Решение № 48 от 20.01.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Перник, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20241720105991 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 и сл. от ЗЗД.

Образувано е по искова молба, подадена от Р. С. А., ЕГН ********** от гр. ******, ул.******* №** срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. Малинова долина, ул. Рачо П. Казанджията № 6, сграда Матрикс Тауър, ет. 6, представлявано от Т.И.В. - управител.

Ищецът твърди, че с изпълнителен лист, издаден 27.07.2012 г. по ЧГД № 3957/2012 г. на ПРС, солидарно с Л.А. А.а, е осъден да заплати на „Обединена българска банка” АД сумите, както следва: 19076.67 лв. - главница по договор за предоставяне на ипотечен кредит, сключен на 24.06.2008 г., 2101.70 лв. - договорна лихва за периода от 27.09.2011 г. до 23.07.2012 лв., 28.78лв. - наказателна лихва за периода от 27.09.2011 г. до 23.07.2012 г., 424.14лв. - заплатена държавна такса, 794.48лв. - платено адвокатско възнаграждение.

Сочи, че въз основа на изпълнителния лист, по молба на кредитора – ОББ АД, на 05.10.2012 г. е образувано изпълнително дело № 967/2012 г. по описа на ЧСИ С.Б., към което с постановление от 25.10.2012 г. е присъединено изпълнително дело № 1098/2012 г.

Поддържа, че изпълнението по изпълнителното дело е насочено върху недвижим имот, собственост на трето лице – ипотекарен длъжник, учредило ипотека в полза на кредитора „ОББ” АД. Твърди, че недвижимият имот е продаден на публична продан, като по-голяма част от вземането е погасена с получената от него цена.

Излага, че между кредитора ОББ АД и ответника - „ЕОС Матрикс” ЕООД на 25.06.2019 г. е сключен договор за цесия, с който ответникът е придобил непогасения отстатък от вземането. С молба от 25.02.2020 г. е поискал да бъде конституиран по изпълнителното дело, като взискател.

Твърди, че към настоящия момент непогасената част от вземането по изпълнително дело № 967/2012 г. по описа на ЧСИ С.Б. е в общ размер на 3765.39 лв., от които: 726.87лв. главница и 3038.52 лв. – лихва, както и 385.48 лв. – такси, дължими по делото.

Ищецът сочи, че остатъкът от вземането е погасен по давност, тъй като последното валидно изпълнително действие е извършено на 24.10.2018 г., когато взискателят е поискал налагането на запор върху банковите сметки и трудови възнаграждения на длъжниците.

1

Искането към съда е да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника, в качеството му на цесионер по договор за цесия, сключен на 25.06.2019 г. с ОББ АД сумата от 726,87лв., представляваща неплатен остатък от главница по договор за предоставяне на ипотечен кредит, сключен на 24.06.2008 г. с ОББ АД, за което вземане е издаден изпълнителен лист на 27.07.2012 г. по частно гражданско дело № 395/2012 година по описа на ПРС и е образувано изпълнително дело № 967/2012 г. по описа на ЧСИ С.Б., поради погасяване по давност на правото за принудителното му изпълнение.

Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Искът е оспорен като неоснователен. Ответникът твърди, че не е предприемал никакви действия за събиране на вземаното. Сочи, че изтичането на погасителната давност не погасява вземането, а само правото на кредитора да го събере принудително.

Искането към съда е да отхвърли предявения иск и да присъди направените разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответната страна.

В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Ц., поддържа иска.

Моли съда да го уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не е бил представляван.

Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните по делото доказателства в съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери следното:

Искът е процесуално допустим.

Правният интерес на ищеца от воденето му се установява от представения изпълнителен лист, издаден на 27.07.2012 г. по ЧГД № 3957/2012 г. по описа на Районен съд – Перник и молба вх. № 4204/25.02.2020 г., подадена от ответника по изпълнително дело № 967/2012 г. по описа на ЧСИ С.Б.. От тях е видно, че ищецът е осъден да заплати на „Обединена българска банка“ АД сумата от 19076.67 лв. – главница по договор за предоставяне на ипотечен кредит, сключен на 24.06.2008 г., сумата от 2101.70 лв. – договорна лихва за периода от 27.09.2011 г. до 23.07.2012 г., сумата от 28.78 лв. – наказателна лихва за периода от 27.09.2011 г. до 23.07.2012 г., както и разноски в размер на 424.14 лв. – държавна такса и 794.48 лв. – адвокатско възнаграждение и ответникът е придобил вземанията по силата на договор за прехвърляне на парично вземания, сключен на 25.06.2019 г.

Разгледан по същество искът е основателен.

Съображенията за това са следните:

От приложените с исковата молба писмени доказателства, неоспорени от ответника, се установява, че на 27.07.2012 г. по ЧГД № 3957/2012 г. по описа на Районен съд – Перник, въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, ищецът – Р. С. А. и Л.А. А.а са осъдени солидарно да заплатят на „Обединена българска банка“ АД сумата от 19076.67 лв. – главница по договор за предоставяне на ипотечен кредит, сключен на 24.06.2008 г., сумата от 2101.70 лв. – договорна лихва за периода от 27.09.2011 г. до 23.07.2012 г., сумата от 28.78 лв. – наказателна лихва за периода от 27.09.2011 г. до 23.07.2012 г., както и разноски в размер на 424.14 лв. – държавна такса и 794.48 лв. – адвокатско възнаграждение.

