Решение № 73 от 04.03.2026, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно гражданско дело 18/2026
- Вид
- Решение № 73
- Подписан
- 04.03.2026
- В сила
- 04.03.2026
- Състав
- МИЛЕНА ДИМИТРОВА ДЕЧЕВА, ВАСИЛ ГЕОРГИЕВ ЧАМБОВ, ЖУЛИЕТА КРЪСТЕВА СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433 ал.1 т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.18 ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 73 гр. ХАСКОВО, 04.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:
ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Р. А. Г. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20265600500018 по описа за 2026 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №250/10.11.2025г., постановено по гр.д.№434/2025г. Районен съдСвиленград: ОТХВЪРЛЯ предявения от И. О. О. срещу „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, иск за признаване за установено, че И. О. О. не дължи на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД сумите по изпълнително дело №20249290402504 по описа на ЧСИ Николета Кавакова, с рег.№929 по КЧСИ , образувано въз основа на изпълнителен лист №421/12.10.2017г., издаден по ч.гр.д.№352/2017г. по описа на РС-Свиленград, а именно : за сумата 3 450,81лв., включваща сумата 578,93лв.-главница, ведно със законната лихва върху нея в размер на 502,64лв., дължима за периода 31.05.2017г.-15.04.2025г., сумата 1501,99лв.неолихвяеми вземания, сумата 191,62лв.-присъдени разноски, сумата 150лв.-разноски в изпълнителното дело, сумата 525,63лв.-такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 15.04.2025г.; ОСЪЖДА И. О. О. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД сумата от 100лв.-разноски по делото за юристконсултско възнаграждение.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът И. О. О., който чрез пълномощник го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Счита,че в случая вземането на ответното дружество било погасено по давност тъй като същата е изтекла далеч преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В случая давността относно вземането по договора за паричен заем е започнала да тече от 13.02.2009г. и преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на 14.02.2014г. е била изтекла. След издаване на изпълнителният лист е започнал да тече нов давностен срок, който е бил прекъснат с образуването на изпълнително дело през 2018г., което е прекратено през 2023г. Други валидни изпълнителни действия относно вземането на ответното дружество не са били предприемани, поради което давността относно това вземане е изтекла и същото не се 1 дължи. Претендира от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РССвиленград и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК.
Претендира присъждане на разноски по делото.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор на подадената въззивна жалба от въззиваемата страна
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД-гр.София, чрез пълномощник, с който се оспорва жалбата и се излагат доводи за нейната неоснователност.
Намира правните изводи на първоинстанционния за правилни и законосъобразни, съобразени с изискванията на материалния закон. Претендира въззивната инстанция да потвърди решението на РС-Свиленград. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция-юристконсултско възнаграждение .
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
РС-Свиленград е бил сезиран с иск , с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК, предявен от ищеца И. О. О., чрез пълномощник против ответника „Агенция за събиране на вземания“ЕАД-гр.София. Ищецът е твърдял,че срещу него има образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Николета Кавакова, с район на действие Окръжен съд-Хасково с изпълнително основание -изпълнителен лист №421 издаден на 12.10.2017г. по ч.гр.д№352/2017г. по описа на РС-Свиленград въз основа на заповед за изпълнение №170/05.06.2017г.. Твърдял е също, че вземанията по посочения изпълнителен лист са изцяло погасени.
Безспорно по делото е установено, че срещу ищеца е бил издаден изпълнителен лист №421/12.10.2017г. по ч.гр.д.№352/2017г. по описа на РС-Свиленград на основание Заповед за изпълнение №170/05.06.2017г. по същото дело. Не е спорен и факта, че този изпълнителен лист е издаден в полза на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД-гр.София.
По този изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело №86/2018г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев, което е било прекратено на 31.08.2023г. Последното предприето действие по принудително изпълнение по това изпълнително дело е 18.06.2021г., на която дата взискателят е подал молба за извършване на конкретни действия по принудително изпълнение. В последствие на 21.11.2024г. по молба на взискателя „Агенция за събиране на вземания“ЕАД-гр.София по описа на ЧСИ Николета Кавакова е било образувано ново изпълнително дел №20249290402504 по което по искане на взискателя са предприети действия по принудително изпълнение-наложен запор и насрочен опис. Към момента това изпълнително дело е висящо .
