Решение № 223 от 02.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Пловдив, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20265330200147 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от Р. С. С., против наказателно постановление № 808 от 25.11.2025г. на началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на основание чл. 179 ал.3 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева, за извършено нарушение на чл. 139 ал.6 от ЗДвП. Счита, издаденото наказателно постановление за неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира разноски.

Въззиваемата страна не взема писмено становище.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт М., който оспорва подадената жалба. Моли съда да потвърди наказателното постановление. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановкана 17.06.2025г. в 09.00 часа на път № Ⅰ -5 км 236 + 200, от страна на контролните органи е извършена проверка на пътно превозно средство с рег.

№ ********, вид – лек автомобил, марка КИА НИРО, с обща технически допустима маса до 3500.00 кг., упралвляван от жалбоподателя.

Установено било, че на 08.02.2025г. в 13.13 часа горепосоченото превозно средство, което попадало в катерогията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10 ал.1 т.1 от ЗП.

Цитираното превозно средство било засечено на 08.02.2025г. в 13.13 часа по път № ⅠⅠ – 64, км. 45 + 850, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса, съгласно чл. 10 ал.1 т.1 от ЗП.

Място на нарушението било посочено път № ⅠⅠ – 64, км. 45 + 850, за който се събирал такса за ползване на пътната инфраструктура – пътна такса, съглано приложено № 2 към т.2 на Решение № 959 на Министерски съвет от 31.12.2018г.

Винетната такса се заплащала за пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3.5 тона.

За извършеното нарушение бил генериран доказателствен запис от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, заедно със статично изображение като снимков материал с техническо средство (контролно устройство с идентификатор № 10681.

От показанията на свид. Т. Т. се установява, че е извършена проверка на процесния автомобил за заплатена винетна такса. Установява се, че при проверка извършена на 17.06.2025г. било установено, че автомобилът извършил нарушение на 02.08.2025г. Показанията на свидетеля са противоречащи, взаимно изключващи се, нелогични, непоследователни и не кореспондират с другите събрани по делото доказателства, поради което се отхвърлят от съда с недоверие.

Компетентността на административно наказващия орган се извлича от 2 приложената по делото Заповед от 01.07.2024г. , заповед от 17.06.2025г., заповед от 17.10.2025г.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

Налице са основания за отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно и недоказано, и поради нарушения на материалния и процесуалния закон.

На първо място, от събраните по делото доказателства не се доказа по несъмнен и категоричен начин, жалбоподателят да е извършил вмененото му нарушение. Актосъставителят в съдебно заседание с голяма доза колебание и след предявяване на АУАН не можа да установи констатациите посочени в АУАН и последвалото го НП. В показанията си актосъставителят свид. Т. Т. не установи по несъмнен и категоричен начин извършеното нарушение, поради което съдът приема, че нарушението не е извършено. Ето защо, посочената в АУАН и НП фактическа обстановка не се установява по категоричен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Напротив, презумптивната доказателствена сила за съставения АУАН, предвидена в разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП, е опровергана и оборена.

Отделно от това, настоящият съдебен състав намира, че при провеждане на цялата административно- наказателна процедура по ангражиране на административна отговорност, повдигане на административно обвинение и налагане на административно наказание са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до ограничаване и нарушаване на гарантираното от закона право на защита на нарушителя и водят до невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно нарушение е обвинен.

Съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и наказателното постановление са описание на фактическите признаци 3 на нарушението и посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието. Същевременно е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателения процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1). В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице. Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН. В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички 4 съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. От гореизложеното следва, че за да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на дееца следва да е налице пълно съответствие между сочените в АУАН и НП факти, правната квалификация, под която те са подведени от контролните органи и приложената санкционна норма. Всяко разминаване между предявените на дееца факти и приложените нормативни разпоредби, освен че представлява неправилно приложение на материалния закон, неминуемо води и до съществено ограничаване правото на защита на санкционирано лице, доколкото то се поставя в невъзможност да разбере какви точно са правните рамки на нарушението, за което е санкционирано- тези които следват от надлежно предявените факти или тези, които следват от приложените от наказващия орган правни норми. По аргумент за обратното при неправилна квалификация на изложените в АУАН и НП факти и/или неправилно определена санкционна норма наказателното постановление следва безусловно да се отмени.

Посочването в АУАН и НП на неправилна правна квалификация и/или санкционна норма представлява порок в дейността на контролните органи, който няма как да бъде саниран на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства. Следва да се отбележи и, че за съда не съществува процесуална възможност за първи път да издири и да приложи сам коректната материално правна или санкционна норма, ако те не са надлежно очертани или са погрешно посочени в АУАН и НП. Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са правните норми, които е нарушил и явяващи се основание за ангажиране на отговорността му, едва след като наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита. Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно издири и накаже дееца за релевантните материално правна и санкционна норма, без те да са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в непреодолимо противоречие с контролно- отменителните си правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на наказващия орган. В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са 5 допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим. Ако се допусне тълкуване, според което съдът може сам, за първи път със своя акт да установява съставомерните фактически положения и правни норми, които до този момент не са надлежно предявени на дееца, то напрактика би се достигнало до заобикаляне и елиминиране на цялата уредена в ЗАНН процедура по повдигане, предявяване и защита по административното обвинение.

Точно такъв е настоящият случай. В АУАН и НП не е ясно и конкрено посочено коя е датата на която жалбоподателят е извършил вменено му нарушение. Първо се твърди, че нарушението е извършено на 17.06.2025г., а после се посочва, че е извършено на 08.02.2025г. Това представлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до невъзможност нарушителя да разбре точно кога е извършил нарушението, за което му е повдигнато административно обвинение.

На следващо място, от показанията на актосъставителя свид. Т. Т. се установява, че административнонаказващият орган е разполагал с възможността да установи нарушението и нарушителя още на 08.02.2025г. – „По принцип установяваме нарушенията с техническо устройство, което е лаптоп…..“ (свид. Т., стр. 23), каквото е и посочил в съставения от него АУАН – „Извършеното нарушение е установено чрез справка в електронната система за събиране за пътни такси“….(вж. АУАН), но въпреки това АУАН е съставен едва на 17.06.2025г. Съгласно чл.34 ал.1 б. „В“ от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В конкретния случай, нарушението е могло да бъде установено още на момента на извършването му – 08.02.2025г. след справка в електронната система за събиране на пътни такси, въпреки това обаче, АУАН е съставен след изтичане на тримесечния срок, едва на 17.02.2025г.