Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1103 от 16.06.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 2499/2023
Вид
Решение № 1103
Подписан
16.06.2023
В сила
06.07.2023
Състав
Елена Димитрова Герцова

Цитирани разпоредби

  • чл.57, ал.1, т.5, пр.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1103 гр. Пловдив, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20235330202499 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К № 4153764 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на Х.

Г. П., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Х. Г. П. обжалва процесния електронен фиш и моли съда да го отмени като неправилен и незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния и процесуалния закони. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител, а в писмено становище чрез процесуалния му представител моли за отмяна на електронния фиш с аргументи за неправилност и незаконосъобразност в насока допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – ОД МВР - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, а в писмено становище излага доводи по същество на делото и претендира разноски.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на 1 обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваният електронен фиш е издаден срещу Х. Г. П., за това, че на 16.08.2020г. в 08:10 часа в път III-375 км.33, гр.Пещера-гр.Пловдив, с максимална разрешена скорост за движение 60 км/ч, отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч, в полза на водача, при въведено ограничение с пътен знак В-26, с МПС Шкода Рапид, вид товарен автомобил, рег.№ **, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 530, като при разрешена скорост 60 км/ч е установена скорост 103 км/ч и превишаване на разрешената скорост с 43 км/ч. Като собственик, на когото е регистрирано МПС-то бил вписан Х. Г. П., и на същия била наложена глоба 100лв за нарушение по чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.

Тези фактически положения отчасти се установяват в хода на съдебното производство по безспорен и несъмнен начин от събраната по делото доказателствена маса, писмените доказателства, които Съдът кредитира напълно като обективни, достоверни, взаимно подкрепящи се и неоспорени от страните.

Не по този начин стои въпросът относно един от основните правнорелеватни факти, а именно разрешената скорост на движение, тъй като, на първо място, от приложеното по делото писмо от ОПУ Пловдив се установява, че на цитирания пътен километър – км.33, няма поставен знак В26, ограничаващ скоростта до 60 км/ч, а такъв има на последващ пътен участък – на км.33+610, чиято дължина на действие в посока от гр.Пещера към гр.Пловдив е 200м. При това положение се налага правният извод, че за водача не е съществувала забраната да управлява МПС-то със скорост до 60 км/ч, а с оглед характеристиката на пътя е следвало да стори това със скорост, съобразена с разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, досежно управлението извън населено място. Така, обаче, нито жалбоподателят, нито съдът, могат да преценят каква е следвало да бъде скоростта, с която първият е трябвало да управлява МПС-то, тъй като същото е описано единствено като „товарен автомобил“, без да е посочена неговата категория, което е изискуем елемент от състава на нарушението.

2

На второ място, видно от приложения по делото Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от процесната дата се установява, че посоката на движение на контролираното МПС е била от изток на запад. В този смисъл мястото на нарушение е на път III-375 км.33, гр.Пловдив-гр.Пещера /изток-запад/, а не както е посочено в електронния фиш - път III-375 км.33, гр.Пещера-гр.Пловдив /запад-изток/. В тази връзка напълно основателно се явява възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за наличието на процесуално нарушение – неправилното посочване на мястото на нарушението, което влече липса на задължителен реквизит на електронния фиш. Касае се за нарушение на императивното изискване на чл.57, ал.1, т.5, пр.3 от ЗАНН изискващо ясно, точно и коректно посочване на мястото, където е извършено нарушението, което в настоящия казус не е сторено, и представлява съществено нарушение на процесуални правила, допуснато при издаването на електронния фиш.

Коментираното процесуално нарушение пряко рефлектира върху правото на защита на наказаното лице, тъй като както за него, така и за съда остава неясно къде е извършено нарушението, като местоизвършването само по себе си е част от фактическите обстоятелства. Визираното процесуално нарушение е неотстранимо от настоящата съдебна инстанция предвид въззивните й функции, което налага отмяната на електронния фиш.

Ето защо и с оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че атакуваният Електронен фиш Серия К № 4153764 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на Х. Г. П., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП, следва да бъде ОТМЕНЕН като неправилен и незаконосъобразен.

По отношение на разноските, на основание на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски. В тази връзка е направеното изрично искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски в минимален размер - 400 лева, представляващи заплащане на адвокатско възнаграждение.

Предвид развоя на делото, а именно - отмяна на процесния електронен фиш, съдът счете, че такива разноски се дължат на жалбоподателя, като приема претенцията му за основателна, поради което и следва същите да му бъдат присъдени в пълен размер с оглед обема на осъществената защита и нейния 3 интензитет, като бъде осъдена въззиваемата страна да ги заплати.

По горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4153764 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на Х.

Г. П., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на Х. Г. П., ЕГН **********, сумата в размер на 400 лева, представляваща сторени разноски за процесуално представителство в рамките на производството пред РС – Пловдив

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4