Решение № 260108 от 25.11.2020, Районен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ гр.Ловеч, 25.11.2020 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на двадесет и седми октомври, през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

При участието на секретаря

ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА , като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 872 по описа за 2020 г, за да се произнесе съобрази:

Производство за налагане на мерки за защита срещу домашно насилие по реда на чл.4, ал.1 от ЗЗДН.

Производството е образувано по молба от С.Я.К., с пост.адрес и адрес за кореспонденция: гр. Ловеч, ул.“Академик Иширков“№11, представлявана заедно и поотделно от адв.А.М. и адв.Румен Константинов, и двамата от АК – Ловеч против В.Ц.К., с пост.адрес: ***.

От страна на молителката са наведени твърдения, че с ответника се познават от 2018 г. и от тогава живеят заедно на съпружески начала. От съвместното си съжителство нямат деца, като молителката е разведена и има дъщеря от предходен брак.

Твърди, че с В.К. живели заедно общо около три години. Първоначално отношенията им се развивали добре, но преди около година отношенията им започнали да се влошават. Ответникът станал избухлив и й посягал, удрял я е. Разделяли са се, но винаги е смятала, че нещата ще се оправят. Молителката излага, че с ответника са живели в дома на майка му в гр.

Ловеч, ул.“Ал.Кусев“№9а. Сочи, че през последната година няколко пъти си тръгвала, заради различни скандали помежду им, като последният път когато си тръгнала и решила, че вече трябва да сложи край на тази връзка, било 29.06.2020 г. Описва,че този ден била в дома на ответника. Било около обяд, майка му я нямало и приятел на В. им бил на гости. Тогава пред общия им приятел В. започнал да се държи грубо с нея, обиждал я, наричал я „психоболна“, казвал й, че има „болен мозък“ и че му говорела постоянно едни и същи глупости.

Изтъква, че този път проблемът между тях била нейната ревност и това,че й били казали, че В. има друга връзка. Този ден се скарали и тя му заявила, че си тръгва. Започнала да си събира багажа, при което ответникът й казал да остави всички дрехи, които той й е подарявал. Така при него останали част от дрехите й и картата на телефона й.

Молителката твърди, че се прибрала при родителите си и им заявила, че това ще бъде краят на отношенията й с В.. През нощта на 29/30.06.2020 г. видяла, че В. я е търсил по „месинджер“ няколко пъти, но не отговаряла. Впоследствие й пишел от проофилите на техни общи познати, но тя и на тях не отговаряла. Тъй като В. не спирал да я търси, подала жалба и в полицията. Впоследствие му се обадила и го предупредила, че подава и втора жалба в полицията и да спре да я тормози.

Посочва, че в продължение на няколко дни са се чували няколко пъти, но тя вече била взела решение и многократно му заявила, че няма да се върне повече при него.

Наведени са твърдения, че на 05.07.2020 г. около 16.00 часа ответникът се обадил на новия номер на молителката. Държал се добре, искал да се видят и да говорят. Молителката му казала, че е вкъщи и няма намерение да ходи никъде и ответникът и казал, че ще я посети. За да няма проблеми, му казала, че ще слезне долу пред блока. Когато ответникът дошъл, забелязала, че е пил и му заявила, че не желае да говори с него в това състояние.Той я помолил да му даде 5 лева и тя отговорила, че има само 5 лева, които нейният баща й дал за цигари и няма други пари, но за да я остави намира му ги дала и за пореден мът му казала, че са приключили отношенията си.

Молителката твърди, че на

06.07.2020 г. около 9.00 часа В. отново й се обадил по телефона и настоявал да слезе пред блока. Когато слязла, започнал да я обижда. Наричал я „курва“, крещял й, казал и че била ходила по мъже за 50 лева. Помолила го да престане, но той й взел цигарите и телефона, за да не може да се обади. Скъсал кутията с цигари, като продължавал да крещи, да псува и да я обижда. Когато му казала да й върне телефона, той започнал да я блъска, хванал я за ръката, дърпал я.

