Решение № 6779 от 09.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6779 гр. София, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100505835 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20078939/13.02.2023 г., постановено по гр. д. № 33155/20 г. по описа на СРС, 82 състав, е признато за установено по предявения от „А.Д.р.е.“ ООД срещу И. Л. П. и К. М. П., иск с правно основание чл. 266, ал.

1 ЗЗД, че И. Л. П. и К. М. П. дължат на „А.Д.р.е.“ ООД сумата от 3364,37 лв., представляваща дължимо възнаграждение за извършени строително – ремонтни работи по договор № 229/12.03.2018 г. и допълнителни разходи по фактури, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 80699/18 г. на СРС, 82 състав, като е отхвърлен иска за сумата над 3364,37 лв. до 4180,04 лв. и за сумата от 1886,51 лв. С решението е отхвърлен предявения от „А.Д.р.е.“ ООД срещу И. Л. П. и К. М. П. иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 3937,07 лв., представляваща неустойка за забава в размер на 0,2 % от общата цена на договора за периода от 22.08.2018 г. до 21.12.2018 г. С решението И. Л. П. и К. М. П. са осъдени да заплатят на „А.Д.р.е.“ ООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 33,08 лв. – разноски в исковото и заповедното производство.

1

С определение № 20087126/10.04.2023 г. по гр. д. № 33155/20 г. по описа на СРС, 82 състав, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е изменено решението в частта за разноските, като И. Л. П. и К. М. П. са осъдени да заплатят на „А.Д.р.е.“ ООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 224,77 лв. – разноски в исковото и заповедното производство.

Подадена е въззивна жалба от „А.Д.р.е.“ ООД срещу решение № 20078939/13.02.2023 г. по гр. д. № 33155/20 г. по описа на СРС, 82 състав, в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 3364,37 лв. до 4180,04 лв. – вземане за възнаграждение за извършени по договор строително – монтажни работи, за сумата от 1886,51 лв. – вземане за връщане на сторени от тяхно име разходи по фактури, както и за сумата от 3937,07 лв. – частично вземане за неустойка за забава в размер на 0,2 % от общата цена на договора за 117 дни просрочие за периода от 22.08.2018 г. до 21.12.2018 г. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал доказателствата по делото и се е позовал на заключението на СТЕ, която е съдържала неясни и погрешни изчисления, като по този начин е формирал погрешни правни изводи и неправилно е отхвърлил иска с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД до пълния му предявен размер. Твърди, че съдът неправилно е приел, че стойността на закупените материали/обзавеждане следва да бъде включена в стойността на извършените СМР, без да е анализирано съдържанието на представения протокол. Посочва, че навсякъде, където в протокола е записано „монтаж на ......“ е изчислена само стойността на труда, а където са посочени „доставка и монтаж“ е предвидена и себестойността на материалите. Поддържа, че това е видно и от заключението на съдебно – техническата експертиза, в която е посочено, че част от разходите фигурират и в допълнителните СМР, представени в приемателния протокол, където е записано доставка и монтажа, а при други – като ламината, луните и вентилатора е предвиден само монтаж. Поддържа, че предвид доказаното надлежно плащане и осчетоводяването на фактурите вземането на ищеца за сумата от 1886,51 лв. е било доказано по основание и размер и е изискуемо.

Поддържа, че неправилно съдът е приел, че липсва надлежно приемане на изработеното, респ. че не е осъществен фактическия състав, обосноваващ изискуемостта на задължението за неустойка. Счита, че в случая са налице 2 всички предпоставки за уважаване на иска за неустойка за забава – договорените СМР са извършени, не са доказани възражения от страна на ответниците срещу изработеното и липсва надлежно плащане съгласно уговореното в договора. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и вместо него да постанови друго решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемите страни - И. Л. П. и К. М. П. не са подали отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание оспорват въззивната жалба като неоснователна.

Подадена е въззивна жалба и от И. Л. П. и К. М. П. срещу решение № 20078939/13.02.2023 г., постановено по гр. д. № 33155/20 г. по описа на СРС, 82 състав, в частта, в която е уважен искът с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Твърдят, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на процесуалния закон. Поддържат, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като е приел като доказателство по делото протокол за извършени СМР от 21.08.2018 г., който е представен след като е настъпила преклузията за това, а от друга страна не го изключил от доказателствата по делото след като не е представен в оригинал първия протокол. На следващо място, твърдят, че свидетелката С.Т.Т. не е следвало да бъде разпитвана като свидетел по делото, тъй като е съдружник в ищцовото дружество и показанията й следва да се ценят като изявления на ищеца, а не – като свидетелски показания. Поддържат също така, че заключението на съдебно – техническата експертиза не е следвало да бъде приемано по делото, тъй като е вътрешно противоречиво. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли иска изцяло.

Претендират разноски. Правят възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна - „А.Д.р.е.“ ООД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Оспорва да са налице твърдяните от въззивниците нарушения на процесуалния закон. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал.

5 ГПК.

Софийски градски съд, след като взе превид доводите на въззивниците, 3 становищата на въззиваемите страни и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „А.Д.р.е.“ ООД твърди, че е сключил с ответниците И. Л. П. и К.

