Определение № 12451 от 01.04.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12451 гр. София, 01.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20221110171249 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение на И. Б. К., обективирано в Заповед № 1/08.12.2022г. на управителя на работодателя „п.е“ ООД.

Ищецът твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение, по силата на което заемал длъжността „сервитьор“ в „п.е“ ООД, с място на работа: гр. София, ж. к.

„Младост 3“, ул. „Радко Димитров“, до бл. 349, и което било прекратено поради дисциплинарното му уволнение, обективирано в издадената от управителя на дружеството Заповед № 1/08.12.2022г., връчена му на 08.12.2022г. Счита оспорената заповед за незаконосъобразна, тъй като същата не била мотивирана в нужната степен- липсвали данни относно начина на извършване на вмененото на ищеца нарушение, както и относно наличието на причинна връзка между негово поведение и сочения в заповедта вредоносен резултат- установено неотчитане на парични средства в касата на заведението, като подчертава в тази връзка, че само по себе си обстоятелството, че е бил на смяна в дните, за които се твърди да са констатирани липси в касата на заведението, не означава, че именно той е отговорен за това, тъй като на смяна са били едновременно петима души. Наред с това, поддържа, че изложените в заповедта твърдения за присвоени суми от сметки на клиенти са неверни, като изяснява, че е обективно невъзможно клиентът да плати по- голяма сума от маркираната в касовия бон, който му се предоставя. По второто вменено му с оспорената заповед нарушение на трудовата дисциплина- неявяване на работа след 14.10.2022г., заявява, че е бил възпрепятстван да се яви на работа след 13.10.2022г., тъй като в проведен на тази дата телефонен разговор между жена му Г. К.а и управителя на дружеството В.В., последният й забранил двамата с И. да пристъпват на територията на ресторант „п.е“.

Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, поддържайки, че е спазил всички изисквания за формална законосъобразност на оспорената заповед- същата е издадена в предвидените за това в нормата на чл. 194, ал. 1 КТ срокове, след като на служителя е предоставена възможност да даде обяснения по случая, като е мотивирана в достатъчна степен, тъй като съдържа подробно описание на вменените на ищеца две нарушения на трудовата дисциплина. Излага подробни фактически и логически съждения, от които счита, че се установява реалното извършване на описаните в заповедта за уволнение нарушения.

Изяснява в тази връзка, че ищецът изпълнявал функциите на „главен сервитьор“ в гостилница „п.е“ в гр. София, ж. к. „Младост 3“, където двамата със съпругата му Г. К.а работили винаги в една смяна. Тъврди, че двамата, заедно със служителката Б.Д., били в 1 основата на практика при обслужване на клиенти на заведението на същите да не се предоставя касов бон, същите да заплащат сметката си по реалните цени в менюто, след което сервитьорът да генерира касов бон на значително по- ниска стойност от реалната, използвайки възможността на софтуерната програма, с която работи, да начисли отстъпка, без да е налице основание за това, и като резултат стойността на отстъпката, реално заплатена от клиента, да не се отчита в касата, а да се задържа от служителя. Изяснява в тази връзка, че независимо колко сервитьори работили на смяна, парите се събирали от двама сервитьори- Г. К.а в едната смяна, и Б.Д.- в другата, като за тази цел останалите сервитьори им предавали парите от сметките, които те прибирали в чантичка на кръста си и в края на деня отчитали, заедно с И. К.. Допълва, че И. К. „е в основата на създаването на тази практика и той е прикривал същата, в края на деня е прибирал, заедно със съпругата си Г.

К.а, стойността на начислените отстъпки, като не е споделял за случващото се на управителя.“ Изтъква във връзка с доводите на ищеца, касаещи второто описано в оспорената заповед нарушение- неявяване на работа в периода от 13.10.2022г. до 31.10.2022г., че по този въпрос позицията на ищеца е различна пред различните институции, като изяснява, че, противно на изложеното в исковата молба, не е провеждал телефонен разговор в описания в нея смисъл и не е заплашвал или изисквал каквото и да е от И. и съпругата му. Поддържа изложеното в заповедта за уволнение, че И. К. не се е явявал на работа на посочените в нея дати, което се установявало от съставените в тази връзка нарочни протоколи за неявяване на работа. Претендира разноски.

На ответника следва да бъдат дадени указания във връзка с редовността на отговора на исковата молба.

В отговора на исковата молба е заявено искане за спиране на настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, което настоящият съдебен състав намира за неоснователно. От една страна това е така, доколкото съгласно трайно установената практика на касационната инстанция, обективирана в определение № 450 от 6.11.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 1446/2020 г., II т. о., ТК, определение № 733 от 11.11.2013 г. по гр. д. № 6790/13 г. на ВКС, 4 ГО и изброените в него определение № 604/22.10.2012 г. по ч. т. д.

592/12 г., 1 ТО, определение № 683/19.11.2012 г. по ч. т. д. 692/12 г. 1 ТО, наличието на прокурорска преписка, по която се извършва проверка дали е извършено дадено престъпление, не е основание за спиране на гражданското производство по смисъла на чл.

229, т. 5 от ГПК. За да се приложи нормата на чл. 229, т. 5 от ГПК е необходимо съдът, разглеждащ гражданското дело, да установи, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на този спор, както и невъзможността тези обстоятелства да се установяват в самото гражданско производство, които предпоставки на този етап не са налице, доколкото на етапа на насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание е обективно невъзможно извършването на преценка за наличието на престъпни обстоятелства, както и за възможността, респ. невъзможността същите да бъдат надлежно установени в настоящия процес.

