Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4108 от 16.06.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2794/2025
Вид
Решение № 4108
Подписан
16.06.2026
В сила
16.06.2026
Състав
Рени Коджабашева, Весела Тодорова Аврамова, Мария Георгиева Шейтанова

Цитирани разпоредби

  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.153, ал.6 · Закон за енергетиката
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 4108 гр. София, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

М. Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20251100502794 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 13.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 28148/ 2024 г. на Софийски районен съд, ГО, 33 състав, по предявени от „Топлофикация София” ЕАД- гр. София установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД е признато за установено, че М. Б. А. /ЕГН **********/ дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД /ЕИК 831609046/ сумата 167.38 лева, представляваща цена на доставена през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот, находящ се в гр. София, бул.****, магазин, с аб. № 342490, топлинна енергия, с която сума ответницата се обогатила неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 06.03.2024 г. до погасяване на задължението, и сумата 19.13 лева, представляваща обезщетение за забава при погасяване на задължението за топлинна енергия, дължимо за периода от 12.04.2023 г. до 26.02.2024 г., като исковете са отхвърлени: относно главницата за цена на топлинна енергия- за горницата до пълния предявен размер от 2 404.10 лева, и относно обезщетението за забава- за горницата до пълния предявен размер от 418.01 лева и за периода от 31.08.2021 г.- 11.04.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 13184/ 2024 г. на СРС, 33 състав. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата М. Б. А. е осъдена да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата 48.95 лева- разноски за исковото производство, и сумата 7.07 лева- разноски за заповедното производство, пропорционално на уважената част от исковете. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е осъден да заплати на ответницата М. Б. А. сумата 691.10 лева- разноски за исковото производство, и сумата 186.78 лева- разноски за заповедното производство, пропорционално на отхвърлената част от исковете.

Постъпила е въззивна жалба от М. Б. А. /ответница по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС 1 решение в частта му, в която е призната дължимостта на горепосочените сумиглавница и лихви за забава, и в частта за съразмерно присъдените на ищеца разноски, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице- помагач “Техем Сървисис” ЕООД- гр. София не изразява становище по повод подадената от ответницата въззивна жалба.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

По същество постановеното от СРС решение е неправилно в обжалваната част и следва да бъде отменено.

Ищецът основава претенциите си към ответницата М. А. на твърдението, че е собственик на процесния имот, представляващ търговски обект: МАГАЗИН в сградата на бул.**** в гр. София, с аб.№ 342490, в който доставял топлинна енергия за стопански нужди през периода 1.05.2021 г.- 30.04.2023 г. Не се твърди наличието на договорно правоотношение между ищеца- топлопреносно предприятие и ответницатафизическо лице като собственик на процесния имот, а се цели ангажиране на извъндоговорната отговорност по чл.59, ал.1 ЗЗД на последната, при твърдения, че се е обогатила за сметка обедняването на ищеца.

Основателността на предявения от „Топлофикация София" ЕАД установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД е предпоставена от установяване настъпилото за ответницата обогатяване за сметка обедняването на ищеца, каквито елементи от приложимия фактически състав не са доказани по делото. Предвид направените от ищеца за обосноваване на спорното материално право твърдения, в негова доказателствена тежест е установяване ползването на процесния имот от ответницата, потребяването на топлинна енергия за стопански нужди в него, нейните количество и стойност, както и изпадане на последната в забава при плащане на процесното главнично задължение. Тъй като дължимото в процеса пълно главно доказване на обосноваващите спорното материално право /права/ факти и обстоятелства не е проведено от ищеца по делото, при прилагане на неблагоприятните последици от непроведеното доказване в негова вреда исковете му като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени.

В случая по твърдение на ищеца ответницата си е спестила разходи за доставената и ползвана от нея в процесния търговски обект- магазин, топлинна енергия за стопански нужди. Според направените в подадения от ответницата писмен отговор на исковата молба фактически твърдения- до 1971 г. били налице три съседни 2 магазина на трима собственици, като в процесния магазин нямало поставени отоплителни тела, както и в жилищната сграда над него; през 1978 г. магазините били национализирани, като държавата съборила стените между тях и бил образуван един голям магазин, който се отоплявал от отоплителните тела, поставени в бившите части на другите два магазина; през 1992 г. големият магазин бил върнат на предишните му собственици, които отново го разделили на три по- малки, като изградили вътрешни стени в него, възстановявайки фактическото състояние до 1978 г., и при това разделяне ответницата получила процесния магазин, който не бил отопляем.

Установява се от събраните в процеса писмени доказателства, че ответницата М.

А. се легитимира като собственик на МАГАЗИН с площ от 37.20 кв.м. на приземния етаж в сградата на бул. **** в гр. София, който първоначално бил получен от нея въз основа на извършени през 1971 г. от И.В.М.- неин дядо, актове на имуществено разпореждане- дарение и завещание на идеални части от имота, а в последствие- въз основа на реституцията му по реда на ЗВСНМРСА през 1992 г., следваща одържавяването му през 1978 г. на основание ПМС № 60/ 1975 г., за което е издадена Заповед от 11.05.1992 г. на министъра на финансите, приложена като доказателство по делото.

