Решение № 370 от 22.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. Пловдив, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело № 20245001000247 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение №56/30.І.2024год. постановено по т.д.

№512/2022год. П. окръжен съд, ХVІ състав, е отхвърлил като неоснователни исковете на В. Д. В., ЕГН ********** от ***, срещу З**"ОЗ*-З.“ АД гр.С., ЕИК ** представлявано от изпълнителните директори А.П.Л. и Р.К. Д. за заплащане на сумата 35 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и за заплащане на законната лихва върху сумата, считано от 3.VІІІ.2021год. до окончателното и изплащане, претендирани в резултат на ПТП, състояло се на 3.VІІІ.2021год. в гр.П., ул."С.", на паркинг за автомобили в близост до бул.“Б.“ №*, с участници: В. Д. В. и специален автомобил „Ф.Т.**“ с рег.№**, управляван от П.Н.С., за който автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със З* „ОЗ*-З.“ АД гр.С..

Осъдил е В. Д. В., ЕГН ********** да заплати на З* „ОЗ*-З.“ 1

АД гр.С., ЕИК ** разноски по делото в размер на 4 557.50лв., за адвокатско възнаграждение и разноски за производството.

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№6888/26.ІІ.2024год. е подадена от В. Д. В., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Т. П. А. от АК-П., против решение №56/30.І.2024год. по т.д.№512/2022год. на П. окръжен съд, ХVІ състав, с оплаквания, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Възраженията са, че първоинстанционният съд едностранно е разгледал представените по делото доказателства в полза на ответника по делото. Освен това недопустимо е кредитирал дадените в рамките на досъдебното производство свидетелски показания, като не е отчел обстоятелството, че ищецът е дал тези показания в състояние на шок и под въздействие на стреса от ПТП-то, както и под влияние на полицейските служители. Факт са причинените на ищеца травматични увреждания и че те са резултат от съприкосновение на тялото му със земята при падането върху асфалтовата настилка, като най-вероятната причина за това е удар от автомобила. Ищецът е бил ударен и причината за това е поведението на водача на МПС, който не е реагирал своевременно със спиране на опасността от удар с пешеходеца, при положение, че е имал техническа възможност за такава реакция. Не е ясно защо първоинстанционният съд счита, че поведението на водача на МПС е правилно, след като вещите лица са посочили най-вероятния механизъм за настъпване на процесното ПТП. Моли въззивният съд да постанови решение, с което отмени като незаконосъобразно, неправилно и необосновано решението на ПОС и постанови ново решение по същество, с което уважи изцяло предявените искове, като му присъди направените по делото разноски.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ З.А.Д. "О**-З." АД гр.С., ЕИК ** представлявано от изпълнителните директори А.П.Л. и Р.К. Д., чрез процесуалния му представител адв. Н. Ш., подава отговор на въззивна жалба вх.№13299/15.ІV.2024год., с възражения за нейната неоснователност. Сочи, че за да отхвърли предявените от ищеца искове, първоинстанционният съд е приел, че не са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД- противоправно поведение на деликвента, вреди, причинна връзка между противоправното поведение и вредите, както и вина на прекия причинител, наличието на които би обосновало правния интерес на ищеца да защити правата си по реда на чл.432ал.1 КЗ. В хода на 2 производството пред ОС- П. не са събрани доказателства, които да сочат по категоричен начин, че поведението на водача на МПС е противоправно. Не е установена и причинна връзка между поведението на водача на застрахованото МПС и уврежданията на ищеца. По делото е установено, че травмите на ищеца са типични за такива, получени от падане на тялото върху твърда земна настилка, като причината за падането му не може да се установи с категоричност. По делото не е установено водачът на МПС да е поставил в опасност пешеходеца и/или да е създал препятствие за неговото движение.

Счита, че първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото, достигайки до верни правни изводи и е постановил един мотивиран правен акт, с който са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от ищеца искове. Ето защо моли въззивният съд да потвърди решението на ОС- П., като правилно, обосновано и законосъобразно, като му присъди разноски за въззивната инстанция.

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.

П.ският апелативен съд като взе предвид направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбата доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:

Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е. постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.

По правилността на решението на първоинстанционния съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на 3

ВКС.

Предмет на делото са предявени от ищеца В. Д. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез пълномощника му адв. Т. А. от АКП., искове с правно основание чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД и чл.86ал.1 ЗЗД срещу ответника З** „ОЗ*-З.“ АД гр.С., ЕИК ** да заплати обезщетение в размер на 35 000лв. за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на нанесената му телесна повреда- счупване на десния лакът, разкъсно-контузна рана в областта на дясната вежда, охлузвания по лицето, счупване на костите на скулите и горната челюст, представляващи две средни и една лека телесни повреди, при ПТП, настъпило на 3.VІІІ.2021год., в гр.П., причинено от водача на специален автомобил „Ф.Т.“ с рег.№**, за което МПС е налице валиден застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при З**"ОЗ*-З.“ АД гр.С., ЕИК ** по застрахователна полица №**, валидна до 6.ХІ.2021год., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обезщетенията, считано от датата на настъпилото ПТП- 3.VІІІ.2021год. до окончателното им изплащане.

