Разпореждане № 11431 от 17.08.2021, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 11431 гр. София , 17.08.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ в закрито заседание на седемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20211110141190 по описа за 2021 година

РАЗПОРЕДИ:

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ от г. град СОФИЯ

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

І-во ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 -ти СЪСТАВ

В закрито съдебно заседаниe в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОГДАН РУСЕВ

Като разгледа гражданско дело № 41190 от 2021-ва година по описа на Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

1

Делото е образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 26815/14.07.2021г. на СРС, подадена от В. ХР. М. срещу ЮЛ. Г. ДЖ., с искане да бъде установено между страните, че ищецът не дължи на ответницата сумите по изпълнителен лист от 01.04.2009г., издаден по гр.д. № 17671/2008г. на СРС, за събирането на които било образувано изп.д. № 20217860400286 на ЧСИ № 786 – Миладин Миладинов, както и начислените за изпълнителното производство такси и разноски.

Съдът намира, че предявените искове за признаване недължимостта на акцесорните вземания за разноски (800,00 лева) и такси по ТТРЗЧСИ (462,04 лева) по изпълнителното дело са недопустими. Това е така, тъй като, съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК, длъжникът може да оспори изпълнението на вземането, за събиране на което е образувано изпълнителното дело. Таксите и разноските по изпълнителното производство не са част от това вземане.

Ако същите са неправилно/незаконосъобразно начислени/събрани, пътят за защита на длъжника е друг – чрез оспорване на същите посредством обжалване на действията на съдебния изпълнител по реда на гл. 39, раздел 1 от ГПК. Допълнителен аргумент в тази насока е и нормата на чл. 439, ал. 2 ГПК, според която искът по чл. 439, ал. 1 ГПК може да се основава единствено на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене, т.е. касае се само за съдебно установени вземания, предмет на изпълнителното производство. Таксите и разноските по изпълнителното дело не са такива. Те се определят едностранно от съдебния изпълнител, като тази негова преценка подлежи на оспорване пред съответния окръжен съд – чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. Следва да се обърне внимание на обстоятелството, че таксите се дължат на съдебния изпълнител, а не на взискателя - ответник в настоящото производство. Поради това исковата молба в тази си част следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

На основание чл. 130 ГПК, съдът

Р А З П О Р Е Д И:

ВРЪЩА Искова молба, вх. № 26815/14.07.2021г. на СРС, в частта , с която се иска установяване между страните на недължимостта на акцесорните вземания за разноски (800,00 лева) и такси по ТТРЗЧСИ (462,04 лева) по изпълнителното дело № 20217860400286 на ЧСИ № 786 – Миладин Миладинов.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 41190/2021г.

Софийския районен съд, І ГО, 173 състав, в описаната му част. на

Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.

Разпореждането, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на ищеца чрез адв. И.И. – АК-София.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3