Представен е по делото и Договор за наем на недвижим имот от 18.03.2014 г., според който ответницата- в качеството на наемодател, отдала под наем процесния недвижим имот на третото за спора лице „Дамар 2003“ ЕООД- наемател, от което на 13.11.2015 г. било депозирано заявление в топлопреносното предприятие с искане за закриване на откритата на негово име клиентска партида, поради прекратяване на договора за наем.

Съгласно заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза, прието като неоспорено от страните, след разделянето на магазина на две части, за процесния магазин, ползван от наемателя „Дамар 2003“ ЕООД, в протокол на „Техем Сървисис“ ЕООД от 27.11.2012 г. било отбелязано, че има водомер, който бил затапен, като не било отбелязано в обекта да има отоплителни тела. За процесния период в обекта била начислявана топлинна енергия на база екстраполация по максималния специфичен разход на сградата, който се вземал предвид при неосигурен достъп. Поради неосигурен достъп била начислявана и топла вода на база 2 потребители- по 140 л/ден за един човек- съгласно чл.69, ал.2, т.2 от Наредба № Е-РД-04-1. Начислявана била и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, на база пълен отопляем обем на имота /118 куб.м./съобразно Наредба № Е-РД-04-1. Според вещото лице извършеното разпределение на топлинна енергия за сградна инсталация съответства на отчетената от общия топломер, като бил спазен предвиденият ред за изчисление в нормативната уредба.

При посещение на обекта експертът констатирал, че същият се използва за кафене, като никой от персонала не знаел кой е собственик на имота. Поради това и според вещото лице в случая не може да се касае за неосигурен достъп на отчетника, а за невъзможност да се установи кой е процесният магазин, респ. кой е отчитаният обект.

В о.с.з. при изслушване на заключението експертът е добавил, че на място се намират 4 магазина, които са с един и същи административен адрес и са „под един и същи номер“, като по приложения по делото архитектурен проект същият установил кой е процесният магазин, като извършил посещение на същия. При посещението на място констатирал, че в имота има един водомер, който бил спрян и пломбиран, поради което топла вода не била ползвана. През исковия период в имота нямало и радиатори, поради което и топлинна енергия за отопление също не била ползвана. Посочено е в заключението, че през исковия период било възможно да бъде използвана единствено топлинна енергия за сградна инсталация, като същевременно са направени 3 констатации, че в обекта не преминават никакви тръби от вътрешната отоплителна инсталация и че в момента на огледа не съществува техническа възможност да се монтира отоплително тяло, тъй като вертикалният щранг, към който може да се свърже, минава в съседния магазин, като освен това връзки към радиаторите „не могат да се изтлеят“.

Следва да се отбележи наред с горното, че в приложения по делото наемен договор от 21.08.1992 г., сключен между А. и М.К.- наемодатели, и „Кастор 92“ ООДнаемател, за отдаване под наем на магазин в процесната сграда се съдържа договорна клауза, според която наемателят поел задължение да заплаща на съответните доставчици всички консумативни разходи, свързани с ползването на имота, каквито са разходите „за изразходвана електроенергия, вода, съответната такса канал, за почистване на общите части и др.“, но не и разходи за топлинна енергия, което е допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че такава енергия в процесния имот не е потребявана.

Неправилно е прието от първоинстанционния съд при така установената фактическа и правна обстановка, че ищецът е установил в производството при условията на пълно и главно доказване настъпило неоснователно обогатяване, при което ответницата се е обогатила неоснователно за негова сметка, спестявайки разходи за доставена в процесния имот топлинна енергия, доколкото не е установено, че магазинът, за който при ищеца служебно е открита партида с аб.№ 342490, фактически е бил ползван от ответницата и че в него е била доставяна топлинна енергия, включително за сградна инсталация.

Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на въззивния съд за неоснователност на предявените от топлопреносното предприятие претенции за присъждането на суми за доставена в процесния имот топлинна енергия за небитови нужди и за мораторни лихви.

Спестяването на разходи, които обогатилият се би следвало да понесе, води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание чл.59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане /Решение № 587/ 01.11.2010 г. по гр.д.№ 941/ 2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК/. В този смисъл само в случай, че е доказано фактическото ползване на имота- търговски обект, който е бил топлофициран и в него е доставяна топлинна енергия от ищеца, може да бъде обоснован извод за настъпило за последния обедняване за сметка обогатяването на ответника. В случая недоказано по делото се явява фактическото ползване на процесния търговски обект от ответницата и потребяването на топлинна енергия в количеството и стойността, претендирана от ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.6 ЗЕ, потребителите в сграда- етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. В случая, обаче, не се касае за визираната в цитираната законова разпоредба хипотеза, при която потребителят в сграда- етажна собственост, е прекратил топлоподаването към отоплителните тела в имота си чрез монтираната на тях регулираща арматура, а за липса, освен на отоплителни тела, и на каквито и да било елементи от вътрешната отоплителна инсталация на сградата, през които е възможно потребяването на топлинна енергия в процесния имот. Това е така, тъй като според приетото като неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като обективно дадено експертно заключение, цитирано по- горе, в процесния търговски обект не се ползва топла вода- БГВ, в него няма отоплителни тела, не преминават никакви тръби от 4 вътрешната отоплителна инсталация, като не съществува и техническа възможност за монтирането на отоплителни тела, тъй като вертикалният щранг, към който биха могли да се свържат такива, минава в съседния магазин. Същевременно не се твърди от ищеца, нито се доказва в сградата да се доставя топлинна енергия за отопление на общи части.