Въпреки това и за прецизност от СРП следва да се изиска справка относно предмета и етапа, на който се намира прокурорска преписка № 49399/2022г.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото, считано от сочения от него момент и по силата на заповедта, която оспорва.

Във връзка с твърдението в исковата молба, че след 14.10.2022г. служителят е бил възпрепятстван да се яви на работа поради поведение на управителя на ответното дружество процесуално задължение на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е заявил готовност на 14.10.2022г. или в някой от дните след тази дата, включени в периода на нарушението, да престира работната си сила в полза на 2 работодателя, като се яви в заведението, в което е работил като сервитьор, за което не се сочат доказателства, но и не се излагат твърдения.

По иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание тежестта да докаже законосъобразното упражняване на потестативното право да санкционира виновно нарушилия трудовата дисциплина работник или служител е на работодателя. Именно той следва при условията на пълно и главно доказване- съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, да установи, че са спазени формалните изисквания за законосъобразност на наказанието, изводими от императивните разпоредби на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, а именно: че за налагане на наказанието е издадена мотивирана писмена заповед, която съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на нарушението и нарушителя и е надлежно връчена на провинилия се служител, че на последния е предоставена възможност да се защити срещу твърденията на наказващия орган, като даде своите писмени или устни обяснения по случая и ангажира доказателства във връзка с него, че са спазени сроковете за налагане на наказанието. Едва след установяване на формалната законосъобразност на акта работодателят следва да докаже реалното извършване на описаното в него виновно и противоправно деяние, както и че видът на наказанието е определен съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ.

С оглед конкретно наведените от страните твърдения, доводи и възражения следва да се приеме, че между тях не съществува спор, че през сочения от ищеца период са били страни по трудово правоотношение, по силата на което И. К. е заемал длъжността „сервитьор“ в „п.е“ ООД, с място на работа: гр. София, ж. к. „Младост 3“, ул. „Радко Димитров“, до бл. 349; че правоотношението е прекратено по силата на процесната заповед за дисциплинарно наказание, връчена му на 08.12.2022г., както и че след 13.10.2022г. ищецът не се е явявал на работа в ресторанта, определен като негово място на работа.

Представените от ищеца и ответника с исковата молба и с отговора на исковата молба документи следва да бъдат допуснати за събиране като писмени доказателства по делото, доколкото касаят релевантни за предмета му обстоятелства, като по доказателствената стойност на същите съдът дължи произнасяне с крайния съдебен акт по съществото на правния спор.

Следва да бъде допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане от ищеца в първото по делото открито съдебно заседание за установяване на съществуващата в ресторанта практика за начисляване на отстъпки на клиенти и реда, по който това се е случвало.

На ишеца следва да бъде дадена възможност да уточни доказателственото си искане за събиране на гласни доказателства чрез разпит при режим на довеждане на двама свидетелибивши негови колеги, като посочи конкретните обстоятелсва, които се домогва да установи чрез тях, както и значението им за правния спор.

Следва да бъде допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане от ответника в първото по делото открито съдебно заседание за усатновяване на сочените от него обстоятелства, касаещи начина на организиране на работата на сервитьорите, начина на събиране на пари от клиентите и на съхраняването им до края на смяната, начина на отчитане на оборота в касата, реда за предоставяне на отстъпки на клиентите на заведението, издаването на фискални бонове на клиентите, респ. неиздаването на такива и причините и обясненията за това. На основание нормата на чл. 159, ал. 2, изр. второ ГПК по искането за разпит на трети свидетел за същите обстоятелства съдът ще се произнесе след разпитите на допуснатите и в случай че ответникът поддържа искането си в този смисъл.

Следва да бъде допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпит на соченото от ответника лице- А.К.М., при режим на призоваване, за установяване на твърденията на ответника за установена от ищеца практика за отчитане в касата на заведението на по- малки 3 суми от действително събраните от клиентите.

Следва да бъде допуснато извършването на съдебно- счетоводна експертиза по формулираните от ответника в б. „Д“ от доказателствените му искания задачи под номера 1 и 2. По задачата под номер 3 извършването на експертиза не следва да бъде допускано, тъй като касае дата, за която не се твърди ищецът да е бил на работа, респ. не се твърди на посочената дата ищецът да е извършил нарушение на трудовата дисциплина.

На ответника следва да бъде издадено съдебно удостоверение по представен от него в едноседмичен срок от получаване на съобщението проект за такова за снабдяване от СРП със заверени преписи от всички приложени по прокурорска преписка № 49399/2022г. документи и материали.

Без уважение следва да бъдат оставени исканията на ответника за приобщаване на представените от него на електронен носител видеозаписи, както и за извършване въз основа на тях на видеотехническа и лицево- идентификационна експертиза, доколкото за установяване на обстоятелствата, които страната се домогва да установи е допуснато събиране на гласни доказателства, поради което ненеобходими са огледът и изследването на посочените видеозаписи. В допълнение към това следва да се изясни, че първият описан от ответника видеозапис касае дата, на която не се твърди служителят- ищец да е бил на работа, а за останалите два видеозаписа се твърди да съдържат действия на ищеца и Г. К.а, които, дори и да се установят по описания от ответника начин, не биха допринесли за изясняване на спора от фактическа страна при съобразяване на конкретно вменените със заповедта за уволнение нарушения. Нещо повече, сам ответникът твърди, че въпросните видеозаписи са без звук, поради което действителното значение на извършените от участниците в тях действия, би почивало да догадки и предположения, които не съставляват надлежно доказателствено средство в българския граждански процес.