Разпореждане № 1191 от 11.04.2025, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1191 гр. Разград, 11.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Частно гражданско дело № 20253330100623 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 410 и сл. ГПК.

Постъпилото заявление от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК 203670940, с което се иска издаване на заповед срещу Ц. Г. М., ЕГН **********, с адрес: обл. Разград, общ. Разград, Л. , ул. ******, за сумите:

836,60 лв. представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит № L308292, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2025г. до окончателното изплащане на сумата, 20,64 лв. договорна лихва за периода от 05.02.2023 г. до 05.10.2023 г., 185,32 лв. обезщетение за забава, начислено за периода 06.02.2023 г. до 31.03.2025г., както и разноски по делото.

С оглед заявлението и приложенията към него съдът, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:

На 20.10.2022 г. между „ЮтеКредит България“ ЕООД, като заемодател и Ц. Г. М. като заемател по реда на ЗПФУР е сключен договор за потребителски паричен кредит с № L308292. Съгласно сключения договор заемодателят е предоставил на заемателя под формата на заем парична сума в размер на 1000 лв., платима на 12 месечни вноски при ГЛП 12 % и ГПР 45,93 % с краен срок за плащане до 05.10.2023 г. Между страните е уговорена и такса за разглеждане на кредита в размер на 139,55 лева, която е включена в усвоената сума.

За да се легитимира като кредитор заявителят „Агенция за събиране на вземания” ЕАД се позовава на Приложение № 1 към Договор за покупкопродажба на вземания (цесия) от 23.08.2024 г. между „ЮтеКредит България“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, по силата на което вземанията на „ЮтеКредит България“ ЕООД срещу Ц. Г. М., произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит № L308292 от 20.10.2022 г., са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор.

Съгласно твърдение на заявителя длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „ЮтеКредит България“ ЕООД, чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ЮК/1-308292 от дата 3.9.2024 г, изпратено с известие за доставяне.

С Разпореждане №1076/02.04.2025г. съдът е дал указания на заявителя да отстрани следните нередовности: да посочи извършените от длъжника 1 плащания - по дата и размер и за погасяване на какви задължения са осчетоводени същите. В същото разпореждане заявителят е предупреден за последиците по чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, а именно че при неизпълнение указанието на съда заявлението ще бъде отхвърлено. Разпореждането е връчено на заявителя на 09.04.2025г. и в предоставения срок е постъпила молба с вх. №3617/11.04.2025г., като в същата заявителят не е посочил извършените от длъжника плащания с аргумента, че подобни уточнения са белег на едно двустранно състезателно производство, каквото заповедното не е.

При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че следва да откаже издаването на заповед за изпълнение в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу Валентина Георгиева Енчева, по следните съображения:

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни за индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане и за установяване на изискуемостта му.

Същевременно съгласно чл.7, ал.3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Видно от представените материали по делото, за процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

В договора за кредит в тежест на заемателя е уговорена "такса за разглеждане" на кредитна заявка в размер от 139,55 лв., съдът счита, че същата е договорена в нарушение на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Прочитът на клаузата "такса за разглеждане" налага разбирането, че кредиторът задължава ищеца да му заплати възнаграждение за услуги, които на практика влизат в кръга на обичайната му дейност ( доколкото ответникът предоставя кредитно финансиране по занятие). Дейността по разглеждане на кредитни заявки е такава, свързани с усвояването на кредита и е присъща за ответното дружество (доколкото преди да се предостави кредитно финансиране, по необходимост е нужно да бъде разгледана кредитната заявка на потребителя).

Нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично запретява възможността кредиторът да изисква от потребителя заплащане на услуга, която е свързана с присъщата му дейност по предоставяне на кредитно финансиране.

Същевременно от прочита на договора за кредит се извежда заключение, че кредиторът не включва вземането за "такса за разглеждане" при формиране на приложимия към договора за кредит ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. При включване на същата общо задължение за периода на договора, е в размер на 988,65 лв., което сочи размер на ГПР по-висок от посочения. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, 2 възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай, в договора за кредит е посочен ГПР, който съществено се различава от действителните разходи.

С оглед изложеното, съдът намира, че от представения договор за потребителски кредит би могло да се изведе обоснована вероятност за недействителност на същия по смисъла на чл.22 от ЗПК. Същевременно, за да се приложи предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност, при която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки, съдът следва да има информация относно извършените плащания, с които да се намали размера на неплатената главница и съответно да се присъди разликата.

Нередовността на заявлението води до последиците на чл.411 ал.2 т.1 ГПК за неговото отхвърляне.

За заявителя остава възможността да претендира сумите отново, с вече редовно заявление, както и да предяви иск за същите.

С оглед изхода на делото на заявителя не следва да се присъждат разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „Агенция за събиране на вземания” - ЕАД с ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК 203670940, представлявано от изпълнителен директор Зорница Сергеева Банкина за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Ц. Г. М., ЕГН **********, с адрес: обл. Разград, общ. Разград, Л. , ул. ******, за сумите: 836,60 лв. представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит № L308292, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2025г. до окончателното изплащане на сумата, 20,64 лв. договорна лихва за периода от 05.02.2023 г. до 05.10.2023 г., 185,32 лв. обезщетение за забава, начислено за периода 06.02.2023 г. до 31.03.2025г. и отхвърля искането за присъждане на деловодни разноски в полза на заявителя.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в 3 едноседмичен срок от съобщаването на заявителя, с частна жалба.

УКАЗВА, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, на заявителя за възможността в 1-месечен срок, считано от влизане в сила на настоящото разпореждане, да предяви осъдителен иск срещу посочения длъжник по отношение на вземанията, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника, като довнесе дължимата държ.такса.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4