Излага, че точно тогава съвсем случайно минали двама полицаи в тунела между „Пощенска банка“, при което В. я пуснал. Върнал й телефона след като полицаят го подканил да го направи. Твърди, че на ответника е бил съставен протокол за предупреждение, но дори и пред тях В. продължил да я обижда и псува. Когато се прибрала, баща й си бил вкъщи и като я видял, че била раздърпана и надрана по ръцетея попитал отново ли е имала проблеми с В.. Тогава обяснила на баща си, че ще подаде в полицията поредна жалба, защото нещата не може да продължават по този начин.

Молителката твърди, че непрекъснато живее в страх, че ще бъде отново подложена на такива насилнически действия от страна на ответника. Изтъква, че независимо от опитите й за компромиси от нейна страна, ответникът с нищо не показал, че ще промени поведението си. Заявява, че все още е силно стресирана и изплашена от нова саморазправа и евентуален нов побой. Отбелязва, че ответникът и преди я е бил, но не си е вадила медицинско.

МОЛИ съдът да постанови решение за издаване на заповед за защита, с която да постанови следните мерки по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, а именно:

1.

На основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН В.Ц.К. да бъде задължен за се въздържа от извършване на домашно насилие;

2.

На основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН да му бъде забранено да приближава молителката на определено от съда разстояние, както и да приближава жилището, в което живее в гр. Ловеч, ул.“Академик Иширков“№ 11 и нейните места за социални контакти и отдих, при условия и срок, определен от съда;

Ответникът В.Ц.К. не е депозирал писмен отговор и не е посочил и представил доказателства.

В насроченото открито с.з.молителката

С.Я.К. се явява лично и с адв.М. и адв. Константинов. Поддържа молбата и моли съдът да постанови решение, с което да я уважи, като издаде заповед за защита по отношение на ответника и наложи мерки по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, за срок определен от съда. Подробни фактически и правни доводи са развити в хода на устните състезания.

Ответникът

В.Ц.К. не взема участие в процеса нито лично, нито чрез упълномощен процесуален представител.

Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства: декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от 06.07.2020 г., медицинско удостоверение № 102/2020 г., писма с № УРИ -4427 / 10.07.2020 г. и №УРИ 176200-5575/14.08.2020 г.и двете на РУ - Ловеч, както и показанията на свидетелите: Я.

Х. К., М.И.П. и В.П.Р., преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

По допустимостта на молбата:

Съгласно разпоредбата на чл.3, т.2 от ЗЗДН защита по предвидения в ЗЗДН ред може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство.

По делото не е спорно, че страните са съжителствали на съпружески начала от 2018 г. Живеели са в дома на ответника, находящ се на адрес: гр. Ловеч, ул.“Ал. Кусев“№9а, като след раздялата им в края на м.юни 2020 г.ответникът останал да живее там, а молителката се установила в дома на родителите си в гр.Ловеч, ул.“Академик Иширков“№11.

При тези данни съдът намира, че е налице активна и пасивна процесуална легитимация на страните в процеса.

По основателността на депозираната молба:

По делото е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН с дата 06.07.2020 г., в която под страх от наказателна отговорност молителката е декларирала, че на 06.07.2020 г. спрямо нея е извършен акт на домашно насилие от ответника В.Ц.К..

Съгласно данните по декларацията, на 06.07.2020 г. около 9.00 часа В. се обадил на молителката по телефона и тя му казала, че си е вкъщи. Ответникът я накарал да слезе пред блока и когато слязла, В. започнал да я обижда. Наричал я „парцал“, „курва“, крещял й, казал й, че ходила да се ебе за 50 лева. Взел й цигарите и телефона, за да не може да се обади, скъсал кутията с цигари. Когато молителката му казала да й върне телефона, започнал да я блъска, хванал я заръката, дърпал я и в този момент съвсем случайно минали двама полицаи в тунела между „Пощенска банка“, при което В. я пуснал и върнал телефона.

