Решение № 2943 от 02.08.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 16623/2023
- Вид
- Решение № 2943
- Подписан
- 02.08.2024
- В сила
- 02.08.2024
- Състав
- Орлин Чаракчиев
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 30, ал. 1, т. 17 · Закон за енергетиката
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2943 гр. Варна, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20233110116623 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Е. - Пр. Пр.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.
В., бул. Вл. В. № * В. Т. - Г срещу „Д.А И.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление в гр. В., к.к. З. п., клуб П.п. № * кумулативно-обективно съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т.3 от ГПК от вр. чл.79 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 522,29 лв., представляваща дължима главница за незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги за абонатен номер * за отчетен период юни и юли 2021 г. и юли и август 2023, както и сумата от 30,54 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от падежа на всяка от фактурите до 22.12.2023 г.; сумата от 1291,67 лв., представляваща дължима главница за незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги за абонатен номер 32Z410100411182R за отчетен период юни и юли 2021 г. и юли и август 2023, както и сумата от 55,50 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от падежа на всяка от фактурите до 22.12.2023 г.; сумата от 313,65 лв., представляваща дължима главница за незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги за абонатен номер 32Z410100411200E за отчетен период юни и юли 2021 г. и юли и август 2023, както и сумата от 98,90 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от падежа на всяка от фактурите до 22.12.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на подаване на исковата молба до нейното окончателно заплащане, за които суми са издадени фактури № * г., а съдът е оставил без уважение искането на ищеца да издаде Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, ХX - ти състав.
Ищецът твърди в исковата молба чрез юрк. Х. И., че по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС съдът е отказал издаването на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за вземанията му срещу ответника в общ размер от 2133,61 лв. за незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги по фактури издадени в периода от 25.08.2021 г. до 18.09.2023 г. за обекти на потребление, находящи се в гр. В., ул. „К.Г.Б. № * с абонатни номера *; *и *по партида с клиентски №*, както и за общо 49,05 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва от падежа на задължнието по всяка от фактурите до 20.10.2023 г., ведно със законната лихва.
Поддържа се, че ответникът е „небитов клиент” по смисъла на § 1 т.ЗЗа от ПЗР към ЗЕ като собственик и ползвател на процесните обекти на потребление, които са присъединени към 1 електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД. Поддържа се, че цената на мрежовите услуги достъп и пренос е дължима на основание чл. 29 от ПТЕЕ. Сочи се, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, регулирано от § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.), по силата на което ответникът е е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия в качеството му на доставчик от последна инстанция по смисъла на чл. 104 от ПТЕЕ. Сочи се, че като краен клиент ответното дружество дължи цена задължения към обществото на основание чл. 30, ал. 1, т. 17 от ЗЕ, както и начислен акциз. Поддържа се, че на основание чл.
120. от ЗЕ ищецът няма отношение към дейностите по измерване на електрическата енергия и определя размера на задълженията на своите клиенти въз основа на дагните от измерването, предоставени му от оператора на съответната мрежа, на основание чл.89, ал.7 от ПТЕЕ. Сочи, че на основание чл. 38 от ОУДПЕЕ и чл. 86 от ЗЗД му се дължи обезщетение за забавеното плащане. Поддържа, че му се дължат следните суми, за които са издадени фактури № * г.: за абонатен номер * - 522,29 лв. главница за незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги за отчетен период юни и юли 2021 г. и юли и август 2023, както и обезщетение за забава от в размер от 30,54 лв. на законната лихва върху главницата от падежа на всяка от фактурите до 22.12.2023 г.; за абонатен номер *- 1291,67 лв. главница за незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги за отчетен период юни и юли 2021 г. и юли и август 2023, както и обезщетение за забава от 55,50 лв. в размаер на законната лихва върху главницата от падежа на всяка от фактурите до 22.12.2023 г.; за абонатен номер *313,65 лв. главница за незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги за отчетен период юни и юли 2021 г. и юли и август 2023, както и обезщетение за забава от 98,90 лв. в размаер на законната лихва върху главницата от падежа на всяка от фактурите до 22.12.2023 г. Моли се за уважаване на предявените искове поради изложените аргументи. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Д.А И.” ООД, редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от В проведено по делото на 05.08.2024 г. открито съдебно заседание редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяването му в съдебно заседание.
В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, а същите се подкрепят от представените с исковата молба писмени доказателства, сред които са и констативен протокол № *г., констативен протокол № *г., констативен протокол № *г., констативен протокол № *г., констативен протокол № *г., констативен протокол № *г., фактура № *г. ведно с приложение А, фактура № *г. ведно с приложение А, фактура № * ведно с приложение А, справки за месеците: октомври 2021г., февруари 2022г., юни 2022г., октомври 2022г., февруари 2023г., фактура № **********/16.08.2023г. ведно с приложение А; справки за месеците: октомври 2021г., февруари 2022г., юни 2022г., октомври 2022г., февруари 2023г., юни 2023г., фактура № *г., ведно с приложение А и справка; фактура № *г., ведно с приложение А и справка; фактура № *г., ведно с приложение А; справки за месеците от ноември 2021г. до юни 2023г., извлечение от сметка към 20.10.2023г. с клиентски № *, справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца за клиентски № *към дата 30.11.2023 г.
Следва да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на претендираната сума за главница, нито на акцесорната претенция за обезщетение за забава.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е вероятно основателен.
Предвид посоченото, съдът намира, че в случая е установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, поради което исковите претенции следва да се уважат по този ред.
Предвид изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и доказани от него разноски сторени - общо 437,01 лв. за държавна такса внесена в исковото и заповедното производство и 624,00 лв. за заплатено по банков път адвокатско възнаграждение с ДДС за исковото производство. Или с решението в тежест на ответника 2 следва да се възложи сумата от общо 1061,01 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Неоснователно е искането на ищеца за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, тъй като съдът е оставил без уважение искането на ищеца да издаде Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.А И.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление в гр. В., к.к. З. п., клуб П.п. № * ДА ЗАПЛАТИ на „Е. - Пр. Пр.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. Вл. В. № * В. Т. - Г следните суми: сумата от 522,29 лв., представляваща дължима главница за незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги за абонатен номер * за отчетен период юни и юли 2021 г. и юли и август 2023, както и сумата от 30,54 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от падежа на всяка от фактурите до 22.12.2023 г.; сумата от 1291,67 лв., представляваща дължима главница за незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги за абонатен номер 32Z410100411182R за отчетен период юни и юли 2021 г. и юли и август 2023, както и сумата от 55,50 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от падежа на всяка от фактурите до 22.12.2023 г.; сумата от 313,65 лв., представляваща дължима главница за незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги за абонатен номер *за отчетен период юни и юли 2021 г. и юли и август 2023, както и сумата от 98,90 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от падежа на всяка от фактурите до 22.12.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на подаване на исковата молба до нейното окончателно заплащане, за които суми са издадени фактури № * г., а съдът е оставил без уважение искането на ищеца да издаде Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *г. по описа на ВРС, ХX - ти състав, на основание чл. 415, ал. 1, т.3 от ГПК от вр. чл.79 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Д.А И.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление в гр. В., к.к. З. п., клуб П.п. № * ДА ЗАПЛАТИ на „Е. - Пр. Пр.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. Вл. В. № * В. Т. - Г сумата от 1061,01 лв., представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3