Определение № 3533 от 11.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3533 гр. София, 11.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Боян Балевски Касационно търговско дело № 20258002901898 по описа за 2025 година,за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника Г. Б. М.

ЕГН: ********** срещу решение №100 от 30.05.2025 г. на Пловдивски апелативен съд по в.т.д. №169/2025 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 10 / 10.01.2025 г. по гр.д. №704/2023 г. на ОС-Стара Загора, с което Г. Б. М. е осъден да върне на В. Д. Д. ЕГН:

********** на основание чл. 55, ал. 1, предл. второ от ЗЗД,сумата от 140 000.00 лева, представляваща преведена му с платежно нареждане на 23.01.2023 г. сума-цена на неосъществена покупко-продажба на дружествени дялове от „Инвесткредит груп“ ООД, заедно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 13.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата,и в частта с която, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1 836.80 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 140 000.00 лева за периода от 05.09.2023 г. до 10.10.2023 г., както и в частта за разноските.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразени в необсъждане на всички доводи на наведени от страната относно наличието на основание за заплащане на процесната сума- цена на дружествените дялове от „Инвесткредит груп“ ООД, които съпругата на ищеца била уговорила да закупи от ответника и определянето от въззивния съд на неправилна правна квалификация на иска: по чл.55 ал.1,предл. второ ЗЗД, вместо по предл.първо, както го е поискал ищеца в ИМ. Навежда се и оплакване за необоснованост на изводите на съда за наличие на неосъществено основание-предл. второ на 1 чл.55 ал.1 ЗЗД .

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.1 ГПК, с оглед противоречия на въззивното решение по въпросите: за задължението на съда да се произнесе по предявения иск в рамките на търсената с него защита и следва ли въззивният съд да изложи мотиви по всички възражения на страните и да обсъди съответните доказателства ,като и следвало ли да се приеме, че е налице неоснователно обогатяване на основание чл.55 ал.1,предл.второ ЗЗД, когато сумата е платена на основание сключен между съпругата на ищеца и ответника предварителен договор за продажба на дялове в ООД. Позовава се и на наличие на основание по чл.280 ал.2, предл трето ГПК- очевидна неправилност по горепосочените основания.

Ответникът по касационната жалба е депозирал писмен отговор на същата със становище за липса на основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Претендира присъждане на разноски в размер на 6000 лева-договорено и заплатено адв.възнаграждение, за което прилага преводно нареждане за горната сума по сметка на процесуалния представител.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

І . По иска за заплащане на сумата от 140 000.00 лева, представляваща преведена от ищеца с платежно нареждане на 23.01.2023 г. сума за неосъществена покупко-продажба на дружествени дялове,ведно ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба (13.10.2023 г.) до окончателното изплащане:

Страните не спорят , че 23.01.2023 г., Ищецът Д. е превел по банков път по банкова сметка на М. М. сумата в размер на 140 000.00 лева, като в основанието на превода е посочено, че сумата се нарежда за покупка на дружествени дялове от „“Инвесткредит груп“ ООД. В исковата молба се твърди, че цитираният превод е бил без основание, тъй като между страните, макар да е имало предварителни разговори, не е бил сключван нито предварителен, нито окончателен договор за покупка. на дружествените дялове на М. в горепосоченото ООД от страна на ищеца.

Съдът е приел, за безспорно по делото и обстоятелството, че страните по спора са водили разговори за закупуване на дружествените дялове на М. от Д. Видно от представения протокол на 02.06.2021 г. е било проведено Общо събрание на съдружниците на „Инвесткредит груп“ ООД за обсъждане на намерението на М. да прекрати участието си в дружеството, както и за вземане на решение за изкупуване на дружествените дялове на съдружниците, желаещите да напуснат. На това общо събрание било решено да бъде предоставена възможност на същия да прекрати участието в 2 дружеството, като продаде притежавания от него дялов капитал. Било решено също така, че притежаваните от него 250 дяла на обща стойност от 350 000.00 лева да бъдат изкупени от Й. Д. или от посочено от нея лице, като бъде сключен предварителен договор за покупко-продажба с уговорен краен срок за изплащане на стойността на дяловете и сключване на окончателен договор до 31.12.2021 г. В случая на неплащане в указания срок на стойността на продаваемите дялове и същите не бъдат закупени в срок до 31.12.2021 г., ОС решило, че М. ще се счита за свободен да предложи дяловете или останалите от тях на трето лице или да прекрати участието си в дружеството при условията на чл. 125, ал. 2 от ТЗ след 31.12.2021 г. На това събрание Д. е присъствал лично и е изразил своето изрично нежелание да изкупи дяловете на М.. Видно от предварителен договор от 02.06.2021 г. Г. М. и Й. Д. били сключили предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове на М., по силата на който последният се съгласил да продаде на Й.Д. и/или на посочено от нея лице дяловия си капитал от дружеството, разпределен в 250 дяла с номинална стойност от 1 000.00 лева на всеки един от тях за 1 400.00 лева за дял или общо за сумата от 350 000.00 лева. От своя страна Д.а се съгласила да закупи лично и/или чрез посочено от нея лице от ищеца собствения му дялов капитал от дружеството, разпределен в 250 дяла с номинална стойност от 1 000.00 лева на всеки един от тях за 1 400.00 лева за дял или общо за сумата от 350 000.00 лева. Страните се били уговорили сумата от 350 000.00 лева да бъде изплатена на вноски по банков път, като последната вноска, представляваща окончателно плащане, да бъде направена не по-късно от 31.12.2021 г. Същите определили и срок на действие на договора, а именно до сключване на окончателен такъв в нотариална форма и извършване на всички плащания по него, но не по-късно от 31.12.2021 г. В случай, че купувачът на дяловете не изплати в срок посочената продажна цена, продавачът има право да задържи получените до момента суми, като се задължава да прехвърли с окончателен договор на купувача или на посочено от него лице собствеността на такава част от дяловете си, съответстваща на заплатената от купувача до момента сума, изчислена по 1 400.00 лева за дял.