Ищецът в настоящият случай с предявения иск по чл.439 от ГПК във въззивната жалба се позовава на обстоятелства, които са настъпили преди издаване на изпълнителния лист, което е недопустимо с оглед обстоятелството, че с влязло в сила определение №621/27.07.2025г. постановено по делото е върната исковата му молба, в частта, в която е поискано да се признае за установено, че процесното вземане не се дължи, поради погасяването му по давност преди издаването на заповедта по чл.410 от ГПК. В този смисъл доводите на въззивника за погасяване на вземането по давност преди издаване на изпълнителен лист №421/12.10.2017г. не следва да бъдат обсъждани,тъй като са извън предмета на делото. Предмет на преценка по делото са твърденията на ищеца за погасяване на вземането по давност след издаване на изпълнителния лист .
Основният спор по делото е правен и е свързан с давностния срок за погасяване на вземанията, вкл. основанията за спиране и прекратяване на образуваното принудително изпълнение за събиране на вземането по посочения изпълнителен лист от 12.10.2017г.
Съгласно т.10 от ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС давността в изпълнителния процес се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен 2 изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.1 от ЗЧСИ: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т. н. до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В ТР изрично са посочени и изпълнителни действия, които не прекъсват давността: Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. За разлика от исковото производство, при което в рамките на процеса давност не тече, в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с извършване на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Взискателят трябва да поддържа с действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешни изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи. Съгласно същата т.10 от диспозитива на решението, "когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие". Изрично е посочено, че давността се прекъсва с последното извършено валидно изпълнително действие. Правилно в тази връзка първоинстанционният съд е взел предвид постановките и задължителното тълкуване дадено в т.10 на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС касаещо приложението на института на давността в изпълнителния процес. Наред с това, в рамките на изпълнителното производство давността не спира да тече, тъй като взискателят има възможност да избере да действа или не, като изрично е отменено разрешението дадено с ППВС 3/1980г. в обратен смисъл. Поради тази причина и в случай на негово бездействие, което състояние е продължило повече от две години изпълнителното производство следва да се счита прекратено по право, без да има правно значение обстоятелството дали съдебният изпълнител ще се произнесе с нарочно постановление за това или не. Актът не ЧСИ има в този случай само констативно, но не и правопораждащо действие.
В този ред на мисли следва да се приеме, че след издаване на изпълнителният лист през 2017г. е започнала да тече давността относно процесното вземане, като същата е била прекъсвана с предприетите същински действия по изпълнението по изпълнителното дело от 2018г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев. Последното изпълнително действие по това дело както правилно е приел първоинстанционният съд е 18.06.2021. С това последно действие по принудително изпълнение е прекъсната давността относно вземането и е започнала да тече нова петгодишна давност, която не е изтекла към датата на подаване на исковата молба-08.05.2025г. Т.е към момента на подаване на исковата молба задължението на ищеца не е погасено по давност. В подкрепа на този извод на съда е и обстоятелството, че през 2024г. след перемиране на първоначалното изпълнително дело на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК към настоящият момент има образувано ново такова по описа на ЧСИ Николета Кавакова, което е висящо и по същото са предприети действия по същинско изпълнение, с които също се прекъсва давността. Съгласно т.10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Като е направил изводи в посочения по-горе смисъл първоинстанционният съд е 3 постановил валидно,допустимо и правилно решение, поради което същото ще следва да се потвърди. Изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на решението не намират опора в събрания по делото доказателствен материал и не могат да бъдат споделени. Предвид неоснователността на подадената въззивна жалба въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 100лв. юристконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №250/10.11.2025г., постановено по гр.д.
№434/2025г. районен съд-Свиленград.
ОСЪЖДА И. О. О., ЕГН ********** от гр.***, ул.*** № *** да заплати на „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 юристконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4