. 4, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон.

Санкционната разпоредба на чл.182 ал.1 ЗДДС предвижда, че регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, да се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв.; а тази на чл.182 ал.1 ЗДДС - че при нарушение по ал.1, когато регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ в периода, следващ данъчния период, в който документът е следвало да бъде издаден или отразен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 25 на сто от определения в помалък размер данък, но не по-малко от 250 лв.

Съдът приема, че „ *“ * в качеството на регистрирано по ЗДДС лице и получател на фактура № 0000030979/24.08.2020г, издадена от ЕТ„*", въпреки че е ползвало данъчен кредит по нея не е отразило в дневника си за покупки за месец януари 2021 г., кредитно известие № */21.01.2021г. Дружеството не е отразило кредитното известие и в справката декларация по ЗДДС за съответния данъчен период - тази, която е подало през месец февруари 2021г.

5

С бездействието си „*“ * е осъществило състав на нарушение по чл.124, ал.5 от ЗДДС.

Въз основа на това, че кредитното известие е осчетоводено в хронологичния регистър на „*“ Е* за месец февруари на датата 01.02.2021 г. съдът приема, че най- късно на тази дата жалбоподателят го е получил. Съдът не приема тезата на дружеството, че представената разпечатка от електронна поща на „*“ Е* удостоверява получаване на процесното кредитно известие на 10.03.2021 г., доколкото номерът му не е цитиран. Не се кредитират и показанията на свидетелката М.С.-гл.счетоводител на дружеството жалбоподател, че кредитното известие е получено през месец март 2021 г. от „*“ Е*, тъй като те противоречат на записа в хронологичния регистър воден от самата нея.

Съдът намира, че по делото бяха доказани всички съставомерни факти от състава на административното нарушение по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС.

Въпреки това обжалваното наказателно постановление следва да се отмени, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на производството.

Не се описва/твърди за конкретния момент на получаване на кредитните известия от жалбоподателя, нито в обстоятелствената част на АУАН и НП, нито в протокола, обективирал действията на органа на приходите. Неизследването от наказващия орган в хода на административната фаза на процеса на обстоятелството кога е получено процесното кредитно известие не само е довело до фактическа необоснованост на изводите за съставомерност на деянието, но и до съществено нарушение на процесуалните правила и накърняване правото на защита на наказания субект. Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са описание на фактическите признаци на нарушението. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. В случая констатираните пороци при описания на нарушението в АУАН и НП няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не само за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено административно обвинение, което накърнява правото на защита на наказания субект, като този 6 порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства. Това съществено процесуално нарушение се явява основание за отмяна на санционния акт.