М. П. договор № 229/12.03.2018 г. за извършване на строително – монтажни работи в обект, представляващ ап. 56, находящ се в гр. София, ж. к. ****, по силата на който се е задължил да извърши СМР съгласно Приложение № 1 към договора, за сумата от 17 981,58 лв. с ДДС, която сума е прогнозна, като крайната сума следва да се уточни с протокол за извършени СМР до три работни дни след приключване на обекта. Посочва, че ответниците са заплатили авансово сумата от 8990,79 лв., както и сумата от 6000 лв., невключени в прогнозната стойност. Твърди, че въз основа на издадена фактура № 91/08.08.2018 г. е било извършено междинно плащане на сумата от 11 890 лв. Сочи, че строително – монтажните работи били приети без възражения като извършени в уговорените обем и срок. Поддържа, че е бил изготвен финален протокол за извършени СМР, като дължимата сума била оспорена от ответниците. След проведена среща били представени коригирани документи, съгласно които финалната сума, дължима за извършените СМР, е в общ размер от 25 060,83 лв. с ДДС, като след приспадане на платените суми в общ размер от 20 880,79 лв., дължимият остатък бил в размер на 4 180,04 лв. Посочва, че на ответниците били представени и доказателства за извършени разходи по фактури за закупени материали, вложени при извършването на СМР, в общ размер от 1 886,51 лв., които не са включени в цената на извършените СМР, и са закупени изцяло за сметка на възложителите. Твърди, че поради отказ на ответниците да заплатят на ищеца остатъка от дължимата по договора сума за извършени СМР в размер на 4 180,04 лв., както и разходите за закупени материали в размер на 1 886,51 лв., за ищеца е възникнало правото да начисли уговорената по договора неустойка в размер на 0,2 % от общата цена на договора за всеки ден просрочие. В тази връзка претендира сумата в размер на 3 937,07 лв. като частично вземане за неустойка за забава, дължима за 117 дни просрочие – за периода от 22.08.2018 г. до 21.12.2018 г., изчислена върху цената, посочена в договора за СМР, а именно – 17 981,58 лв. Поддържа, че липсата на подписан приемо – предавателен протокол не представлява отказ от приемане на 4 изработеното, тъй като е налице мълчаливо приемане с конклудентни действия, а именно – ползване на изработеното. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците дължат на ищеца сумата от 4180,04 лв., представляваща дължимо възнаграждение за извършени СМР по договор № 229/12.03.2018 г., сумата от 1 886,51 лв., представляваща вземане за извършени разходи по фактури за закупени материали, вложени при извършване на СМР, както и сумата от 3 937,07 лв. частично вземане за неустойка за забава, дължима за 117 дни просрочие – за периода от 22.08.2018 г. до 21.12.2018 г., начислена върху сумата от 17 981,58 лв. Претендира разноски.

Ответниците И. Л. П. и К. М. П. оспорват исковете като неоснователни.

Твърдят, че са изпълнили задълженията си по договора и са заплатили сумата от 17 981,58 лв. за СМР и 6000 лв. за климатици, както и прогнозна сума в размер на 2899,21 лв. Оспорват дължимостта на сумата от 4180,04 лв., като твърдят, че не са били извършвани СМР над уговорените. Твърдят, че не са били извършвани и допълнителни разходи от изпълнителя. Поддържат, че липсва уговорка за неустойка за забава. Поддържат, че дори възложителят да не е изплатил част от дължимото възнаграждение, то сумата не е изискуема поради неподписване на приемо – предавателния протокол. Считат, че представените фактури са неотносими, тъй като никой от ответниците не е страна по тях. Претендират разноски.

Не се спори между страните по делото, че между тях е сключен договор № 229/12.03.2018 г., по силата на който възложителите И. Л. П. и К. М. П. са възложили, а изпълнителят „А.Д.р.е.“ ООД е приел да извърши СМР съгласно Приложение № 1 в ап. 56, находящ се в гр. София, ж. к. ****. Стойността на договорените за изпълнението работи е била в размер на 17 981,58 лв., като тази сума не е окончателна, а крайното салдо ще бъде уточнено с протокол за извършени СМР до 3 работни дни след приключване на обекта. Уговореният срок за завършване на работите е бил 65 работни дни. Съгласно уговорното в договора възложителят се е задължил да плати 50 % от оферираната работа в размер на 8990,79 лв., която сума ще се приспадне при окончателното разплащане, 30 % преди етап боядисване – 5394,47 лв., а останалите 20 % 3596,32 лв. – при приключване на работата, като посочените суми са прогнозни. Уговорено е възложителят да преведе и сума за закупуване на климатици и предварително плащане за изработка на кухня в рамките на 6000 5 лв., като изпълнителят ще заплати от името на възложителя посочените дейности и техника.

На 12.03.2018 г. И. Л. П. е заплатил по банков път на „А.Д.р.е.“ ООД сумата в размер на 14 990,79 лв., с посочено основание за плащане – „ремонт на жилище“.

На 08.08.2018 г. „А.Д.р.е.“ ООД е издал фактура № 91/08.08.2018 г. с получател – И. Л. П. с посочено основание – „второ плащане по договор за извършване на СМР № 229“ за сумата от 11 890,00 лв. с ДДС. Към фактурата са приложени 2 бр. фискални бонове от 21.08.2018 г. – за сумата от 5945,00 лв. и от 23.08.2018 г. – за сумата от 5945,00 лв.

По делото са представени като доказателства фактури, издадени на „А.Д.р.е.“ ООД, за закупени материали, както следва: на 21.05.2018 г. на стойност 316,36 лв. /с приложен фискален бон/; на 22.05.2018 г. на стойност 351,70 лв. /с приложен фискален бон/; на 29.05.2018 г. на стойност 698,68 лв.