От вложеното съдебно-медицинско свидетелство №1020/2020 г. се установява, че на 06.07.2020 г.по нейно желание молителката С.Я.К. е била прегледана от д-р Пламен Доровски – н-к отделение по съдебна медицина при МБАЛ – Ловеч. При прегледа е установено, че по лъчевата повърхност на дясната предмишница, над гривнената става има червеникаво охлузванена площ с размера 0.8/0.2см. Други външни травматични увреждания при прегледа не са установени. Прегледалият лекар е направил заключение, че уврежданията са резултат на тъпа травма и може да е причинена по начин и време както е съобщила прегледаната – стискане за дясната ръка. Посочено е, че уврежданията са причинили болки и страдания.

Съгласно информацията, предоставена от РУ – Ловеч с писма с № УРИ 176200-4427 / 10.07.2020 г. и №УРИ 176200-5575/14.08.2020 г., през м.юни и юли 2020 г. в РУ – Ловеч са постъпили две жалби от С.Я.К. срещу лицето В.Ц.К., които са заведени съответно с рег. № 176200-4427/30.06.2020 г. рег. № 176200-4578/ 06.07.2020 г.

Сигналът от 06.08.2020 г. е за скандал между страните и е посетен от служителите мл.инспектор Веселен Рачевв – ст. Полицай група „ООР“, РУ Ловеч и мл.инспектор М.П. – ст.полицай група „ООР“, РУ Ловеч. На място полицейските служители са констатирали скандал между страните, като е съставен протокол за предупреждение по чл.65 ЗМВР на предизвикалия скандала В.К..

С оглед особения характер на производството по предоставяне на защита от домашно насилие в разпоредбата на чл.13, ал.2 от ЗЗДН е предвидено изключение от общите правила на доказване, като е въведена възможност съдът да основе своите фактически изводи на нарочна декларация, съставена от търсещото защита лице. В кориците на делото е налична такива декларация с дата на изготвянето й 06.07.2020 г, като същата се явява самостоятелно и годно доказателство във връзка с наведените от молителя твърдения (арг. чл.13, ал.3 от ЗЗДН), като съдът би могъл да се позове при постановяване на крайния си акт единствено на нея. Декларацията се ползва с презумптивна доказателствена стойност, относно истинността на твърденията в молбата за осъществени противоправни действия от страна на ответника, съставляващи която и да било от проявните форми на домашно насилие.

Анализирайки в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът намира, че представената от молителката декларация следва да бъдат кредитирана.

В хода на делото доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН по никакъв начин не е оборена и опровергана от събраните доказателства.

Твърденията на молителката за осъществен спрямо нея акт на психическо и физическо насилие, покриващ признаците на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, се потвърждават както от приобщените писмени доказателства / медицинско удостоверение, писма от РУ – Ловеч/, така и от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Я. Х. К. /баща на молителката/, В.П.Р. и М.И.П.. Последните двама са полицейските служители, посетили мястото на разразилия се между страните скандал от 06.07.2020 г. и лично са възприели част от насилническите действие на ответника.

От показанията на св.К. се установява, че проявите на насилие от страна на ответника спрямо дъщеря му имат системен характер, като същият нееднократно е забялазвал видими следи от насилие:

„…веднъж си дойде с изкъртен зъб, счупени ребра, виждаха се синини“. Споделя, че В. често ходи до тях, вика под прозорците, хвърля камъни и тъй като изпитвала неудобство от съседите, дъщеря му се принуждавала да излиза да говори с него. Относно процесния случай от 06.07.2020 г. си спомня, че Виктория се прибрала зачервена и разстроена, като му споделила, че случайно са минали полицаите и е успяла да избяга. Изтъква, че след издаване на заповедта за незабавна защита дъщеря му се чувства по-спокойна, тъй като ответникът не е посещавал дома им, въпреки че понякога през нощта пращал приятели, които да безпокоят семейството им – крещяли, хвърляли камъни, но определя техните техните действия като много по-плахи в сравнение с действията на ответника.