По молба на кредитора от 05.10.2012 г., на същата дата, е образувано изпълнително дело № 1098/2012 г. по описа на ЧСИ С.Б., рег. № 753, с район на действие ПОС въз основа на така издадения изпълнителен лист. С постановление от 25.12.2012 г. то е присъединено към изпълнително дело № 967/2012 г. по описа на ЧСИ С.Б..

С постановление от 20.03.2014 г. по изпълнително дело № 967/2012 г. по описа на ЧСИ С.Б. изнесеният на публична продан недвижим имот – търговски обект „кафе – аперитив“, находящ се в гр. ******,ул.***** *******. е възложен на И.Л. Г..

От отбелязванията върху изпълнителния лист е видно, че по изпълнителното дело са постъпвали суми и са извършвани плащания на 28.02.2013 г., на 14.06.2013 г., на 12.08.2013 г., на 29.01.2014 г., на 29.01.24 лв., на 09.04.2014 г., на 24.10.2014 г., на 26.11.2014 г., на 15.12.2014 г., на 26.01.2015 г., на 20.02.2015 г., 01.07.2015 г., на 10.07.2015 г., на 11.08.2015 г., 2 на 28.09.2015 г., на 28.10.2015 г., на 25.01.2016 г., на 07.07.2016 г. На взискателя е заплатена общо сумата от 23 702.71 лв., а на ЧСИ – сумата от 3492.19 лв. – дължими такси.

По делото е приложено удостоверение, издадено по изпълнително дело № 967/2012 г. по описа на ЧСИ С.Б., от което се установява, че е останала непогасена сумата от общо 4150.87 лв., от които 726.87 лв. – главница, 3038.52 лв. лихва и 385.48 такси към ЧСИ.

С молба от 15.08.2017 г. взискателят – ОББ АД е поискал от частния съдебен изпълнител да извърши проучване на имущественото състояние на длъжниците. С молба от 24.10.2018 г. е поскано да бъдат наложени запори върху установените банкови сметки на всеки от длъжниците.

С молба от 25.02.2020 г. ответникът е поискал да бъде конституиран като взискател по изпълнителното изпълнителното дело, като е посочил, че е придобил вземането, за чието принудително събиране, то е образувано. Молбата е оставена без движение.

При доказателствена тежест на ответника, указана му с доклада по делото, той не е представил доказателства за други извършени изпълнителни действия.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК предвижда възможност за длъжникът по изпълнително дело, в исков процес срещу взискателя, да установи, че поради факти, осъществени след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, вземането му е престанало да съществува.

Ищецът твърди, че вземането на ответника се е погасило, поради изтичане на давностен срок съгласно чл. 110 и следващите от ЗЗД.

За уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, че след влизане в сила на изпълнителното основание, в което е обективирано спорното вземане, е изтекъл срокът, предвиден в ЗЗД за погасяване на последното.

В случая изпълнителното основание е такова по чл. 404, т. 1 от ГПК – заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК. Съдебното производство по чл. 417, във вр. с чл. 410 и следващите от ГПК до издаването на заповедта за изпълнение протича, като едностранно и безспорно. След издаването на заповедта и връчването и на длъжника, последният има възможност в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК да оспори вземането, обективирано в нея, без да излага съображенията си за това. В тази си част производството е двустранно и спорно. Затова след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възраженията на длъжника срещу вземането се преклудират. Издадената заповед за изпълнение влиза в сила и с обвързваща страните сила установява, че обективираното в нея вземане, индивидуализирано по основание и размер, съществува към момента на изтичане на срока по чл.414, ал. 2 от ГПК. Така установеното вземане може да се оспорва само по реда на чл.

424 от ГПК при наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли бъдат известни до изтичане на срока за възражение и по реда на чл. 439 ГПК - въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание. Затова издадената и влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по своите последици се приравнява на съдебно решене, с което е установено вземането, по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и срокът, с изтичането, на който признатото с нея вземане се погасява е пет години. /в този смисъл решени по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, решение по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС , решение по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС и други /.

Началният момент на срока по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е влизането в сила на изпълнителното основание, в което е обективирано вземането. С оглед доказателствата по делото, за такъв следва да се приеме, моментът на издаване на изпълнителния лист – 27.07.2012 г.

Съгласно чл. 116 от ЗЗД давностният срок прекъсва: с признаване на вземането от длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; с предприемане на действия за принудително изпълнение.( Основанията за прекъсване на погасителната давност са изчерпателно изброени и съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от настъпването им започва да тече нова давност.

В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС са дадени разяснения относно нормата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, а именно кои действия, извършени в хода на изпълнителното производство прекъсват давността. Това са всички изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен 3 способ - независимо дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като например: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.