Решение № 32 от 12.07.2024, Районен съд - Малко Търново

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Малко Търново, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАЛКО ТЪРНОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЧАНКО П. ПЕТКОВ при участието на секретаря Дора Ж. Папуджикова като разгледа докладваното от ЧАНКО П. ПЕТКОВ Гражданско дело № 20242140100048 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба, депозирана от Т. А. А., ЕГН: **********, чрез адвокат М. А. от Бургаска адвокатска колегия, пълномощник, адрес на кантората: гр. Б., ул. "Т. К." № **, ПРОТИВ ОБЩИНА МАЛКО ТЪРНОВО - гр. Малко Търново, обл. Бургаска, ул. „Малкотърновска комуна“ № 3, Булстат: 000057086, с която се иска от съда да постанови решение, с което да ОСЪДИ Общинска администрация гр.

Малко Търново при Община Малко Търново, представлявана от Кмета И. Я., с адрес: гр. Малко Търново, ул. „Малкотърновска комуна” № 3, да й заплати на основание чл. 222, ал. 3 КТ сумата от 5 834 лв. (пет хиляди осемстотин тридесет и четири лева), представляваща обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за четири месеца (4 месеца по 1 458,50 лв.), дължимо като остатък при прекратяване на трудовото й правоотношение, на осн. чл.

328, ал. 1, т. 10, ведно със законната лихва за забава, считано от 31.08.2023 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, както и направените по делото разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.

Ищцата твърди, че с трудов договор от 13.06.201З г. била назначена на длъжност „трудотерапевт" към Дневен център за пълнолетни лица с увреждания към Община Малко Търново.

През 2022 г. придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Със заповед, (наименувана „предизвестие“) № ТД -151(1) от 11.07.2023 г., на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 12.07.2023 г. трудовото й правоотношение с ответника било прекратено без предизвестие, като на осн. чл. 202, ал. 1 КТ й било изплатено брутно трудово възнаграждение за срок от 1 един месец за неспазено предизвестие, обезщетение за неизползван годишен отпуск, както и обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 КТ в размер на две брутни заплати.

Счита, че с оглед на изложеното, цитираната заповед се явява незаконосъобразна в частта и относно определения размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, тъй като същото следва да бъде в размер на шест, а не на две брутни заплати, така като е определил ответника.

В деловодството на съда, в законоустановения срок е постъпил отговор от ответника с изложени мотиви. Моли съда производството по делото да бъде прекратено поради изплащане на главницата, като по отношение на законната лихва и разноските по делото счита, че същите се дължат неоснователно.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна следното:

С нарочна молба ищцата уведомява съда, че претендираната по делото главница в размер на 5 834 лв. е платена от ответника на 30.04.2024 г. Същото се потвърждава и от изложеното в писмените бележки на ответника.

Единствено спорен остава въпроса за това дължи ли ответника законната лихва считано от 31.08.2023 г., когато е падежа за плащане на обезщетението от ответника по чл. 222 КТ до 30.04.2024 г., когато е извършеното плащането на главницата, както и следват ли се направените разноски за адвокатско възнаграждение. Както е посочено по-горе, плащането на главницата от ответника е извършено на 30.04.2024 г. Исковата молба и производството по делото са образувани на 26.03.2024 г. Падежа за плащане на обезщетението от ответника по чл. 222 КТ е бил на 31.08.2023 г. Законната лихва за забава върху сумата от 5 834 лв. за времето от 31.08.2023 г. до 30.04.2024 г. включително, възлиза на 531,92 лв., видно от изчисление, чрез съответния програмен продукт.

Поради което съдът намира, че ответникът с неплащане на дължимото обезщетение е дал повод на ищеца от завеждането на настоящия иск.

Основателна се явява претенцията на ищцата за заплащане на законната лихва за забава в размер на 531,92 лв., считано от 31.08.2023 г., когато е падежа за плащане на обезщетението от ответника по чл. 222 КТ до 30.04.2024 г., когато е извършеното плащането на главницата.

По отношение на главния иск за заплащане на главница в размер на 5 834 лв., същият следва да бъде отхвърлен поради плащането на същия от страна на ответника в хода на процеса.

В тази връзка основателна се явява и претенцията на ответника за заплащането на адвокатско възнаграждение. Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв. и предвид възражението на ответника за прекомерност дължими от ответника, като до претендирания размер от 1 2

400лв. претенцията не следва да бъде уважена.

Ответникът следва бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на РС - Малко Търново държавна такса върху уважения размер за заплащане на законната лихва за забава, възлизаща на сумата от 531,92 лв., в размер на 50,00 лв.

Ответникът следва бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на РС - Малко Търново държавна такса върху главницата, възлизаща на сумата от 5 834лв., в размер на 233,00 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. А. А., ЕГН: **********, чрез адвокат М.

А. от Бургаска адвокатска колегия, пълномощник, адрес на кантората: гр. Б., ул. "Т. К." № **, ПРОТИВ ОБЩИНА МАЛКО ТЪРНОВО, гр. Малко Търново, обл. Бургаска, ул. „Малкотърновска комуна“ № 3, Булстат: 000057086, иск с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 5 834 лв., поради заплащането му от страна на ответника.

ОСЪЖДА ОБЩИНА МАЛКО ТЪРНОВО, гр. Малко Търново, обл.

Бургаска, ул. „Малкотърновска комуна” № 3, Булстат: 000057086, да заплати на Т. А. А., ЕГН: **********, чрез адвокат М. А. от Бургаска адвокатска колегия, пълномощник, с адрес на кантората: гр. Б., ул. "Т. К." № **, законната лихва за забава в размер на 531,92 лв., считано от 31.08.2023 г., когато е падежа за плащане на обезщетението от ответника по чл. 222 КТ до 30.04.2024 г., когато е извършеното плащането на главницата.

ОСЪЖДА ОБЩИНА МАЛКО ТЪРНОВО, гр. Малко Търново, обл.

Бургаска, ул. „Малкотърновска комуна” № 3, Булстат: 000057086, да заплати на Т. А. А., ЕГН: **********, чрез адвокат М. А. от Бургаска адвокатска колегия, пълномощник, с адрес на кантората: гр. Б., ул. "Т. К." № **, сумата от 980 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, като за разликата до претендирания размер от 1 400 лв. отхвърля претенцията като неоснователна.

ОСЪЖДА ОБЩИНА МАЛКО ТЪРНОВО, гр. Малко Търново, обл.

Бургаска, ул. „Малкотърновска комуна” № 3, Булстат: 000057086, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на РС - Малко Търново държавна такса върху уважения размер за заплащане на законната лихва за забава, възлизаща на сумата от 531,92 лв., в размер на 50,00 лв.

ОСЪЖДА ОБЩИНА МАЛКО ТЪРНОВО, гр. Малко Търново, обл.

Бургаска, ул. „Малкотърновска комуна” № 3, Булстат: 000057086, да заплати по сметка на РС - Малко Търново на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, държавна такса върху главницата, възлизаща на сумата от 5 834 лв., в размер на 233,00 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.

Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Малко Търново: _______________________ 4