Ищецът твърди, че е пострадал при ПТП, състояло се на 3.VІІІ.2021год., около 9.30часа, в гр.П., ул."С.", на паркинг за автомобили, в близост до денонощен магазин за алкохол и цигари, когато се е придвижвал бавно, с помощта на две патерици, по посока на магазина . Докато се движил в паркинга, забелязал боклукчийски камион да извършва маневра назад от източната страна на магазина. Ищецът подминал камиона и в следващия момент усетил, че лежи на асфалта пред магазина. Твърди, че не си спомня самия удар, тъй като е бил силно зашеметен, главата му била ударена и от лицето му течала обилно кръв, като чувствал остра болка. Твърди, че произшествието е виновно причинено от водача на специалния автомобил „Ф.Т.“ П.С., който е имал пряка видимост към пешеходеца и съответно техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране.

Сочи, че от страна на водача на МПС са нарушени изискванията на чл.5ал.2т.1 и чл.62т.2 ЗДвП, вменяващи на водачите да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, както и в жилищна зона да се движат със скорост не по-голяма от 20 км/ч, като не поставят в опасност пешеходците и не създават препятствия за тяхното движение. Твърди се, че при произшествието на ищеца са причинени 4 травматични увреждания- разкъсно-контузна рана на дясната вежда, охлузвания по лицето и тялото, закрито счупване на костите на скулите и горна челюст, фрактура на дясна яблъчна кост, наложила оперативно лечение, както и фрактура на десния лакът, наложила шиниране на ръката, след което получил и кръвонасядания от стегнатата шина. Ищецът твърди, че не е могъл да се храни нормално повече от три месеца, не можел да се движи и да се обслужва сам, а болката не спирала. Ищецът живеел сам, нямало кой да му помага, чувствал постоянна тревога, че няма да може да се справи. Съседи му помагали за елементарни нужди. Понастоящем движенията му били все още ограничени, ищецът се чувствал психически разстроен и с огромна уплаха и притеснение да се движи по улиците. Провел и редица рехабилитационни процедури за раздвижване и намаляване на болката от травмите. Твърди се, че автомобилът, причинил катастрофата, е застрахован при ответника, който след извънсъдебна претенция, отправена до него на 15.Х.2021 год., е отказал да изплати на ищеца претендираното от него застрахователно обезщетение.

При така изложените твърдения в исковата молба, ищецът прави искане ответникът да бъде осъден да м у заплати сумата 35 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху обезщетението от деня на произшествието- 3.VІІІ.2021год., до окончателното му изплащане.

Ответникът „З* *“ АД гр.С., ЕИК ** оспорва исковете, като неоснователни. Оспорва сочения от ищеца механизъм на произшествието, оспорва и да са налице изискуемите от закона предпоставки за ангажиране деликтната отговорност на прекия причинител, а от там и тази на застрахователя по договора за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Счита, че не е налице виновно противоправно поведение на водача на МПС, сочен от ищеца. Възразява, че протокола за ПТП не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно заявения механизъм на произшествието и причинените телесни увреждания. Оспорва да е налице причинна връзка между твърдените от ищеца вреди и поведението на застрахования водач. Евентуално прави възражение за съпричиняване на увреждащия резултат от страна на ищеца, който се поддържа да е нарушил нормите на чл.5, чл.107, чл.113 и чл.114 ЗДвП, вменяващи конкретни задължения и забрани по отношение пешеходците. Прави възражение за прекомерност на исковата претенция. Възразява се и срещу началния момент, 5 от който се претендира обезщетение за забава, като поддържа, че такова следва да бъде присъдено само от датата на исковата молба по подробни изложени в отговора съображения, основани на твърдения, че от страна на пострадалото лице не са представени изискани от застрахователя документи и на нормата на чл.497ал.1т.2 КЗ.

В допълнителната искова молба ищецът твърди, че уврежданията са настъпили в резултат от съприкосновение между превозното средство и пешеходеца. Уточнява се, че при навлизането на пешеходеца на паркинга, водачът на превозното средство е започнал движение напред, при което е блъснал пешеходеца с предницата си, тогава ищецът е паднал и се е свестил на земята зад камиона, където от събралите се хора е разбрал, че камионът го е блъснал и „минал върху него“. В отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа вече заявените възражения срещу основателността на исковете.

Безспорен факт по делото е наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за специален автомобил ** „Ф.Т.“ с рег.№**, управляван от П.Н.С., ЕГН ********** към датата на настъпване на процесното ПТП- 3.VІІІ.2021год., при ответното застрахователно дружество З* „ОЗ*-З.“ АД гр.С., ЕИК ** по застрахователна полица № **, валидна до 6.ХІ.2021год.