На 28.11.2022 г. е проведено друго общо събрание на съдружниците. Бил е обсъждан въпросът за продажбата на дружествените дялове, притежавани от съдружниците М. и Д. Било взето решение, с което се удължава срока за изплащане на уговорената продажна цена за дяловете на М. до 31.05.2023 г., както и прехвърлянето на дяловете на двамата да стане едновременно.

Според въззивния съд, по делото не са представени никакви доказателства за съществуването на договорни отношения между ищеца Д. и ответника М., по силата на които първият да е поел задължение да купи или е д а купил дружествените дялове на ответника в поменатото дружество.

Обстоятелството, че купувачът по предварителния договор от 02.06.2021 г., Й.

Д. се явява съпруга на ищеца не води автоматично до извод, че същият е третото лице, на което ще се продадат дяловете на М., според посочено в тази договор. Съдът е отбелязал и липсата на каквито и да доказателства за някакви съглашения между последните двама или между ответника и ищецът, последният да бъде третото лице по смисъла на предварителния 3 договор от 02.06.2021 г. По делото няма изобщо твърдения, данни или доказателства М. да е прехвърлил част или всички свои дружествени дялове.

От изложеното, според въззивния съд, следва извод, че не е осъществено пълно и главно доказване на правоизключващото възражението на ответника, че процесната сума му е преведена на някакво основание. Ето защо следва изводът, че е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1, хипотеза втора от ЗЗД и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца 140 000.00 лева, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва по чл.

86, ал. 1 от ЗЗД от датата на исковата молба (13.10.2023г.) до окончателното изплащане, както и лихва- обезщетение за забавено плащане по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху сумата от 140 000.00 лева, за периода от 05.09.2023 г. до 10.10.2023 г., в размер на 1 836.80 лева.

С нотариална покана от 12.07.2023 г. по реда на чл. 592 от ГПК и чл. 50 от ЗННД (, ищецът е поискал ответникът да върне платената сума в седмодневен срок от получаването, тъй като между тях не е имало никакво правоотношение по повод на дружествените дялове. Поканата не е била връчена, тъй като адресатът не е бил намерен на адреса (който е посочен и в отговора на исковата молба). Той не се е явил да я получи в срока, посочен в уведомлението, което е било залепено на входната врата. При това положение , съдът е приел, че поканата се счита за връчена на 28.08.2023 г. на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради дължимост на главницата, се дължи обезщетение за забавено плащане от датата на изпадане в забава (05.09.2023 г. – датата на изтичане на срока на поканата) до датата на исковата молба (11.10.2023 г.) или за периода от 05.09.2023 г. до 10.10.2023 г. Ето защо предявеният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1 836.80 лева е основателен и посочената сума следва да бъде присъдена. На база всичко изложено,въззивният съдебен състав е приел, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на пълномощника на касационния жалбоподател се сочи основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.1 ГПК, с оглед твърдените противоречия на въззивното решение по въпросите:1. За задължението на съда да се произнесе по предявения иск в рамките на търсената с него защита и 2.

Следва ли въззивният съд да изложи мотиви по всички възражения на страните и да обсъди съответните доказателства, като и по въпроса: 3.

Следвало ли да се приеме, че е налице неоснователно обогатяване на основание чл.55 ал.1,предл.второ ЗЗД, когато сумата е платена на основание сключен между съпругата на ищеца и ответника предварителен договор за продажба на дялове в ООД.

Позовава се и на наличие на основание по чл.280 ал.2, предл трето ГПК- очевидна неправилност по посочените в КЖ основания.

Настоящият състав на ВКС,ТК, Първо т.о. счита, че не е налице основание за допускане на касационен контрол на въззивното решение в хипотезата на чл.280 ал.1, т.1 или т.3 ГПК по следните съображения:

Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на 4 чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му.

Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес.